№ 118
гр. К., 12.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – К. в закрито заседание на дванадесети март през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Гражданско дело №
20245100100013 по описа за 2024 година
Настоящото дело е образувано по предявени от Е. Ю. Р. срещу
Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, като
правоприемник на Комисията за установяване на имущество, придобито от
престъпна дейност (КУИППД) и на Комисията за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ),
искове за имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразни актове
и действия на КУИПП (конкретизирани с уточнение вх. № 345/19.01.2024 г.),
чийто правоприемник е Комисията за отнемане на незаконно придобито
имущество. С цитираното уточнение ищецът сочи, че незаконосъобразния акт
е мотивираното искане на КУИППД за конфискация на имуществото на
ищеца, внесено в К. окръжен съд (КОС), по което е образувано гр. д. № 242
по описа за 2007 г. на същия съд, а незаконосъобразните действия са тези по
поддържане пред КОС на претенциите за конфискация, дали основание за
постановяване на съдебно решение от 01.08.2008 г.
От ответника Комисията за отнемане на незаконно придобито
имущество е постъпил отговор на исковата молба, в който се излагат
съображения за недопустимост и неоснователност на исковете.
В настоящото производство, с правно основание чл. 140 от ГПК, съдът,
като провери надлежността на извършената между страните размяна на
книжа, пристъпи към произнасяне по допустимостта на предявената искова
претенция. В този смисъл, съдът намира, че Комисията за отнемане на
незаконно придобито имущество не е процесуално легитимирана да отговаря
по така предявените искове за вреди. Това е така, тъй като съгласно чл. 2а от
1
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (изм. с ДВ, бр. 84
от 2023 г., в сила от 6.10.2023 г.), държавата отговаря за вредите, причинени
на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на органите и на длъжностните лица по Закона за
противодействие на корупцията, извършени при или по повод изпълнение на
правомощията или службата им. От цитираната разпоредба, в това число – от
заглавието й (изм. с ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 6.10.2023 г.), е видно, че
отговорността на държавата по специалния закон – ЗОДОВ, е за дейност на
Комисията за противодействие на корупцията (КПК), но не и за дейност на
Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ). Ето
защо, Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество не е
пасивно легитимирана по иск по чл. 2а от ЗОДОВ, респективно – не е
надлежен ответник по такъв иск.
От друга страна, съгласно чл. 7 от Конституцията на Република
България, държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или
действия на нейните органи или длъжностни лица. Съгласно чл. 5, ал. 2 от
КРБ, разпоредбата на чл. 7 от КРБ има непосредствено действие. В тази
връзка следва да се посочи, че една норма от Конституцията има
непосредствено действие винаги, когато основният закон не предвижда
необходимостта от закон, който да я опосреди. Отговорността по чл. 7 от КРБ
като приложно поле е по-широка от отговорността по ЗОДОВ, чието
приложно поле е стриктно очертано, както с оглед субектите, спрямо чиито
действия може да се търси обезщетение, така и с оглед конкретните
увреждащи действия. Надлежен ответник по исковете по чл. 7 от КРБ е
държавата, представлявана от министъра на финансите, доколкото този
ответник – държавата, е посочен от конституционната разпоредба.
С други думи, по ЗОДОВ и в частност – по чл. 2а от този закон,
Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество няма пасивна
процесуална легитимация, тъй като отговорността на държавата по посочения
текст е за дейност на Комисията за противодействие корупцията. От друга
страна, Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество не е
надлежен ответник и по иск по чл. 7 от Конституцията на Република
България, ако се приеме, че такъв е предявен в случая, доколкото надлежен
ответник по исковете по чл. 7 от КРБ е държавата, представлявана от
министъра на финансите.
2
Предвид изложеното и тъй като процесуалната легитимация е
абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска, предявеният
срещу ненадлежна страна иск се явява недопустим. Производството по един
недопустим иск, като недопустимо следва да бъде прекратено.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 13/2024 г. по описа на
Окръжен съд – К..
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен
съд – П. в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – К.: _______________________
3