№ 1317
гр. Велико Търново, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20224110101815 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 530 и сл. ГПК, вр. чл. 19, ал. 1 от Закона за
гражданската регистрация.
Образувано е по молба на Г. О. С., с която се иска съдът да допусне промяна в
бащиното и фамилното име на молителя от „О. ” на „А.” и от „С.“ на „Г.“.
Молителят твърди, че е записан с имената на своя баща, когото обаче не познава, респ.
с когото никога не е контактувал, тъй като родителите му са се разделили още при
раждането му. Заявява, че понастоящем очаква дете и желае същото да носи български
имена, което е и причината за подаване на молбата.
В открито съдебно заседание процесуалният представител на молителя поддържа
молбата, като считат, че са налице сочените основания за уважаване на искането.
Районна прокуратура - Велико Търново, не изпраща представител, но с писмена молба
изразява становище за неоснователност на искането. Счита, че мотивите на молителя за
промяна в имената му са продиктувани от желанието му да избегне воденото срещу него
наказателно преследване, както и че носените понастоящем имена не са осмиващи,
опозоряващи или обществено неприемливи, нито важни обстоятелства налагат това.
Община Велико Търново, редовно призована, не изпраща представител и не заема
становище по молбата.
След преценка на събраните доказателства и като съобрази разпоредбите на
закона, съдът намери за установено следното от фактическа и правна страна:
От представените писмени доказателства се установява, че молителят е роден на
1
27.11.1999 г. в гр. Велико Търново и е с родители: И. А.а Г.а – майка и О. О. С. – баща, като
при раждането си същият е записан с имената Г. О. С..
От представеното удостоверение за раждане се установява, че на 25.7.2022 г. е родена
дъщерята на молителя – малолетната И. Г.ева С..
От изготвената справка за съдимост на ответника се установява, че последният е
осъждан за престъпление по чл. 354а, ал. 3 НК, а от писмата на Районна прокуратура –
Велико Търново и Окръжен съд – Велико Търново става ясно, че понастоящем срещу
молителя е висящо съдебно производство, по което същият е подсъдим за престъпление по
чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 НК.
В проведеното открито заседание се ангажираха гласни доказателства, според които
желанието на молителя и на неговата съпруга е детето им да носи българска фамилия. Св. С.
заявява, че молителят не поддържа връзка с баща си и не го е виждал от малък, поради което
не помни нищо от него.
За основателността на молбата с правно основание чл. 19, ал. 1 ЗГР за допускане на
исканата промяна в имената на едно лице е необходимо да бъде установено по категоричен
начин, че името му е осмиващо, опозоряващо, обществено неприемливо, както и при
наличието важни обстоятелства, които да налагат това. Трайната съдебна практика приема,
че важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР са такива лични и обществени обстоятелства, които
правят носенето на името лично и обществено неудобно или неподходящо, като тази
преценка винаги е обвързана с императивните изисквания на чл. 13 и 14 от ЗГР (и
посочените в тях възможни отклонения) относно начина на образуване на бащиното и
фамилно име на лицето.
В разпоредбите на чл. 13 и 14 ЗГР е предвидено, че бащиното име на всяко лице се
образува от собственото име на бащата, а фамилното име е фамилното или бащиното име на
бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните,
етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго, като децата от едни и
същи родители се вписват с еднакво фамилно име. В настоящия случай при раждането на
молителя и съобразно разпоредбите на чл. 13 и 14 ЗГР същият е получил за свое бащино име
собственото име на баща си, а за фамилно – фамилното име на последния. Въпросните
имена не са позорящи, нито обществено неприемливи, но молителят твърди, че не познава
баща си и никога не е контактувал с него, а и понастоящем има свое дете, което желае да
носи български имена, приемайки, че това са важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1
ЗГР. Според съда обаче, само по себе си, желанието на молителя за самоопределянето му с
конкретно бащино и фамилно име не е достатъчно, за да може същото да се определи като
важно обстоятелство, налагащо исканата промяна. Това е така, доколкото уреждайки начина
на формиране на имената на българските граждани и с цел гарантиране на стабилност в
този идентифициращ всеки човек признак, законодателят е предвидил, че промяната на
имена се допуска единствено по изключение и поради това не зависи от субективното
отношение на заявителя, а от наличието на обективни предпоставки, които са уредени
изчерпателно. Тук следва да се има в предвид, че фамилното име носи информация относно
2
произхода на лицето и чрез него се афишира принадлежността му към фамилия с определен
произход и история, като дори обстоятелството, че даденото лице е прекъснало връзката си
със своя баща и неговия род, не обуславя прекъсване на връзката по произход и не може да
се приеме за важно обстоятелство по смисъла на закона. Затова и според съда в случая
искането за промяна на бащиното и на фамилното име е израз изцяло на субективното
желание на молителя, без същото да почива на конкретни обективни обстоятелства. В тази
връзка следва да се отбележи, че по делото не се ангажираха доказателства, а и от страна на
молителя няма наведени твърдения, че същият вече е известен в обществото с бащиното име
А. и с фамилното име Г. и по този повод иска вече установеното фактическо положение да
се закрепи юридически.
Освен горното, съдът съобразява и обстоятелството, че понастоящем молителят е
подсъдим за престъпление по чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 НК, както и че според справката от
унифицираната информационна система на Прокуратурата същият има наложена забрана да
напуска пределите на Република България. С оглед на това, съдът приема, че евентуална
промяна в имената на молителя може да послужи за преодоляване на така наложената мярка
за процесуална принуда.
Гореизложеното води до извод за неоснователност на молбата за промяна бащиното и
фамилното име, поради което същата следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Г. О. С., ЕГН ********** за допускане на промяна в бащиното
и във фамилното му име от О. на А. и от С. на Г..
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3