Решение по дело №265/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 603
Дата: 21 април 2020 г. (в сила от 8 юли 2020 г.)
Съдия: Цвета Стоянова Желязкова
Дело: 20201100900265
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 5 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№....................

 

гр.София, …….2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 състав в закрито заседание, в състав:

 

СЪДИЯ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА

 

разгледа търговско дело № 265 по описа за 2020 г. и взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по жалба на "Г.Г." ООД, ЕИК *******, чрез адв. П.П., срещу отказ № 20170714152639-2/ 27.09.2017 г. на длъжностно лице при Агенцията по вписванията по заявление образец Г2 № 20170714152639, с което е заявен за обявяване ГФО за 2016 г. на дружеството.

Жалбоподателят оспорва постановения отказ като неоснователен и незаконосъобразен. Признава, че първоначално длъжностното лице по регистрацията е дало указания на 21.09.2017 г. за представяне на пълномощни от тримата съдружници, участвали в общото събрание, на което е приет финансовият отчет, но счита, че въпреки това, отказът съставлява съществено процесуално нарушение, доколкото със заявлението били спазени изискванията, установени в чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ и не е имало основание да се отказва обявяването. Наред с това счита, че за дружеството не е налице възможност да изпълни дадените от вещото лице основания, доколкото последните били дадени повече от три месеца след подаване на заявлението. Сочи, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 24 ЗТРРЮЛНЦ, доколкото отказът не им е връчен незабавно, а с повече от две години закъснение. Твърди, че отказът е неоснователен, доколкото по последващи заявления е извършвано вписване, дори без указаните от длъжностното лице пълномощни за представителство на съдружниците.

 

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намира следното:

Със заявление, вх. № 20170714152639/14.07.2017 г. е поискано обявяване на годишен финансов отчет за 2016 г. на "Г.Г." ООД. Заявлението е подадено пред Агенция по вписванията от управителя на дружеството, в качеството ѝ на адвокат с изрично пълномощно по смисъла на чл. 15, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, т. 4 ЗТРРЮЛНЦ. Към заявлението са приложени, както следва: акт за обявяване с незаличени лични данни; адвокатско пълномощно; документ за внесена държавна такса; декларация относно истинността на заявените за вписване обстоятелства и приемането на представените за обявяване актове; протокол от редовно/извънредно общо събрание; указания за отстраняване на нередовности; годишен финансов отчет.

По заявлението са дадени указания № 20170714152639/21.09.2017 г. на заявителя да представи пълномощните за представителство на съдружниците Ж.Х., Х.К.и Х.Д.на проведеното на 16.03.2017 г. общо събрание за приемане на годишния финансов отчет от 2016 г., с оглед разпоредбата на чл. 137, ал. 6 от ТЗ. Длъжностното лице е указало на заявителя, че указанията следва да бъдат изпълнени до изтичане на срока по чл. 19, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ. По преписката не се установява да е приложено доказателство относно връчването на дадените указания на дружеството - заявител. От партидата на дружеството се установява, че същите са публикувани в резултат към заявлението.

На 27.09.2017 г. по заявление № 20170714152639 е постановен отказ от вписване, с аргумент, че дадените на 21.09.2017 г. указания не са изпълнени от заявителя.

 

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

 

Жалбата е подадена от легитимирано лице и е постъпила в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

В правомощията на длъжностното лице по регистрацията, съгласно чл. 21, т. т. 4 и 5 от ЗТР и чл. 91, т. т. 5 и 6 от Наредба № 1/07 г., е да провери дали към заявлението са приложени всички изискуеми документи и дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, поради което със заявлението следва да бъдат представени такива.

Изискуемите документи за обявяване на ГФО са описани в чл. 62а, ал.2 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /НВСДТРРЮЛНЦ/ - заявление по образец съгласно приложение № Г2, подлежащият на обявяване годишен финансов отчет и годишен доклад за дейността в оригинал, нотариално удостоверен препис или заверен от заявителя препис и документите, които доказват изпълнение на изисквания относно приемането на подлежащия на обявяване годишен финансов отчет и годишен доклад за дейността.

Съдът споделя изводите на длъжностното лице по регистрацията, че в случая не са представени от заявителя и доказателства за надлежно провеждане и гласуване  на общото събрание на дружеството – заявител.

В приложение към представеното на хартия заявление образец Г2, заявителят е представил протокол № 11 от проведено на 16.03.2017 г. общо събрание на дружество „Г.Г.“ ООД, при дневен ред, както следва: „1. Приемане на ГФО за 2016 г.; 2. Приемане на доклад за дейността на фирма „Г.Г.“ ООД за 2016 г.; 3. Взимане решение за разпределение на загубата за 2016 година; 4. Заявяване и представяне за обявяване в Търговски регистър актовете по чл. 40, ал. 1-3 от ЗСч за 2016 година.“. Видно от документа, решенията са взети единодушно от петимата съдружници, като е посочено изрично, че съдружниците Х.Д., Х.К.и Ж.Х.са представлявани от К.Б., в качеството му на пълномощник. От партидата на дружеството се установява, че заявителят надлежно е представил ГФО за 2016 г. и доклад за дейността, заедно с документ, озаглавен „Приложение за оповестяване на счетоводната политика“.

Въпреки това, не са представени доказателства за надлежното упражняване на правото на глас на представляваните на ОС трима съдружници, поради което не е налице надлежно изпълнение на установените в чл. 62а, ал. 2 от НВСДТРРЮЛНЦ изисквания относно приемането на подлежащия на обявяване годишен финансов отчет и годишен доклад за дейността.

Разпоредбата на чл. 137, ал. 6 ТЗ урежда изискване правото на глас на отделния съдружник в дружество с ограничена отговорност да може да се упражни единствено от лице, което изрично и писмено е упълномощено за това, като в случая не се установява посоченият техен пълномощник К.Б. изобщо да е упълномощаван да представлява съдружниците, и още по-малко – да упражнява правото им на глас. Следващо от практиката на ВКС (решение № 34 от 25.03.2013 г. по т.д. № 144/2012 г., на ВКС, I ТО), че императивното законодателно изискване в чл. 137, ал. 6 ТЗ има отношение не само за писмена форма на пълномощното, като условие за действителност, но и за определяне обемът на овластяването, води до извода, че е необходимо да бъде конкретизирано не само за кое събрание се отнася упълномощаването, но и конкретните действия на представителя при реализиране правото на участие и правото на глас на упълномощилият го съдружник.

Доколкото доказателства в този смисъл не се намират по партидата на дружеството, а не са представени и пред настоящия състав с депозираната жалба срещу отказа, то постановеният отказ следва да бъде потвърден.

Наред с горното, следва да се посочи, че обстоятелството, че отказът е връчен с двугодишно закъснение и в противоречие на чл. 24 ЗТРРЮЛНЦ, не съставлява съществено процесуално нарушение, защото правото на жалба в полза на заявителя не е накърнено, тъй като съгласно чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, правото на жалба възниква с връчването на отказа и може да се упражни в едноседмичен срок, считано от тази дата. Отказът е публикуван и се намира по партидата на дружеството, поради което за съдружниците е било възможно да се запознаят със същия, като освен това се установява, че след датата на отказа по тази партида са заявявани други обстоятелства, поради което съдружниците са могли да се информират относно отказа и преди неговото връчване. Поради това съдът счита, че дейността на дружеството не е възпрепятствана, а съдружниците са могли да заявят наново отчета за обявяване, заедно с всички необходими приложения или да подадат жалба срещу постановения, макар и невръчен отказ, преди срокът за това да започне да тече.

Жалбоподателят оспорва даването на надлежни указания по смисъла на  чл. 22, ал. 5 от  ЗТРРЮЛНЦ. В конкретния случай указанията на длъжностното лице по регистрацията са дадени на 21.09.2017 г., като са надлежно обявени по партидата на дружеството. Атакуваният отказ е постановен след изтичане на срока за изпълнение на указанията – на 27.09.2017 година.

Неоснователни са доводите, че тъй като указанията са дадени три месеца след подаване на заявлението, то за дружеството е било обективно невъзможно да ги съобрази и изпълни.

Съгласно изричната разпоредба на чл. 22, ал. 5, изр. 2 от ЗТРРЮЛНЦ указанията се оповестяват по електронната партида на търговеца. Обстоятелството, че указанията от длъжностното лице по регистрацията са дадени след изтичане на инструктивния срок по чл. 22, ал.5 от ТЗ - следващия работен ден от постъпването на заявлението в регистъра, само по себе си не води до заличаване на ефекта на даване на същите. Именно за да се гарантира бързина на обработване на заявлението, не е предвидено изискване да се връчват лично указанията за отстраняване на нередовности в заявлението. В тежест на заявителя е да прави редовни проверки по партидата си, с оглед своевременно узнаване за дадени указания и тяхното изпълнение. Макар и със забавяне, е спазена предвидената законова процедура. От друга страна, отказът е постановен четири работни дни след даване на указанията, т.е заявителят е разполагал с възможност да ги изпълни.

Същевременно следва да се отбележи, че на заявителя са известни нередовностите по заявлението най-късно от датата на връчване на отказа – 24.01.2020 г., като въпреки това, той не е проявил активност, предоставяйки ги пред съда, в приложение на подадената жалба. Доколкото производството по разглеждане на жалбите срещу отказите на длъжностните лица по регистрация се развиват в условията на пълна контролно - отменителна инстанция, за жалбоподателя е съществувала възможността, при надлежно дадени указания от длъжностното лице по регистрацията, да поправи собствения си пропуск и към жалбата да представи всички изискуеми документи. В процесния случай това също не е направено.

 

По изложените съображения, атакувания отказ следва да бъде потвърден.

 

Водим от горното, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на "Г.Г." ООД, ЕИК *******, чрез адв. П.П., срещу отказ № 20170714152639-2/ 27.09.2017 г. на длъжностно лице при Агенцията по вписванията по заявление образец Г2, вх. № 20170714152639.

 

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в седем дневен срок от връчването му.

 

                                                                                                                                             

СЪДИЯ: