Р Е Ш Е Н И Е
№ 260065
гр. Нови пазар, 06.11.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Нови пазар в публичното заседание на седми октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА МАРКОВА
при секретаря Бойка Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №283 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Предявена е искова молба на основание чл.86 от ЗЗД с цена на иска 658, 33 лв. от страна на ищеца „Гумснаб“ ЕООД, гр. Д., ул. ***, с ЕИК *********, представлявано от Ж.М.Б., срещу отентика ЕТ „ИСМ 91-Иса Сали“ ООД, с. К., общ. Н., обл. Ш., с ЕИК *********, представлявано от И.С.Ф..
В исковата молба се твърди, че ищецът, като търговец, продал на ответника две гуми ***, рибя кост, общо на стойност 3225 лв. Също така ищцовата страна извършила и демонтаж и монтаж на тези две гуми на стойност 50 лв. За продажбата и извършената услуга била издадена фактура №***г. на стойност 3930 лв. с ДДС. Ответникът, обаче не заплатил дължимата сума. Той дължал и обезщетение за забава върху тази сума в размер на 658,33 лв. за периода на забавата от 11.07.2018 г. до 04.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на исковата молба до окончателното плащане. Поради това ищцовото дружество моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да ѝ заплати сумите от 3930 лв. – главница и 658, 33 лв. обезщетение за забава. Ищцовата страна моли и да ѝ бъдат присъдени направените в производството разноски. След предявяването на исковата молба, на проведеното открито заседание ищцовата страна е заявила, че се отказва от претенцията си за главница в размер на 3930 лв., тъй като сумата била заплатена от ответника, като поддържа исканията си за лихви и разноски по делото. С протоколно определение от 07.10.2020 г. производството по делото е прекратено частично, а именно само относно претенцията за главница в размер на 3930 лв.
На ответника са връчени съдебните книжа по делото и му е указан законовия срок за отговор по молбата. В срока за отговор такъв е депозиран от ответника, чрез упълномощения от него процесуален представител адв. Н.К.от *АК. Ответникът твърди, че е заплатил дължимата сума по фактурата на 15.04.2020 г., като е направил това доброволно и преди да е узнал за започналия исков процес. Затова счита, че не дължи лихва за забава в размер на законната лихва, както и плащане на направените от ищеца разноски в производството. Моли исковата молба да бъде отхвърлена, както и моли сторените от него разноски да му бъдат заплатени.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:
Безспорно е установено по делото, че ищцовото дружество и ответника са били в облигационни отношение по повод продажба на стоки и услуги. Ищцовата страна продала на ответната две гуми ***, рибя кост, както и извършила и демонтаж и монтаж на тези две гуми. Стойността на гумите възлизала на сумата общо от 3225 лв, а монтажът и демонтажът възлизали на стойност общо 50 лв. За извършените продажба и услуги ищцовата страна издала фактура №***г. на обща стойност 3930 лв. с ДДС. Във фактурата е бил отбелязан краен срок на плащане 25.07.2018 г. Ответникът не заплатил сумата по фактурата и на 04.03.2020 г. ищцовото дружество предявило настоящата искова молба с претенции за неплатената главница в размер на 39330 лв., както и с претенция за обезщетение за забава върху дължимата главница, считано от 11.07.2018 г. (датата на издаването на фактурата) до 04.03.2020 г. (датата на подаването на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното плащане. На 06.03.2020 г. с определение №223 по настоящото дело е допуснато обезпечение на предявените искове с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД и по чл.86, ал.1 от ЗЗД, чрез налагане на запор върху банкови сметки на ответника. На 15.04.2020 г. ответникът заплатил на ищцовата страна дължимата сума от 3930 лв., за което е издадено праводно нареждане от същата дата.
Горепосочените факти са установени с категоричност по делото от представените писмени доказателства (също посочени по-горе), като тези факти не са и спорни между страните. Въз основа на така установените факти се налагат следните правни изводи: Задължението на ответника за заплащане в полза на ищеца на продажна цена на стоки и услуги е визникнало на 11.07.2018 г. Същото е следвало да бъде изпълнено до 25.07.2020 г. (съобразно уговорката между страните, отразена в издадената фактура), поради което в периода от издаването на фактурата до падежа на задължението не се следва обезщетение за забава. Това е периодът от 11.07.2028 г. до 25.07.2018 г., през който ответникът не е бил в забава и не следва да дължи обезщетение за това. Ответникът е в забава от 26.07.2020 г. до изплащането на дължимата сума на 15.04.2020 г. и обезщетение за забава следва да бъде присъдено в полза на ищцовата страна в размер на законната лихва за този период. По претенцията с правно основание по чл.86 от ЗЗД за периода от 26.07.2020 г. до 04.03.2020 г. обезщетението за забава е в размер на 641, 95 лв. изчислено с помощта на електронен калкулатор. Именно в този размер обезщетение за забава следва да се присъди, а в останалата част на претенцията, до пълния ѝ размер от 658,33 лв., същата следва да се отхвърли, т.е. за сумата от 16, 38 лв. На ищцовата страна следва да бъде присъдена и законната лихва върху главницата от 3930 лв., считано от предявяването на исковата молба до погасяването на задължението, а именно от 05.03.2020 г. (датата 04.03.2020 г. е включена в предходния период на обезщетението, който е до предявяване на иска) до 15.04.2020 г.
Предвид гореизложеното претенцията с правно основание по чл.86 от ЗЗД е частично основателна и доказана и следва да се уважи за сумата от 641, 95 лв., както и за законната лихва върху главница от 3930 лв., считано от 05.03.2020 г. до 15.04.2020 г. За сумата от 16, 38 лв. претенцията следва да се отхвърли, като неоснователан и недоказана.
При този изход на делото ответната страна дължи на ищцовата всички направени по делото разноски, съразмерно уважената част от исковата молба. Ответната страна възразява, че в полза на ищеца не следва да бъдат присъждани разноските по делото, свързани с първоначално претендираната главница, тъй като по отнощение на нея делото е прекратено, но това възражение е неоснователно. Разноските от ответната страна по делото се дължат към ищцовата, тъй като тя е причината за завеждането на делото. Видно е в настощия случай, че падежът на задължението е на 25.07.2018 г.; исковата молба е предявена на 04.03.2020 г., а задължението по главницата е платено на 15.04.2020 г., т.е. след завеждането на делото. Предвид тези данни не може да се приеме, че ответната страна не е причина за водене на делото. Ето защо ответната страна следва да заплати на ищцовото дружество направените разноски, съразмерно уважената част от иска, като се вземат предвид всички направени разноски и се отчете отхвърлената част от претенцията в размер на 16, 38 лв. Така от направените разноски общо от 849 лв. (179 лв. – държавна таска и 670 лв. – адвокатско възнаграждение) ответника дължи съразмерно уважената част от исковата молба разноски от 832, 02 лв. Ответната страна също е претендирала разноски и такива ѝ се следват, съобразно отхвърлената част от исковата молба, но по делото няма данни за направени от ответника разноски.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЕТ „ИСМ 91-ИСА САЛИ“ ООД, с. К., общ. Н., обл. Ш., с ЕИК *********, представлявано от И.С.Ф. ДА ЗАПЛАТИ на „ГУМСНАБ“ ЕООД, гр. Д., ул. ***, с ЕИК *********, представлявано от Ж.М.Б. сумата от 641, 95 лв. (шестстотин четиридесет и един лева и деветдесет и пет стотинки), съставляваща обезщетение за забава за заплащане на договорно задължение в размер на 3930 лв. за периода от 26.07.2018 г. до 04.03.2020 г.; както и законната лихва върху главница от 3930 лв., считано от 05.03.2020 г. до 15.04.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание по чл.86 от ЗЗД от страна на „ГУМСНАБ“ ЕООД, гр. Д., ул. ***, с ЕИК *********, представлявано от Ж.М.Б. против „ИСМ 91-ИСА САЛИ“ ООД, с. К., общ. Н., обл. Ш., с ЕИК *********, представлявано от И.С.Ф., в останалата му част до пълния му размер от 658, 33 лв., а именно за сумата от 16, 38 лв., съставляваща обезщетение за забава за заплащане на договорно задължение в размер на 3930 лв.
ОСЪЖДА „ИСМ 91-ИСА САЛИ“ ООД, с. К., общ. Н., обл. Ш., с ЕИК *********, представлявано от И.С.Ф. ДА ЗАПЛАТИ на „ГУМСНАБ“ ЕООД, гр. Д., ул. ***, с ЕИК *********, представлявано от Ж.М.Б. направени по делото разноски от 832, 02 лв. (осемстотин тридесет и два лева и две стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Ш.ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: