№ 79
гр. Р., 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на първи февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА К. Ч.А
при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА К. Ч.А Гражданско дело №
20213330101353 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.45 от ЗЗД вр. с чл.52 ЗЗД
Депозирана е искова молба от М. ПЛ. М. против В. Н. К., за осъждането му да
заплати сумата 5000лв. частичен иск от 10000лв. за претърпени неимуществени вреди
физически и психически болки и страдания и неудобства продължаващи и до настоящия
момент, законната лихва от дена на деликта 18.05.2018г. Твърди, че на 18.05.2018г. около
22,00ч. отишъл в сладкарница „*****“ находяща се в кв.“*****“ в гр. Р. на рождения ден на
негова позната С.В. На рождения ден присъствали много младежи, включително и
ответника, с когото били в приятелски отношения. Около 22,30 - 23,00ч. младежи от
компанията, включително и ответника се отправили към градския парк, като на главната
алея бил обграден от група момчета - приятели на В., като самият той започнал да го
заплашва, че ще го пребие и е осакати, тъй като „пеел“ на полицията. По същото време по
отношение на няколко момчета, включително ответника се извършвала проверка за
съхранение и ползване на наркотични вещества. Опитал да обясни на ответника, че не е
така, но внезапно той му нанесе силен юмручен удар в областта на лицето, вследствие на
който паднах на земята. Получил обилно кръвотечение от носа, както и други увреждания
вследствие на падането на земята. След като уведомих органите на МВР бил настанен за
лечение в „Хирургично отделение“ към МБАЛ“Св.Иван Рилски“ гр.Р. за времето от
19.05.2018 до 25.05.2018г. с диагноза „Мозъчно сътресение без открита черепно-мозъчна
травма“. По повод на побоя и подадена жалба до полицията, била извършена предварителна
проверка, продължила близо една година и образувано ДП на 16.05.2019г. №1873-ЗМ
258/2018г. на РУМВР –Разград за престъпление по чл. 131 ,ал. 1 ,т. 12 от НК във вр. с
чл.130,ал.1 от НК. На 21.04.2020г. получил постановление за спиране на наказателното
производство. Твърди, че действителния повод да му бъде нанесен побой, е че бил набеден
от ответника и негови приятели, че „ги изпял на полицията“, от Постановлението за
прекратяване на наказателно производство от 24.02.2021г., че още преди инцидента на
10.05.2018г. е образувано ДП №1873-3M-23/2018г. по описа на РУМВР Разград, за
1
престъпление по чл.354а, ал.3,т.1 от НК. Тъй като бил отглеждан и издържан от баба си и
нямал каквито и да е било финансови възможности, не е обжалвал Постановлението за
спиране на РП Разград, както и нямал финансова възможност да заведе дело от частен
характер в указаният срок. Поради което РП Разград се е произнесла с посоченото по горе
постановление. В резултат на побоя на 18.05.2018г. били причинени: кръвонасядания на
дясна орбита с подконюнктивиален кръвоизлив във видимата част на склерата на лявото
око, външно странично от ириса; в лява теменна област на главата и над кръстцовата кост;
охлузвания в горна трета на гръбна повърхност на дясна пред мишница и в най-горната част
на външно странична повърхност на лява мишница; -счупване на носни кости и клинични
данни за сътресение на мозъка /от цитираното ИЗ/. Реално претърпените от увреждания
били значително по тежки, тъй като вследствие на неправилно зарастване получил девиация
/изкривяване/ на носна преграда /изкривяване на целия нос/, което изкривяване довело до
видимо физическо загрозяване и обезобразяване, както и затруднено нощно дишане. Това
продължавло вече повече от три години след инцидента. Претърпял болезнени и мъчителни
лечебни процедури. За да коригира носа си му предстояла допълнителна хирургическа
интервенция. Освен това, претърпял и тежки психически болки и страдани от публичния
побой пред негови връстници, следствие на което изпитал силна уплаха и ужас. Имало
публикации за побоя в пресата. Изпитал и все още изпитвал срам и неудобство от това. По
същото време му предстоял абитуриентски бал, както и зрелостни изпити. Независимо от
влошеното здравословно физическо и психическо състояние, по негово настояване и
разрешение на лекарите се наложило на 21.05.2018г. и на 22.05.2018г. да се явява
обезобразен на матури, като състоянието му било възприето от съученици и преподаватели.
През цялото време изпитвал срам и неудобство, чувствал се унизен и с накърнена чест и
достойнство. Вследствие на неправилното зарастване на носните костици и изкривяването
на носа, а и видимото загрозяване, получил комплекс за малоценност, което го принуди да
огранича контактите си с връстници и приятели, както с общуването с момичета на неговата
възраст.
Ответникът депозира отговор. Намира иска за допустим, но неоснователен. В
условията на евентуалност, прави възражение за съпричиняване. Оспорва иска и поради
прекомерност. Евентуално да не бъде уважаван над сумата от 500лв. Оспорва твърденията
сочи, че от приложените документи телесните увреждания са леки и няма данни за
допълнително влошаване и допълнителна лекарска интервенция. Възразява за прилагане на
цялото ДП.
Като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът установи следните фактически обстоятелства: По жалба на ищеца било образувано
ДП № 1873-ЗМ 258/2018г. на РУМВР - Разград за престъпление по чл. 131 , ал. 1 ,т. 12 от НК
във вр. с чл.130,ал.1 от НК за това, че на 18/19.05.2018г. вгр.Разград му е била причинена
лека телесна повреда, като деянието извършено по хулигански подбуди. Досъдебното
производство е прекратено с постановление от 24.02.2021г., поради липса на извършено
престъпление от общ характер.
По искане на ищеца са разпитани свидетелите Е.Н.-майка на ищеца и И.Г.. В
показанията си св.Н. сочи, че към момента на процесното събитие синът е бил едва на 18г.,
като 4 дни след него на 22.05.2018г. се е явил на матура, която той издържал, но му станало
2
лошо. Полученото изкривяване на носа довело до хъркане, алергии и затруднено дишане,
тъй като едната преграда на носа била изкривена. Започнал да изпитва притеснения, не му
се излизало, спрял да контактува с приятелите си. Споделя, че преди инцидента синът и бил
много усмихнат и лъчезарен, след което станал малко затворен в себе си.
Св. Г. заявява, че се познава с ищеца и са приятели. По случая може да каже, че било
крайно неочаквано за него. Пишело във вестниците, от там разбрал и отишъл в болницата да
го види. Там видял, че носът му бил подут – счупен и имал насинено око. След това му
направило впечатление, че М. не искал да излиза от тях. Когато той и други негови приятели
успеели да го накарат да излезе навън, се оглеждал да не го нападнат отново, дегизирал се с
шапка и очила, за да избегне погледите към носа си, като видимо изглеждал напрегнат.
Забелязал също, че отбягва хората, разказвал му, че се притеснява да говори с момичета, тъй
като лицето му било преобразено и не можел да ги гледа в очите.
По искане на ответника е разпитан свидетеля Н.Ч.. В показанията си св. Ч.
сочи, че през 2018г. е имало инцидент между ищеца и ответника, но не е присъствал на
него. Възприел ищеца едва когато вече е бил с разкървавен нос и отишъл на беседката било
тъмно. От ответника разбрал, че М. притеснявал приятелката на В. и го обиждал: „Ей ти,
педал смотан, еби си майката” и му размахвал ръце. Тогава В. го ударил в лицето.
Според заключението на вещото лице по назначената от съда съдебно-медицинска
експертиза при инцидента на 18.05.2018г. М.М. е получил, фрактура на носните кости и
изкривяване на самия нос и вътреносната преграда, което води до затрудняване на дишането
през левия носов ход. Било е предприето лечение за спиране на кървенето от носа и
репозициониране на костните фрагменти. Налице е неправилно зарастване на счупените
носни кости, което е довело до асиметрия на лицето и непълноценно дишане през левия
носов ход. Тези изменения променят лицето и го загрозяват, но те не са доживотни, тъй като
може по оперативен път, да се отстранят дефектите на носа и възстанови напълно неговата
нормална функция. В с.з. изяснява, че при самото увреждане е имало болка, както и по
време на медицинската интервенция. Болката в момента след репозицията като до час-час и
половина и тя си отзвучава. За зарастването е много важно да бъдат репозицирани костите в
момента, когато е потърсил лекарска помощ. Успешното репозициониране зависи и от
пациента и лекаря.
Съдът кредитира заключението като компетентно, обосновано и неоспорено от
страните.
В показанията дадени от ответника на досъдебното производство в качеството на
свидетел от 19.06.2019г. същият обяснява, че в състояние на афект ударил ищеца с юмрук
по носа, след като му бил поискал обяснения за приятелката си М.И. която му била
споделила, че ищецът я бил притеснявал. Ищецът отрекъл да е имал нещо общо с
приятелката му. Посегнал и втори път да го удари, но не го уцелил. Ищецът паднал и той си
тръгнал. Били заедно с Ц.Д.И./л.129 от ДП/.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните
3
правни изводи: Правото на обезщетение възниква при наличието на предпоставките за
пораждане на деликтната отговорност, уредени в чл.45 от ЗЗД. В случая безспорно е
установено, че е налице деяние – действие, представляващо конкретна външна проява на
определено лице – в случая на ответникът, който е нанесъл удар на ищеца по лицето в
областта на носа. Това деяние е противоправно – в случая дори е въздигнато от закона в
престъпление, представляващо причинено травматично увреждане съставляващо състава на
лека телесна повреда по смисъла на НК. Действието е извършено виновно – умишлено и
извършител на деянието е ответникът. В резултат на което са били причинени
неимуществени вреди –травматичните увреждания, съпроводени с болки и страдания, както
и неудобства. Размерът на обезщетението за тези неимуществени вреди съдът следва да
определи по справедливост като вземе предвид характера и степента на увреждането,
начина и обстоятелството, при които е получено, вредоносните последици и тяхната
продължителност, степен на интензитет на същите, възрастта на увредения, степента и
интензитета на болките, прогнозите за в бъдеще. Полученото увреждане което е
престъпление по чл.130 ал.1 от НК, представлява лека телесна повреда, изразяваща се в
фрактура на носните кости и изкривяване на самия нос и вътреносната преграда, което води
до затрудняване на дишането през левия носов ход, което увреждане е налице и към
настоящия момент. Предвид вида на увреждането, възрастта на пострадалия, начина на
причиняване на телесните увреждания - нанесен удар в областта на носа, както и търпените
неудобства от изкривяването на носа, което загрозява лицето и е повлияло и на
психологичното състояние на ищеца. Същият започнал да изпитва притеснения, спрял да
излиза с приятели, станал по-затворен в себе си, според показанията на св. Н., които съдът
кредитира съобразно чл.172 ГПК. Намира, че същите макар и заинтересовани са логични,
последователни, не противоречат на показанията на свидетеля Г., който също сочи, че
ищецът след инцидента се притеснявал, опитвал с по различни начини да отклонява
вниманието от носа, отбягвал хората, както зрителен контакт. От деянието извършено на
18.05.2018г. до настоящия момент, все още не е възстановена правилната позиция на носа.
Въпреки своевременната медицинска помощ, явно репозицията на ностните костици не е
била извършена успешно, както сочи вещото лице в с.з. За репариране на причинените
неимуществени вреди, които не надхвърлят рамките на обичайното негативно преживяване,
предвид посочените по-горе критерии относими в случая, съдът намира, че обезщетение в
размер на 4000лв., се явява справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД. До предявения размер
от 5000лв. претенцията следва да се отхвърли като недоказана, тъй като продължителния
период от инцидента по настоящия момент, се дължи и на това, че ищецът не е предприел
необходимите действия за възстановяване на неправилно зарастналите ностни костици,
което е възможно и за това не е необходимо заплащане, според обясненията на вещото лице
- минава по клинична пътека, заплатена от Здравната каса.
В случая следва да се разгледа възражението на ответника за съпричиняване от
страна на ищеца. Ответникът, чиято доказателствена тежест бе, в случая не установи
безспорно увреденият да е допринесъл за настъпването на вредите по смисъла на чл.51 ал.2
от ЗЗД, т.к. не бяха установени негови действия или пък поведение, което да провокира
4
ответника, за да извърши деянието. Съдът намира, че обяснението на ответника отразено в
протокол за разпит като свидетел от досъдебното производство, който е официален
документ, съставен по надлежен ред, представлява извънсъдебното признание на неизгодни
факти, също съставлява доказателство, което следва да бъде преценявано с оглед всички
обстоятелства по делото, както се преценява и съдебното признание съгласно чл. 175 от
ГПК. Признанието на неизгодни за страната факти може да се направи пред съда или пред
друг орган, пред другата страна или пред трето лице. Когато не е направено пред съда,
разглеждащ спора, признанието е извънсъдебно. Ако същото бъде доказано, то представлява
годно доказателствено средство, което съдът следва да вземе предвид при решаването на
спора./Р-е №№108/25.06.2020 по дело №1538/2019 на ВКС, ГК, IV г.о./ От изявлението в
него ответникът признава както нанасянето на удара на ищеца, така както, че не сочи на
провокативни действия от страна на ищеца. Поради което направеното от него възражение е
неоснователно.
Сумата представляваща обезщетение за нанесените вреди, следва да се присъди
ведно със законната лихва от датата на деликта – 18.05.2018г., както е поискано в исковата
молба, тъй като в съответствие с чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца от
направените по делото разноски, които са в размер на 780 лв./ депозита за свидетел в
размер на 20лв. не е изплащан/, съразмерно уважената част от иска, а именно 624лв.
На ответникът съобразно чл.78 ал.3 ГПК се следват от направените разноски в размер
на 150лв. запратено адвокатско възнаграждение съразмерно отхвърлената част от иска
сумата 30лв.
По гореизложените съображения, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Н. К., ЕГН**, адрес гр.*****, ДА ЗАПЛАТИ на М. ПЛ. М.,
ЕГН**********, адрес гр.***** сумата 4000лв./четири хиляди лева/ частичен
иск от 10000лв., за претърпени неимуществени вреди-физически и
психически болки и страдания и неудобства, ведно със законната лихва,
считано от 18.05.2018г. до окончателното и изплащане, както и сумата
624лв./шестотин двадесет и четири лева/ разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска до
първоначално предявения размер като неоснователен.
ОСЪЖДА М. ПЛ. М., ЕГН**********, адрес гр.***** ДА ЗАПЛАТИ на
В. Н. К., ЕГН**, адрес гр.*****сумата 30лв./тридесет лева/ за разноски
Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в
5
двуседмичен срок от връчването на страните
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
6