РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. Бургас, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Д. Пепеляшев
Членове:Красимира Т. Донева
ГЕОРГИ ХР. ИВАНОВ
при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева
в присъствието на прокурора Росица Георгиева Дапчева (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20222100600078 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на Т. В. Т. против Присъда №
72/18.10.2021 г., постановена по НОХД № 3500/2020 г. по описа на Районен
съд – Бургас, с която подсъдимият е признат за виновен в това, че на
10.02.2018 г. в гр. Бургас, **********, се заканил на К. К. М., род. на
********* с убийство, казвайки й: „Ще те убия“, „Ще те разчленя“, „Ще те
потроша“, като това заканване би могло да възбуди у М. основателен страх за
осъществяването му и деянието е извършено от лице по чл. 142, ал. 2, т. 6 от
НК – от служител в организация, която извършва охранителна дейност,
поради което и на основание чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК и чл. 54, ал. 1 НК му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, чието
изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок
от три години.
Със същата присъда подсъдимият е осъден на основание чл. 45 от ЗЗД
да заплати на гражданската ищца М. обезщетение в размер на 4 000 лева за
репариране на претърпени от нея неимуществени вреди от престъплението,
ведно със законна лихва от датата на деянието до окончателното изплащане
на сумата, като искът е отхвърлен за разликата над 4 000 лева до пълния
предявен размер от 15 000 лева, като неоснователен и недоказан.
1
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати
направени в хода на досъдебното производство по сметка на ОДМВР – Бургас
разноски в размер на 1 169,28 лева, държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск в размер на 160 лева в приход на бюджета на съдебната
власт, както и да заплати на М. направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лева.
Във въззивната жалба, ведно с допълнение към нея, депозирана от
защитника на подсъдимия, са заявени оплаквания за неправилност и
необоснованост на присъдата. Посочва се, че първоинстанционният съд
необосновано, при неправилно тълкуване на доказателствата по делото е
приел съставомерност на вмененото деяние, включително и по
квалифициращото качество на работещия като „*******“ подсъдим, което
нямало отношение към случилото се. От въззивния съд се иска да отмени
обжалваната първоинстанционна присъда и да постанови нова, с която да
оправдае подсъдимия по повдигнатото му обвинение.
Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура – Бургас
пледира за неоснователност на жалбата, поради което моли присъдата да бъде
потвърдена като правилна и законосъобразна.
Въззиваемата М. чрез повереника си адв. Дучев пледира за
потвърждаване на присъдата, както в наказателната, така и в гражданската
част.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия – адв. Кокинов
поддържа жалбата и пледира за отмяна на присъдата, тъй като била базирана
на показанията на подбрани от другата страна свидетели, а от
безпристрастните свидетели – полицейски служители, се установявала друга
фактическа обстановка, съобразно която не е имало закана за престъпление.
В лична защита въззивникът-подсъдим поддържа, че не желае да вижда
М., поради което се е отказал да вижда и детето си. При дадената последна
дума заявява по случая, че е бил воден от желанието си за контакт с детето,
но не е отишъл, за да заплашва.
Въззивният съд, като се запозна с изложеното в жалбата и доводите на
страните, обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт в
пределите по 313 и сл. от НПК, намира, че въззивната жалба е процесуално
допустима, като подадена от лице, имащо право и интерес да обжалва, в срока
по чл. 319, ал. 1 от НПК, а разгледана по същество е неоснователна, по
следните съображения:
Безспорно установено от БРС от фактическа страна е, че подсъдимият
Т. В. Т. е роден на ******** в гр. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
**********. От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия
се установява, че е ********. В периода от 08.01.2007 г. до 26.02.2019 г.
подсъдимият изпълнявал длъжността „********“ в организация, извършваща
охранителна дейност. Съгласно трудов договор № 1/08.01.2007 г. Т. бил
2
назначен на длъжност „******* към „***********“ ООД. На 29.07.2014 г. с
допълнително споразумение към трудов договор № 1/08.01.2007 г., трудовото
му правоотношение с охранителна фирма „********“ ЕООД преминало при
непроменени условия към охранителна фирма „********“ ЕООД. Със
Заповед № 3-00623 от 26.02.2019 г. на управителя на „*********“ ЕООД
трудовото правоотношение с Т.Т. било прекратено.
Подсъдимият Т. В. Т. и свидетелката К. К. М. са бивши съпрузи, като от
брака им на ******** г. се родило детето им К. Т. Т.. Гражданският брак,
сключен на ******** между Т. и М., бил прекратен с Решение №
1005/21.06.2016 г. по гр. дело № 2808/2016 г. по описа на Pайонен съд –
Бургас. Със същото решение упражняването на родителските права по
отношение на детето били предоставени на майката К.М., а за подсъдимия
като баща на детето съдът определил режим за лични контакти, както следва:
всяка втора и четвърта седмица от месеца от 9 часа в събота до 19 часа в
неделя, с преспиване. Причината, довела до прекратяване на брачните
отношения, е многократно осъществявани от страна на подсъдимия актове на
домашно насилие спрямо свидетелката К.М., изразяващи се както под
формата на психически, така и на физически тормоз, за което св. К.М. имала
издадени от съдебен лекар медицински удостоверения за нанесените й от
подсъдимия наранявания. След семейни скандали, съпроводени със заплахи
за живота й от страна на подсъдимия, М. посещавала многократно св. С. М. –
общопрактикуващ лекар, за прегледи, в разстроен и стресиран вид, със
синини, в които случаи свидетелят й изписвал успокоителни лекарства. На
заплахи и следи от физическо насилие по време на брачното съжителство
свидетелка била и майката на К.М. – св. К. М..
След прекратяване на брака М. заживяла с детето при своите родители в
**********, а от месец ноември 2016 г. до август 2019 г. тя и детето живеели
в дома на свидетеля П. Р., находящ се в **********.
При така изяснените влошени отношения между подсъдимия и св. М.,
предшестващи случая, БРС е приел следната хронология на събитията:
На 10.02.2018 г. /съботен ден/ подс. Т. бил на смяна в охранителната
фирма, в която работел. Тъй като бил рожденик и съобразно определения от
съда режим на лични контакти с детето му К., възнамерявал да го вземе, като
го предаде на негов приятел – св. Ч.Ч., който да го отведе при бабата по
бащина линия. Подсъдимият имал уговорка със св. К.М. да му предаде детето
пред бл. *** в ж. к. ******** – адреса на свидетелката К. М. /майка на
пострадалата/. В този период пострадалата вече живеела заедно с детето в
дома на свидетеля П.Р.. Сутринта на 10.02.2018 г. пострадалата започнала да
подготвя детето за срещата с баща му, като както тя, така и детето били
притеснени от предстоящата среща. Около 08,30 часа тръгнали за мястото за
срещата, която била в 09,00 часа. Пристигнали пред блок ** в ж. к. „*******“
и изчакали до 09,30 часа, като през това време подсъдимият нито се появил,
нито се обадил. М. заедно с детето се върнали в дома на свидетеля Р.. Тъй
3
като детето било разстроено от случилото се, М. и Р. решили да го заведат до
магазин „Джъмбо“. Тръгнали с автомобила на пострадалата. По време на
пътуването подсъдимият позвънил на пострадалата, като М. включила на
високоговорител телефона и свидетелят Р. чул разговора. Подсъдимият
започнал да обижда М. и да й отправя закани, че ще я убие, ще я разчлени и й
казал да дойде на уговореното място, за да му предаде детето. Пострадалата
обърнала автомобила на паркинга на „Джъмбо“ и тръгнали в посока ж. к.
„********“, като по пътя свидетелят Р. слязъл на автобусна спирка.
Междувременно М. се обадила на майка си – св. К.М., като й разказала по
телефона, че подсъдимият я заплашва и псува, и че пътуват обратно към дома
й, за да му предаде детето, като я помолила да наблюдава през терасата дали
подсъдимият е пред блока. Пострадалата и детето пристигнали пред блок ***
в ж. к. ******, където ги чакал подсъдимият, облечен в служебна униформа и
със служебен автомобил на охранителното дружество, в което работел. След
като видял М. и детето, подсъдимият слязъл от служебния автомобил и
започнал да крещи срещу М., че ще я убие, че ще я разчлени, че ще я
потроши. Отправените от Т. заплахи спрямо пострадалата били чути от майка
й – св. К. М., която по същото време се намирала на терасата на *** етаж във
вх. ** на жилищния блок и от свидетелката К. К., която била на работното си
място в закусвалня, намираща се срещу блока на свидетелката К. М. в ж. к.
„*******“. Двете свидетелки възприели ситуацията, както и действията на
подсъдимия, пострадалата и детето им. За да не ескалира конфликта, тъй като
детето се разплакало, а пострадалата се уплашила, тя и детето набързо се
качили в апартамента на майка й – свидетелката К. М.. Подсъдимият започнал
да й звъни по телефона. Първоначално тя не вдигнала телефона, но при
повторно обаждане отговорила в присъствието на майка си, като подсъдимият
продължавал да я заплашва, че ако не му даде детето ще я убие, ще я
разчлени, които закани били чути и от св. К. М.. Пострадалата позвънила на
работодателя на Т. и разказала за действията му в работен ден със служебния
автомобил. След това сигнализирала на ЕНН 112 и на място пристигнали
полицейски служители – свидетелите Д.Й. и М. Ч.. Първоначално
свидетелите разговаряли с подсъдимия, който вече бил във видимо спокойно
състояние. Впоследствие пред блока слязла и пострадалата с майка си. В този
момент на мястото дошъл и свидетелят Ч. Ч. – приятел на подсъдимия, който
по предварителната уговорка е трябвало да вземе детето, за да го отведе при
майката на подсъдимия, тъй като последният бил на работа. М. показала на
полицейските служители бракоразводното решение, като им обяснила, че
няма против да даде детето на подсъдимия, но предложила свидетелите Й. и
Ч. да се качат в апартамента и да говорят с детето, дали иска да отиде при
баща си. Полицейските служители се качили заедно с М. и майка й в
апартамента, и разговаряли с детето, което категорично отказало да отиде при
баща си. Й. и Ч. слезли пред блока и обяснили на подсъдимия, че детето не
желае да слезе и да тръгне с него. Междувременно К.М. споделила на
полицаите, че подсъдимият я заплашвал и че била много изплашена. Тъй като
4
пострадалата заявила пред полицаите, че се страхува от бившия си съпруг
заради заплахи срещу живота й, св. Ч. съставил срещу подсъдимия
предупредителен протокол да не отправя закани и заплахи срещу нея, след
което си тръгнали. Подсъдимият също напуснал мястото със св. Ч..
Във връзка със случилото М. подала молба за защита от домашно
насилие, като била издадена заповед с мерки за защита срещу подсъдимия за
нея и за детето К. Т. Т..
На 12.02.2018 г. пострадалата посетила личния си лекар – свидетеля С.
М., като се оплаквала от силен стрес. След извършен преглед свидетелят М.
поставил диагноза „Тревожно разстройство“ и предписал на пострадалата
успокоителни таблетки. На пострадалата бил извършен и неврологичен
преглед, тъй като се оплаквала от безсъние, общо напрежение и главоболие.
Последвало посещение и при психиатър, който констатирал тревожност у
пострадалата с множество невротични оплаквания, поради което й било
предписано лечение с антидепресанти.
Видно от заключението по изготвената по делото комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, към 10.02.2018 г.
пострадалата М. не е страдала от психично заболяване, но в причинно-
следствена връзка с възникналия инцидент се е намирала в състояние на
остра стресова реакция, преминала в посттравматично стресово разстройство
с тревожно хиподепресивен синдром. След инцидента пострадалата М.
променила своя начин на живот, като изпитвала страх от подсъдимия,
безсъние, кошмарни съновидения, обилно потене, оживяване на отминали
сцени, свързани с преживяната заплаха.
Изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел
за установена от показанията на разпитаните по делото свидетели К.М., К. М.,
П.Р., С.М., Д.Й., дадени в открито съдебно заседание, както и тези на К.К. и
М.Ч., дадени в хода на съдебното следствие и прочетени по реда на чл. 281,
ал. 1 и 4 от НПК, частично от показанията на свидетеля Ч.Ч., дадени в о. с. з.
и прочетени по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК и частично от обясненията на
подсъдимия Т., от заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза, от заключението на изготвената по делото
техническа експертиза относно съдържанието на повикването на ЕНН 112,
както и от приложените по делото писмени доказателства, описани подробно
в мотивите на районния съд.
Направен е пълен анализ на събраните гласни доказателства, като
същите са ценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност и логическа
последователност. За да кредитира посочените свидетелски показания, БРС е
изложил убедителни аргументи защо, които въззивният съд споделя изцяло и
намира за ненужно да преповтаря. Безспорно свид. К.М. е пострадала от
процесното деяние и е заинтересована от изхода на делото. Решаващият съд
обаче точно и аргументирано е преценил, че нейните показанията следва да
се кредитират. Правилно БРС е посочил, че те са съответни с показанията на
5
свидетелките К. М. и К., които също възприели спирането на подсъдимия с
автомобила и викането му, както и отправените закани. В логическа връзка и
последователност са и с показанията на свидетеля Р. – възприел същата
вербална агресия, отправена по телефона, непосредствено преди инцидента,
както и с показанията на св. К. М., възприела смислово идентични
заканителни изрази, изречени по телефона след инцидента пред блока.
Показанията на тези свидетели са напълно хармонични по отношение на
главния факт, а именно – действията на подсъдимия спрямо пострадалата.
Проверяващият съд не споделя доводите на защитника на подсъдимия за
недоказаност на инкриминираното деяние, с оглед на неправилна
интерпретация досежно верността на показанията на лица с родствени
връзки/приятелски отношения. Вярно е, че за фактическата обстановка БРС е
ползвал основно показанията на лица, близки до пострадалата, но съдът е
подложил тези показания на изключително обстоен анализ и е стигнал до
извод за тяхната безпротиворечивост, последователност и достоверност,
което прави възможно същите да бъдат кредитирани до степен, че от тях да се
изведе посочената в мотивите на първоинстанционната присъда фактическа
обстановка. По изложените при коментара на доказателствата съвкупност
съображения, въззивния съд намира за несъстоятелни всички възражения на
защитата, поставящи под съмнение фактологията по делото – по същество че
свидетелите К.М., К. М., К. К., П.Р. дават недобросъвестно своите показания.
БОС счита, че решаващият съд не е допуснал незаконосъобразно обсъждане
на доказателствения материал и не е тълкувал превратно събраните
доказателства, а фактическите му изводи се базират на обективно, всестранно
и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, без да е опорочен
доказателствения анализ. В случая решаващият съд е процедирал, като е
стъпил на свидетелските показания на К.М., К. М. и К. К., надграждайки ги с
показанията на свидетелите П. Р., С. М., Д.Й. и М.Ч., оценявайки и другите
релевантни писмени доказателства приложени по делото /амбулаторни листи,
съдебни решения по ЗЗСДН/, както и съобразявайки заключението на
комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза. Така
първата инстанция, като е използвала метода на дедуктивен анализ и
житейска логика, правилно е установила главния факт в процеса, очертан от
логични, последователни и вътрешно безпротиворечиви доказателства.
Съображенията, изложени от БРС в мотивите на атакувана присъда
относно доказаността и средствата за установяване, дават възможност на
страните и на контролиращата инстанция да проследи формирането на
вътрешното убеждение на решаващия съд по фактите, включени в обхвата на
чл. 102 от НПК.
Резонно решаващият съд е кредитирал напълно и показанията на
свидетелите Д.Й. и М.Ч. /макар показанията на последните двама да не носят
съществена информация по случая, тъй като не е имало пререкания между
подсъдимия и пострадалата в тяхното последващо присъствие/, но специално
от техните показания се изяснява, че пострадалата е била превъзбудена и
6
нервна, като е съобщила, че се страхува от подсъдимия, страхува се за живота
си, защото я заплашвал. Показанията на свидетелите, посетили
местопроизшествието, са в унисон с приобщения писмен материал – съставен
предупредителен протокол, като и с доказателствата, даващи сведение за
психическото и емоционално състояние на М. след случилото се –
показанията на свидетеля д-р С. М., амбулаторни листи, заключение на
СППЕ. Тези доказателства поотделно и в съвкупност сочат на основателния
страх на пострадалата, че заканите могат да бъдат изпълнени.
Правилно решаващият съд е преценил, че показанията на св. Ч. не носят
информация досежно деянието, а само относно причината за последващото
му присъствие на мястото.
Правилно БРС не е дал кредит на доверие на обясненията на
подсъдимия в частта им, в която отрича да е изричал заплашителни изрази
срещу пострадалата /по същество – че не е извършил деянието/, като БОС
подкрепя извода, че стоят изолирани от кредитираните доказателства и
отчетливо съставляват защитна теза.
При правилно установена фактическа обстановка, районният съд е
направил обосновани правни изводи, че подс. Т. В. Т. от обективна и
субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. 144, ал. 3,
вр. ал. 1 от НК, като на 10.02.2018 г. в гр. Бургас, ***********, се заканил на
К. К. М., род. на ********* с убийство, казвайки й: „Ще те убия“, „Ще те
разчленя“, „Ще те потроша“, като това заканване би могло да възбуди у М.
основателен страх за осъществяването му и деянието е извършено от лице по
чл. 142, ал. 2, т. 6 от НК – от служител в организация, която извършва
охранителна дейност.
БОС споделя изводите на решаващия съд, че авторството на деянието и
начина му на извършване са безспорно доказани от всички кредитирани
безпротиворечиви доказателства по делото.
Теоретично, за да бъде осъществен съставът на заканата с убийство,
следва това да се обективира чрез думи или действия, като се формулира
недвусмислено намерение, насочено към лишаване от живот на пострадалия,
с цел промяна на поведението и действията на заплашения противно на
неговата волята, в исканата от дееца насока. Първата инстанция е съобразила
решението си с ТР № 53/18.09.1989 г. по НД № 47/1989 г. на ОСНК, където е
изложено, че за осъществяване на престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК, от
обективна страна е достатъчно закана да е възприета от него и да би могла да
възбуди основателен страх за осъществяването й, без да е необходимо
действително пострадалото лице да се е изплашило, а само да съществува
основание, че заканата би могла да се осъществи. Тези обстоятелства следва
да се преценяват към момента на извършване на деянието, като се вземе
предвид цялостната фактическа обстановка, характеризирана като време,
място, присъствие и на други лица, освен дееца и
пострадалия. Престъплението по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК е на формално
7
извършване, поради което обстоятелствата свързани с промяна в поведението
на пострадалите лица в последващ период, са без значение за
съставомерността на деянието /в този смисъл ТР № 53/1989 г. по НД № 47/89
г. на ОСНК, както и Решение № 294/10.01.2017 г. НД № 1231/2016 г. I НО на
ВКС, Решение № 184/07.10.2016 г. по НД № 571/2016 г. III НО на ВКС и др./.
Верен е изводът на БРС, че заканата на подсъдимия е била възприета от
пострадалата К.М. и е била годна да възбуди основателен страх у нея за
изпълнението й. Въззивната инстанция намира, че решаващият съд вярно е
приел, че е изпълнен първият елемент от обективната страна на
престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК, като при деянието са изречени изрази,
съдържащи закана с убийство. Правилно е отчетено наличието и на втория
кумулативно изискуем и екзистентен елемент, а именно заканата за убийство
да е била в състояние да възбуди у пострадалата основателен страх за
осъществяването й. В тази насока са всички релевантни в казуса
обстоятелства – че пострадалата познавала характера на подсъдимия /били са
женени/, че той многократно е упражнявал спрямо нея психическо и
физическо насилие, че са във влошени лични отношения след развода им, че
при деянието подсъдимият е проявил агресивността и е имал обидно
отношение към пострадалата, без да съобрази присъствието на
местопрестъплението на малолетното им дете /което е на възраст и в
състояние да възприеме поведението му/. Всички тези фактори са допринесли
за засилване сериозността на заканата и възприемането й като опасност за
живота на пострадалата – ерго, в конкретния случай тя е била годна да
възбуди у пострадалата основателен страх за осъществяването й. Безспорно
използваните в конкретиката на казуса словосъчетания „Ще те убия“, „Ще те
разчленя“, „Ще те потроша“ са недвусмислени по смисъл и
съдържат ясно формулирана закана от страната на подсъдимия за лишаване
от живот на пострадалата. Още повече, от изготвената по делото
комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, може да се
направи обоснован извод за реално генериран страх у пострадалата от
осъществяване от подсъдимия на заканата му за убийство.
Дадената от районния съд правна квалификация на деянието е правилна
и се споделя от проверяващия съд и относно квалифициращото
обстоятелство, във връзка с качеството на подсъдимия по чл. 142, ал. 2, т. 6 от
НК. В случая на инкриминираната дата същият е изпълнявал служебните си
задължения като служител в охранителна фирма. При осъществяване на
деянието подсъдимият е действал униформен, със служебен автомобил, в
работно време на упражняваната от него трудова дейност в охранително
дружество, като по този начин от обективна страна е осъществил
квалифицирания състав на чл. 144, ал. 3, предл. 2 от НК. Престъплението
закана с убийство, комбинирано с тази друга квалификация на деянието по ал.
1 на чл. 144 от НК, е еднакво наказуемо според наказателния закон, но
неминуемо следва да се отрази на отговорността при определяне на
наказанието, какъвто е и смисълът на едно от възраженията в жалбата.
8
Правилно БРС е преценил, че от субективна страна престъплението
е извършеното от подс. Т. с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК.
Деецът е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си. Имайки предвид, че подсъдимият е човек с
достатъчен житейски опит, той логично е бил напълно наясно, че извършва
едно противоправно и общественоопасно деяние, съзнавал е всички елементи
от конкретния престъпен състава и е целял настъпването на вредоносните
последици. Той е съзнавал, предвид цялостното си поведение, че
заканителните изрази ще бъдат възприети от пострадалата и в конкретната
обстановка това би могло да възбуди основателен страх от осъществяване на
заканата. Целял е именно това. Не без значение е и хронологията на
събитията, предшестващи инцидента, свързани със системно осъществявано
домашно насилие и предишни нагнетени отношения между подсъдимия и
пострадалата, които обстоятелства имат значение за подбудите за заканата.
Освен това подсъдимият е бил наясно, че извършва деянието в работен за
него ден и е осъзнавал, че се явява пред пострадалата в работното си облекло
на служител в охранителна организация.
Ето защо БОС счита, че правилно решаващият състав е признал подс. Т.
В. Т. за виновен по предявеното му обвинение – за осъществено от него
престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. За престъплението се
предвижда наказание лишаване от свобода до шест години. Правилно БРС е
определил наказанието, без приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК, като
е съобразил, че единственото налично смекчаващо отговорността на
подсъдимия обстоятелство е необремененото му съдебно минало, което не е
изключително по своята същност. Така РС обосновано е определил
наказанието на подс. Т. при условията на чл. 54 от НК, а именно осем месеца
лишаване от свобода. Правилно БРС е преценил също, че освен че са налице
формалните изисквания на закона, целите на наказанието ще се постигнат в
най-пълна степен по отношение на подсъдимия, като се приложи
разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК – с отлагане на изпълнението му за
изпитателен срок от 3 години. 3-годишният изпитателен срок съвсем не е
малък период от време и е необходим той да преосмисли постъпката си като
осъзнае, че е избрал крайно неприемлив начин за отношения с бившата си
съпруга. Конкретно определеното наказание – като вид, размер и отложено от
изтърпяване, въззивният съд намира за справедливо, подходящо и
съответстващо в пълна степен на обществената опасност на деянието и дееца.
Същото, без да осъществява ненужно по-тежка наказателна репресия върху
подсъдимия е необходимо и достатъчно за оказване на предупредително,
превъзпитателно и възпиращо въздействие както върху него, така и върху
останалите членове на обществото.
Изводът на първоинстанционния съд за доказаност по основание на
предявеният от К.М. срещу подс. Т.Т. граждански иск за причинени от
престъплението неимуществени вреди, е обоснован и
законосъобразен. Действително, в резултат на осъщественото от подс. Т.
9
престъпно деяние по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, М. е преживяла силен
психически тормоз и притеснение както по време на извършване на
престъплението, така и в един доста продължителен период от време след
осъществяването му /около седем месеца/ е изпитвала тревожно разстройство,
лекувано медикаментозно. Не без значение е и по-сериозният характер и
тежестта на деянието от този вид закана с престъпление, както и
своеобразието на начина, по който конкретната закана за
„разчленяване“/“потрошаване“ би могла да бъде осъществена. Въззивният
съд в настоящия си състав счита, че решаващия съд е присъдил сума в
справедлив размер за обезщетяване на претърпените от М. неимуществени
вреди, отговарящ на трайно установената съдебна практика в тази насока,
поради което и атакуваната присъда в тази й част следва да бъде потвърдена.
Присъденият паричен еквивалент би допринесъл в достатъчна степен за
репариране на неблагоприятните последици върху здравето на пострадалото
лице. Правилно, върху сумата е присъдена и дължимата законна лихва.
Законосъобразно и в съответствие с изхода на делото съдът се е
произнесъл във връзка с направените по делото разноски.
По реда на служебната проверка и с оглед на правомощията си
настоящата инстанция прецени и процесуалната законосъобразност на
проверявания съдебен акт, при което не се установи в някой от стадиите на
това наказателно производство да са били допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване или
накърняване на правото на защита на подсъдимия, а и на процесуалните права
на всички страни за участие в производството въобще.
Водим от гореизложеното, на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от
НПК, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 72/18.10.2021 г., постановена по НОХД
№ 3500/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно.
На основание чл. 340, ал. 2 от НПК да се уведомят страните, че
решението е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10