№ 1808
гр. Пловдив, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20215330204984 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия Г, № 0032061, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на Ж. Д. Х. е наложена глоба в размер на 250 лева.
Жалбоподателят излага конкретни съображения за незаконосъобразност
на ЕФ и моли за неговата отмяна. По-конкретно представя доказателства, че
вече е наказан за същия застрахователен период с ЕФ, който е заплатил.
С приложено писмено становище по делото въззиваемата страна излага
съображения за неоснователност на жалбата и законосъобразност на ЕФ.
Моли за потвърждаване на ЕФ и присъждане на разноски.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че от приложения
по делото списък с намерени фишове се установява, че процесният ЕФ е
връчен лично на жалбоподателя на дата 23.06.2021г., жалбата е входирана на
1
07.07.2021г., поради което 14-дневния преклузивен срок по смисъла на чл.
189, ал.5 ЗДвП се явява спазен.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните
съображения:
ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Електронният фиш е издаден за това, че на 23.04.2021 г. в 17:39 часа на
републикански път II-64, км. 49+800, посока с. Труд, Ж. Д. Х. като
физическо лице, което притежава МПС с рег.№ *******, не е сключил
договор за застраховка ГО на автомобилистите. Управлението е установено с
АТСС № MD1196.
Посочената в ЕФ фактическа обстановка се доказва от:
- приложеното по административната преписка статично изображение,
което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно
доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с
АТСС видеоконтрол. В тази връзка само за пълнота на изложението, следва
да се посочи, че в случая нарушението е заснето с техническо средство
CORDON-M2 № MD1196 . Видно от удостоверението за одобрен тип тази
камера работи с радар, с вградено и автоматично разпознаване на номера
на МПС. От изложеното е видно, че за разлика от техническите средства тип
TFR-1M, при които все пак е налице човешки фактор при разпознаване на
номера на МПС, при процесното АТСС процесът е изцяло автоматизиран
и са изключени всякакви съмнения относно достоверността на
разпознаването. Освен това е налице и пълно съвпадение между посочения
в ЕФ автомобил и този който се забелязва на статичното изображение.
-приложената от по делото справка за регистрация на МПС, от която е
видно, че именно жалбоподателят е регистриран собственик на
процесното МПС.
-приложените справки от гаранционен фонд, видно от които към дата
23.04.2021г. за процесното МПС не е имало сключена валидн а застраховка
гражданска отговорност, като последната такава е изтекла на дата
12.04.2021г.
2
ПО УСЛОВИЯТА ЗА ЗАКОНОСЪОБРАЗНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА
АТСС.
Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението
/ след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за
законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за
видеоконтрол:
-нарушението е установено с автоматизирано техническо
средство CORDON-M2 MD 1196, представляващо преносима система
за видеоконтрол /триножник/, което се установява от изричното отбелязване
в този смисъл в Протокол от проверка № 10-С-ИСИС/21.02.2020г.;
- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от
приложеното по делото писмо за Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване;
- техническото средство е вписано в регистъра на българския
институт по метрология под номер В-46, видно от приложеното по делото
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;
-техническото средство е преминало през надлежна метрологична
проверка, което се установява от приетия като доказателство по делото
Протокол от проверка № 4-С-ИСИС/12.02.2021г.
-приложена е снимка на техническото средство, от която е видно
временното му разполагане на участък от пътя. Изготвянето на дигитална
снимка на АТСС е изрично отбелязано в Протокола по чл. 10,
удостоверяващ разполагането и използването на АТСС именно на дата
23.04.2021., на посочените в ЕФ време и място, поради което в достатъчна
степен е доказана връзката между представения снимков материал и
конкретното разполагане и използване на АТСС. Така Решение № 1913 от
21.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1650 / 2021 г. на XIX състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 1911 от 21.10.2021 г. по к. адм.
н. д. № 1375 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив
- съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г., който съдържа всички изискуеми реквизити и който
съгласно трайната съдебна практика представлява официален
удостоверителен документ за времето, мястото и начина на извършване
3
на контрола с АТСС. Така Решение № 1995 от 27.10.2021г. на
Административен съд – гр. Пловдив, ХХІ касационен състав, к.а.н.д. № 1530
по описа на съда за 2021 г., Решение № 1988/27.10.2021г. на
Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, к.а.н.д. № 1969 по
описа на съда за 2021 година, Решение № 15 от 05.01.2021 г. по к. адм. н. д. №
2895 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, решение №
2049 от 13.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2089 / 2020 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1945 от 29.10.2020 г. по к. адм.
н. д. № 1795 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 1349 от 23.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1314 / 2020 г. на XXI
състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 848 от 15.04.2019 г. по
к. адм. н. д. № 156 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че към датата
на извършване на нарушението, след предприетите нарочни законодателни
изменения (ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г., вече е отпаднало изискването
мястото на контрол да се обозначава със знак Е24 и в средствата за
масова информация, поради което същите не представляват изискване за
законосъобразно използване на АТСС.
Така Решение № 822 от 19.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 188 / 2021 г. на
XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 198 от
01.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3168 / 2020 г. на XXII състав на
Административен съд - Пловдив Решение № 1733 от 14.10.2020 г. по к. адм.
н. д. № 1423 / 2020 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив
Решение № 2041 от 12.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2272 / 2020 г. на XXVI
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1495 от 10.08.2020 г.
по к. адм. н. д. № 1330 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд -
Пловдив, Решение № 1493 от 10.08.2020 г. по к. адм. н. д. № 1440 / 2020 г. на
XIX състав на Административен съд – Пловдив.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
При коректно установена фактическа обстановка, правилно е приложен
и материалния закон, като са посочени:
-нормата, която създава задължение за собственика на МПС да сключва
4
задължителна застраховка ГО- чл. 483, ал.1, т.1 КЗ, вр. чл. 461, т.1 КЗ;
-нормата създаваща правното основание за издаване на ЕФ, при
констатирано управление на МПС с АТСС без сключена застраховка ГО-чл.
638, ал.4 КЗ;
-нормата уреждаща санкцията за собственика-чл. 638, ал.1, т.1 КЗ, към
която препраща чл. 638, ал.4 КЗ.
Наложената санкция кореспондира на фиксирания законоустановен
размер.
ПО ФОРМАТА И СЪДЪРЖАНИЕТО НА ЕФ.
Изрично следва да се отбележи, че процесния ЕФ стриктно отговаря на
изискванията за реквизити по чл. 189, ал.4 ЗДвП, като за разлика от десетки
други случаи, при които електронни фишове са били отменяни, включително
и от настоящия състав, на процесуално основание в настоящия случай в
самото съдържание на ЕФ надлежно са очертани всички съставомерни
признаци на административния състав, както следва:
-наказаният субект да е собственик на процесното МПС;
-за процесното МПС да няма сключен валиден договор за
задължителна застраховка гражданска отговорност;
- да е установено управление на процесното МПС по пътната мрежа в
страната, независимо кой е бил неговия водач;
-управлението да е установено с АТСС.
Посоченото индикира на стремеж от страна на наказващия орган за
корекции и подобрения в дейността и за съобразяване с указанията на съда,
което следва да бъде насърчено.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЕТО ЗА ДВОЙНО НАКАЗВАНЕ ЗА ЕДНО И
СЪЩО НАРУШЕНИЕ.
Възражението се явява неоснователно, като това следва от особеностите
на отделните административни състави визирани в чл. 638 КЗ.
Административното нарушение по чл. 638, ал.1, т.1 КЗ се състои в
бездействие – неизпълнение от собственика на задължението му да сключи
валидна застраховка ГО за притежаваното от него МПС. С бездействието на
5
нарушителя се създава едно трайно /продължено/ противоправно
състояние, което трае непрекъснато до неговото преустановяване. В тази
връзка следва да се отбележи, че за да е съставомерно деянието по чл. 638,
ал.1, т.1 КЗ е ирелевантно дали МПС е било в движение или не. За
неговото извършване е достатъчно да не е сключена застраховка ГО,
независимо дали МПС е било управлявано по пътищата, отворени за
обществено ползване или е било в покой, щом то не е спряно от движение по
предвидения в закона ред.
От гореизложеното следва, че независимо от срока на бездействие, със
създаденото трайно противоправно състояние нарушителят върши едно
единно административно нарушение, за което може да му се наложи едно
административно наказание. В този смисъл възраженията на жалбоподателя
биха се явили основателни, ако тя беше наказан за нарушение по чл. 638, ал.1,
т.1 КЗ.
Случаят обаче не е такъв. Действително чл. 638, ал.4 КЗ препраща към
ал.1 КЗ, но само за размера на санкцията, но не и за елементите на
фактически състав, които са самостоятелни.
От изричния текст на чл. 638, ал.4 КЗ е видно, че при него
изпълнителното деяние се състои в действие, а именно предприето
управление на МПС, за което не е изпълнено задължението за сключване
на задължителна застраховка ГО.
При действията като форма на изпълнителното деяние, за разлика от
бездействието, не се създава трайно противоправно състояние, а
нарушението се счита довършено със самото осъществяване на действието,
като при всяко предприето ново действие от същия вид се върши отделно
нарушение, за което на основание чл. 18 ЗАНН се носи самостоятелна
отговорност.
От посоченото следва, че при административни състав по чл. 638, ал.4
КЗ деецът следва да понесе толкова пъти отговорност, колкото пъти е
заснет да извършва управление на МПС, за което не е изпълнено
задължението за сключване на ГО.
Посоченият законодателен подход е изцяло споделим, доколкото
управлението на МПС, за което няма сключена застраховка ГО, засяга
обществените отношения в значително по-голяма степен от самото
6
формално несключване на застраховка, без да е предприето управление ,
доколкото при участие на МПС в пътното движение риска от съставомерни
последици (реализиране на МПС) многократно се увеличава. Именно затова и
предприетото управление на МПС се санкционира по-тежко, като за всяко
установено по надлежния ред чрез заснемане управление се налага
отделна санкция.
Да се приеме противното означава, деецът след като веднъж е бил
санкциониран по реда на чл. 638, ал.4 КЗ с глоба 250 лева да може
безпрепятсвано да управлява МПС без сключена застрахова за
неограничен период от време, което е идея чужда на законодателя.
С оглед гореизложените принципни положения възражението на
жалбоподателя при наказване по чл. 638, ал.4 КЗ за нарушаване принципа не
бис ин идем би било основателно, само ако се докаже, че действително двата
ЕФ са издадени за едно и също управление, тоест за едно и също деяние
под формата на едно и също действие.
В тази връзка следва да се съобрази азбучното правило, че деянието
/когато е под формата на действие/ представлява съвкупност от
телодвижения, извършени под контрола на съзнанието в дадено време, на
дадено място при единство на обстановката и в резултат на единно или
подновяващо се решение.
Така изрично Решение № 93 от 24.II.1977 г. по н. д. № 64/77 г., I н. о.
на ВС, Решение № 52 от 21.06.2002 г. по н. д. № 667 от 2001 г., I н.о., на ВКС,
Решение № 20 от 01.02.2016 г. по н. д. № 16 / 2016 г. на 3-то нак. отделение на
ВКС, Решение № 202/ 04 юни 2015 год. по н.д № 290/2015 год. на ВКС.
От цитираното определение следва, че мястото и времето на
извършване на деянието са съществен негов характеризиращ белег,
елемент от индивидуализацията на същото и отграничаващ го от
останалите деяния. Дори и да е извършена идентична система от
телодвижения, като вид и последователност, ако мястото и времето на
извършването им е различно, то би се касаело за различно деяние.
Точно такъв е и процесния случай. Още от представената разписка от
жалбоподателя № 0600013386333477 се установява, че заплатения от него
фиш, серия Г, 31770 се явява издаден за нарушение извършено на съвсем
7
различен ден от това, предмет на настоящото дело.
Този извод се потвърждава и при съобразяване текста на посочения ЕФ
серия Г, 31770, който е служебно известен на настоящия състав (като хартиен
препис от него се прилага по делото за сведение). Видно е, че ЕФ серия Г
31770 касае управление без сключена ГО на автомобилистите на дата
19.04.2021г., докато процесното е извършено 4 дни по-късно на 23.04.2021г.
Действително двете дати касаят един и същи застрахователен период,
но както вече се изясни, това би било релевантно ако деецът бе наказан за
нарушение по чл. 638, ал.1, т.1 КЗ, а не за нарушение по чл. 638, ал.4 КЗ при
което с всяко заснето управление се извършва ново нарушение и се носи
самостоятелна санкция.
Още повече, че въпросният времеви интервал от 4 дни е бил
напълно достатъчен собственика да изпълни задължението си да сключи
задължителна застраховка гражданска отговорност. Същият обаче е
предпочел да не го направи, поради което следва да понесе и втората санкция,
за второто си заснемане през същия ден.
ПО ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЧЛ. 28 ЗАНН.
Доколкото съгласно ТР 1/2007 по тълкувателно дело 1/2005г. на ВАС
преценката за маловажност на случая е такава по законосъобразност, а не по
целесъобразност, то изводът, че нарушителят следва да бъде реално
санкциониран, задължително следва да бъде предшестван от обсъждане на
въпроса позволява ли констатираната действителна обществена опасност
да деянието ангажиране на държавна репресия спрямо дееца.
В тази връзка настоящия състав изцяло споделя трайно утвърдените в
практиката принципни съображения, че при липса на изрична законова
дефиниция на понятието маловажен случай в ЗАНН, на основание чл. 11
ЗАНН субсидиарно приложение следва да намери НК, според чл. 93, т.9 на
който маловажен случай е налице когато с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид.
8
По конкретното дело такива обстоятелства не само, че не са доказани, а
точно обратното извършеното нарушение се явява с по-висока степен на
обществена опасност от типичния случай предвид данните, черпени от
справките от гаранционен фонд, че периодът, през който процесното МПС
е било без ГО надхвърля 10 дни.
Още повече, че от представения от самия жалбоподателя доказателства
се установява, че през този период той и друг път е нарушавал правилото
на чл. 638, ал.4 КЗ, като включително и е бил санкциониран по този повод от
по-ранна дата, като това не е изиграло нужното поправително и
превъзпитателно въздействие върху него.
По изложените съображения ЕФ следва да се потвърди.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на спора на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП,
вр. чл. 27е НЗПП право на разноски има въззиваемата страна. Съдът като
съобрази предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност, както
и начинът на участие на въззиваемата страна чрез писмено становище,
намира, че справедливият размерът, който следва да се присъди възлиза на 80
лв.
Във връзка с изискването за равнопоставеност между страните и
служебното задължение на съда по чл. 274 и 275 НПК да осигурява, че
страните са запознати с правата си в процеса, следва да се укаже на
наказващия орган, че доколкото разноските в процеса по ЗАНН се
присъждат по реда на АПК, а не на НПК, то изпълнителен лист за
присъдените в полза на държавен орган разноски не се издава служебно,
а следва да стане по съответна инициатива /искане/ на въззиваемата страна
след влизане на решението в сила.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, І н. с.,
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия Г, № 0032061, издаден от
ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на Ж. Д. Х. е наложена глоба в размер на 250
лева
ОСЪЖДА Ж. Д. Х., ЕГН ********** да заплати в полза на ОДМВР-
Пловдив сумата 80 лева, представляваща съдебни разноски пред Районен съд-
Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10