ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3091
Варна, 02.11.2023 г.
Административният
съд - Варна - VII тричленен състав, в закрито
заседание в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ТАНЯ ДИМИТРОВА |
Като
разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА частно касационно
административно дело № 20237050702336 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.229 и сл. от АПК, вр. § 19, ал.1
от ДР на ЗИД на ЗСПЗЗ.
Образувано е по частна жалба от В.Д.Т. ***, ЕГН **********, срещу
Определение № 7403 от 16.06.2023 г. на Районен съд - Варна по гр.д. №
2795/2023г., с което е оставена без разглеждане жалбата му против мълчалив
отказ на Кмета на Община Варна да се произнесе по жалба от 03.08.2022г., в
частта й, с която се иска да бъде прогласена нищожността на Заповед №
Г-ПР-111/10.11.2020г. на Кмета на район „Аспарухово“ за поземлен
имот /ПИ/ … по Плана на
новообразуваните имоти /ПНИ/ на м-ст „Боровец-Север“, с площ на
имота 4 659 кв.м. и е прeкратено производството по делото.
С частната жалба се настоява, че определението на РС – Варна е
необосновано, неправилно като постановено в нарушение на материалния закон,
недопустимо поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Въз основа на фактически анализ жалбоподателят твърди, че в оспорената
заповед на Кмета на район „Аспарухово“ е следвало да бъде посочен
като собственик /в качеството си на наследник по Договор за придобиване
на ид.ч. от наследство/ на 1/4
ид.част от вече възстановеното по силата на отмяната на конфискацията, но това
не е станало поради неизвестни на органа доказателства, които са се намирали в
Община Варна. Това е довело до иницииране на настоящото производство .
Твърди се, че в производството пред РС - Варна не е осигурена достоверност и
пълнота на информацията, като сочените от него доказателства /представени
с частната касационна жалба/ не са изискани и представени по делото,
поради което не са разгледани фактите от значение за случая. Твърди, че е
нарушен принципът в чл.12, ал.1 от АПК и това води до
незаконосъобразност на определението за прекратяване. Отделно сочи, че са
нарушени и разпоредбите на чл.7, чл.35 и чл.36, ал.1 от АПК, защото
определението не се основава на действителните факти. Частният жалбоподател
твърди незаконосъобразност на обжалваното определение и поради това че РС -
Варна, в нарушение на чл.235, ал.2 от АПК, не е изпълнил указанията
на ВАС, произнесъл се е преждевременно и го е лишил от процесуална възможност
да сочи аргументи и доказателства, в т.ч. и такива установяващи правният
му интерес. Счита и че неправилно РС - Варна се е позовал на Определение №
1942/2021 г. по адм. д. № 1512/2021 г. на АдмС - Варна, Ill-ти състав, т.к.
казусът е само привидно идентичен. Иска отмяна на обжалваното определение.
Ответникът по частната жалба - Кметът на район „Аспарухово“ при Община
Варна, не изразява становище по частната жалба.
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна и в срока по чл.
230 АПК. По нейната основателност, съдът съобрази следното:
Производството пред РС – Варна е образувано по жалбата от В.Д.Т.
срещу мълчалив отказ на Кмета на Община Варна да се произнесе по
жалба от 03.08.2022г., в частта й, с която се иска да бъде прогласена
нищожността на Заповед № Г-ПР-111/10.11.2020г. на Кмета на район „Аспарухово“.
С цитираната заповед на основание § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗ и влязъл в
сила ПНИ на местност „Боровец север“, землище кв. Галата, гр. Варна, е наредено
да бъде възстановено правото на собственост при условията на § 4б, ал.1 от ПЗР
на ЗСПЗЗ на наследник на А. Н.С.: С. П. Л., върху новообразуван поземлен имот в урбанизирана
територия, представляващ ПИ .. по ПНИ на м-ст
„Боровец-Север“, с площ на имота 4 659 кв.м с ид. № 3172, с площ 271
кв.м.
Оспорващият Т. сочи с жалбата си до РС – Варна, че спорът за собственост не
е в компетентността на кмета, като издавайки незаконосъобразни заповеди за
собственост Кметът на район „Аспарухово“ си присвоява правораздавателна власт. Т.
е твърдял, че има право на 1/4 от всички имоти по § 4, т.к. собствеността върху
земеделските земи, описани в Решение № 879/2002 г. на ПК-Варна, е възстановена
още през 1994 г. с отмяната на конфискацията. Не отрича, че не е наследник, а
купувач на наследствени права, но според него това е достатъчно, за да се
признае активната му легитимация. Сочи, че като купувач на наследство е носител
на прехвърлените права, включващи и тези по чл.151 ЗИН /отм./, т.к. с Решение №
784 от 21.01.1994 г. ВС на РБ е отменил присъдата на А.Н. от 29.04.1945 г.
по НОХД № 10/1945 г. на Народния съд, с която е постановена конфискация на
цялото му имущество. Позовава се на съдебните решения и актовете на областния
управител, в които се посочва „за наследниците на А. Н.“.
С оспореното Определение № 7403/16.06.2023г. по гр.д.
№ 2795/2023г. РС – Варна е оставил жалбата без разглеждане
и е прекратил производството по делото. Приел е, че
производството е недопустимо, тъй като: 1.С определение от 09.04.2021г. по гр.д.
16070/2020г. на ВРС, потвърдено с Определение по ч.кас.д. № 1512/2021г. на
Адм.съд-Варна, жалбата на В.Т., срещу същата заповед е оставена без
разглеждане, като съдът е приел, че жалбоподателят не е активно процесуално
легитимиран да я обжалва.; 2.ВРС е приел, че този извод е валиден и за
новообразуваното производство, тъй като Т. не е адресат на заповедта
и същата не засяга, нарушава или застрашава негови права, свободи или
законни интерес, и не поражда задължения за него. Обосновал се е с това,
че възстановяването на правото на собственост върху земеделски земи,
притежавани преди образуването на ТКЗС или ДЗС, съгласно чл.10 ал.1 от ЗСПЗЗ се
извършва на собствениците или техните наследници, а обстоятелството, че В.Т. е
придобил от М. Н. ид.ч. от
наследството, оставено след смъртта на наследодателя А. Н., не води до
извода, че жалбоподателят е придобил качеството на наследник. В този смисъл,
съдът е приел, че същия не е правоимащо лице по чл.10 ал.1 от ЗСПЗЗ, поради
което и за него липсва правен интерес от оспорване на заповедта – основание по
чл.159 т.4 от АПК.
Настоящият касационен състав намира обжалваното определение за правилно
като краен резултат. От представените по делото доказателства безспорно се
установява, че В.Т. е обжалвал процесната заповед, като по оспорването е било
образувано гр.д. 16070/2020г. на ВРС. С Определение № 263496/09.04.2021г.
жалбата му е била оставена без разглеждане и производството по делото е било
прекратено, поради липса направен интерес в на оспорващия. След касационен
контрол това с Определение № 1942/03.08.2021г. по ч.кас.д. № 1512/2021г. на
Адм.съд-Варна това акт на ВРС е бил потвърден. Определението на
Адм.съд-Варна като окончателно, е влязло в сила. Т.е. налице е влязъл в сила
съдебен акт, с който е прието, че жалбата но това лице, срещу същия
административен акт е недопустима. Пререшаването на този въпрос е недопустимо
на основание чл.159, т.6 от АПК поради пълната идентичност на двете
производства, обуславяща наличие на абсолютна процесуална пречка за разглеждане
на жалбата.
Произнасянето на съда с влязлото в сила решение /определение/, с което е
решен въпросът за допустимостта на жалбата, препятства последваща възможност за
оспорване на този акт от същото лице.
Било е достатъчно районният съд да констатира това обстоятелство, без да е
необходимо отново да преразглежда въпросът за правния интерес на лицето.
Отделен е и въпросът, че заповед по § 4к от ЗСПЗЗ /с оглед специалния ред
за издаване и обжалване на тези актове/ не подлежи на оспорване по административен
ред, поради което и няма как по недопустимо оспорване да има мълчалив отказ.
Т.е. районният съд е бил изправен и пред хипотезата на липса на годен за
оспорване административен акт – основание по чл.159 т.1 от АПК.
Само за пълнота, касационният състав намира за необходимо да посочи
следното: Производството по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е последният етап от
земеделската реституция, като преди това се развиват няколко други
административни производства . Следва, че след като заповедта по § 4к, ал. 7 от
ПЗР на ЗСПЗЗ се издава въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните
имоти по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тя трябва да съответства на неговото
съдържание. Предвид изложеното право да оспорят заповедта по §4к, ал.7 от ПЗР
на ЗСПЗЗ имат лицата, записани като собственици на новообразуван имот в
регистъра на имотите към ПНИ или техните наследници. Ако друго лице, различно
от кръга на посечените в регистъра на имотите към ПНИ претендира, че следва да
бъде записан като собственик, пред него е налице възможността да поиска
изменение на ПНИ, а при спор за материално право заинтересуваните лица
осъществяват правата си по съдебен ред – §4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
В такъв случай редът за реализиране на активната му процесуална легитимация
е единствено този по §4к ал.8 т.1 от ПЗРЗСПЗЗ, който допуска изменение на
влезлия в сила ПНИ – както в графичната, така и в текстовата му част – само
след разрешаването на повдигнатия от Т. спор за материално право от гражданския
съд. Именно в такова гражданско дело следва да бъде разрешен въпросът дали
праводателят на Т. по договора за продажба на наследство е придобил
материалното право върху процесния имот по силата на чл.151 от
ЗИН /отм./ и дали тази разпоредба предполага завършеност на
фактическия състав по възстановяване правото на собственост върху земеделската
земя, или правото не е придобито, защото за индивидуализирането му с граници и
площ на представляващият негов обект имот е приложим редът по ЗСПЗЗ.
Неоснователно се претендира, че с постановеното от ВАС определение №
11316/08.12.2022 г. по адм. дело № 11300/2022г. била приета допустимост на
жалбата му срещу процесната заповед. Причината за постановената от Върховния
административен съд частична отмяна на първоинстанционния съдебен акт не е
становището на върховната инстанция, че жалбоподателят е процесуално
легитимиран да обжалва посочените в акта му заповеди (сред които и процесната),
а единствено пропускът на Административен съд – Варна след прекратяване на
производството поради липса на родова компетентност, да се произнесе по жалбата
с искане за обявяване нищожността на оспорените заповеди, да я препрати по
компетентност на Районен съд – Варна.
Прекратяването на съдебното производство при констатираната недопустимост
на подадената жалба представлява правилно приложение на материалния закон; при
постановяване на съдебния акт, с което това е сторено – противно на становището
на касатора – не са били допуснати и съществени процесуални нарушения, нито са
останали несъбрани доказателства, чието съобразяване би могло да доведе до
различно приложение на материалния закон.
По тези съображения и касационният съдебен състав приема, че касаторът не е
активно легитимиран да оспорва процесната заповед пред ВРС, поради което
правилно първоинстанционният съд е преценил жалбата му като процесуално
недопустима.
По изложените съображения, определението на ВРС следва да бъде оставено в
сила
Воден от горното и на осн. чл.236, вр. чл.221 ал.1 от АПК, Административен
съд-Варна, VІІ-ми тричленен състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА Определение
№ 7403 от 16.06.2023 г. на Районен съд - Варна по гр.д. №
2795/2023г., с което е оставена без разглеждане жалбата на В.Д.Т., ЕГН
**********,***, против мълчалив отказ на Кмета на Община Варна да се произнесе
по негова жалба от 03.08.2022г., в частта й, с която се иска да бъде
прогласена нищожността на Заповед № Г-ПР-111/10.11.2020г. на Кмета на район
„Аспарухово“ за ПИ .. по ПНИ на м-ст
„Боровец-Север“, с площ на имота 4 659 кв.м. и е прeкратено
производството по делото.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.