Решение по КНАХД №298/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по две касационни жалби на директора на РИОСВ – София с адрес: [населено място], бул. Ц. Б. III, № 136, ет. 10, и „***“ АД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], ТЕЦ „Република“, против Решение № 162/16.04.2025 г., постановено по АНД № 280 по описа за 2025 година на Районен съд - Перник.

С обжалваното решение е изменено Наказателно постановление /НП/ № 6/21.01.2025 г., издадено от инж. И. М. П. – директор на Регионална дирекция по околната среда и водите - София, с което на „Топлофикация – Перник“ АД - [населено място] с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], представлявано от изпълнителния директор Б. М. Б., на основание чл.164, ал.1 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ е наложена имуществена санкция в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева за нарушение по чл.123в, т.2, във вр. с чл.164, ал.1 от Закона за опазване на околната среда, като размерът на имуществената санкция е намален на 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева.

В жалбите се сочи, че решението на първоинстанционния съд е неправилно. Директорът на РИОСВ - София поддържа незаконосъобразност на оспореното решение в частта относно изменението на Наказателно постановление № 6/21.01.2025 г. на директора на РИОСВ - София, изразяващо се в намаляване размера на наложената на „***“ АД имуществена санкция от 50 000 лева на 25 000 лева за извършено нарушение на чл.123в, т.2 от ЗООС. В тази връзка навежда конкретни доводи и цитира издавани на дружеството предходни наказателни постановления. Искането му към административния съд е да постанови съдебен акт, с който да отмени решението на Районен съд – Перник като същевременно оспореното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

В касационната жалба на „***“ АД се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решени поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Сочи се, че при издаване на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, касаеща броя на свидетелите, че е нарушен чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН касателно датата на извършване на нарушението, неяснота относно периода на осъществяването му поради непосочване на начален момент, че НП е издадено в нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН поради неизвършване на изискващата се проверка за законосъобразност на АУАН, липса на преценка на събраните доказателства и несъбиране на допълнителни такива. Твърди се също, че пред районния съд не са събрани доказателства, които да водят до това да се направи извод, че дружеството не е изпълнило Условия 9.1.3 и 9.1.7 от Комплексното разрешително /КС/ № 297-Н0-И0-А1/2021 г. С оглед на така изложените доводи иска от съда да постанови съдебен акт, с който да отмени решението на Районен съд - Перник и вместо него да бъде постановен друг, с който да се отмени оспореното наказателно постановление като незаконосъобразно.

В проведеното съдебно заседание директорът на РИОСВ – Перник – редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпила молба от процесуалния му представител юрисконсулт Н. С., в която се излага становище по съществото на спора и се прави искане за отмяна на съдебното решение, постановено от Районен съд - Перник.

„***“ АД – [населено място] – редовно призовано, се представлява от главен юрисконсулт С. С., който поддържа подадената от доверителя му касационната жалба и оспорва депозираната такава от РИОСВ – Перник.

Представителят на Окръжна прокуратура- Перник пледира за оставяне в сила на решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно.

Административен съд - Перник, касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводите на страните, прилагайки нормата на чл.218 от АПК, след съвещание намира следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл.211, ал.1 от АПК от лица по чл.210, ал.1 от АПК, за които постановеното решение е неблагоприятно срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Предвид това същите са допустими.

Разгледана по същество касационната жалба на директора на РИОСВ - Перник е неоснователна.

Разгледана по същество касационната жалба на „***“ АД е основателна.

Съображенията са следните:

След извършена служебна проверка на основание чл.218, ал.2 от АПК, настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение и е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е валидно и допустимо. Същото обаче е неправилно, поради нарушение на процесуалния закон.

В хода на настоящото производство се установи, че на „***“ АД е издадено Комплексно разрешително № 297-Н0-И0-А1/2008 г. за експлоатация на инсталация и съоръжения за следната категория промишлени дейности по Приложение № 4 към Закона за опазване на околната среда: „Сгуроотвал „Кудин дол“ на „Топлофикация – Перник“ АД. С Решение № 297-Н0-И0-А1/2021 г. комплексното разрешително е актуализирано.

С Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 73/2024 г. от 23.07.2024 г., издаден от старши експерт в отдел „Контрол на компонентите и факторите на околната среда“ /ККФОС/, Дирекция „Контролна и превантивна дейност“ /КПД/ при Регионална инспекция по околната среда и водите – София /РИСОВ – София/ е установено, че на 13.06.2024 г., на площадка с географски координати N:42°35ˈ10ˈ E:23°04ˈ53 - сгуроотвал „***“, находящ се в [жк], [населено място], „***“ АД – [населено място], в качеството му на оператор на сгуроотвал „Кудин дол“ не изпълнява следните условия, определени в Комплексно разрешително /КР/ № 297-Н0/2008 г., актуализирано с Решение № 297-Н0-И0-А1/2021 на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околната среда /ИАОС/: Условие 9.1.3 „Притежателят на настоящото разрешително да овлажнява всички участъци от площадката, които са източници на неорганизирани емисии прах“ и Условие 9.1.7 „Притежателят на настоящото разрешително да предприема всички необходими мерки за ограничаване на емисиите на прахообразни вещества, в съответствие с изискванията на чл.70 на Наредба № 1 от 27 юни 2005 година за норми за допустими емисии на вредни вещества /замърсители/, изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии“. Нарушението се изразявало в това, че при извършен оглед на площадка № 2 към сгуроотвал „Кудин дол“ в [населено място], предназначена за временно съхранение на производствени отпадъци от дейността на ТЕЦ „Република“ се съхраняват прахообразни отпадъци /сгуропепелна маса/, като към момента на проверката повърхността на площадка № 2 била силно изсушена, а от повърхността на обекта се повдигала прах, която образувала плътна пелена и запрашвала територията около сгуроотвала и териториите извън него. Облаците прах, които запрашавали района се насочвали към жилищните квартали „***“ и „***“ и промишлената зона на [жк]. Посочва се, че към момента на проверката времето било сухо и ветровито, като били налице предпоставки за образуване на неорганизирани емисии, но операторът не е предприел по оросяване и омокряне на повърхността чрез оросителна система. Деянието е квалифицирано от страна на актосъставителя като нарушение на чл.123в, т.2, във вр. с чл.164, ал.1 от Закона за опазване на околната среда. АУАН е предявен и подписан от представител на дружеството-нарушител на 23.07.2024 г.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения срещу констатациите, обективирани в цитирания АУАН.

Въз основа на посочения АУАН директорът на РИОСВ - София издал Наказателно постановление № 6/21.01.2025 г., с което на основание чл.53 от Закона за административните нарушения и наказания, във вр. с чл.164, ал.1 от Закона за опазване на околната среда, наложил на “***“ АД, със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], с [ЕИК], представлявано от Б. М. Б. имуществена санкция в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева за извършено административно нарушение на чл.123в, т.2, във вр. с чл.164, ал.1 от Закона за опазване на околната среда, тъй като е нарушил Условие 9.14.3 и Условие 9.1.7. Наказателното постановление е връчено на нарушителя на 27.01.2025 г.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд - Перник, който с Решение № 162/16.04.2025 г., постановено по АНД № 280/2025 г. го изменил. Изменението се изразява в намаляване размера на наложената „имуществена санкция“ от 50 000 /петдесет хиляди/ на 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева.

За да постанови атакуваният съдебен акт първоинстанционният съдебен състав, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и след техния анализ съвкупен и поотделно е приел от фактическа страна, отразената в АУАН и НП фактическа обстановка.

Въз основа на установеното от фактическа страна, след извършване цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане на имуществената санкция и във връзка с доводите на жалбоподателя, в решението е прието, че при съставяне на АУАН и при издаване на НП са спазени изцяло императивните изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, тъй като са изложени всички обстоятелства, необходими за установяване на вмененото административно нарушение. Приел е също, че по категоричен начин е било доказано извършеното от страна дружеството административно нарушение и правилно същото е било подведено под административнонаказателна отговорност. Съдът обаче е счел, че размерът на наложеното административно наказание от страна на административнонаказващият орган не съответства на степента и обществената опасност на нарушението и предвид значимостта на засегнатите от него обществени отношения се явява прекомерно, поради което намалил размера на имуществената санкция на 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева, в който смисъл и е изменил наказателното постановление.

Пред настоящата касационна инстанция са представени нови писмени доказателства, както следва: Сигнал вх. № С-138/12.03.2025 г., ведно с Констативен протокол № ККФОС-ГВ-8/12.03.2025 г. на РИОСВ - София; сигнали с вх. № С-136, С-135, С-131 - и трите от 11.03.2025 г., ведно с Констативен протокол № ККФОС-ГВ-7/11.03.2025 г. на РИСОВ - София, сигнали с вх. № С-129 и С-128 – от 10.03.2025 г., ведно с Констативен протокол № ККФОС-МВ-6/10.03.2025 г. и Констативен протокол № ККФОС-СГ-5/10.03.2025 г. - и двата на РИОСВ - София.

Решението е неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в касационната жалба пороци на решението, като за правилното приложение на материалния закон следи служебно съгласно чл.218, ал.1, пр.2 от АПК.

По доводите в касационната жалба на „***“ АД за неправилно приложение на закона от страна на районния съд във връзка с изводите за процесуална законосъобразност на производството по издаване:

Неоснователни са доводите на касатора, свързани с неправилност на изводите в решението за съобразяване процесуалните правила на ЗАНН по чл.40, ал.1, чл.42, т.7, чл.52, ал.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Районният съд мотивирано е отхвърлил всяко от тези твърдения на наказаното дружество. Изводите на решаващия първоинстанционен състав се базират на приложимия закон и доказателствата по преписката, като касационният състав не счита за необходимо да ги преповтаря. Касационната жалба в тази част се явява неоснователна.

Основателни обаче са доводите по отношение недоказаност на твърдяното нарушение. Както вече се посочи административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана за това, че не е изпълнило Условие 9.1.3 „Притежателят на настоящото разрешително да овлажнява всички участъци от площадката, които са източници на неорганизирани емисии на прах“ и Условия 9.1.7 /поставено с Решение № 297-Н0-И0-А1/2021/ „Притежателят на настоящото разрешително да предприема всички необходими мерки за ограничаване на емисиите прахообразни вещества, в съответствие с изискванията на чл.70 на Наредба № 1 от 27 юни 2005 година за допустими емисии на вредни вещества /замърсители/, изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии“, определени в Комплексно разрешително № 297-Н0/2008 година, актуализирано с Решение № 297-Н0-0-А1/2021 година на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция околна среда. Това е било квалифицирано от страна на наказващият орган като административно нарушение по чл.123в, т.2 от ЗООС и за него е наложена предвидената в чл.164 от ЗООС „имуществена санкция“ в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева, която впоследствие е изменена от Районен съд Перник на 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева.

Не се спори по делото, че „***“ АД притежава качеството на „оператор“ по смисъла на § 1, т.43 от ДР на ЗООС, във връзка с което е и титуляр на КР № 297-Н0/2008 за експлоатация на „***“, поради което същото може да бъде субект на вмененото нарушение.

Според настоящия касационен състав обаче, фактическите констатации в АУАН и правните изводи в издаденото въз основа на него наказателно постановление не се подкрепят по категоричен начин от приобщените към делото доказателства, т.е. административното нарушение е недоказано.

На първо място, по отношение на установеното нарушение на неизпълнение на Условие 9.1.7 от Комплексно разрешително № 297-Н0/2008 година: установеното фактическо положение и изложеното в обстоятелствената част на наказателното постановление дава основание за заключение, че на оператора на съоръжението по същество е вменено бездействие от гледна точка установените в чл.70 от цитирания нормативен акт мерки, представляващи неизпълнение на Условие 9.1.7 от КР. В чл.1 от Наредбата е предвидено, че тя установява норми за допустими емисии на вредни вещества, изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии с оглед предотвратяване или ограничаване на възможните преки и/или косвени въздействия от емисиите върху околната среда, както и на свързаните с тях потенциални рискове за човешкото здраве. В чл.4, ал.1 и ал.2 е предвидено, че нормите за допустими емисии се установяват за осигуряване спазването на нормите за съдържание на вредни вещества в атмосферния въздух, установени с наредбите по чл.6 от Закона за чистотата на атмосферния въздух, като в зависимост от замърсяването се осигурява такава степен на пречистване на отпадъчните газове и височина на изпускащото устройство или устройства, при които съдържанието на вредни вещества в приземния атмосферен слой не превишава нормите, установени с нормативни документи по ал.1. Нормите за допустими емисии по Наредбата се отнасят за отпадъчни газове, изпускани организирано в атмосферния въздух след последния технологичен агрегат или пречиствателно съоръжение на съответната инсталация. С оглед постигане на целта по чл.1 от Наредба № 1/27.06.2005 г. ограничаване на емисиите на прахообразни вещества, в разпоредбата на чл.70, съдържаща общо девет алинеи, са установени редица изисквания, които операторът на инсталацията да спазва в процеса на организирането на своята производствена дейност. Същите най–общо са подчинени на обстоятелствата по ал.1 – видът и свойствата на прахообразни материали; оборудването и методът за товарене и разтоварване; масовият поток и времето, за което се извършват дейностите; метеорологичните данни; местоположението на обекта и разстоянието до най–близките обитавани сгради, като в зависимост от конкретно извършваната дейност – товарене, разтоварване, складиране и преработка на твърди прахообразни материали са установени и редица специфични изисквания /ал.2 – ал.9/. Очертаването на необходимите мерки за всяка от дейностите не е изчерпателно, тъй като изборът на същите е предоставен на дружеството, експлоатиращо съответния неподвижен източник на емисии в изпълнение на заложената в закона цел – за ограничаване на праховите емисии при осъществяването на съответните производствени дейности. Във всеки отделен случай обаче е необходимо ясно да се означи конкретната дейност, формираща праховите емисии, за да е възможно да се прецени взети ли са всички необходими и възможни мерки за ограничаване разпространението на прахообразни вещества. Такава конкретизация в случая липсва, тъй като административнонаказващият орган се е позовал общо на нормата на чл.70 от Наредбата, без дължимото посочване на относима хипотеза от множеството установени за различните дейности. Само по себе си това ограничава правото на защита на наказаното дружество, тъй като изпълнението на залегналото в КР № 297-Н0/2008 г. Условие 9.1.7 е пряко свързано и е обусловено от конкретно извършваната дейност – товарене, разтоварване, транспортиране, складиране или обработка на твърди прахообразни материали. От гледна точка на осъществяването на правото на защита, а и с оглед възможността за извършване на съдебен контрол досежно съставомерността на нарушението в акта и в издаденото въз основа на него наказателно постановление следва ясно да са изложени всички релевантни обстоятелства, свързани със съответните действия или бездействия, чрез които условието от КР не е изпълнено от оператора.

На второ място, по отношение на установено неизпълнение на Условие 9.1.3 от Комплексно разрешително № 297-Н0/2008 година: само по себе си това условие е общо, тъй като задължава операторът да овлажнява всички участъци от площадката, които са източници на неорганизирани емисии на прах. В описанието на фактическата обстановка, обективирана в АУАН и в оспореното наказателно постановление обаче, наказващият орган насочва вниманието към това, че всъщност не е изградена оросителна система, която да способства за предотвратяване на праховите емисии. Същото се потвърждава и от свидетелските показания на свидетелката Г. В., дадени пред първоинстанционния съд. Същата многократно е заявила, че към момента на проверката оросителната инсталация към клетка № 2 не е работела, а така също и че не е изградена оросителна инсталация, тъй като имало само едни маркуч. Всичко това води до извод, че всъщност става въпрос за неизпълнение на Условие 9.1.8 от КР, визиращо че „Притежателят на настоящото разрешително да овлажнява/оросява площадките /басейните/ за предварително съхранение на отпадъци посредством оросителна система, създаваща висока водна стена, осигуряваща ефективно улавяне на праховите емисии. Овлажняването/оросяването на площадките да се извършва при необходимост и в сухо и ветровито време, създаващо предпоставки за образуване на неорганизирани емисии. Оросителната инсталация да се поддържа в техническа изправност“. Всичко това води до извод, че в случая е налице несъответствие между фактическото описание на нарушението и правната му квалификация.

Предвид гореизложеното се налага извод, че наказващият орган не е установил и доказал по несъмнен и безспорен начин обективните признаци на административнонаказателния състав по чл.123в, т.2 от ЗООС, поради което издаденото наказателно постановление се явява неправилно и незаконосъобразно.

Относно доводите в касационната жалба на Регионална инспекция по околната среда и водите:

Същите се явяват неоснователни, тъй като предвид установената липса на извършено административно нарушение не е следвало да бъде определяна имуществена санкция на дружеството.

С оглед на така изложените доводи и аргументи, водещи до извод за основателност на касационната жалба на „***“ АД, касационният съд следва да реши въпроса по същество като отмени постановения от Районен съд Перник съдебен акт, респективно да отмени като незаконосъобразно оспореното наказателно постановление.

Относно разноските: …….

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.222, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 162/16.04.2025 г., постановено по АНД № 280 по описа на Районен съд Перник за 2025 година, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 6/21.01.2025 г., издадено от инж. И. М. П. – директор на Регионална дирекция по околната среда и водите - София, с което на „****“ АД - [населено място] с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], представлявано от изпълнителния директор Б. М. Б., на основание чл.164,ал.1 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, е наложена имуществена санкция в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева за нарушение по чл.123в, т.2, във вр. с чл.164, ал.1 от Закона за опазване на околната среда, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.