Решение по дело №11499/2019 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 29.10.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Габриела Лазарова

 

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №11499 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №87597131439 от 03.06.2019г., постановено по гр.д.№29741/2018г. по описа на СРС, 72 с-в, е отхвърлен предявения от Е.Т.С. срещу А.В.И. иск с правно основанеие чл.45 от ЗЗД за сумата от 1026,81 лева- левовата равностойност на 525 евро, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от неполучен наем за търговски обект- павилион, находящ се на партера на сграда „Офис център“ в гр.София, бул.“********с площ от 8,90 кв.м. за периода от 01.06.2017г. до 08.11.2017г.

Срещу решението на СРС и в срока по чл. 259 ГПК е подадена въззивна жалба от ищцата Е.Т.С.. Жалбоподателката твърди, че при постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд не е обсъдил и преценил поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства. Ответникът притежавал само голата собственост върху процесния имот, тъй като неговият праводател Валери Б. Б. си бил запазил пожизнено право на ползване на същия имот. На 21.07.2011г. бил сключен договор за наем на имота между праводателя на ответника и трето за спора лице. След придобиването на ½ идеална част от имота от ищцата, наемателят продължил да ползва имота при същите условия, като бил сключен договор за наем от 01.07.2013г. На 09.03.2016г. ищцата сключила споразумение с наемателя, по силата на което трябвало да получава половината от наемната цена. На 02.04.2017г. ищцата отправила предизвестие за прекратяване на договора за наем и на 07.04.2017г. в качеството си на съсобственик сключила със същия наемател нов договор за наем при същите услови и наемна цена в размер на 200 евро. В договора било уговорено, че половината от наемната цена ще бъде заплащана или на другия съсобственик, или на вещния ползвател Б.. Последният договор за наем трябвало да влезе в сила на 02.05.2017г.- датата на изтичане на сключения от ответника договор за наем. Ответникът предприел действия целящи увреждане на ищцата, като прекратил договора за наем и възпрепятствал ползването на имота от наемателя (чрез преустановяване на електрическото захранване), вследствие на които последният прекратил едностранно договора на 01.06.2017г. Твърди, че вследствие противоправните действия на ответника от 01.06.2017г. пропуска да получи половината от наемната цена в размер на левовата равностойност на 100 евро месечно или общо за период от пет месеца и една седмица- 525 евро. Претендира отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск, както и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата и в производството А.В.И. е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивните жалби е необходимо да се добави и следното:

По делото не се спори, че страните са съсобственици на павилион на партера на сграда „Офис център“ в гр.София, бул.“********с площ от 8,90 кв.м. при равни квоти. Съгласно чл.31, ал.1 от ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ по начин, който не пречи на другите съсобственици също да си служат с вещта съобразно правата им, а при липса на мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по искане на който и да е от съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е нужно, назначава управител на общата вещ (чл.32, ал.2 от ЗС). В случая очевидно липсва съгласие между съсобствениците относно начина на ползване на общата вещ и предвид разпределението на квотите в съсобствеността не може да бъде сформирано мнозинство. Следователно е налице спор, който може да бъде разрешен само по реда на чл.32, ал.2 от ЗС. В същото време от събраните по делото доказателства не се установява ответникът действително да е извършил твърдените от ищцата действия. Изложените във въззивната жалба съображения, касаещи учредено ограничено вещно право на ползване на трето за спора лице могат да са предмет на спор евентуално между ответника и третото лице, но не и да обосноват противоправно поведение на единия от съсобствениците по отношение на другия. Не се установява от събраните по делото доказателства и ответникът да е поискал твърдяното спиране на електрозахранването- според заключението на вещото лице по СПЕ заявленията до ЧЕЗ и констативните протоколи не са подписани нито от ответника, нито от третото лице. Предвид изложеното не се установява противоправно поведение на ответника и поради това предявеният иск с правно основание чл.45 от ЗЗД е неоснователен.

По така изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

По разноските.

При този изход на спора ответникът по жалбата има право на направените разноски във въззивната инстанция. Своевременно направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно. Спорът не се отличава с каквато и да било фактическа или правна сложност, по делото е проведено едно открито съдебно заседание, не са разпитвани свидетели или вещи лица. Ето защо настоящият състав намалява адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемия на 300 лева.  

Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №87597131439 от 03.06.2019г., постановено по гр.д.№29741/2018г. по описа на СРС, 72 с-в.

ОСЪЖДА Е.Т.С. ЕГН********** да заплати на А.В.И. ЕГН********** сумата от 300лв. (триста лева)- адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1/                                   2/