Р Е Ш Е Н И Е
№ 885
гр. Пловдив, 15.05.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, II отд., VII състав, в открито заседание на десети април през
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
при секретаря Румяна
Агаларева и участието на прокурора Владимир Вълев,
като разгледа докладваното от председателя Мариана Шотева
адм. дело № 413 по описа за 2023 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията
и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по
искова молба на А.А.А., ЕГН **********,***, чрез адв. Н.Д., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”
(ГДИН) - София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 за
присъждане на сумата общо в размер на 30 000 лева, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на исковата молба до крайното й изплащане, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от поставянето му в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в ЗООТ
„Хеброс“ в периода от 17.11.2020 г. до 24.12.2021 г. и в Затвора Пловдив в
периода от 17.12.2022 г. до 13.02.2023 г. (датата на предявяване на исковата
молба), изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, погнуса,
отвращение, внушаване на чувство за малоценност и излагане на риск живота и
здравето. По отношение престоя в ЗООТ „Хеброс“ в стая № 12, където са били настанени
6 л.св. ищецът твърди следното: липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност
– падат се под 3 кв.м. нетна площ на човек); без санитарен възел на
определените и задължителни места; наличие на хлебарки, дървеници и гризачи;
липса на адекватно лечение; липса на подходяща храна за здравословното му
състояние; сградите са построени с опасен за здравето материал – етернитни плоскости, които са канцерогенни; липса на
пералня; без достъп до покупки от затворническата лавка; без достъп до лекар и
зъболекар. По отношение престоя му в Затвора Пловдив в Трети отряд, стая № 22,
където са били настанени 6 л.св., оплакванията са следните: липса на достатъчно
жилищна площ (пренаселеност – падат се под 3 кв.м. нетна площ на човек); без
санитарен възел на определените и задължителни места (липсва баня и тоалетна в
коридора, общата баня се намира навън на двора и през зимата се налага да
минават през двора, а когато правят каре за 1 час, не могат да ползват
тоалетна, защото на мястото на карето няма нито мивка, нито тоалетна); наличие
на хлебарки, дървеници и гризачи; липса на адекватно лечение, в т.ч. извършване
на изследвания; липса на подходяща храна за здравословното му състояние; липса
на пералня (дрехите се перат на ръка и се простират в килиите, в резултат на
което има мухъл и плесен и дишат влага). С горното се презюмира
нарушаване правата по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека
(ЕКЗПЧ) и чл. 3 от ЗИНЗС. Претендира се присъждане на сторените разноски, както
и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.).
Ответникът –
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - София чрез процесуалния си
представител юриск. Ч. счита така предявената
претенция за неоснователна и недоказана, поради което настоява за нейното
отхвърляне. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковата
претенция.
Административен
съд – Пловдив, II отд., VII състав, след като прецени
поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства,
намира за установено следното.
По отношение на
претенцията, касаеща ЗООТ „Хеброс“: Съгласно справка
за правното положение на ищеца (л. 38), същият е изтърпявал наказание „лишаване
от свобода“, наложено за срок от седем месеца по НОХД № 3702/2018 г. на ПРС с
начало 19.11.2020 г. и данни за освобождаване на 03.06.2021 г. Съответно по
НОХД № 7044/2020 г. на ПРС му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от осем месеца с начало 03.06.2021 г. и данни за освобождаването му на
23.12.2021 г. Видно от Становище на инспектор СДВР от 23.02.2023 г. (л. 40) А. ***
на 19.11.2020 г. и е настанен в Приемно отделение, където е пребивавал до
разпределението си в ЗООТ „Хеброс“ на 04.12.2020 г. Т.е. от 17.11.2020 г. до
03.12.2020 г. вкл. и на 24.12.2021 г. няма данни ищецът да е пребивавал в
посоченото от него затворническо общежитие. На 04.12.2020 г., съгласно
становище от 23.02.2023 г. на инспектор СДВР (л. 62-63), е разпределен в ЗООТ
„Хеброс“, като е бил настанен в стая № 12, която е с площ от 24,10 кв.м. и с
капацитет до 6 л.св., като е пребивавал в нея заедно с още 5 л.св. На
15.01.2021 г. е преместен в спално помещение № 11, което е с площ от 36,05
кв.м. и с капацитет до 9 л.св., където са били настанени общо 9 л.св. На
09.03.2021 г. А. е преместен обратно в спално помещение № 12, където е
пребивавал до освобождаването си на 23.12.2021 г., като в този период са били
настанявани не повече от 6 л.св. От становището се установява още и че
санитарният възел и мокрото помещение се намират извън стаята, като л.св. имат
достъп 24 часа до тях. Тоалетната е с размери 4,50/3,30 м., а умивалнята с
размери 3,20/2,90 м. Лишените от свобода имат достъп до баня три пъти седмично
по предварително утвърден график, а именно всеки понеделник, сряда и петък. В
банята са разположени шест душа, като към нея има и предверие
за преобличане. Ищецът не е участвал в специализирана групова работа на
територията на ЗООТ „Хеброс“, поради постоянната си трудова заетост, като за
периода на пребиваване има зачетени 103 работни дни. Съгласно списък на
разрешените вещи, л.св. могат да държат при себе си спално бельо до 2 комплекта
и одеяла до 2 бр. На л.св. се предоставя ежемесечно индивидуално прах за пране
и сапун за поддържане на личната си хигиена, като това е част от превъзпитателния
процес с цел изграждане на лични хигиенни навици, изграждане на умения и навици
за зачитане на моралните и етични норми в обществото, изграждане на адекватна
самооценка и отговорност към собственото им здраве. От л.св. А. не са
постъпвали молби против условията в ЗООТ „Хеброс“.
По отношение на
претенцията, касаеща Затвора Пловдив: Съгласно
цитираната по-горе справка за правното положение на ищеца (л. 38), същият е
изтърпявал наказание „лишаване от свобода“, наложено за срок от една години и
четири месеца по НОХД № 7296/2022 г. на ПРС с начало на изтърпяването –
17.12.2022 г. Видно от Становище на инспектор СДВР от 23.02.2023 г. (л. 40) А. ***
на 22.12.2022 г. Т.е. от 17.12.2022 г. до 21.12.2022 г. вкл. няма данни ищецът
да е пребивавал в посоченото от него затворническо заведение, а именно Затвора
Пловдив. На 22.12.2022 г., когато е постъпил в Затвора Пловдив, е бил настанен
в Приемно отделение, стая „РЦ“, където е пребивавал до 29.12.2022 г. вкл.
Стаята е с площ от 27,04 кв.м. и с капацитет до 6 л.св., като в нея на
22.12.2022 г. са пребивавали 6 л.св., а в периода от 23.12.2022 г. до
29.12.2022 г. вкл. 7 или 10 л.св. Стаята разполага със санитарен възел с площ
от 2,66 кв.м. с течаща студена вода. На 30.12.2022 г., съгласно становище на
инспектор СДВР от 23.02.2023 г. (л. 61), с протокол № 6318/30.12.2023 г. ищецът
е преместен в Трета група, стая № 22, където е пребивавал до датата на
предявяване на исковата молба. Стаята е с площ от 26,50 кв. и в нея са били
настанени 6 л.св. Същата разполага със санитарен възел, в който всеки л.св. има
достъп до течаща студена вода. Проветряването на стаята е по желание на л.св. и
могат да правят това чрез отваряне на прозорците. Хигиената в спалните
помещения се осъществява също от настанените, които за целта получават
съответните прибори, както и могат да ги закупуват от лавката на затвора или да
им бъдат донасяни от близките им съгласно списък на разрешените вещи, предмети
и хранителни продукти, които л.св. могат да получават, ползват и държат при
себе си. Къпането на л.св. е в обща баня, като всички л.св. имат достъп до
течаща топла вода, съгласно утвърден график за разпределение на времето на
л.св. от съответната група, а като работещ, след приключване на работния процес,
същият е имал възможност да ползва баня всеки ден, в подкрепа на което е
представен и График за разпределение на времето на л.св. от Трети пост (л. 83).
От становище на
ИФЗ НС „ФЛКР“ от 23.02.2023 г. (л. 64) се установява, че прането става по
усмотрение на самите л.св. – в пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне за
пране от близките, в подкрепа на което е представен и седмичен график на
служебната пералня в Затвора Пловдив (л. 25). Сушенето на дрехите става по
следния начин: когато се перат в пералнята, те се сушат в сушилната машина, а
когато се перат от л.св. има пригодени простори в общото помещение на поста или
отвън на карето. Л.св. имат право да притежават нагреватели, с които могат да
си топлят вода. Санитарните възли са плътно преградени от спалните помещения и
нямат визуален контакт с тях. Спалните помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Никога не е
имало проблем стаята да бъде проветрена и не би следвало да има мухъл. ГДИН
сключва централен договор за ДД обработки на всички помещения в затворите и
общежитията към тях. Има утвърден график, по който се извършва дезинсекция и дератизация на помещенията в затвора, в подкрепа на което
са приложени договор и протоколи, в т.ч. и за ЗООТ „Хеброс“ (л. 26-34 и 65-71).
От Становище на
фелдшер А. Г. от 10.03.2023 г. (л. 53) се установява, че в архива на МЦ при
Затвора Пловдив няма открити данни за посещения на л.св. А., на същия е
изготвен медицински картон на 18.10.2020 г., като при проверка на медицинските
журнали, не са открити посещения на ищеца, както и изписвани каквито и да е
медикаменти.
Видно от
Докладна записка от 28.06.2021 г., изготвена от д-р Р.Д. лекар ординатор МЦ
Затвора Пловдив, представена с отговора на исковата молба и приета без заявени
резерви от ищеца, с цел предотвратяване струпването на л.св. от всички постове,
е въведен график, като за ЗООТ „Хеброс“ е в петък от 09,30 часа до 10,30 часа,
а за Трети пост, на който ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив – в понеделник
от 09,30 часа до 11,00 часа (л. 24).
Като свидетели по
делото са разпитани П.Г.Й. и В.Р.Л..
От показанията
на свидетеля Й. се установява, че същият познава ищеца, не са били в една
килия, но са били в съседни – като ищецът е бил във Втора барака в стая № 12,
виждал е неговата килия и в нея са били 7-8 човека, навсякъде е имало дървеници
и хлебарки, нямало е пералня изобщо и дрехите се перяли
на ръка. Твърди, че там нямало медицински кабинет, но не знае ищецът да има
заболяване. Ползват обща баня по график в понеделник, сряда и петък. В килията
нямало течаща вода и изобщо нямало вода в стаята, тоалетните били общи и имат
24 часа достъп до тях. Имало дежурен за почистване на килията, който е от
съответната килия.
От показанията
на свидетеля Л. се установява, че познава ищеца, били са заедно в ЗООТ „Хеброс“
и сега в Затвора Пловдив. Не са били в една стая, но са били в едно бунгало – в
различни стаи. Твърди, че в стаята на ищеца (12 стая) са били 8 човека, вътре
нямало вода, нямало тоалетна, имало обща такава за около 100 човека, в
тоалетната нямало течаща вода, но можела да се ползва по всяко време, а банята
се ползвала два пъти в седмицата по график. В стаята на ищеца твърди, че имало
дървеници, хлебарки и гризачи, не знае дали ищецът има заболяване. За Затвора
Пловдив свидетелят посочва, че не са в една килия с ищеца, но са в едно
отделение – ищецът бил в килия № 22, където били 6 човека, имало течаща вода и
тоалетна, като в тоалетната можело да се измият, имало течаща студена вода, а
по график ползвали банята. Имало дървеници, хлебарки и гризачи. Твърди, че не
знае, че има пералня. Нямало парно от един месец, имало мухъл, а килията си
чистели сами.
Съдът приема
свидетелските показания за логични, последователни и почиващи на непосредствени
впечатления и спомени на свидетелите, като същите ще се преценяват от съда, с
оглед на всички други данни по делото.
При така
установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.
Разпоредбата на
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно
чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава
единадесета от АПК, а съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се
предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът в
настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със
седалище гр. София, съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към
министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху
дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните
служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на
наказанията“ съгласно чл. 12, ал. 1 и 3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от
незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на
затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в
системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това
положение, ГДИН за исковите периоди има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявените
искове.
На следващо
място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС
правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата
претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да
бъдат отменени като противоправни с административен
или съдебен акт. За да бъде приета основателност на иск за вреди с правно
основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт,
действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на
наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила в резултат на
нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага
до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284,
ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе казано,
отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1), както и при
поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3,
ал. 2).
Все в тази
насока следва да се посочи, че според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за
лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други
помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за
поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото
достойнство на задържаните лица.
В чл. 43, ал. 4
от ЗИНЗС (в сила от 7.02.2017 г.) е установено изискването минималната жилищна
площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв.м.
Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“,
то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно, като се измерва
по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А
за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност
лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на
битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като
гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл. 43,
ал. 5 от ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на изкуственото
осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща
вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с
правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е
конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в
затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните
помещения.
В спорното
съдебно производство, в т.ч. и исково такова, двете страни - ищец и ответник по
иска са равнопоставени. Те имат еднакви възможности
за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите,
релевантни за спорното право. Доказателствената
тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства.
Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен
процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните
доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която
носи доказателствената тежест относно този факт, от
противната страна по административния спор, или пък са издирени служебно от
съда. При това положение, въпросът за доказателствената
тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената
тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази
правна последица, чийто юридически факт не е доказан. В този смисъл с
определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание, е
разпределена доказателствената тежест и на страните
са дадени указания за подлежащите на установяване факти и последиците от
недоказването.
От наличните по
делото доказателства, както вече се посочи и по-горе, се установява, че А. е
постъпил в ЗООТ „Хеброс“ на 04.12.2020 г. и е пребивавал в него до 23.12.2021
г., поради което за периода от 17.11.2020 г. до 03.12.2020 г. вкл. и за
24.12.2021 г. искът е недоказан, доколкото не се установява в тези периоди ищецът
да е пребивавал в посоченото от нея заведение, а именно ЗООТ „Хеброс“. По
идентичен начин и за периода от 17.12.2022 г. до 21.12.2022 г. вкл. искът се
явява недоказан, доколкото се установи, че А. *** на 22.12.2022 г. Това от своя
страна е самостоятелно основание исковата молба в тези й части да бъде
отхвърлена, без да се обсъждат наведените твърдения за извършени нарушения на
чл. 3 от ЗИНЗС от органите по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. В тази връзка следва
изрично да се посочи, че именно фактическите твърдения на ищеца, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба,
определят предмета на доказване и на произнасяне на съда и е недопустимо, ако
не е било предприето изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК (каквото не е
спорно между страните, че не е сторено), същият да бъде разгледан на фактически
основания – различни от посочените в исковата молба.
При така
установеното, възведените в обстоятелствената част твърдения за допуснати
нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието „лишаване
от свобода“ ще бъдат разгледани само в периода от 04.12.2020 г. до 23.12.2021
г. вкл., досежно ЗООТ „Хеброс“ и в периода от
22.12.2022 г. до 13.02.2023 г. вкл., досежно Затвора
Пловдив, в които периоди се установи, че лицето действително е пребивавало на
територията на тези затворнически заведения.
По отношение на ЗООТ „Хеброс“ от събраните по
делото доказателства се установява, че на А. е била осигурена необходимата жилищна
площ от 4 кв.м., доколкото в периодите от 04.12.2020 г. до 14.01.2021 г. вкл. и
от 09.03.2021 г. до освобождаването си на 23.12.2021 г. е пребивавал в стая №
12, която е с площ от 24,10 кв.м. и с капацитет до 6 л.св. с още 5 други л.св.,
а в периода от 15.01.2021 г. до 08.03.2021 г. вкл. – в стая № 11, която е с
площ от 36,05 кв.м. и с капацитет до 9 л.св. и в нея са пребивавали до 9 л.св.
До извод в обратната насока не водят и показанията на разпитаните по делото
свидетели, доколкото сам ищецът в исковата си молба сочи, че в стая № 12 са
пребивавали 6 л.св., а по отношение на стая № 11 липсват наведени от него
твърдения, поради което и следва да се приеме, че твърдяните
7-8 човека в килията от свидетелите Й. и Л. се отнасят до стая № 11, която,
както вече се посочи и по-горе, е с капацитет до 9 л.св.
Няма нарушение и
на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, тъй като в ЗООТ „Хеброс“ е осигурен достъп до
санитарен възел и течаща студена вода в тоалетна, която е обща и с площ от
14,85 кв.м., към която има умивалня с площ от 9,28 кв.м. Фактът, че същата е
извън спалното помещение, не променя този извод, доколкото задължение същата да
е в спалното помещение, е налице само по отношение на общежитията от закрит
тип, каквото ЗО „Хеброс“ не е. Що се касае до осигуряването на условия за
къпане, то същите безспорно са налице, доколкото както от представената
справка, така и от показанията на разпитаните по делото свидетели, се
установява, че достъп до баня, настанените в ЗООТ „Хеброс“ л.св. имат три пъти
седмично по график – в понеделник, сряда и петък, банята пък разполага с шест
душа и предверие за преобличане.
Като недоказани
следва да се приемат твърденията за претърпени вреди от наличието на хлебарки, дървеници
и гризачи в затворническото общежитие, тъй като от страна на ответника са
представени конкретни данни за извършвани периодично дезинфекция и дератизация, които се установи, че касаят целия престой на
лицето в ЗООТ „Хеброс“. Отделно от това, от страна на ищеца не се твърди, а и
липсват ангажирани доказателства да е подавал оплаквания за хигиената в
помещенията в ЗО, в т.ч. и за наличието на инсекти и
гризачи. Действително, от твърденията на ищеца и разпитаните свидетели, е
възможно да се приеме, че помещенията, в които е пребивавал А., са с лоши
хигиенни условия, но следва да се отбележи, че хигиената в спалните помещения
изцяло зависи от настанените л.св., които се грижат за почистването и на които
се установява, че са били раздавани препарати за целта. При така установеното
няма как отговорността на ответника да бъде ангажирана за лошите хигиенни
условия в спалните помещения, в които е бил настанен ищецът.
По идентичен
начин стои въпросът и със следващите наведени твърдения, а именно за липса на
адекватно лечение и липса на подходяща храна за здравословното състояние на
ищеца. От прието по делото и неоспорено от ищеца становище, представено от
ответника, се установява, че в архива на МЦ при Затвора Пловдив няма открити
данни за посещения на л.св. А., както и изписани каквито и да е медикаменти. Отделно
от това, от страна на ищеца не са ангажирани доказателства в тази насока, в
т.ч. разпитаните по делото свидетели не твърдят ищецът да е имал някакви
здравословни оплаквания, да не е получил адекватно лечение, в т.ч. да е имал
предписан хранителен режим, който да не е бил спазван.
Що се касае до
оплакването, че в ЗООТ „Хеброс“ л.св. са без достъп до лекар и зъболекар, е
необходимо да се посочи, че от една страна от представена по делото докладна
записка на л. 24 се установява, че с цел предотвратяване струпването на л.св.,
е въведен график за амбулаторни прегледи, като за л.св., настанени в ЗООТ
„Хеброс“, е предвиден ден петък от 09,30 часа до 10,30 часа. А друга, съгласно
разпоредбата на чл. 72, ал. 3, т. 1 от ЗИНЗС, л.св., настанени в общежития от
открит тип могат да ползват и лечебни заведения извън местата за лишаване от
свобода. Т.е., дори и по някаква причина да е било възпрепятствано посещението
в МЦ към Затвора Пловдив, то при здравословни оплаквания (каквито дори и не се
установи да е имал ищецът), същият е имал възможността да бъде прегледан в кое
да е друго лечебно заведение.
По отношение на
липсата на лавка в ЗООТ „Хеброс“, то не е спорно между страните, че л.св.,
настанени в затворническите общежития от открит тип, са на общ режим, отделно
от това, през голяма част от пребиваването си в това затворническо заведение,
ищецът е бил работещ на външни работни обекти, т.е. имал е възможност да закупи
всичко, което му е било необходимо от търговските обекти в близост до работното
му място. В този смисъл наведените възражения са неоснователни.
Като недоказани
следва да се приемат и следващите твърдения, свързани с материала, от който са
построени помещенията, в които е бил настанен А. в ЗООТ „Хеброс“, с оглед доказателствената тежест в процеса и фактът, че от негова
страна не са ангажирани каквито и да е било доказателства.
Не така стои
въпросът обаче със следващите наведени твърдения, свързани с липсата на
пералня. Тук е мястото да се посочи, че съгласно чл. 21, ал. 6, предл. второ от ППЗИНЗС, на лишените от свобода се създават
условия за изпиране на дрехите, спалното и личното бельо. Тези условия се
състоят в осигуряване на възможност на лишените от свобода да поддържат личната
си хигиена, което може да бъде изпълнено по различен начин – напр. като се
осигури възможност те да ползват общи помещения и съдове за изпиране на дрехите
и бельото и да се обособи пространство за изсушаването им. Данни тези условия
да са били осигурени в ЗООТ „Хеброс“ липсват, поради което и следва да се
приеме, че за целия период на пребиваване в това затворническо заведение, а
именно от 04.12.2020 г. до 22.12.2021 г. вкл. (384 дни), доколкото на
23.12.2021 г. ищецът вече е бил освободен, е налице незаконосъобразно
бездействие от страна на затворническата администрация да изпълни задълженията
си по чл. 21, ал. 6, предл. второ от ППЗИНЗС.
По отношение на Затвора Пловдив от събраните по
делото доказателства се установява, че на А. е била осигурена необходимата жилищна
площ от 4 кв.м., доколкото в периода от 30.12.2022 г. до 13.02.2023 г. вкл. е
пребивавал в спално помещение № 22 в Трета група, което е с площ от 26,50
кв.м., което е с капацитет до 6 л.св. и в него са пребивавали 6 л.св. До извод
в обратната насока не водят и показанията на разпитаните по делото свидетели,
доколкото сам ищецът в исковата си молба сочи, че в спално помещение № 22 са
пребивавали 6 л.св. Не така стои въпросът обаче с част от престоя му в Приемно
отделение, в стая „РЦ“, която е с площ от 27,06 кв.м. и с капацитет до 6 л.св.,
където от 23.12.2022 г. до 29.12.2022 г. вкл. (7 дни) са пребивавали по 7,
съответно 10 л.св., поради което настоящият съдебен състав приема, че ищецът е
пребивавал в помещение, в което жизненото му пространство не е отговаряло на
предвидените стандарти в чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, възприети и от Съвета на
Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м.
Не се установява
обаче нарушение на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, тъй като във всички помещения на
Затвора Пловдив, в т.ч. и тези, в които е пребивавал А., е осигурен достъп до
санитарен възел и течаща студена вода. А по отношение наличието на топла течаща
вода, от приложеното от ответника становище се установява, че в Затвора Пловдив
на л.св. е осигурен достъп до такава, съгласно графика за разпределение на
времето на лишените от свобода от съответната група, освен това, през по-голямата
част от пребиваването в това затворническо заведение се установява, че ищецът е
работещ, а като такъв, е имал достъп до баня всеки работен ден. Отделно от
това, липсва фиксирано от законодателя задължение за осигуряване на тоалетна
или течаща вода на л.св. в коридора и при осъществяване на престоя им на
открито. Последното мероприятие се осъществява за сравнително кратък период от
време – 1 час дневно и липсват пречки л.св. да ползват санитарен възел преди
или след това, като не се установява, в т.ч. и от показанията на разпитаните по
делото свидетели, при нужда л.св. да получат съдействие от надзирателите чрез
извеждането им до тоалетна, съответно да си осигурят вода за пиене в бутилки. Що
се касае до твърдението, че на л.св. се налага, отивайки и връщайки се от
помещението за къпане, да преминават през двора, както и че през зимата е
студено и е много неприятно да минават през двора, настоящият съдебен състав
намира, че от събраните по делото доказателства не се установява от страна на
затворническата администрация да са налице допуснати нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС. Това е така, защото от една страна не се установява по безспорен начин
къде точно се намира помещението за къпане, къде са се намирали стаите, в които
ищецът е бил настанен и дали на него лично му се е налагало да преминава през зимните
месеци през открита площ. До извод в обратната насока не водят и показанията на
разпитаните по делото свидетели, доколкото нито един от тях не потвърждава това
твърдение на ищеца.
Като недоказани
следва да се приемат твърденията за претърпени вреди от наличието на хлебарки, дървеници
и гризачи в Затвора Пловдив, тъй като от страна на затворническата
администрация са представени конкретни данни за извършвани периодично
дезинфекция и дератизация, които се установи, че
касаят целия период на престой на лицето в затвора. Отделно от това, от страна
на ищеца не се твърди, а и липсват ангажирани доказателства да е подавал
оплаквания за хигиената в помещенията в Затвора Пловдив, в т.ч. и за наличието
на инсекти и гризачи. И тук, от твърденията на ищеца
и разпитаните свидетели, е възможно да се приеме, че помещенията, в които е
пребивавал А., са с лоши хигиенни условия, но както вече се посочи и по-горе,
хигиената в спалните помещения и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло
зависи от настанените л.св. При така установеното няма как отговорността на
ответника да бъде ангажирана за лошите хигиенни условия в спалните помещения, в
които е бил настанен ищецът, в т.ч. и за наличието на мухъл, доколкото решение
на самите л.св. е да сушат дрехите си в спалните помещения. А и няма данни ищецът
да е подавал оплаквания за наличието на мухъл в килиите. Все в тази насока и досежно твърденията, че към момента на депозиране на
исковата молба няма пералня в Затвора Пловдив и се перат дрехите на ръка,
простират в килиите и дишат влага, е необходимо да се посочи, че от събраните
по делото доказателства се установява по безспорен начин, че прането е оставено
по преценка на самите л.св., които могат да сторят това или в пералнята на
затвора, която разполага и със сушилня, или да изперат дрехите си лично, като
им е предоставена възможност да ги сушат на определени за целта места – в
общото помещение на съответната група или на карето, или да ги предоставят за
пране от техни близки, поради което не следва да бъде ангажирана отговорността
на органите на ГДИН за решенията на самите л.св. да перат дрехите си в килиите,
респ. да ги сушат отново там. Фактът, че свидетелят Л. не знае, че има пералня,
не води до извод, че такава липсва. А и дори същата в даден момент да не е
работила, то безспорно се установява, че на л.св. е осигурена възможност да
поддържат личната си хигиена и по друг начин, а именно като ползват общи
помещения за изпиране на дрехите и бельото, в т.ч. е обособено пространство за
изсушаването им.
По идентичен
начин стои въпросът и със следващите наведени твърдения, а именно за липса на
адекватно лечение, в т.ч. изследвания и липса на подходяща храна за
здравословното състояние на ищеца. Както вече се посочи и по-горе, от прието по
делото и неоспорено от ищеца становище, представено от ответника, се
установява, че в архива на МЦ при Затвора Пловдив няма открити данни за
посещения на л.св. А., както и изписани каквито и да е медикаменти. Отделно от
това, от страна на ищеца не са ангажирани доказателства в тази насока, в т.ч.
разпитаните по делото свидетели не твърдят ищецът да е имал някакви
здравословни оплаквания, да не е получил адекватно лечение, в т.ч. да е имал
предписан хранителен режим, който да не е бил спазван. Изложените в исковата
молба твърдения в тази насока са твърде общи и от тях не може да се установи по
безспорен начин ищецът да е имал някакви здравословни оплаквания и да не е
получил адекватно лечение, поради което и същите следва да се приемат за
недоказани.
Ето защо, съдът
намира, че са налице конкретно установените бездействия от страна на
служителите на ответника ГДИН, изразяващи се в неосигуряване на условия за
изпиране на дрехите, спалното и личното бельо в ЗООТ „Хеброс“ в периода от
04.12.2020 г. до 22.12.2021 г. вкл., както и неосигуряване на достатъчно
жилищна площ в Затвора Пловдив в периода от 23.12.2022 г. до 29.12.2022 г. вкл.,
които водят до извода, че битовите условия в посочените затворнически заведения
за тези периоди създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на
лишените от свобода, както и за уронване на човешкото им достойнство. Тези
неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение
към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето им, поради
липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти. При това положение,
правилото на чл. 284, ал. 5, във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС налага да се приеме,
че А. е претърпял посочените по-горе неимуществени вреди, изразяващи се в
описаните в исковата молба негативни психически състояния.
Тук е мястото да
се посочи, че отговорността на държавата за причинените вреди по чл. 284, ал. 1
от ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на
конкретно длъжностно лице. Обективният характер означава още, че държавата
отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при
изпълнение на административната дейност, които са последица от
незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са
причинени виновно от тях. В конкретния случай ищецът твърди определени
обстоятелства, свързани с лошите условия, при които е изтърпявал наказание
„лишаване от свобода“ и посредством ангажирани от негова страна доказателствени искания, тези твърдения следва да се
приемат за доказани, доколкото нито са оспорени от ответника, нито са
ангажирани доказателства, които да ги оборят. Тези обстоятелства, съгласно
практиката на Съда по правата на човека, включително пилотното решение „Нешков
и други срещу България“, съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се
приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с
разпоредбите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС.
Така, съгласно
чл. 52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), приложим по препращане от
§ 1 ЗР на ЗОДОВ, обезщетението за неимуществени вреди се присъжда от съда по
справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва
съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението
като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди, се определя при
съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените
вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси и при
отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че
обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на
принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички
установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който
незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. С
оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни
последици от ищеца и периодите, през които е търпял неприемливите условия при
изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в ЗООТ „Хеброс“ и в Затвора
Пловдив и при отчитане икономическия стандарт на страната (за тези периоди),
според настоящия състав, обезщетението, което е най-справедливо в този случай
да се присъди, е в размер общо на 1 600 лева, съобразявайки актуалната практика
и насоките на ЕСПЧ. Тук е мястото да се посочи, че ЕСПЧ приема, че обезщетение
в размер на 30 % от това, което той би присъдил, е адекватно за компенсиране на
вредите от лоши условия за задържане в Словения и Русия (така Bizjak v. Slovenia, жалба №
25516/12, решение по допустимост от 8 юли 2014 г. и Shmelev
and others v. Russia, жалба № 41743/17 и 16 др., решение по допустимост
от 17 март 2020 г.). Съответно, за справедлива база за размера на обезщетението
се приема между 4 и 5,3 евро на ден (така Bizjak vs Slovenia, жалба 25516/12,
решение по допустимост от 08 юли 2014 г.; Domjàn
vs Hungary, жалба 5433/17,
решение от 14 ноември 2017 г.), като посочената база е определена като
справедлива за установено задържане в лоши условия в Унгария, при съобразяване
на жизнения стандарт за страната. В този смисъл и доколкото според
статистически данни на Евростат минималните месечни
възнаграждения в България се явяват по-ниски от тези в Унгария средно с 40 %,
то отчитайки жизнения стандарт в България, за справедлив размер за исковите
периоди (които са в рамките на 2020 г. – 2023 г.) би следвало да се счита такъв
между 2,00 евро и 2,55 евро на ден при констатирано едно нарушение, съответно
до 5,00 евро на ден при констатирани повече от едно нарушение. Ето защо, според
този съд, при положение, че се установи, че за период от 384 дни е налице
единствено неосигуряване на условия за изпиране в ЗООТ „Хеброс“ и за период от
7 дни е налице единствено пренаселеност на помещенията, в които е пребивавал
ищецът в Затвора Пловдив, т.е. констатирано е по едно нарушение, именно посоченият
размер най-точно и съответно ще овъзмезди
претърпените психически увреждания от ищеца и този размер именно съответства на
конкретната преценка, направена от състава на база установените по делото факти
и съобразно обществения критерий за справедливост. В останалата част искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съответно,
спрямо този размер на главния иск, ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за
забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба, а именно 13.02.2023
г. до окончателното й изплащане.
С оглед изхода
на спора, на ищеца се дължи присъждане на сторените разноски, които се
констатираха в размер на 10 лева – заплатена държавна такса.
От процесуалния
представител на ищеца адв. Н.Д. с исковата молба се
претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв. Така претендираното
възнаграждение не следва да се присъжда в полза на адвоката като съображенията
за това са следните: Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.,
в случаите на оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1,
ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер
не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2. За присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да е представен договор за
правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат
оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1 - 3 на чл. 38,
ал. 1 от ЗАдв.. В конкретния случай обаче, по делото
е представено единствено пълномощно, като липсват представени доказателства, че
ищецът е уговорил да бъде представляван безплатно от страна на адв. Д. чрез прилагане на договор за правна защита и
съдействие, в който да е установено, че представителството се поема при една от
хипотезите на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв.
По отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената
защита от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй
като производството по делото е водено по специалния ред по чл. 286 от ЗИНЗС, а
в ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в
тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на
чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 143, ал. 3 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС,
която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете
му, означава, че такова не се дължи, поради което и искането на ответника за
присъждане на разноски следва да се остави без уважение.
Ето защо и
поради мотивите, изложени по-горе, Административен съд – Пловдив, ІІ отд., VІІ състав,
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай Столетов” №
21 да заплати на А.А.А., ЕГН **********,***, сумата
от общо 1 600 (хиляда и шестстотин) лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС по
време на престоя му в ЗООТ „Хеброс“ в периода от 04.12.2020 г. до 23.12.2021 г.
вкл., изразили се в неосигуряване на условия за изпиране и в Затвора Пловдив в периода от 22.12.2022 г.
до 13.02.2023 г. вкл., изразили се в липса на достатъчно жилищна площ за 7 дни
в посочения период, като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция за разликата до пълния й предявен размер от общо 30 000 лева, както и
по отношение на частта от заявените искови периоди от 17.11.2020 г. до
03.12.2020 г. вкл. и на 24.12.2021 г., досежно ЗООТ
„Хеброс“ и от 17.12.2022 г. до 21.12.2022 г. вкл., досежно
Затвора Пловдив и за останалите оплаквания за нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай Столетов” №
21 да заплати на А.А.А., ЕГН **********,***, сумата от 10
(десет) лева разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Н.П.Д. за присъждане на адвокатско възнаграждение по
чл. 38 от ЗАдв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 за присъждане на разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в
14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: