О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №326
Бургас, 16.03.2016г.
Бургаският окръжен съд, Първо гражданско
отделение, в закрито заседание, на шестнадесети март две
хиляди и шестнадесета
година, в състав:
Окръжен съдия :
Иво Добрев
като разгледа докладваното от съдията Добрев търговско дело № 504 по описа за 2015
година, на основание чл. 374 във връзка
с чл. 146, ал. 1 от ГПК, взе предвид
следното:
Производството е
образувано по повод искова молба на ,,БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:гр.София, район ,,Младост“,бул.,,Цариградско
шосе“№115, представлявано от Атанасиос Куцопулос- Главен
изпълнителен директор и Емил Ангелов Ангелов-
Зам.Главен изпълнителен директор, чрез пълномощниците си адв. Т.Ч. и адв Н.К., с която
се иска да бъде прогласена нищожността поради противоречие със закона,
невъзможен предмет и симулативност на сключената на 21.05.2014г. между А. З.К., ЕГН ********** и Ф.Д.К., ЕГН **********,
двамата с постоянен адрес: *** и ,,Ален
мак- 2002“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
ж.к.,,Изгрев“, бл.44, вх.2, ет.6, ап.17, сделка за покупко-
продажба на следните недвижими имоти:
- сграда с идентификатор №678000.8.873.2 по кадастралната
карта на гр.Созопол, с адрес:гр.Созопол, местност ,,Буджака“,сграда№2,
разположена в поземлен имот с идентификатор 67800.8.873, със застроена площ 85
кв.м.,брой етажи- един, начин на трайно ползване- друг вид сграда за обитаване;
- сграда с идентификатор 678000.8.873.3 по кадастралната
карта на гр.Созопол, с адрес: гр.Созопол, местност ,,Буджака“,сграда№3,
разположена в поземлен имот с идентификатор 67800.8.873, със застроена
площ 72 кв.м.,брой етажи- един, начин на
трайно ползване- друг вид сграда за обитаване, която сделка е обективирана в нотариален акт №50,т.ІІ,рег.№4770,
дело№174/2014г. на нотариус Виктория Дралчева, район
на действие- Бургаски районен съд.
Предявен е в условията на евентуалност и иск за обявяване
относителната недействителност на горецитираната сделка спрямо ищеца.
Претендират се и направените по делото разноски.
С отговора на исковата молба, ответниците
А.К. и Ф.К., са отправили искане с правно основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК,
за спиране на производството по настоящото дело до приключване на
производствата по висящи дела т.д. №187/2014г.; т.д. №188/2014г по описа на
БОС, както и гр.д. №292/2015г. по описа на БАС, за установяване на вземанията
на банката спрямо ответниците.
Горното искане се поддържа и с допълнителния писмен
отговор на ,,Ален мак- 2002“ ООД.
Бургаският окръжен съд,
като взе предвид данните по делото и молбата на ответниците, съобразно
правомощията си, приема следното:
Тълкувана по правилата на езиковото тълкуване, разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК позволява да се приеме, че във всички случаи връзката между делата е на обусловеност помежду им и в този смисъл самото наличие на висящ преюдициален спор е процесуална пречка за разглеждане на обусловеното от същия, друго висящо гражданско или търговско дело.
В производството по иск за
обявяване на нищожност по чл.26 от ЗЗД, съединен с иск по чл.135 от ЗЗД(при
условията на евентуалност) за обявяване на относителна недействителност на
сделката, следва да се прецени валидността на правоотношението, от което ищецът
черпи правото си на кредитор.
Съдът
намира, че спорът относно вземането в производствата по висящи дела т.д.
№187/2014г.; т.д. №188/2014г. по описа на БОС, както и гр.д. №292/2015г. по
описа на БАС е преюдициален за изхода на главния и
евентуалния иск, предмет на настоящото дело.
Изводът е обоснован от това, че ищецът извежда правния си
интерес от предявяване на иск за нищожност на сделка, в която не участва като
страна, както и за обявяване на нейната относителна недействителност по реда на
чл.135 от ЗЗД, в качеството си на кредитор на парично вземане. В предмета на
доказване по главния иск по чл.26 от ЗЗД се включва както формалното
установяване на качеството на кредитор, така и на всички възражения относно
съществуването на дълга на насрещната страна, а макар в предмета на доказване
на евентуалния иск по чл.135 от ЗЗД да се включва само формалното качество на
кредитор, при наличието на спор относно вземането, съдът, който е сезиран с претенцията
по чл.135 от ЗЗД, следва да се съобрази с изхода по него.
Правният интерес е абсолютна положителна процесуална
предпоставка за предявяване на установителен иск, какъвто по своя характер е и
искът за обявяване на нищожност по чл.26 от ЗЗД. Безпротиворечива
е съдебната практика, че легитимирани да предявят този иск са страните по
сделката, а трети лица- когато с нея се засягат техни права и признати от
закона интереси. Когато едно лице твърди, че има качеството кредитор и атакува
с иск по чл.26 от ЗЗД разпоредителна сделка, извършена с имущество на неговия
длъжник, очевидно той свързва правния си интерес с възможност да насочи
принудителното изпълнение върху това имущество на длъжника. В такъв случай,
въпросът за вземането е преюдициален, тъй като ако
вземането не съществува, било защото не е възникнало или защото е погасено по
давност, то намесата на ищеца в чужда правно сфера ще се окаже неоправдана,
защото той не притежава материално право, което спорното правоотношение да
засяга или застрашава и което да се нуждае от търсената с иска защита (Определение
№382/01.08.2013г., постановено но гр.д.№3123/2013г. по описа на ВКС,І г.о.).
Изложеното налага
извод, че са налице предпоставките на чл.229,ал.1,т.4 от ГПК за спиране на
производството по иска по чл.26 от ЗЗД до приключване на производствата по
висящи дела т.д.№187/2014г.; т.д.№188/2014г. по описа на БОС, както и
гр.д.№292/2015г. по описа на БАС.
Различно е
положението при отменителния иск по чл.135 от ЗЗД.
При него въпросът за съществуването на вземането не е от такова значение,
защото ако се окаже, че то не съществува, решението, с което искът се уважава,
няма да може да изпълни предназначението си- ищецът да насочи изпълнението върху имуществото, предмет на сделката. В
конкретния случай отменителния иск е заявен като
евентуален, а след като са налице предпоставките за спиране на производството
по главния иск по чл.26 от ЗЗД, по необходимост следва да се спре и
производството по евентуалния иск.
Предвид обстоятелството, че в производството по иска по
чл.26 от ЗЗД и по иска по чл.135 от ЗЗД, ответниците
са страни по атакуваната сделка и имат качеството на задължителни другари, за
които с оглед естеството на спорното
право, решението и по двата иска трябва да бъде еднакво, наличието на
предпоставки по чл.229 от ГПК за спиране на производството по отношение на едни
от задължителните другари по необходимост води до спиране на производството по
отношение на всички.
Мотивиран от горното и на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р
Е Д Е Л И :
СПИРА на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК производството по
т.д.№504/2015г. по описа на БОС по отношение на А. З.К., ЕГН **********
и Ф.Д.К., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: *** и ,,Ален мак- 2002“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к.,,Изгрев“, бл.44, вх.2, ет.6,
ап.17.
Производството се спира до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производствата по висящи дела т.д.№187/2014г.; т.д.№188/2014г. по описа на БОС; гр.д.№292/2015г. по описа на БАС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщението пред Бургаския апелативен съд.
Съдия: