Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 27.12.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - град
Шумен, в публичното заседание на двадесет
и осми ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Административен съдия: Снежина Чолакова
при участието на секретаря В.Русева, като разгледа
докладваното от административния съдия АД № 210 по описа за 2018 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.253, ал.4 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД).
Съдебното производство е
образувано въз основа на жалба, депозирана от "М.Т."ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р.И.Л.,
против Заповед № РД-12-486/08.06.2018г.
на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) -
гр.Шумен, с която е обезсилено Удостоверение за регистрация на мобилна
инсталация № 113/14.12.2017г. на Директора на ОДБХ-гр.Шумен и е заличена
регистрацията по чл.259а от ЗВД на обект Мобилна инсталация (Мобилен
инсинератор) за обезвреждане на странични животински продукти от категория 1, 2
и 3, собственост на "М.Т."ЕООД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***. Жалбоподателят твърди, че обжалваната
заповед е незаконосъобразна, като издадена в противоречие на материалноправните
разпоредби и в несъответствие с целта на закона, както и при неспазване
изискванията за форма. В тази връзка сочи, че в заповедта не са посочени
конкретните недостатъци на обекта, както и защо се приема, че операторът не
може да ги отстрани в разумен срок, нито поради какви причини това не може да стане,
което обосновава извода за немотивираност на акта. Твърди се също, че
оспорваният акт противоречи на принципа на съразмерност, регламентиран в чл.6
от АПК, изискващ прилагане на по-благоприятните мерки по отношение на
гражданите и организациите, чиито права се засягат, ако и по този начин може да
бъде постигната целта на закона. Въз основа на изложените доводи се иска отмяна
на обжалваната заповед. В съдебно заседание дружеството, представлявано от
пълномощник и процесуален представител адв.Г.Г.от ШАК, поддържа жалба и
искането за отмяна на акта. Претендира присъждане на разноски по делото. По
делото са приложени и писмени бележки, съдържащи аргументи по съществото на
спора.
Ответната
страна - директор на ОДБХ - Шумен, в съдебно заседание и в писмени бележки, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт В.Й., оспорва жалбата като
неоснователна, като изразява становище, че административният акт е издаден от
компетентен оган и в предвидената от закона форма, като с него е осигурена целта
на закона, т.е. защитата на обществото. Твърди, че заповедта е и материално
законосъобразна, предвид това, че не може да се гарантира безопасното
функциониране на инсинератора. Въз основа на изложеното, моли за решение, с
което жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане
на сторените разноски.
Шуменският
административен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Със
Заявление за регистрация на обекти по чл.259 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) с вх.№ РД 27-5411/30.11.2017г. (л.39),
"М.Т."ЕООД отправило искане до Директора на ОДБХ-гр.Шумен да бъде
регистриран обект "Инсталация за изгаряне и съвместно изгаряне по чл.259а
от ЗВД - мобилна", намираща се в склад в гр.Нови пазар, Индустриална зона.
В заявлението било посочено, че в обекта ще се осъществява обезвреждане на
странични животински продукти и на продукти, получени от тях, от категории 1, 2
и 3.
Със
Заповед № РД 13-1069/06.12.2017г. на Директора на ОДБХ-гр.Шумен (л.41) била
определена тричленна комисия от служители на ОДБХ-гр.Шумен, която да извърши
проверка на документите по чл.262, ал.1 от ЗВД и извърши проверка на обект
"инсталация за изгаряне и съвместно изгаряне на СЖП категория 1, 2 и 3 -
мобилна", за съответствието му с представената документация и с
ветеринарномедицинските изисквания, както и технологичната документация за
обезвреждане, съответно съхранение на СЖП и системата за самоконтрол.
На
12.12.2017г. назначената за целта комисия изготвила писмено становище, в което
отразила, че съоръжението "инсинератор за изгаряне на СЖП категория 1, 2 и
3 - мобилен", ще домува в гр.Нови
пазар, склад в индустриална зона, както и, че същото е произведено от
"Латал" ООД, гр.Русе, марка "Latal 120" и се състои от: 1. Подаващо устройство - пневматичен тип; 2.
Първична стационарна пиролитична камера за изгаряне на СЖП, кат. - 1, 2 и 3; 3.
Вторична секундна камера за изгаряне и неутрализиране на димните газове; 4.
Компютъризирана система за автоматичен контрол и управление на технологичния
процес; 5. Система за въздухоподаване в първичната и вторичната горивни камери;
6. Дифузьор на Вентури за водно охлаждане на димните газове; 7. Адсорбери два
броя с бункери и подаващи устройства на адсорбент за обработка и обезвреждане
на вредните емисии в димните газове; 8. Циклонен филтър за пречистване на
димните газове; 9. Напорен вентилатор на димните газове. Установено било, че
съоръжението е преминало през технологични настройки и промишлени изпитания от
специалистите на "Латал"ООД. Капацитетът му е 9280 кг за осем часа;
обемът на горивните камери е min 3800 L, използваното гориво е метан. Прието било, че инсинераторът отговаря на
изискванията за този вид дейност и съответства на предоставената технологична
схема и документация, както и, че разполага със система за самоконтрол. Въз
основа на направените констатации било прието, че съоръжението отговаря на
изискванията в областта на опазване на околната среда и хигиената, както и, че
отпадния при изгарянето на СЖП продукт ще бъде обезвреждан в регистрирано за
целта предприятие - непосредствено след приключване на работа в съответния
обект. С оглед на това комисията предложила на Директора на ОДБХ-гр.Шумен да
издаде удостоверение за регистрация по чл.259, във вр.с чл.262 от ЗВД.
На
14.12.2017г. Директорът на ОДБХ-гр.Шумен издал Удостоверение за регистрация на
мобилна инсталация за съхранение и/или обезвреждане на суровини и храни от
животински произход, непредназначени за консумация от хора, съдържащи материали
от категория 1, 2 и 3 с № 113/14.12.2017г.(л.22) С цитираното удостоверение, издадено на
основание чл.262, ал.4 от ЗВД е удостоверено, че мобилна станция "мобилен
инсинератор", собственост на "М.Т."ЕООД, гр.Шумен с ЕИК *********, отговаря на Регламент
(ЕО) 1069/2009 като мобилна инсталация за обезвреждане на странични животински
продукти (СЖП) от категория 1, 2 и 3. В удостоверението е посочено също, че
мобилната инсталация за изгаряне и съвместно изгаряне се превозва от МПС Полуремарке
с рег.№ Н0719ЕЕ.
На
29.05.2018г. комисия в състав: д-р Н.М.- ИД Началник на отдел КХ, д-р Н.Б.-
началник отдел ЗЖ и д-р Е.И.- гл.инспектор, ОВЛ отдел ЗЖ при ОДБХ, гр.Шумен,
извършили проверка на Мобилна инсталация /мобилен инсинератор/ за обезвреждане
на СЖП от категория 1, 2 и 3, собственост на "М.Т."ЕООД, гр.Шумен с ЕИК *********, с цел осъществяване на
официален контрол, резултатите от която отразили в Констативен протокол вх.№ РД
27-2286/05.06.2018г. за проверка на обект за събиране, съхранение, преработка
и/или обезвреждане на суровини и храни от животински произход, непредназначен
за консумация от хора, съдържащи материали от категория 1, 2 и 3 (л.13). В този
констативен протокол било посочено, че мобилният инсинератор не е сглобен, а
негови части се съхраняват на четири различни места, а именно: в гр.Нови пазар,
Индустриална зона, в двор на неработещ цех се съхраняват на открито
"първична пиролитична камера за изгаряне на отпадъци" и
"вторична секундна камера за изгаряне и неутрализиране на димни
газове"; в кв.Мътница на гр.Шумен, транспортна база на фирма
"Барни"ЕООД е разположено МПС с рег.№ Н0573ВВ с прикачено към него
полуремарке/платформа/ с ДКХ Н0719ЕЕ, собственост на "М.Т."ООД; в
гр.Шумен, бул.Симеон Велики, Стария екарисаж, под навес се съхраняват машинни
части, описани от собственика като "подемно устройство пневматичен
тип", "система за въздухоподаване", "дифузьори за водно
охлаждане", "адсорбери 2 броя с бункери", "циклонен филтър
за пречистване на димни газове", "напорен вентилатор за димни
газове" и "димоотводи и комин за димни газове". Констатирана
била липса на Компютъризираната система за автоматичен контрол и управление на
технологичния процес, като по обяснение на управителя на дружеството, същата се
съхранявала във фирма "Латал" ООД, гр.Русе, в съответствие с договор
№ 002/inc-09/15.09.2009г., като
изпълнител. Проверяващите приели, че направените системи за самоконтрол са
схематични, формални и неточни, в частта си за "Управление на
отпадъците", "Лична хигиена и здраве", "Чистота на
контактни повърхностни съоръжения", "Доставчици и рекламации към
доставчици", като същите не дават достатъчни гаранции за безопасността при
осъществяване на дейността по обезвреждане. В програмата били използвани програми
на други фирми - "Брамас 96"АД, няма съоръжение - метален бункер за
съхранение на плаката и дънната пепел и не е представен ОВОС съгласно чл.10,
т.5 от Директива 2000/76/ЕО. Въз основа на направените констатации било
заключено, че мобилната инсталация е негодна за употреба по предназначението си,
поради факта, че не отговаря на изискванията за безопасност и работа и е
невъзможно да бъде извършена проверка и проследимост на работата на
съоръжението и да се дадат гаранции за безопасността на здравето и живота на
хората и животните. Посочено било, че същата не съответства с изискванията на
действащото законодателство - Приложение III, глава II, раздел I за специфични условия за експлоатация на инсталации за изгаряне и
инсталации за съвместно изгаряне на Регламент № 142/2011/ЕО. Посочено било, че
обектът не отговаря на определението, посочено в чл.3, т.4 от Директива
2000/76/ЕО и Приложение IV, глава I, Раздел I, т.56 от Регламент 1069/2009 за
"инсталация за изгаряне" като стандартна или подвижна техническа единица
оборудване, предназначена за термична обработка на отпадъци. Приели, че като
цяло липсва обект, който да изпълнява дейността по обезвреждане на суровини и
храни от животински произход, непредназначени за консумация от хора и в този
смисъл не изпълнява условията, за които
е одобрен за експлоатация. Въз основа на това предложили инсталацията,
регистрирана по чл.259а от ЗВД, да се заличи и да се обезсили удостоверението
по чл.46, § 1, б), i) от Регламент 1069/2009.
Въз основа
на този доклад, Директорът на ОДБХ-гр.Шумен, със Заповед № Рд
12-486/08.06.2018г. (л.11), издадена на основание чл.46, § 1, б) от Регламент
(ЕО) № 1069/2009 за установяване на здравни правила относно СЖП и производни
продукти, непредназначени за консумация от човека, чл.60, ал.1 от АПК и чл.31,
т.1 от Устройствения правилник на БАБХ, обезсилил Удостоверение за регистрация
№ 113/14.12.2017г. от ОДБХ-гр.Шумен и заличил регистрацията по чл.259а от ЗВД
на обект "Мобилна инсталация/мобилен инсинератор/ за обезвреждане на СЖП
от категория 1, 2 и 3, собственост на "М.Т."ООД, ЕИК *********,
поради допуснати нарушения на нормативните изисквания, отразени в Констативен
протокол от извършена проверка от 29.05.2018г. - условията за одобрението и
експлоатирането на обекта не се изпълняват и недостатъците не могат да бъдат
отстранени от оператора в разумен срок поради липса на отделни части и модули
от съоръжението. На основание чл.61, ал.1 от АПК било разпоредено предварително
изпълнение на заповедта, налагащо се поради осигуряването живота и здравето на
гражданите и да се защитят важни държавни и обществени интереси.
Тази
заповед е връчена на представител на дружеството на 11.06.2018г.
Несъгласно
с издадената заповед, на 22.06.2018г. дружеството сезирало Административен съд-Шумен с жалба, съдържаща
искане за нейната отмяна, като жалбата била подадена чрез куриер (видно от
приложената разпечатка от куриерска фирма "Спиди").
С жалбата е отправено и искане за отмяна на
разпореждането за предварителното изпълнение на Заповед № РД-12-486/08.06.2018г. на Директора на ОДБХ - гр.Шумен, допуснато
със същата заповед на основание чл.60, ал.1 от АПК. С определение №
469/02.07.2018г. на ШАдмС искането за отмяна на разпореждането, с което е
допуснато предварително изпълнение на заповедта, е отхвърлено като
неоснователно. Цитираното определение е влязло в з.с. на 19.09.2018г., след
оставянето му в сила с определение № 11031/19.09.2018г. по адм.д. №
10469/2018г. по описа на ВАС.
Към делото
е приобщена административната преписка по издаване на оспорената заповед, а по
искане на ответната страна като свидетел е разпитана д-р Н.Б.М.– служител в
ОДБХ-гр.Шумен, участвала по време на извършената на 29.05.2018г. проверка, въз
основа на чиито констатации е издадена оспорваната заповед.
По искане на
оспорващата страна е назначена
съдебно-техническа експертиза, като впоследствие по същата са поставени и
уточняващи въпроси от ответната страна. Заключението на извършената експертиза е
прието от съда без оспорване от страните, поради което съдът го кредитира като
обективно и компетентно дадено. Съгласно същото, процесната инсталация «мобилен
инсинератор» представлява инсталация за изгаряне на СЖП по смисъла на Регламент
142/2011/ЕО. Същата е произведена от «Латал»ООД, гр.Русе (понастоящем с
наименование «Литие» ЕООД, гр.Русе), като не представлява серийно производство.
Инсталацията е мобилна, тъй като е предназначена за монтаж върху платформа
(товарно полуремарке), прикачено към транспортно средство. По този начин може
да се придвижи до всяка площадка, където да се осъществи изгаряне на СЖП.
Същата не е монолитна, а модулна, като нейните модули са следните: 1. Подаващо
устройство - пневматичен тип, състоящо се от хладилна камера, везна и подаващо
устройство; 2. Първична стационарна пиролитична камера за изгаряне на СЖП, кат.
- 1, 2 и 3; 3. Вторична секундна камера за изгаряне и неутрализиране на димните
газове; 4. Система за въздухоподаване в първичната и вторичната горивни камери;
5. Дифузьор на Вентури за водно охлаждане на димните газове, включващ и кондензна
колона, резервоар за отпадни води и помпа за подаване на водата; 6. Адсорбери
(два броя – за обезвреждане на диоксини и фурани, и за обезвреждане на НСI,
SO2, HF и др.), с бункери (два броя – за активен въглен и зеолит, и за калциев
оксид) и подаващи устройства (два броя шнек вентилатори) на адсорбент за
обработка и обезвреждане на вредните
емисии в димните газове; 7. Циклонен филтър за пречистване на димните газове; 8.
Комин с напорен вентилатор на димните газове; 9. Биг-баг за съхранение на шлака
и пепел; 10. Компютъризирана система за автоматичен контрол и управление на
технологичния процес. Вещото лице е посочило, че към момента на изготвяне на
СТЕ всички модули освен «Компютъризирана система за автоматичен контрол и
управление на технологичния процес», се намират на площадка в «Стария екаридаж»
в гр.Шумен, бул. «Симеон Велики».Посочило е също, че по силата на договора
между «М.Т.»ЕООД и производителя, първоначалното сглобяване, настройване и
пускане в експлоатация на инсталацията се извършва от квалифицирани специалисти
на «Латал»ООД(с правоприемник «Литие»ЕООД), с изключение на модул
«Компютъризирана система за автоматичен контрол и управление на технологичния
процес», която се свързва към останалите модули на процесната инсталация
посредством множество от куплунзи и монтажът му е елементарен. Компютърната
система се съхранява при производителя («Литие»ЕООД, правоприемник на
«Латал»ООД), отделно от останалите модул, поради необходимостта от специални
условия на съхранение. Тъй като първоначалното сглобяване на инсинератора се осъществява само
от специалисти на производителя, след
сглобяване и настройване той не може да се съхранява в разглобен вид. Вещото
лице е посочило също, че само на база оглед на вида на модулите не може да се
установи дали при сглобяване инсталацията ще бъде приведена в действие, а и
компютъризираната система се съхранява при производителя, но според
техническата документация и сключения договор между «Латал»ООД и «М.Т.»ЕООД,
същата може да бъде приведена в действие по своето предназначение. Експертът е
посочил също, че след свързването на модул «Компютъризирана система за
автоматичен контрол и управление на технологичния процес», процесната
инсталация е годна да изпълнява функциите си, както и, че инсталацията се транспортира
до мястото, където ще действа, в сглобен вид, като само въпросният модул се
съхранява отделно.
Вещото
лице е описало също, че капацитетът на инсталацията за изгаряне на СЖП съгласно
документацията на производителя е 9280 кг за 8 часа или 1160 кг на час.
Инсталацията има две камери – първична стационарна пиролитична камера за
изгаряне на СЖП до 850 °C; и вторична секундна камера за изгаряне и
неутрализиране на димните газове – до 1100 °C. Всяка отделна камера е
оборудвана само с по една основна горелка и не разполага със спомагателни
горелки. Тъй като процесната инсталация използва два вида гориво – метан и
нафта, има два чифта горелки – един чифт
за нафта и един чифт за метан, като при функционирането си използва само единия
вид гориво със съответния за горивото чифт горелки. Инсталацията разполага и с
мобилна бутилкова станция за метан, която се транспортира отделно, тъй като
представлява опасен товар. Двете описани горелки се задействат автоматично и се
управляват единствено и само от компютъризираната система. Температурата от 850
°C или 1100 °C според случая, се
поддържа през цялото време, докато има неизгорели материали в горивната камера
и тези горелки се задействат автоматично, когато температурата спадне под 850
°C или 1100 °C според случая.
Инсталацията разполага с автоматична система, която да не допуска въвеждането
на СЖП или производни продукти преди достигането на температура от 850 °C или 1100 °C според случая. Тази система се
управлява от «Компютъризираната система за автоматичен контрол и управление на
технологичния процес». Съгласно документацията на процесната инсталация,
експлоатацията осигурява изгаряне по
начин, осигуряващ достигане степен на изгаряне, при която съдържанието на общ
органичен въглерод в шлаката и дънната пепел да е по-ниско от 3% или загубата при накаляване
да е под 5% от сухото тегло на шлаката и дънната пепел. Поради това не е
необходимо да се прилагат допълнителни подходящи методи за предварително
третиране на отпадъците.
На въпросите, поставени от ответната страна,
вещото лице е посочило, че само на база на състоянието, описано в констативен
протокол от 29.05.2018г. е невъзможно да се каже категорично дали при
сглобяването на модулите инсталацията може да бъде приведена в действие по
предназначението, което има, още повече, че компютъризираната система не е в
наличност, а е на склад при производителя «Латал»ООД, гр.Русе. Същевременно е
заявило, че съгласно техническата документация на инсталацията, първоначалното
сглобяване, настройване и пускане се осъществява от специалисти на
производителя, като след тези процедури същата може да бъде приведена в
действие по предназначение. Уточнило е, че инсталацията се съхранява в
разглобено състояние (с разкачени модули), тъй като първоначалното сглобяване,
настройване и пускане не са осъществени и същата не е функционирала, както и,
че без компютъризираната система не може да функционира, поради което в това
състояние инсталацията не представлява опасност за здравето и живота на хората
и животните. Уточнило е, че отделните модули не могат да се идентифицират с
определени номера и други обозначения, тъй като не са серийно производство, а
инсталацията е поръчкова и сглобяването й се осъществява само от специалисти на
производителя. Експертът е обяснил също, че единствено компютърният модул
настройва температурата за изгаряне и обезвеждане на СЖП и отчита времето и
температурата в контролно-критичната точка, поради което без него инсинераторът
не може да изпълнява функциите си. Същият обаче е наличен към 29.05.2018г.
(датата на съставяне на констативния протокол) и понастоящем. Експертът е
заявил също, че само на база състоянието, описано в констативния протокол от
29.05.2018г., не може да се установи дали инсталацията е годна да изпълнява
предназначението си, тъй като единственият начин това да се установи е същата
да се сглоби и настрои от оторизираните специалисти на «Латал»ООД
(«Литие»ЕООД). Посочил е също, че системите за самоконтрол са разписани от
оторизиран специалист и същите осигуряват безопасното осъществяване на дейността
по обезвреждане.
При така
установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК от лице, което е засегнато неблагоприятно
от обективираното в заповедта властническо волеизявление, имащо правен интерес
да оспори горепосочения административен акт, поради което е процесуално допустима.
При разглеждането ѝ
по същество и след проверка на оспорения административен акт по реда на чл.168,
ал.1 от АПК на основанията по чл.146 от АПК, съдът приема жалбата за основателна, предвид следните
съображения:
Предмет на оспорване е Заповед №
РД-12-486/08.06.2018г. на Директора на
ОДБХ - гр.Шумен за обезсилване на удостоверение за регистрация № 113/14.12.2017г.,
издадено от ОДБХ-гр.Шумен и заличаване на регистрацията на обект Мобилна
инсталация (Мобилен инсинератор) - индивидуален
административен акт, подлежащ на пряк съдебен контрол за законосъобразност,
съгласно изричната разпоредба на чл.267, ал.4 от ЗВД.
Оспореният акт е издаден
от Директора на ОДБХ-Шумен. Съгласно разпоредбата на чл.267, ал.1 от ЗВД, регистрацията
на обект по чл. 259, ал. 1 или 2 и на инсталация по чл. 259а, ал. 1 се
заличава и удостоверението се обезсилва с мотивирана заповед на директора на
ОДБХ. Следователно, процесната заповед е издадена от компетентен
орган, в рамките на предоставените му правомощия.
Административният акт е издаден в законоустановената
писмена форма съобразно чл.59, ал.1 от АПК, но е постановен при несъблюдаване
изискванията на чл.59, ал.2 от АПК, доколкото не съдържа конкретно изложение на
фактическите основания, обусловили обективираното в него властническо
волеизявление. Като правно основание за издаването на заповедта е посочена
нормата на чл.46, § 1, б) от Регламент (ЕО) № 1069/2009 за установяване на
здравни правила относно СЖП и производни продукти, непредназначени за
консумация от човека, регламентираща правомощие на компетентния орган (в случая
Директор на ОДБХ-гр.Шумен) да оттегля одобрения на обекти или предприятия,
одобрени съгласно настоящия регламент, ако условията за одобряването или
експлоатирането на обекта или предприятието вече не се изпълняват; и от
оператора не може да се очаква да отстрани недостатъците в разумен срок поради
причини, свързани с инфраструктурата на обекта или предприятието, поради
причини, свързани с личния капацитет на оператора или на служителите под негов
надзор, или поради сериозни рискове за общественото здраве и здравето на
животните, изискващи значителни промени в експлоатацията на обекта или
предприятието, преди операторът да може да подаде заявление за последващо
одобрение. В заповедта е посочено, че удостоверението за регистрация на
мобилния инсинератор се обезсилва и се заличава регистрацията му, "поради
допуснати нарушения на нормативните изисквания, отразени в констативен протокол
от извършена проверка от 29.05.2018г. - условията за одобрението и
експлоатирането на обекта не се изпълняват и недостатъците не могат да бъдат
отстранени от оператора в разумен срок поради липса на отделни части и модули
от съоръжението". Нито в заповедта, нито в констативния протокол от
29.05.2018г. обаче е посочено кои от условията, които следва да са налице при
одобряване на инсталацията, вече не се изпълняват, нито е посочено защо се
приема, че недостатъците не могат да бъдат отстранени в разумен срок. Действително
е заявено, че това се дължи на липсата на отделни части и модули на
съоръжението, но не е отразено кои са конкретните липсващи части и защо се
счита, че тяхната липса не може да се отстрани в разумен срок. Такива доводи не
могат да се извлекат и от Констативния протокол, на който административният
орган се позовава, тъй като в този протокол е описано, че частите на инсинератора
се съхраняват на четири различни места, като изрично е констатирана единствено
липса на един от модулите - компютъризираната система за автоматичен контрол и
управление на технологичния процес. Същевременно обаче е посочено, че по
сведение на управителя на дружеството тази система се съхранява в
"Латал"ООД, гр.Русе, което налага необходимостта да се обоснове защо
при данните за нейното наличие, макар и не в обект на оспорващото дружество, не
съществува възможност за отстраняване на констатирания недостатък в разумен
срок. В Констативния протокол е посочено също, че направените системи за
самоконтрол са схематични, формални и неточни и не дават гаранции за
безопасността при осъществяване на дейността по обезвреждане, без да е отразено
какво трябва да съдържат тези системи, за да се приеме, че отговарят на
нормативните изисквания, както и да се направи преценка дали констатираните
пропуски могат да бъдат отстранени и в какъв срок. С оглед изложеното съдът
намира, че в оспорената заповед липсва
конкретно и ясно посочване на фактическите основания, обусловили обективираното
в нея властническо волеизявление, от което следва, че същата е издадена при
неспазване изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, явяващо се пречка да се
извърши обоснована преценка за законосъобразността му, респективно
представляващо напълно достатъчно основание за отмяна на заповедта.
За пълнота следва да се посочи,
че вписването в оспорената заповед, че оспорващото дружество е с наименование «М.Т.»ООД
при положение, че според данните в Търговския регистър, дружеството е с правна
форма ЕООД, само по себе си не съставлява съществено нарушение на изискванията
за форма, доколкото в административния акт е отразен ЕИК на същото, позволяващ
еднозначното и безпротиворечиво идентифициране на неговия адресат. Това обаче
не променя направения по-горе извод за немотивираност на акта.
На следващо място, атакуваната
заповед е издадена при съществено нарушение на административно производствените
правила, доколкото в хода на административното производство не са изяснени
всички факти и обстоятелства от значение за случая и не са обсъдени обясненията
и възраженията на заинтересованото дружество. Видно от приложения Констативен
протокол от 29.05.2018г. и от показанията на св.Нели Маринова, участвала в проверката,
преценката, че мобилният инсинератор е негоден да изпълнява предназначението
си, е направена въз основа на констатациите, че не е сглобен и части от същия
се съхраняват на четири различни места, като същите са идентифицирани на база
твърденията на управителя на дружеството, както и не е установено наличието на
компютъризираната система за автоматичен контрол и управление на технологичния
процес. Обстоятелството, че инсинераторът не е сглобен, само по себе си не е
достатъчно, за да се приеме, че е негоден да изпълнява своите функции,
доколкото нито в удостоверението за регистрацията му, нито в относимите
нормативни разпоредби се изисква същият да бъде в сглобено състояние през целия
период на действие на удостоверението, независимо дали се използва или не.
Съществено за преценката дали същият е годен да изпълнява функциите си по
предназначение, е дали той ще може да функционира адекватно и безопасно при
сглобяване на тези части и модули. Такава преценка проверяващите служители не
са направили, а очевидно и не биха могли, предвид посоченото от св.Нели
Маринова, че не притежава техническа компетентност да извърши подобна преценка.
Липсата на специални технически познания на проверяващите служители обаче е
преодолима с назначаване на експертиза, каквато възможност в административното
производство е налице, съгласно чл.49 от АПК. Такава експертиза не е била
назначена, което е довело до неизясняване на релевантните за случая
обстоятелства, което от своя страна означава, че оспореният акт е издаден при
допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила,
регламентирани в чл.35 и чл.49 от АПК. А нарушението на посочените правила е
съществено, доколкото същото е рефлектирало върху съдържанието на
властническото волеизявление, което, при евентуално спазване на цитираните
изисквания, би било с друго съдържание.
При направената преценка
за съответствие на оспорената заповед с материалния закон и с неговата цел, въз основа
на установените в хода на съдебното производство факти, съдът намира следното:
Според чл.259а, ал.1 от ЗВД,
обезвреждане на странични животински продукти и на продукти, получени от тях,
може да се извършва при необходимост и в инсталации за изгаряне и съвместно
изгаряне, регистрирани в ОДБХ. Според ал.2 от същия законов текст, инсталациите
по ал. 1 може да са стационарни и мобилни и отговарят на условията, посочени в
Приложение III, глава II, раздел I от Регламент (ЕС) № 142/2011
на Комисията от 25 февруари 2011 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 1069/2009
на Европейския парламент и на Съвета за установяване на здравни правила относно
странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за
консумация от човека, и за прилагане на Директива 97/78/ЕО на
Съвета по отношение на някои проби и артикули, освободени от ветеринарни
проверки на границата съгласно посочената директива (OB, L 54/1 от 26 февруари
2011 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 142/2011".
По силата на чл.239а, ал.4 от ЗВД, в мобилните инсталации може да се
обезвреждат странични животински продукти и продукти, получени от тях, на
територията на цялата страна при спазване изискванията на Регламент (ЕО) № 1069/2009.
В чл.259а, ал.5 от ЗВД е регламентирано задължение за собствениците или
ползвателите на мобилните инсталации да уведомяват писмено директора на ОДБХ,
на чиято територия ще осъществяват дейността си, 24 часа преди обезвреждането
на странични животински продукти и на продукти, получени от тях на тази
територия.
По силата на чл.267, ал.1,
предл.второ от ЗВД, регистрацията на инсталация по чл. 259а, ал. 1 се
заличава и удостоверението се обезсилва с мотивирана заповед на директора на
ОДБХ при: 1. искане на вписания в регистъра търговец; 2. промяна на
предназначението на обекта; 3. груби или системни нарушения на нормативните
изисквания; 4. системни нарушения на хигиенните изисквания и на системата за
самоконтрол; 5. неизпълнение на принудителна административна мярка; като в
случаите по ал. 1, т. 3, 4 и 5, заповедта на директора на ОДБХ за заличаване на
регистрацията подлежи на оспорване по реда на АПК( ал.2).
С оспорваната заповед е
обезсилено удостоверение, издадено на основание чл.259а от ЗВД, за регистрация
на мобилен инсинератор, представляващ мобилна инсталация за обезвреждане на СЖП
от категория 1, 2 и 3, и е заличена регистрацията на същия. Като причина
за това административният орган е посочил, че поради допуснати нарушения на
нормативните изисквания условията за одобрението и експлоатирането на обекта не
се изпълняват и недостатъците не могат да бъдат отстранени от оператора в
разумен срок поради липса на отделни части и модули от съоръжението, явяващо се
основание за прилагане на чл.46, § 1, б) от Регламент (ЕО) № 1069/2009г. Приел
е също, че обектът не съответства на нормативните изисквания на Приложение III,
Глава II, Раздел I на Регламент (ЕС) № 142/2011. Посочил е и, че схематичните,
формални и неточни системи за самоконтрол водят до невъзможност операторът да гарантира
спазването под негов контрол на хигиенните изисквания по отношение на
Инсталации за изгаряне и инсталации за съвместно изгаряне на Регламент (ЕС) № 142/2011.
Според разпоредбата на чл.46, §1,
б) от Регламент (ЕО) № 1069/2009г., компетентният орган оттегля одобрения на
обекти или предприятия, одобрени съгласно настоящия регламент, ако: условията
за одобряването или експлоатирането на обекта или предприятието вече не се
изпълняват (i); и от оператора не може да се очаква да отстрани недостатъците в
разумен срок, поради причини, свързани с инфраструктурата на обекта или
предприятието; поради причини, свързани
с личния капацитет на оператора или на служителите под негов надзор, или поради
сериозни рискове за общественото здраве и здравето на животните, изискващи
значителни промени в експлоатацията на обекта или предприятието, преди
операторът да може да подаде заявление за последващо одобрение(ii).
От събраните по делото
доказателства не се установява наличието на кумулативно предвидените
предпоставки на чл.46, §1, б) от Регламент (ЕО) № 1069/2009г. за обезсилване на
удостоверението за регистрация и заличаване на същата по отношение на процесния
обект.
По-конкретно, от заключението по
СТЕ се установява, че процесният мобилен инсинератор представлява мобилна
инсталация за обезвреждане на СЖП, като същата е предназначена за монтаж върху
платформа (товарно полуремарке), прикачено към транспортно средство и може да
се придвижи до всяка площадка, където да се осъществи изгаряне на СЖП.
Установено е също, че инсталацията не е монолитна, а модулна и се състои от
десет различни модули, които се съхраняват в разглобен вид, като девет от тези
модули са налични на площадка на дружеството в гр.Шумен, наречена «Стария
екарисаж», а десетият - "компютъризирана система за автоматичен контрол и
управление на технологичния процес», се съхранява от производителя «Латал»ООД,
гр.Русе (с правоприемник «Литие»ЕООД, гр.Русе), съобразно изискванията на
последния и предвид необходимостта от специални условия на съхранение – по-ниска
влажност и по-висока температура. Вещото лице е посочило, че съгласно техническата
документация на процесната инсталация и договора между «Латал»ООД и оспорващото
дружество, след сглобяването на модулите (което по силата на цитирания договор може
да се осъществи само от оторизирани специалисти на производителя) и свързването
на компютъризираната система (което се осъществява по елементарен начин
посредством множество куплунзи), инсталацията е годна да изпълнява
предназначението си. Същата следва да се съхранява и транспортира в сглобен вид
до мястото, където ще се използва, като компютърната система трябва да се
монтира само при използване на самия инсинератор, защото е на жакове и след
това може да се свали, за да се съхранява на чисто и сухо място (според
обясненията на вещото лице в съдебно заседание).
Констатациите на експерта, че са
налични всички отделни модули на инсинератора, като само един от тях се
съхранява отделно поради специфичните изисквания за съхранението му
опровергават тезата на административния орган за липсващи отделни модули,
явяващи се пречка за неговото функциониране. Обстоятелството, че инсинераторът
не е сглобен, не променят този извод, тъй като не съществува нормативно изискване
през целия период на действие на удостоверението за регистрация мобилните
инсинератори да се съхраняват сглобени, нито отделните модули на инсталацията да
се съхраняват на едно място, а и от СТЕ се установява, че инсинераторът до
момента не е функционирал и според изискванията на производителя, може да бъде
сглобен единствено от негови оторизирани специалисти, като вещото лице е категорично,
че след сглобяването му и свързването на компютъризираната система, същият ще е
напълно годен да изпълнява функциите си по предназначение. Нещо повече, с оглед
спецификите на процесния обект – мобилна инсталация, подлежаща на
транспортиране до мястото, където ще се използва по предназначение, пълноценен
и ефективен контрол за нейната годност би могъл да се осъществи на мястото,
където ще се използва и при конкретните условия, при които ще се използва.
Именно по тази причина в чл.259а, ал.5 от ЗВД законодателят е предвидил
задължение за собствениците или ползвателите на мобилните инсталации да
уведомяват писмено директора на ОДБХ, на чиято територия ще осъществяват дейността
си, 24 часа преди обезвреждането на странични животински продукти и на
продукти, получени от тях на тази територия.
Не може да се кредитира твърдението
на ответната страна, че инсинераторът е с липсващ модул «биг-баг за съхранение
на шлака и пепел». Действително в Констативния протокол наличието му не е описано. Не е посочено
изрично обаче, че този модул от инсинератора липсва, като същевременно е
констатирана липсата на «компютъризирана система за автоматичен контрол и
управление на технологичния процес». Според заключението на СТЕ, вещото лице е
установило наличието на всички 10 модула на инсталацията, един от които е
въпросния «биг-баг за съхранение на шлака и пепел». Нещо повече, в съдебно
заседание вещото лице заявява изрично следното: «инсталацията има десет модула,
всички са налични на земята без компютърната система». Поради това съдът
приема, че въпросният модул също е бил наличен към момента на проверката, още
повече, че според СТЕ, въпросната инсталация е поръчково производство и в
техническата документация на същата, е включен и въпросния модул. Дори и да се
приеме, че по някаква причина този модул е липсвал по време на проверката, след
като е бил наличен по време на извършване на СТЕ, е очевидно, че набавянето му не
е представлявало сериозно затруднение, респективно осъществяването му е било
възможно в разумен срок.
Изложените аргументи обосновават
извода, че процесната инсталация не страда от недостатъци, които могат да бъдат
квалифицирани като неизпълнение на условията за одобряване или експлоатация на
на обекта по смисъла, вложен в чл.46, §1, б) от Регламент (ЕО) № 1069/2009г. Дори
и да се приеме, че такива недостатъци са налице, за да се оттегли одобрението
за процесния обект по смисъла на цитираната разпоредба, наред с горепосоченото
изискване, чл.46, § 1, б), i), ii) от Регламент (ЕО) 1069/2009г. предвижда и
кумулативното наличие на още едно изискване – от оператора не може да се очаква
да отстрани недостатъците в разумен срок, при това поради изчерпателно изброени
три хипотези - поради причини, свързани с инфраструктурата на обекта или
предприятието; поради причини, свързани
с личния капацитет на оператора или на служителите под негов надзор, или поради
сериозни рискове за общественото здраве и здравето на животните, изискващи
значителни промени в експлоатацията на обекта или предприятието, преди
операторът да може да подаде заявление за последващо одобрение. В случая
административният орган не е ангажирал доказателства за наличието на някоя от
тези хипотези. Същевременно от СТЕ се установява, че макар и в разглобен вид,
всички модули на мобилния инсинератор са налице и същият може да бъде сглобен,
след което ще е годен да изпълнява своите функции по предназначение, което
изключва извода, че не може да се очаква операторът да отстрани евентуалните
недостатъци в разумен срок поради причини, свързани с инфраструктурата на
обекта или с личния капацитет на оператора или на служителите под негов надзор
по смисъла на първите две хипотези на чл.46,§ 1, б), i), ii от Регламент (ЕО) №
1069/2009г. Освен това, вещото лице е посочило, че в разглобено състояние
инсинераторът не може да функционира, поради което същият в този вид няма как
да представлява риск за общественото здраве и здравето на животните, което
изключва наличието и на третата хипотеза на
чл.46, т.1, § 1, б), i), ii от Регламент (ЕО) 1069/2009г. Изложеното
обосновава извод, че дори и съхранението на инсталацията на отделни модули да
представлява недостатък, този недостатък не се дължи на някоя от причините,
изчерпателно посочени в чл.46, § 1, б),
i), ii от Регламент (ЕО) № 1069/2009г. Освен
това, дори и да е налице недостатък, събраните по делото доказателства сочат,
че същият може да бъде отстранен в разумен срок, доколкото всички модули на
инсталацията са налични и СТЕ е установила, че същата след сглобяване е годна
да изпълнява функциите си по предназначение. Това е напълно достатъчно, за да изключи
приложението на регламентираното в цитираната разпоредба правомощие
компетентният орган да оттегли одобрението.
На следващо място, декларативният
довод на административния орган, че обект „мобилен инсинератор“ не съответства
на Приложение III, глава II, раздел I за специфични условия за експлоатация на
Инсталации за изгаряне и инсталации за съвместно изгаряне на Регламент (ЕС) №
142/2011, не се подкрепя от събраните по делото доказателства.
Според заключението по СТЕ,
неоспорено от страните, капацитетът на инсталацията за изгаряне на СЖП съгласно
документацията на производителя е 9280 кг за 8 часа или 1160 кг на час, т.е.
представлява инсталация с висок капацитет по смисъла на регламента. Вещото лице
е описало, че инсталацията има две камери – първична стационарна пиролитична
камера за изгаряне на СЖП до 850 °C; и вторична секундна камера за изгаряне и
неутрализиране на димните газове – до 1100 °C. Всяка отделна камера е
оборудвана с по една основна горелка и не разполага със спомагателни горелки.
Тъй като процесната инсталация използва два вида гориво – метан и нафта, има
два чифта горелки – един чифт за нафта и
един чифт за метан, като при функционирането си използва само единия вид гориво
със съответния за горивото чифт горелки. Инсталацията разполага и с мобилна
бутилкова станция за метан, която се транспортира отделно, тъй като
представлява опасен товар. Двете описани горелки се задействат автоматично и се
управляват единствено и само от компютъризираната система. Температурата от 850
°C или 1100 °C според случая, се
поддържа през цялото време, докато има неизгорели материали в горивната камера
и тези горелки се задействат автоматично, когато температурата спадне под 850
°C или 1100 °C според случая.
Инсталацията разполага с автоматична система, която да не допуска въвеждането
на СЖП или производни продукти преди достигането на температура от 850 °C или 1100 °C според случая. Тази система се
управлява от «Компютъризираната система за автоматичен контрол и управление на
технологичния процес». Съгласно документацията на процесната инсталация,
експлоатацията осигурява изгаряне по
начин, осигуряващ достигане степен на изгаряне, при която съдържанието на общ
органичен въглерод в шлаката и дънната пепел е по-ниско от 3% или загубата при
накаляване е под 5% от сухото тегло на шлаката и дънната пепел. Поради това не
е необходимо да се прилагат допълнителни подходящи методи за предварително третиране
на отпадъците.
Съпоставени с текста на Приложение
III, глава II, раздел I на Регламент (ЕС) № 142/2011, констатациите на вещото
лице обосновават извод за липса на допуснати нарушения на цитирания нормативен
акт. Впрочем, административният орган изобщо не е посочил кое конкретно
изискване на цитираното Приложение III, глава II, раздел I на Регламент (ЕС) №
142/2011 е било нарушено и в какво се изразява това нарушение, поради което,
дори и в хода на съдебното производство да бяха констатирани подобни нарушения,
те биха били ирелевантни за преценка законосъобразността на атакуваната
заповед, предвид констатирания порок във формата на същата, обусловен от
липсата на мотиви в тази насока. Не следва да се пренебрегва и факта, че в
случая се касае за обезсилване на удостоверение, издадено от същия
административен орган и при същите технически характеристики на процесния
инсинератор, което изключва възможността на административния орган да
преразглежда своето волеизявление при липса на изчерпателно изброените предпоставки
за това, тъй като по същество не би била налице една от предпоставките на
чл.46, т.1, а), i) от Регламент (ЕО) 1069/2009 – „условията за одобряването или
експлоатирането на обект или предприятието вече не се изпълняват“.
На следващо място, що се отнася
до сочения в оспорваната заповед „възможен риск от разпространение на
трансмисивните спонгиформни енцефалопатии“, следва да се отбележи, че и този
извод се опровергава от заключението по СТЕ, според което, в установеното от
контролните органи разглобено състояние процесната инсталация не може да
навреди на здравето на хората и животните, тъй като не може да осъществява
функциите си по предназначение. В същото време при евентуалното му сглобяване
би бил в състояние да осъществява тези функции, като липсват данни за наличие
на риск за общественото здраве и това на животните.
В хода на съдебното производство
е опровергана и тезата на административния орган, че системите за самоконтрол
за схематични, формални и неточни и водят до невъзможност операторът да
гарантира съответствието на обекта с нормативните изисквания. Видно от
Констативния протокол, този извод е аргументиран с факта, че в програмата са
използвани програми на други фирми – „Брамас-96“АД; няма съоръжение – метален
бункер за съхранение на шлаката и не е представен ОВОС, съгласно чл.10, т.5 от
Директива 2000/76/ЕО.
Съгласно § 1, т.97 от ЗВД
"Система за самоконтрол" е системата от общи и специфични мерки,
които се прилагат в съответствие с правилата за добра производствена практика и
подхода "анализ на опасността и контрол в критични точки", за да се
осигури безопасността на фуражите, суровините и храните от животински произход,
страничните животински продукти и продуктите, получени от тях. Видно от
приложените НАССР план и Добра производствена практика, такава система за
самоконтрол по отношение на процесната инсталация е налична. От съдържанието й
е видно, че оспорващото дружество е предвидило мерки за осигуряване
безопасността при осъществяване дейността на мобилния инсинератор, като според СТЕ,
същите са са изготвени от оторизирано
лице и осигуряват безопасното осъществяване на дейността по обезвреждане на
СЖП. Обстоятелството, че за целта са използвани документи, в които се цитира
името на друго дружество само по себе си не може да обоснове извод за липсата
на адекватни системи за самоконтрол, тъй като няма забрана при изготвяне на
такива системи да се използват готови такива, отнасящи се за други обекти,
стига да са съобразени спецификите на конкретния обект. Липсата на представен
ОВОС, съгласно чл.10, т.5 от Директива 2000/76/ЕО, също не представлява
нарушение на нормативните изисквания, тъй като съгласно чл.260, ал.2 от ЗВД,
изискванията по чл.260, ал.1 от ЗВД за
оценяването на проектите за изграждане или реконструкция на обекти, в които се
обезвреждат странични животински продукти, и въвеждането им в експлоатация по
реда на чл. 142 от Закона за устройство на територията
(в т.ч. и съдържащото се в него изискване за съответствие и преценка за необходимост
или оценка на въздействие върху околната среда), не се прилагат за инсталациите
по чл. 259а от ЗВД, каквато е и процесната. Що се отнася до установената липса
на метален бункер за съхранение на шлаката, следва да се отбележи, че според
СТЕ, един от модулите на инсинератора е „биг-баг за съхранение на пепелта и
шлаката“, като същият е налице, което изключва извода за липса на бункер за
съхранение на шлаката. А дори и да се приеме, че липсва такъв, неговата липса
не може да се счете за основание за обезсилване на удостоверението и заличаване
регистрацията на обекта, след като не са ангажирани доказателства, че такъв
бункер не може да бъде осигурен в разумен срок.
Извън горното, твърденията, че
системите за самоконтрол са схематични и неточни, не са мотивирани с конкретни
факти, поради което не може да се установят мотивите на административния орган,
въз основа на които е направил своя извод,а съдът може да преценява
законосъобразността на обжалвания акт само въз основа на фактическите
основания, изложени от административния орган. Изложените в тази насока доводи
в писмените бележки на ответната страна не променят този извод, тъй като към момента
на депозирането им по делото възможността за мотивиране на акта е преклудирана.
Не е без значение и факта, че съгласно чл.267, ал.1, т.4 от ЗВД, регистрацията
на инсталация по чл.259а от с.з. се заличава и издаденото удостоверение се
обезсилва при системни нарушения на хигиенните изисквания и на системата за
самоконтрол, а в случая такива системни нарушения не са налице, доколкото по
смисъла на § 1, т.98 от ДР на ЗВД, "Системно нарушение" са три или
повече нарушения на изискванията на този закон и нормативните актове по
прилагането му, за които на лицето са наложени административни наказания с
влезли в сила наказателни постановления.
На следващо място, констатираната
липса на предпоставките на чл.46, § 1, б) от Регламент (ЕО) № 1069/2009г.
обуславя и липсата на визираните в чл.267, ал.1, т.3 от ЗВД предпоставки за
заличаване на регистрацията на обекта и обезсилване на издаденото
удостоверение, тъй като в хода на проверката не са констатирани груби или
системни нарушения на нормативните изисквания.
С оглед всичко изложено съдът
приема, че атакуваната заповед е издадена при липса на материалноправните
предпоставки за това.
Заповедта е постановена и при несъблюдаване на законовата цел. Съгласно
чл.6 от АПК, административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат
права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за
която актът се издава (ал.2), като когато с него се засягат права или се
създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки,
които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на
закона(ал.3). Според чл.6, ал.5 от АПК, административните органи трябва да се
въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно
несъизмерими с преследваната цел. В случая обосновано оспорващият счита, че е
нарушен принципът на съразмерност, тъй като според чл.46 от Регламент (ЕО) № 1069/2009,
компетентният орган по-специално, в съответствие с естеството и сериозността на
недостатъците и възможните рискове за общественото здраве и здравето на
животните: спира действието на одобренията на обекти или предприятия, одобрени
съгласно настоящия регламент, ако: условията за одобряването или
експлоатирането на обекта или предприятието вече не се изпълняват; от оператора
може да се очаква да отстрани недостатъците в разумен срок; и потенциалните
рискове за общественото здраве и здравето на животните не изискват действия в
съответствие с буква „б“; оттегля одобрения на обекти или предприятия, одобрени
съгласно настоящия регламент, ако: условията за одобряването или
експлоатирането на обекта или предприятието вече не се изпълняват; и от
оператора не може да се очаква да отстрани недостатъците в разумен срок поради
причини, свързани с инфраструктурата на обекта или предприятието; поради
причини, свързани с личния капацитет на оператора или на служителите под негов
надзор, или поради сериозни рискове за общественото здраве и здравето на
животните, изискващи значителни промени в експлоатацията на обекта или
предприятието, преди операторът да може да подаде заявление за последващо
одобрение. От цитираната разпоредба следва извода, че при констатирани
недостатъци контролният орган може да предприеме два вида конкретни мерки, в
зависимост от сериозността на недостатъците и рисковете – да спре действието на
извършеното одобрение, когато недостатъците могат да бъдат отстранени в разумен
срок или да оттегли одобрението, когато недостатъците не могат да бъдат
отстранени в разумен срок. В случая не са изложени аргументи защо се приема, че
недостатъците не могат да се отстранят в разумен срок, а и в хода на съдебното
производство е установено обратното, от което следва, че оспореният акт е
издаден при неспазване принципа на съразмерност, регламентиран в чл.6 от АПК,
доколкото с него се засяга правната сфера на адресата му в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава.
Въз основа на гореизложеното
съдът приема, че Заповед № РД-12-486/08.06.2018г. на Директора на ОДБХ - гр.Шумен, с което е
обезсилено Удостоверение за регистрация на мобилна инсталация №
113/14.12.2017г. на Директора на ОДБХ-гр.Шумен и е заличена регистрацията по
чл.259а от ЗВД на обект Мобилна инсталация (Мобилен инсинератор) за
обезвреждане на странични животински продукти от категория 1, 2 и 3, е издадена
от компетентен орган,но при съществено нарушение на изискванията за форма и на
административнопроизводствените правила, при неспазване на материалния закон и
в противоречие с целта на закона. От
това следва, че жалбата на оспорващото дружество е основателна и следва да бъде
уважена, а оспорената заповед като незаконосъобразна, постановена в нарушение
на материалния закон и на неговата цел, следва да бъде отменена.
При този изход на спора, съдът
намира за основателно направеното с жалбата на оспорващия искане за присъждане
на разноските по делото. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, когато
съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнагражданието за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал акта. В случая
оспорващото дружество е направило разноски в размер на 650 лева, включващи 50
лева държавна такса и 600 лева възнаграждение за вещо лице, поради което ОДБХ-гр.Шумен
следва да бъде осъдена да му заплати сумата от 650 (шестстотин и петдесет)
лева.
Водим от горното, Шуменският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № РД-12-486/08.06.2018г. на
Директора на ОДБХ - гр.Шумен, с която е обезсилено Удостоверение за регистрация
на мобилна инсталация № 113/14.12.2017г. на ОДБХ-гр.Шумен и е заличена
регистрацията по чл.259а от ЗВД на обект Мобилна инсталация (Мобилен
инсинератор) за обезвреждане на странични животински продукти от категория 1, 2
и 3, собственост на "М.Т."ЕООД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***.
ОСЪЖДА
Областна дирекция по безопасност на храните – гр.Шумен да заплати на "М.Т."ЕООД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р.И.Л.,
разноски по делото в размер на 650 (шестстотин и петдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на Република България гр.София в 14-дневен срок от
съобщаването му чрез изпращане на препис по реда на чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: