№ 447
гр. Варна, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20213110117395 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от ЗД „Бул инс“ АД , ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 срещу М. АН. ЦВ.,
ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Варна, **** иск с правно основание чл. 500, ал.1, т.3
КЗ за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от общо 440,81лева, от която
415,81лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност” № BG/02/119001874853 и 25лева разноски по образуваната
ликвидационна преписка № ********** за нанесени имуществени вреди на лек автомобил
„Дачия логан”, с рег. № В 2370 РХ, вследствие на виновно причинено от ответника пътно-
транспортно произшествие на 06.07.2019г. в гр. Варна, на кръстовището на ул. Иван Вазов
№ и ул. Петър Парчевич при управление на лек автомобил „Фиат Пунто”, рег. № В 7499 НА,
като ответникът е напускал местопроизшествието без да уведоми органите на МВР, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда– 21.06.2021г. до
окончателното изплащане на задължението.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На
06.07.2019г. в гр. Варна, на кръстовището на ул. Иван Вазов № и ул. Петър Парчевич,
ответникът при управление на л.а„Фиат Пунто”, рег. № В 7499 НА предизвиква ПТП с л.а
„Дачия логан”, с рег. № В 2370 РХ. За настъпилото ПТП е бил съставен протокол №
1736042/06.07.2019г. от органите на ПП при ОДМВР Варна, съгласно който причините за
произшествието се дължат на виновното поведение на ответника, който не спазва пътен
знак Б2 и реализира ПТП с движещия се по път с предимство л.а Дачия логан. След
настъпването на ПТП се сочи, че ответникът е напуснал местопроизшествието, без да
уведоми органите на МВР. В резултат на ПТП на л.а „Дачия логан”, с рег. № В 2370 РХ са
1
били причинени имуществени вреди. Увреждащият автомобил е бил застрахован
имуществено от ищеца. Застрахователят е бил уведомен и е образувал щета № **********,
по която е определил и изплатил на 03.09.2019г. застрахователно обезщетение в размер на
415,81лева. Наред с така признатото и изплатено обезщетение, претендира се и сумата от
25лева ликвидационни разноски. Искането е за уважаването на исковата претенция и
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Не се оспорва
настъпването на соченото ПТП и то по негова вина, както и размера на определеното и
изплатено от застрахователя обезщетение и на ликвидационни разноски. Оспорва се
единствено твърдението, че ответникът е напуснал ПТП без да уведоми органите на МВР.
Твърди, че това му задължение принципно съществува единствено, ако от ПТП има
пострадали хора, какъвто случаят не е. Твърди, че е присъствал на мястото на ПТП, за което
обстоятелство говори фактът, че е подписал протокола за ПТП. На следващо място, сочи, че
хипотезата на чл. 500 КЗ визира случаи, в които посещението на ПТП от органите на МВР е
задължително, какъвто не е настоящият случай, тъй като имало причинени само материални
щети. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, съобразявайки
становището на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Фактическият състав на така предявения иск е очертан от нормата на чл. 500, ал.1, т.3
КЗ. За да бъде уважен и предвид правилата за разпределянето на доказателствената тежест
по настоящия спор, нужно е ищецът да докаже, при условията на пълно и главно доказване,
валидно застрахователно правоотношение по отношение на увреждащия автомобила по
повод договор за застраховка „Гражданска отговорност”; че в този период е настъпило
застрахователно събитие, за което застрахователят носи застрахователен риск; че в резултат
и в причинна връзка с така настъпилото застрахователно събитие на увредения автомобил са
причинени имуществени вреди, съответно техния вид и размер; че е заплатил
застрахователното обезщетение на увредения; че ответникът е напуснал мястото на ПТП
преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, чието посещение е било
задължително. В тежест на ответната страна е да докаже възраженията си изключващи
отговорността му, в т.ч. твърдението си, че е останал на местопроизшествието след
настъпването му и преди посещението му от органите на МВР.
Между страните са били обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че:
между собственика на л.а„Фиат Пунто”, рег. № В 7499 НА и ищеца е било налице
валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка «Гражданска
отговорност», полица № BG/02/119001874853;
че в срока на действие на застраховката е настъпило на 06.07.2019г. в гр. Варна, на
кръстовището на ул. Иван Вазов № и ул. Петър Парчевич, ПТП с участие на л.а„Фиат
Пунто”, рег. № В 7499 НА и л.а „Дачия логан”, с рег. № В 2370 РХ, в резултат на което
2
л.а „Дачия логан”, с рег. № В 2370 РХ е увреден, за което ищецът е уведомен и
образувал щета № **********;
че виновен на настъпване на ПТП е ответникът при управление на л.а Фиан Пунто рег.
№ В 7499 НА;
че размерът на дължимото обезщетение за причинените вреди на л.а „Дачия логан”, с
рег. № В 2370 РХ е 415,81лева, а този на ликвидационните разноски 25лева;
че на 03.09.2019г. ищецът е изплатил на увредения така определеното застрахователно
обезщетение
От ангажираните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
На 06.07.2019г. е настъпило ПТП между л.а „Дачия логан”, с рег. № В 2370 РХ,
управлявано от К.К. и л.а„Фиат Пунто”, рег. № В 7499 НА, управляван от ответника М.Ц..
За произшествието е бил изготвен протокол за ПТП № 1736042/06.07.2019г. от служители на
сектор ПП при ОДМВР Варна. Произшествието е настъпило на кръстовището на ул. П.
Парчевич и ул. Иван Вазов и е обслужено в 16,50ч. от органите на МВР по сигнал на водача
К.К., че другият участник в ПТП е напуснал произшествието. Документирано е като
увреждане по автомобила му окачване предна дясна част. Протоколът е подписан от двамата
участници в ПТП, с отбелязване, че водачът Ц. не е изпробван за употреба на алкохол. На
същата дата на ответника е бил съставен АУАН № 382294, за това че на 06.07.2019г. в 16ч
на кръстовището на ул. П. Парчевич при управление на л.а„Фиат Пунто”, рег. № В 7499 НА
не спазва пътен знак Б-2 /стоп/ и блъска движещия се на път с предимство л.а „Дачия
логан”, с рег. № В 2370 РХ, причинявайки материални щети, не изпълнява задълженията си
като участник в ПТП и го напуска. Протоколът и АУАН са подписани от ответника. С НП
№ 19-0819-0044486/08.08.2019г. на ответника е било наложено адм. наказание за допуснати
две нарушения на ЗДвП- по чл. 6, т.1 ЗДвП- не съобразява поведението си с пътните знаци и
маркировка и допуска ПТП, по чл. 123, ал.1, т.3 б. В ЗДвП- при наличие на разногласия
относно обстоятелствата за ПТП го напуска, не уведомява службата за контрол, както и не
изпълнява указанията й.
По повод ПТП собственикът на увредения автомобил на 08.07.2019г. е уведомил
ответника, като застраховател по имуществена застраховка „Гражданска отговорност“ на
увреждащия автомобил. Последният е извършил опис на щетата, определил е и изплатил на
03.09.2019г. застрахователно обезщетение за уврежданията в размер на 415,81лева, след
което е отправил регресна претенция към ищеца. Определил е и 25лева ликвидационни
разходи.
За установяване обстоятелства по настъпване на ПТП по делото бяха ангажирани
гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите А. Ц. /баща на ответника/ и
К.К. /водачът на увредения автомобил/. Св. К. разказва, че помни за ПТП. Движел се е по ул.
Парчевич, когато е бил ударен от другия автомобил, който не е спрял. Веднага след ПТП,
другият автомобил спрял, но докато свидетелят си премествал колата, понеже ставало
задръстване, другият водач избягал. Разменили си само думите „какво правиш момче, не
3
виждаш ли стопа”, на което момчето му отговорило, че не го е видяло. Свидетелят запомнил
номера на колата и се обадил в полицията. Момчето се върнало на мястото след около 40-
50минути, заедно с баща си. Нямало спор помежду им относно кой е виновният. Полицаите
се обадили и намерили другия шофьор. Съставен бил протокол за ПТП, тествали ги за
алкохол, нямало проблем, нито пострадали. Св. Ц. разказва, че не е присъствал на ПТП, но
знае за него от сина си. Във въпросния ден, синът му му се обадил по телефон към 16ч. Бил
уплашен, споделил, че се е ударил с друга кола. Казал му, че е на гранд мол и ако иска да
отиде да го вземе. Посочва, че след ПТП синът му е спрял, преместили колите си понеже
това било станало в кръстовище, но се изплашил, защото другият шофьор му се развикал.
Затова и се обадил на свидетеля. Двамата се върнали на мястото на ПТП. Другият водач бил
такси, доста нервен. Не спорили кой е виновният. Вече имало полицаи, които казали, че ще
пишат акт за това, че синът му не е спрял на знак стоп.
Безспорно от ангажираните по делото писмени доказателства се установява
противоправно поведение на ответника при ПТП. За допуснатите от него нарушения на
ЗДвП е бил наказан по административен ред с влязло в сила НП. Вината е установена, а и
принципно тя се предполага. По тези факти страните не са и спорили.
При така установените безспорно факти, следва да се даде отговор на въпроса дали е
налице хипотезата, на която ищецът основава претенцията си и даваща му регресно право да
получи от делинквента платеното от него застрахователно обезщетение и разноски. В казуса,
ищецът се позовава на нормата на чл. 500, ал.1, т.3 КЗ твърдейки, че ответникът след
настъпване на ПТП е напускал произшествието. Разпоредбата на чл. 500, ал.1, т. 3 КЗ
регламентира регресно право на застрахователя, когато виновният водач е напуснал мястото
на настъпване на ПТП преди идването на органите за контрол на движение на пътищата,
когато посещението от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително
да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина. Т.е не всяко
действие от страна на виновния водач по напускане на произшествието дава право на
регрес, а само онова поведение, когато то не е било съобразено с буквата на закона, в
частност ЗДвП, предвиждащо задължително обслужване на произшествието от контролните
органи на МВР. А кои са тези случаи ЗДвП ги разписва в чл. 125, ал.1- при произшествието
има убит или ранен човек; произшествието е предизвикало задръстване на платното за
движение; в произшествието участва ППС, което превозва опасен товар или товар, който се
е разпилял на пътя и в резултат на това създава опасност за движението; има съмнение, че
участник в произшествието е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е
употребил наркотични вещества или техни аналози, или не притежава необходимите права
за управление на моторно превозно средство; произшествието е с участието на ППС на
Министерството на отбраната или на Българската армия, както и на съюзнически и/или
чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или
пребиваващи на нея; в този случай се уведомява служба "Военна полиция" към министъра
на отбраната; между участниците в произшествието има разногласие относно
обстоятелствата, свързани с него; произшествието е с един участник и моторното превозно
4
средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от
произшествието вреди. Няма спор в случая, че при настъпването на ПТП пострадали лица
няма. Има данни само за причинени материални щети на друго МПС. Не е налице и
хипотеза на чл. 125, ал.1, т. 7 ЗДвП, доколкото от ангажираните по делото гласни
доказателства категорично се установи, че спор относно вината на ответника за ПТП, между
участниците в него не е имало.
Изложеното обосновава извод, че не са налице предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника по см. на чл. 500, ал.1 КЗ.
Предявеният иск следва да се отхвърли.
При този изход на спора, ответникът има право на разноски. Ангажирани са
доказателства за платено адв.възнаграждение в размер на 300лева по договор за правна
защита от 11.02.2022г. То е в минимален размер по Наредба № 1/2004г., което прави
възражението на ищеца за неговата прекомерност неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на ЗД „Бул инс“ АД , ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 срещу М. АН. ЦВ., ЕГН ********** с
постоянен адрес гр. Варна, **** за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от общо
440,81лева, от която 415,81лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение
по застраховка „Гражданска отговорност” № BG/02/119001874853 и 25лева разноски по
образуваната ликвидационна преписка № ********** за нанесени имуществени вреди на
лек автомобил „Дачия логан”, с рег. № В 2370 РХ, вследствие на виновно причинено от
ответника пътно- транспортно произшествие на 06.07.2019г. в гр. Варна, на кръстовището
на ул. Иван Вазов № и ул. Петър Парчевич при управление на лек автомобил „Фиат Пунто”,
рег. № В 7499 НА, като ответникът е напускал местопроизшествието без да уведоми
органите на МВР, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда– 21.06.2021г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 500, ал.1,
т.3 КЗ.
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 да заплати на М. АН. ЦВ., ЕГН ********** с
постоянен адрес гр. Варна, **** сумата от 300лева представляваща сторени по делото
съдебно- деловодни разноски за адв.възнаграждение, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок
от връчване препис на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5