Решение по дело №6521/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 40
Дата: 13 януари 2020 г. (в сила от 21 юли 2020 г.)
Съдия: Панайот Рангелов Велчев
Дело: 20195330206521
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№40

гр. Пловдив, 13.01.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ

                                                                                         

          при участието на секретаря Даниела Дойчева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 6521/2019 г. по описа на ПРС, XXVI нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

          Обжалвано е Наказателно постановление №19-1030-007021/06.08.2019 г., издадено от Началник група към ОДМВР Пловдив, с-р Пътна полиция, с което на В.Н.Д. с ЕГН: ********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 100 лева, за извършено от него нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП, като на основание Наредба N Iз-2539 на МВР са били отнети 8 броя контролни точки.

          Жалбоподателката, чрез процесуалния представител адв. К. обжалва процесното наказателно постановление, като иска неговата отмяна. Излага съображения, че в хода на производството са допуснати нарушения. Отрича да е преминавал на забраняващ червен сигнал. Претендира разноски.

          Въззиваемата страна, редовно уведомена за насроченото съдебно заседание, не изпрати представил и не взе становище по съществото на делото.

Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

В конкретния случай жалбоподателката е била санкционирана за това, че на 10.07.2019 г. около 14:05 часа в гр. Пловдив на бул. ,, Княгиня Мария Луиза № 32 като водач на лек автомобил ,,Дачия Сандеро‘‘ с рег. № ****управлява този лек автомобил чужда собственост, като преминава на забраняващ червен сигнал на пешеходен светофар, като по този начин е извършил нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП, тъй като не е съобразила поведението си със светлинните сигнали.

В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят П.Б., който потвърди отразеното от него в АУАН. След предявяването на последния допълни, че мястото на което е посочено, че е извършено нарушението е с пряка видимост от полицейския автомобил, като светофарът бил пешеходен. На кръстовището между ул. ,,Родопи‘‘ и бул. ,,Княгиня Мария Луиза‘‘ имало поставен знак ,,Стоп‘‘, но веднага след като се завие по бул. ,,Княгиня Мария Луиза‘‘ имало пешеходен светофар, който като светнел със забранителен червен сигнал било забранено преминаването на автомобили. Заяви, че не си спомня дали е имало пешеходец на пътеката. Добави, че са се намирали на не повече от 50 метра, както и че водачът е бил длъжен да се съобрази със светофарната уредба. Секциите на светофара били три на брой. Последният бил пешеходен, но имало и секции за коли. Работел редовна смяна, като процесният ден е бил на работа.

Съдът кредитира изцяло така депозираните гласни доказателства, доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал. Въз основа на тях се установяват следните обстоятелства, а именно, че на процесния ден актосъставителят е бил редовна смяна, което изцяло си кореспондира с полученото писмо от Началника на IV РУ към ОДМВР гр. Пловдив, което в насока, че актосъставителят работи редовна смяна при 5-дневна работна седмица, като на 10.07.2019 г. е бил на работа от 8:30 часа до 17:30 часа. Също така се установява и къде са били разположени автомобилът управляван от жалбоподателката и полицейският автомобил, като първият се е движел по ул. ,,Родопи‘‘, след което е завил надясно по бул. ,,Княгиня Мария Луиза‘‘. Установи се също така, че процесният светофар е бил пешеходен, но той е разполагал и със секции за автомобили. Това изцяло си кореспондира с постъпилата справка от Община Пловдив, която е в насока, че на бул. ,,Княгиня Мария Луиза‘‘ в близост до кръстовището с ул. ,,Родопи‘‘ е разположена пешеходна светофарна уредба, която се задейства с датчици за присъствие в двата края на пешеходната пътека, а от средна разделителна ивица с бутон за поискване на зелен сигнал от пешеходеца.

 Следва да се отбележи, че и процесният АУАН с бл. номер 775357 от 10.07.2019 г. е редовно съставен и съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното.

         Съдът кредитира изцяло събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред.

         От представеното копие от Заповед се установява, че същата е от 14.08.2018 г., поради което неоснователно се явява наведеното възражение, че НП е издадено от некомпетентен орган. В случая без значение е обстоятелството, че в придружителното писмо е посочено, че тази заповед е от 14.05.2018 г.

         От справката за нарушител/водач се установява, че жалбоподателката е правоспособен водач, като до преди процесния случай е била санкционирана четири пъти за извършени от нея нарушения по ЗДвП.

Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка се достигна до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП е предвидено, че участниците в движението трябва да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

В конкретния случай жалбоподателката Д. ***,,Богомил‘‘, след което е завила надясно по бул. ,,Княгиня Мария Луиза‘‘, където е има светофарна уредба, която към този момент е била със забранителен червен сигнал за автомобили. Въпреки, че на самото кръстовище на ул. ,,Богомил‘‘ с бул. ,,Мария Луиза‘‘ няма поставена светофарна уредба, то в близост до него има такава, която в случая е светела при червен забранителен сигнал и нарушителката е била длъжна да съобрази поведението си с нея. Друг би бил случая, ако на самото кръстовище между ул. ,,Богомил‘‘ и бул. ,,Княгиня Мария Луиза‘‘ имаше поставена светофарна уредба, която да светеше със зелен сигнал за идващите от ул. ,,Богомил‘‘, тогава жалбоподателката би могла да премине. След като, обаче светофарът не е постановен на самото кръстовище, а малко след това на бул. ,,Княгиня Мария Луиза‘‘ то той важи за идващите по този път и след като жалбоподателката се е движела по него е трябвало да съобрази поведението с червения забранителен светофар и да спре.

Полицейските служители са имали пряко видимост към жалбоподателката и са станали очевидци на извършването на нарушението, в която насока бяха и показанията на актосъставителя Б..

Неоснователно се явява наведеното възражение, че процесният светофар не е разполагал със секции за леки автомобили, доколкото това се оборва от показанията на актосъставителя и постъпилата справка от Община Пловдив. Също така не съществува и такъв вид светофар, който да е единствено със секции за пешеходци, но не и за автомобили, доколкото в такъв случай се явява безпредметно неговото съществуване, тъй като целта му е да бъдат спрени леките автомобили, за да може да преминат пешеходците.

Размерът на наложеното наказание глоба в размер от 100 лева е правилно ориентиран в единствено възможният такъв санкционната норма по чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП.

Не са налице и основания за приложението на чл. 28 ЗАНН, нито за ревизиране на размера на санкцията. Касае се за умишлено нарушение, чиято обществена опасност не е по-ниска от тази на други нарушения от същия вид, поради което и процесното нарушение не би могло да се квалифицира като "маловажен случай", като от страна на жалбоподателката са налице и предходни извършени от нея нарушения по ЗДвП.

Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение съгласно чл. 42-44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и наказателно постановление против жалбоподателя, което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

Предвид всичко гореизложеното, подадената жалба против Наказателното постановление се явява неоснователна, а същото, като правилно и законосъобразно следва да се потвърди изцяло.

Ето защо, обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения, Пловдивският районен съд, XXVI н. с.

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРДЖАВА Наказателно постановление №19-1030-007021/06.08.2019 г., издадено от Началник група към ОДМВР Пловдив, с-р Пътна полиция, с което на В.Н.Д. с ЕГН: ********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 100 лева, за извършено от него нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП, като на основание Наредба N Iз-2539 на МВР са били отнети 8 броя контролни точки.

          Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала!

секретар: Д.Д.