Мотиви:
ЯРП е предявила
обвинение против подсъдимите В.М.Х. *** за престъпление по чл. 196 ал.1 т.2 вр. чл. 195 ал.1 т.4 и т.5 вр.
чл. 194 ал.1 вр. чл. 29 ал.1 б.“А“ от НК и А.М.А. ***
за престъпление по чл. 195 ал.1 т.4 и т.5 вр. чл. 194
ал.1 от НК.
Участващият по делото
прокурор поддържа обвинението, така както е предявено с обвинителния акт. Счита
същото за безспорно доказано от обективна и субективна страна въз основа на
събраните в хода на съдебното следствие доказателства. За извършеното
престъпление пледира на подсъдимия Х. да се определи наказание от четири години
лишаване от свобода ,което същият да изтърпи ефективно при първоначален строг
режим. За подсъдимия А. се иска определяна на наказание лишаване от свобода към
минималния размер, чието изтърпяване бъде отложено за изпитателен срок от три
години.
Подсъдимият В.Х.
участва лично в съдебно заседание и със служебно назначен защитник – адвокат.
Не се признава за виновен по предявеното му обвинение, като дава обяснения във
връзка с него. Чрез защитника си изразява становище за недоказаност на
обвинението и моли за постановяване на оправдателна присъда.
Подсъдимият А.А. нередовно
призован не се явява в съдебно заседание като по отношение на него делото е
разгледано по реда на задочното производство. Назначеният му служебен защитник
изразява становище за доказаност на обвинението.За
извършеното деяние моли на подзащитния му да бъде наложено наказание при
условията на чл.55 НК, което да бъде
отложено при условията на чл. 66 НК.
Съдът, след като обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното
следствие доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
На 11.09.2015г
подсъдимият Х. и подсъдимият А. ***. В хода на разговора Х. споделил с А., че
има информация за възрастна жена в с. В.
, която държи в дома си голяма парична сума. Двамата взели решение да отидат до
дома й и да извършат кражба на въпросната сума. В изпълнение на намисленото на
следващият ден – 12.09.2015г двамата подсъдими се придвижили до с. В. с лек
автомобил „Мерцедес 200Е“ с ДК № А 8583 АТ, управляван от А.. Около 10.00ч. на
посочената дата спрели автомобила на
кръстовище на ул.“В.К.“ и ул. “В.И.Л.“, което се намирало в близост до дома на
св. Х.. А. останал в автомобила, за да наблюдава и при необходимост да
предупреди Х.. Докато чакал другия подсъдим А. запалил цигара и изхвърлил на
земята празна кутия от цигари „Давидов класик“. През това време подсъд. Х. отишъл до дома на св. Т. Х.,***. Х. извикал от
улицата и след като Х. излязла я помолил да му отключи пътната врата, за да
разговарят. Х. му отключила вратата и го
поканила в дома си. Двамата влезли в стая, обособена като всекидневна. Х.
попитал Х. сама ли живее и колко ток
плаща. Х. му отговорила, че е вдовица и , че плаща високи сметки за ток. Х. си
помислила, че подсъдимият е представител на „енергото“
и решила да му покаже сметките си за потребена
ел.енергия. За целта отишла в другата стая и извадила торбичка, в която държала
квитанции за платена вода и ел.енергия, както и хартиен плик, в който била
сложила сумата от 5800лв. в банкноти различен номинал. Х. оставила плика с
парите от торбичката на леглото в тази стая и започнала да разглежда фактурите.
В този момент от другата стая се обадил подсъдимият Х. и Х. го повикала при
себе си. Х. отишъл в другата стая, където Х. му показала квитанциите.В един
момент Х. решила да почерпи подсъдимия и излязла в коридора, където държала
кутия с бонбони. През това време Х. видял хартиения плик с банкнотите, взел го
и го скрил в дрехите си. Когато Х. се върнала в стаята Х. и казал, че не иска
бонбон, че бърза и ще тръгва, но ще дойде друг път, след което излязъл на
улицата и побягнал към автомобила. Казал на А. да тръгва по най-бързия начин,
защото е взел много пари, след което двамата тръгнали за гр.Б. като преминали
през гр. С.
В Б. Х. дал на подсъд. А. част от отнетите пари, а именно сумата от
2680лв.
След разкриването му от
органите на полицията – на 16.09.2015г А. предал сумата от 2680лв., която срещу
разписка била върната на пострадалия собственик – св. Х..
От заключението на
изслушаната по делото дактилоскопна експертиза се
установява, че иззетата дактилоскопна следа от намерената по време на огледа празна
цигарена кутия е оставена от ляв показалец на подсъд.
А..
Видно от заключението
на изслушаната видеотехническа експертиза се
установява, че при изследване на записите, направени от камера №1 и №6 от
системата за видеонаблюдение на Община Стралджа за
времето от 10:25- 10.30ч. са извлечени фотокопия на кадри в които се вижда
влизане в гр. С. в посока от с. В. на лек автомобил „Мерцедес 200Е“ с ДК № А
8583 АТ
От приложената по
делото справка за съдимост се установява, че Х. е многократно осъждан, като по
отношение на него има постановени и влезли в сила деветнайсет присъди и
споразумения.
Със Споразумение от
24.07.2009г по НОХД № 2535/09 г на РС-Бургас е осъден на осн
чл. 211 ал.1 вр.
чл. 210 ал.1 т.1 вр. чл. 209 ал.1 вр.
чл. 29 б.“а“ и „б“ НК и чл. 55 ал.1 т.1 НК на осем месеца лишаване от свобода
при първоначален строг режим. Наказанието е изтърпяно на 14.05.10
С Пр. № 99/09.05.2011
постановена по НОХД № 875/11г на РС-Русе, влязла в закона сила на 12.07.11 е
осъден на осн.чл. 211 ал.1 вр.
чл. 210 ал.1 т.1 вр. чл. 209 ал.1 НК на шест години и
осем месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим.
С Пр. № 15/26.04.12 по
НОХД № 158/11г на РС-Балчик е осъден на осн чл. 211 ал.1 вр. чл. 210
ал.1 т.1 вр. чл. 209 ал.1 вр.
чл. 29 НК е осъден на две години лишаване от свобода. На сон.
Чл. 25 НК му е определено общо наказание по НОХД 158/11, 202/11 и 875/11 в
размер на шест години и осем месеца лишаване от свобода при първоначален строг
режим.
Подсъд.
А. е с чисто съдебно минало.
Горната фактическа
обстановка съдът приема за установена въз основа отчасти на обясненията на подсъд. Х., от показанията на св. Г., дадените в хода на
досъдебното производство показания на св. Т.Х. и св. Т.Ж., прочетени в съдебно
заседание по предвидения процесуален редвъз основа на
писмените заключения на изслушаните по делото дактилоскопна
и видеотехническа експертизи и разпита в съдебно
заседание на вещите лица М.В. и В.В. а така също и
въз основа на приложените писмени доказателства:протокол за оглед на
местопроизшествие и приложения към него фотоалбум, протокол за доброволно
предаване, разписка, протокол за следствен експеримент и изготвения към него
фотоалбум, справка база данни КАТ, справка Национална база данни население, писмо
изх. № 2438/9.12.2019г на ОС“ИН“ Бургас, писмо изх. № 326000-458/16.01.20 на ОД
МВР Ямбол, справка за съдимост – 2бр.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимите с деянието
си са осъществили както от обективна,
така и от субективна страна състава на престъпление по чл. 196 ал.1 т.2 вр. чл. 195 ал.1 т.4 и т.5 вр.
чл. 194 ал.1 вр. чл. 29 ал.1 б.“а“ НК за подсъдимия Х.
и по чл. 195 ал.1 т.4 и т.5 вр. чл. 194 ал.1 НК за подсъд. А., тъй като на 12.09.2015г за времето от около 10.00ч. до около 10.20ч.
в с. В. от стая в частен дом, находящ се на ул. „В. К.“
№ *, действайки в съучастие като съизвършители, след
предварителен сговор, чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил „Мерцедес 200 Е“ с ДК № А
8583 АТ са отнели чужди движими вещи – парична сума от 5800лв. от владението на
собственика и Т.М.Х. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвоят, като деянието не представлява маловажен случай и подсъдимият В.Х. е
действал в условията на опасен рецидив.
Налице е извършено съставомерно деяние по посочените текстове на наказателния
закон. Авторството на деянието се установява по несъмнен начин от показанията
на св. Г., показанията на св. Т.Х., дадени в хода на досъдебното
производство,прочетени по предвидения процесуален ред, от заключението на
изслушаните по делото видеотехническа и дактилоскопна експертизи, от данните , съдържащи се в
протокола за проведен следствен експеримент и протокола за доброволно предаване
. Видно от показанията на св. Г. – който към него момент е работил в сектор
криминална полиция към РУ-Стралджа при проведена беседа с подсъд.
А. последният подробно му е разказал начинът на извършване на деянието ,
личното си участие в него и това на подсъд. Х.. Св.Г.
е без родствена връзка с подсъдимите и пострадалата , без каквато и да е
заинтересованост от изхода на делото, за да се приеме, че чрез даването на
неверни показания би се стремил да ангажира наказателната отговорност на
подсъдимите. Показанията на Г. се подкрепят и от показанията на пострадалата Х.
и от заключенията на изслушаните даткилоскопна и видеотехническа експертизи. Последните по безспорен начин
установяват, че намерената по време на огледа празна цигарена кутия е носила
отпечатък от левия показалец на А. и в непосредствена близост във времево
отношение след извършване на инкриминираното деяние автомобилът на А. е бил
засечен от камера в гр. С. В тази насока
са и данните съдържащи се в протокола от проведения следствен експеримент, по
време на което действие подсъд. А. точно показва
мястото, на което е спряла автомобила и посоката , в която Х. е тръгнал след
пристигането им и от която се е върнал с
парите, В същия смисъл е и собственоръчно вписания от А. текст в протокола за
доброволно предаване , в който е отразил , че сумата която връща е тази, която В.Х.
му е дал като негов дял от кражбата на пари от възрастна жена от с.В. на
12.09.15г. В тази връзка съдът отказа да даде вяра на обясненията на подсъдимия
Х. в частта им, в която се твърди, че по време на деянието е бил зад граница и
, че А. го е уличил защото преди време е имал връзка с жената, с която А. живее
на семейни начала. Твърденията на Х., че е напуснал страната през м. август
2015г се опровергават от една страна от приложената справка от ОД МВР Ямбол,
видно от която няма регистрирано
излизане на Х. през посочения период от време , а само влизане в
страната на 18.01.19г, и от друга страна
от писмото на ОС“ИН“ Бургас видно от което Х. е изпълнявал пробационна
мярка в периода 24.07.2015г – като последното му явяване пред пробационен служител е било на 2.09.2015г . С оглед всичко
по-горе съдът счита обясненията на Х. в тази им част за защитна реакция и опит
за избягване на наказателната отговорност за извършеното от него престъпление.
. Предмет на
престъплението са чужди движими вещи, които към датата на отнемането им са
имали определена парична стойност, равняваща се на изписания върху банкнотите
номинал. Фактическата власт върху вещите се е упражнявала от техния собственик
– св. Х.. С отнемане на вещите от нейното владение подсъдимите са прекъснали
упражняваната от собственика фактическа власт и са установили своя такава. Не е
било налице предварително съгласие на собственика на вещите за извършването на
това своене. Съдът прие, че двамата подсъдими са
действали в съучастие като съизвършители, тъй като и
двамата са осъществили изпълнителното деяние прекъсвайки фактическата власт на
досегашния собственик и установявайки своя такава. Общността на умисъла е била
резултат на предварително постигнатото съгласие за извършване на престъплението
.
От събраните по делото
доказателства по безспорен начин се установява, че за осъществяване на
престъплението подсъдимите са ползвали МПС – личния автомобил на подсъд. А. . Чрез него са се придвижили от гр.Бургас ,
където са живеели до населенето място на пострадалата
– с. В. и отново с автомобила са се
върнали в гр. Б. Използваното МПС е в пряка причинна връзка с извършването на
инкриминираното деяние, което води до квалифициране на престъплението по чл.
195 ал.1 т.4 НК.
Налице е и
квалифицирания признак по чл. 195 ал.1 т.5 от НК. Подсъдимите са постигнали
предварително съгласие за извършване на кражбата в сравнително спокойна
обстановка с обмисляне на всички „за“ и „против“. Същевременно не е налице
маловажен случай на престъпление по смисъла на чл. 93 ал.1 т.9 от НК.
От субективна страна
подсъдимите са действали с пряк умисъл. Същите са съзнавали, че лишават от
фактическа власт досегашния собственик на вещите , предвиждали са преминаването
им в тяхна фактическа власт и пряко са целели нейното установяване Всеки един от подсъдимите е съзнавал, че
участва в осъществяване на деянието заедно с другия.
При определяне вида и
размера на наложените на подсъдимите наказания съдът съобрази следното:
От една страна взе
предвид високата степен на обществена опасност на извършеното , обуславяща се
от високата динамика на този вид престъпления понастоящем в страната. От
сравнително високата стойност на вещите, предмет на посегателството.Високата
обществена опасност на подсъд. Х., който е
многократно осъждан за престъпления против собствеността. От друга страна съдът
взе предвид чистото съдебно минало на подсъдимия А., направентите
самопризнания от А. в хода на досъдебното производство, с които са способствали
за установяване на обективната истина по делото, възстановяването на част от вещите, предмет на престъплението,
значителния период от време изминал от извършване на деянието до постановяване
на присъдата. С оглед на всичко това съдът счете, че е налице изключително
смекчаващо отговорността обстоятелство (значителния период от време изминал от
извършване на деянието до постановяване на присъдата) и най-лекото предвидено в
закона наказание от три години лишаване от свобода за Х. и от една година
лишаване от свобода за А. е несъразмерно тежко, поради което определи наказания
и за двамата подсъдими при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК, а именно две
години лишаване от свобода за подсъд. Х. и единайсет
месеца лишаване от свободаза подсъд.
А..
Наличните предходни
осъждания на лишаване от свобода на подсъд. Х.
представляват законна пречка за приложение по отношение на него на института а
условното осъждане, поради което съдът определи наложеното му наказание да се
изтърпи ефективно при първоначален „строг“ режим.
Подсъд.
А. е с чисто съдебно минало. Наложеното му наказание е до три години лишаване
от свобода и съдът прецени, че за поправянето и превъзпитанието му не е необходимо
да изтърпи ефективно наложеното му наказание поради което и на осн. Чл. 66 ал.1 от НК
отложи изтърпяването на същото за изпитателен срок от три години
Тъй като подсъдимите
бяха признати за виновни по предявеното им обвинение, на осн.
чл. 189 НПК съдът ги осъди да заплатят направените по делото разноски в размер
на по 92.20лв. за всеки един от тях, вносими в полза
на републиканския бюджет по сметката на ОД МВР Ямбол.
Иззетото по делото
веществено доказателство – 1 бр. празна кутия от цигари „Давидов класик“ като
вещ без стойност съдът постанови след влизане на присъдата в сила да бъде
унищожена.
По изложените
съображения съдът постанови съдебния си акт.
Районен съдия: