Р Е Ш Е Н И Е
№ 115/07.04.2021 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в открито
съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и първа
година, І касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ САНДЕВА
При
участието на прокурора СВИЛЕНА КОСТОВА и секретаря СТОЙКА КОЛЕВА разгледа
докладваното от съдия Т. Милева КАНД № 60/2021 год. по описа на АдмС - Добрич и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, предл. 2-ро от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Г.С.П. ***,
подадена чрез адв. К. К. - ДАК срещу Решение №
260067/16.12.2020 г., постановено по анд № 639/2020 г. по описа на Районен съд - Добрич. Касаторът намира оспореното решение за неправилно,
незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните
норми и правила. Релевират се доводи, че решението е
постановено в противоречие с практиката на административните съдилища. Иска отмяна на обжалваното решение, както и на
потвърденото с него наказателно постановление.
В
с.з., жалбоподателят, чрез своя процесуален представител поддържа подадената
жалба, като излага и съображения за естеството на заповедта на Министъра на
здравеопазването. Представя писмена защита.
Ответникът по касация - Директор на ОД на МВР - Добрич, не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич, намира жалбата за неоснователна. Счита, че оспореното
решение е правилно и обосновано, като по делото са събрани достатъчно
доказателства, че към посочената дата касаторът не е имал защитна маска,
покриваща носа и устата. Моли, да се потвърди решението на
районния съд.
Административният съд, след като извърши проверка на
обжалваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания,
констатира следното:
Касационната жалба е постъпила в срок и е подадена от надлежна
страна, засегната неблагоприятно от оспореното решение, поради
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С оспореното решение районният съд е потвърдил
Наказателно постановление № 1717а-1099 от 19.05.2020 г., издадено от директора на ОД на МВР-Добрич, с което на основание чл. 209а, ал. 1, във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/, на Г.С.П. е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 300 лв., за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ и т. 9 от Заповед №
РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. и
Заповед №РД-01- 236/24.04.2020 г. на министъра на
здравеопазването. С оглед събраните по делото доказателства, в т.ч. и
показанията на свидетелите - очевидци – Стефан Николаев Диамандиев и Димо
Петков Димитров, кредитирани изцяло като достоверни, логични и
кореспондиращи помежду си и с писмените доказателства по делото, съдът приел за
установено, че на 24.04.2020 г.
жалбоподателят се е намирал на открито обществено място, без да има поставена
защитна маска за лице, с което е осъществил състав на вмененото му нарушение.
При извършената служебна проверка не констатирал и нарушения на процесуалните
правила или на материалния закон, допуснати в хода на административнонаказателното
производство. АУАН и НП били съставени от компетентен орган, с необходимите
реквизити по чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН.
Не са констатирани и съществени нарушения на процесуалните правила, които да
ограничават правото на защита на нарушителя и да опорочават НП до степен,
налагаща отмяната му. Прието е, че процесното деяние не представлява маловажен
случай, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
предвид значимостта на охраняваните, с разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ,
обществени отношения, както и че неспазването на последното правило създава
риск за живота и здравето на неограничен кръг лица. Прието е също, че за
констатираното административно нарушение е приложен административният акт,
който е бил в сила по време на извършването му. По изложените съображения, съдът
потвърдил наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.
При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният съд намира оспореното решение за валидно, допустимо и
правилно.
Според относимата към случая разпоредба на чл. 63, ал. 1
от ЗЗ, при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на
здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или
на отделен регион.
На основание горната разпоредба, със Заповед №
РД-01-124/13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, допълнена с негова
Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., са били въведени противоепидемични мерки на
територията на страната, като с т. 9 от последната заповед, в сила от
12.04.2020 г. до 26.04.2020 г., е въведено и задължение за всички лица, които
се намират в закрити или на открити обществени места (в т.ч. транспортни
средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви, манастири,
храмове, зали, улици, автобусни спирки и др.) да имат поставена защитна маска
за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо
носа и устата (в т.ч. кърпа, шал и др.).
Съгласно разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г.),
който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или
директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал.
1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300
до 1000 лв.
От събраните по делото доказателства се установява по
безспорен начин, че на 24.04.2020 г., в 16:40 часа, в гр. Добрич по бул. „Трети март“ срещу
№15 са се движили група младежи, като две от тях, вкл. и касационния
жалбоподател не са били със защитна маска, покриваща носа и устата.
При така установеното, съдът намира за правилни изводите
на районния съд, че лицето е нарушило задължението си да носи защитна маска за
лице на открито обществено място, въведено с акт на министъра на
здравеопазването.
Правилни са и изводите на районния съд, че деянието не
съставлява маловажен случай, тъй като не е с по -ниска степен на обществена
опасност от обичайната за този вид нарушения, респ. неоснователни са
възраженията на касатора за наличие на условията за прилагане на разпоредбата
на чл. 28 ЗАНН.
По отношение на възраженията, изложени в писмена защита
по касационното дело във връзка с правния характер на заповедите на министъра
на здравеопазването, издадени на осн. чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, съдът намира, че
същите са неправилни и в противоречие с дефиницията по чл. 75, ал. 1 от АПК за
нормативен административен акт, както и с установената съдебна практика на ВАС - Определение № 8868 от 06.07.2002 г. по адм. д. №
3626/2002 г. и др. Безспорно е, че заповедите са общи административни актове и
за тях липсва изискване за обнародване като предпоставка за влизането им в
сила, а са приложими правилата на чл. 65 и сл. от АПК. Освен това, със
законодателна промяна на закона с ДВ бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020г,
изрично е прието, че заповедите на министъра на здравеопазването са общи
административни актове- чл. 63, ал. 11 от ЗЗ. Не е спорно по делото, че
процесните заповеди са обявени на интернет страницата на МЗ по реда на чл. 73,
вр. с чл. 66, ал. 1 от АПК, поради което съдът намира, че относимата за казуса
заповед е породила правно действие и съответно въведената с нея
противоепидемична мярка е задължителна за адресатите ѝ, които са всички
граждани, когато се намират в закрити или на открити обществени места.
По изложените съображения правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на касатора, за описаното в НП
нарушение, и като е стигнал до този извод, районният съд е постановил
законосъобразно решение, което следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.
първо от АПК, Административен съд – Добрич
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260067/16.12.2020 г., постановено по анд № 630/2020 г. по описа на Районен съд - Добрич.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.