Присъда по дело №592/2023 на Окръжен съд - Варна

мотиви към присъда по ВНАХД № 592 по описа на Варненския окръжен
съд за 2023 год
Въззивното производство е образувано по жалба на обвиняемия А. И.
Г. срещу Решение № 300, постановено на 23.02.2023г. по НАХД № 2692 по
описа за 2022 година на РС Варна, първи наказателен състав.
С жаления съдебен акт, обвиняемият Г. е бил признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“ , пр.2 вр с чл.342,ал.1 НК
и на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност, като и
му е наложено административно наказание „ГЛОБА" в размер от 1000
/хиляда/ лева.
С Решението ВРС на основание чл.378, ал.4 вр. с чл.343Г НК е лишил
обвиняемия от право да управлява МПС за срок от три месеца.
На осн.чл.189 ал.З от НПК е осъдил обв. А. И. Г. да заплати
направените по делото разноски в размер на 579,50 лева в полза на ОД на
МВР-Варна.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно, тъй като са допуснати
съществени нарушения процесуалните правила и неправилно приложения на
материалния закон. В допълнителни писмени съображения се развиват
доводи, че съдът е приел безкритично изготвената САТЕ, като не е дал
отговор на въпроса относими ли са описаните в протокола за оглед следи от
МПС, към участвалите в произшествието , а от там и каква са били
действителните им скорости преди произшествието. Развит е аргумента и че ,
съдът неправилно е коментирал съпричиняване на вредоносния резултат
вместо да приеме, че нарушението извършено от пострадалата – отнемане на
предимство е единствената причина за настъпилото ПТП. Прави се искане за
повторна САТЕ, а в заключение се моли осъдителното решение да бъде
отменено, делото да бъде върнато за ново разглеждане , алтернативно да се
постанови оправдателен съдебен акт.
Съдът намери, че делото не е изяснено от фактическа страна изцяло,
поради което даде ход на същото от фазата на съдебното следствие. Бе
проведен непосредствен разпит на пострадалата – св.И. К. М. , изслушено
вещото лице изготвило САТЕ и назначи комплексна съдебно автотехническа
и трасологическа експертиза.
В хода на съдебните прения представителят на въззивната прокуратура
намира жалбата за неоснователна и моли акта на първоинстанционния съд да
бъде потвърден. Счита, че събраните допълнително доказателства в голяма
степен обосновават правните изводи на ВРС
Процесуалният представител на обвиняемия Г., оспорва изводите на
комплексната експертиза въз основа на обстоятелството, че в хода на
извършения оглед на местопроизшествие са допуснати грешки при
измерванията на следите , както и че те не могат да бъдат поправени чрез
разпита на поемните лица, тъй като същите нямат възприятия от
действителните стойности при направените замервания. На следващо място
се оспорва достоверността на изготвената към протокола за оглед скица.
Навежда се довод, че след като не може да се установи дали следите описани
1

като оставени от лекия автомобил управляван от подзащитния му, то не може
да се установи действителната му скорост на движение. Акцентира, на
обстоятелството, че пострадалата е отнела предимството на обвиняемия и
това причината за настъпилото ПТП. Въз основа на извода на вещото лице, че
при движение на автомобила със скорост от 50км., - обстоятелство което се
декларира както от обвиняемия така и от свидетели очевидци, то
произшествието не може да бъде предотвратено предлага подсъдимия да бъде
оправдан.
В своя защита обвиняемия заявява ,че не изпитва вина за настъпилото
ПТП, тъй като пострадалата е навлязла в пътното платно в последния момент
и е нямал техническа възможност да спре.
В последната си дума обвиняемия желае да бъде оправдан.
Въззивният съд, като обсъди направените с жалбата възражения,
съобрази становищата на страните заявени в съдебно заседание и след като
извърши цялостна служебна проверка на решението съгласно чл. 314, ал. 1 от
НПК, намери за установено от фактическа страна следното:
Обв. А. Г. е водач на МПС от 1992г. кат. В, притежващ свидетелство за
управление, валидно до 17.03.2030г. Наказван за нарушения по ЗДвП с
наказателни постановления ,последното от които през 2013г. Притежава
контролен талон без отнети точки в пълния им размер от 39. Същият не е
осъждан към датата на инкриминираното деяние и не е санкциониран по реда
на чл.78а от НК. По делото няма данни същият няма данни да е имал
криминални прояви и регистрации и не е известен органите с
противообществени прояви.
Пострадалата И. К. М. е водач на МПС от 1981г. кат. „В“ и притежава
валидно свидетелство за управление до 05.10.2030г. Няма наказания по ЗДвП
и притежава контролен талон с 39 точки.
На 30.04.2020г. около 09,30ч. обвиняемият управлявал лек автомобил
марка „Шкода“ модел „Фабия“ с рег. № В 1957 КХ по ул.“Г.Петлешев“ в
гр.Аксаково, обл.Варна, в посока от гр.Варна към центъра на града. В
автомобила, като пътник пътувал св.Иван Ж. Н., седящ на предна седалка. По
същото време по ул.“Ивайло“ в същия град се движела св.И. М. с
управлявания от нея лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № В 3973 ВТ.
На кръстовището на двете улици тази, по която се движел обвиняемият, била
обозначена като път с предимство, а на ул.“Ивайло“ бил поставен пътен знак
Б 2-„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“. Пострадалата
спряла, за кратко на стоп линията огледала се в двете посоки, и след като не
преценила отстоянието на автомобила „Шкода“ от кръстовището навлязла
рязко в него извършвайки маневрата - завой на ляво. В този момент
автомобилът на обвиняемия се намирал на разстояние от около 30 метра. Г.
възприел навлизането на другия автомобил в кръстовището и незабавно
задействал спирачната система, но не успял да спре своевременно и
последвал удар между двата автомобила, като предната част на превозното
2

средство на обвиняемия се ударила в страничната лява част на автомобила на
пострадалата. В резултат от инцидента И. М. получила множество
травматични увреждания, а по късно и била отведена в МБАЛ „Св.Анна“-
гр.Варна от пристигналия екип на „Бърза помощ“ След предприетото
оперативно лечение, М. била хоспитализирана в Клиника по ортопедия и
травматология, откъдето била изписана на 13.05.2020г.
Междувременно мястото на произшествието, което не било запазено
било посетено екип на МВР, като бил извършен оглед. По време на същия
били чрез описване и фотографиране били фиксирани следи от МПС,
участвалите в ПТП автомобили и следи от детайли на МПС оставени върху
пътния участък.
Съгласно заключението на назначената съдебно-медицинска
експертиза, в резултат на произшествието св.М. е получила счупване на
шийката на лява бедрена кост, което обусловило трайно затруднение на
движенията на левия долен крайник за период около 10-12 месеца; счупване
на кръстната кост, което самостоятелно обуславя трайно затруднение в
движението на левия долен крайник за период от 6-7 месеца при липса на
усложнения; счупване на долния клон на лявата пубисна кост на таза, което
самостоятелно обуславя трайно затруднение на движенията на левия долен
крайник за период от около 1,5-2 месеца при липса на усложнения; счупване
в областта на лявата тазобедрена ямка, което самостоятелно обуславя трайно
затруднение на движенията на левия долен крайник за период от 5-8 месеца
при липса на усложнения в оздравителния процес.
От заключението на комплексната съдебно автотехническа и
трасологическа експертиза е видно:
1. Следите наслоение /следи от спирачен път/ установени при извършен
оглед на местопроизшествие - ПТП между л.а. Шкода Фабия с рег. №В 1957
КХ и л.а. Фолксваген Поло c рег. №В 3973 ВТ по ул. Георги Петлешев и
достигащи до зона на удар между автомобилите е възможно да са оставени от
л.а. Шкода Фабия с рег. №В 1957 КХ.
Следите наслоение от приплъзване/превъртане установени при
извършен оглед на местопроизшествие - ПТП между л.а. Шкода Фабия с рег.
№В 1957 КХ и л.а. Фолксваген Поло с рег. №В 3973 ВТ по ул. Ивайло и
достигащи до зона на удар между автомобилите е възможно да са оставени от
предните задвижващи колела на л.а. Фолксваген Поло с рег. №В 3973 ВТ.
2. Мястото на удара е на платното за движение на ул. „Георги
Петлешев", в кръстовището с ул. „Ивайло", на 72.20 м. след Ориентир и в
зоната от 3.86 м. до 5.20 м. в ляво (в посока Запад) от десният (източният)
бордюр на платното за движение на ул. „Георги Петлешев", между двете
ленти за движение на ул. „Георги Петлешев" в посока от Юг към Север (към
Центъра на гр. Аксаково).
3. Съгласно Протокол за оглед на местопроизшествие от 25.03.2022 г.:
3

„... Видимостта при включването от ул. „Ивайло" в ул. „Г. Петлешев" при
извършване на маневра завой на ляво към гр. Варна е ограничена на
разстояние 61 м при позициониране на МПС на Стоп - линията от ул.
„Ивайло".
4. Скорост на лек автомобил „Фолксваген Поло" с рег. N: В3973ВТ в
момента на удара при максимално ускорение е 15.88 км/ч.
Скорост на лек автомобил „Фолксваген Поло" с рег. N: В3973ВТ в
момента на удара при плавно ускорение е в размер на 11.63 км/ч.
Скорост на движение на л.а. „Шкода Фабия" с рег. № В1957КХ преди
произшествието 76.25 км/ч или 21.18 м/сек
5. Независимо от скоростта на движение на лек автомобил „Фолксваген
Поло" с рег. N: В3973ВТ и вида на потеглянето му, скоростта на движение на
лек автомобил „Шкода Фабия" с рег. N: В1957КХ в този момент е 76.25 км/ч.
Опасната зона на спиране на лек автомобил „Шкода Фабия" с рег. N:
В1957КХ при движение със скорост 76.25 км/ч е в размер на 61.83 м.
6. Опасната зона на спиране на лек автомобил „Шкода Фабия" с рег. N:
В1957КХ при движение със скорост 50.00 км/ч е в размер на 32.81 м.
7. Водачът на лек автомобил „Шкода Фабия" с рег. N: В1957КХ не е
имал възможност да предотврати произшествието чрез спиране след
навлизането на лек автомобил „Фолксваген Поло" с рег. N: В3973ВТ в
кръстовището, независимо от вида на потеглянето му. Водачът на лек
автомобил „Шкода Фабия" с рег. N: В1957КХ е имал възможност да
предотврати произшествието при движение със скорост до 45.90 км/ч при
максимално ускорение на лек автомобил „Фолксваген Поло" с рег. N:
В3973ВТ. Водачът на лек автомобил „Шкода Фабия" с рег. N: В1957КХ е
имал възможност да предотврати произшествието при движение със скорост
до 64.44 км/ч при плавно ускорение на лек автомобил „Фолксваген Поло" с
рег. N: В3973ВТ.
При движение на лек автомобил „Шкода Фабия" с рег. N: В1957КХ със
скорост 50 км/ч, същия би се забавил с достигането си до мястото на удара,
което би дало възможност на лек автомобил „Фолксваген" при максимално
ускорение да измине допълнително 2.87 м и да остави достатъчно място за
безопасното му преминаване зад него.
При движение на лек автомобил „Шкода Фабия" с рег. N: В1957КХ със
скорост 50 км/ч, същия би се забавил с достигането си до мястото на удара,
което би дало възможност на лек автомобил „Фолксваген" при плавно
ускорение да измине допълнително 2.04 м и да остави достатъчно място за
безопасното му преминаване зад него.
Описаната фактическа обстановка, подобна на установената от ВРС се
изгражда от събраните и проверени доказателства, изготвени по реда на НПК
доказателствени средства: обясненията на обвиняемия, разпити на
4

свидетелите Иван Н., И. М. в това число и приобщените по реда на чл.281
НПК , Ив. Ц., Ст. Б. и Д. В..; съдебно – автотехническа и трасологическа
експертиза, и писмените доказателства – протокол за оглед на произшествие,
справки за съдимост и за дисциплина на водачите и др.
ВРС е подложил на изрична оценка на показанията на св. Иван Н. и Ст.
Б., които са депозирали своето виждане за скоростта на обвиняемия в рамките
40-50км. В тази им част показанията са отхвърлени, като недостоверни с
оглед заключението на втората по ред САТЕ и не на последно място поради
близките им отношения с обвиняемия.
ВОС за разлика от първоинстанционния съд кредитира показанията на
св. Н. и Бенев като добросъвестни доколкото същите са строго субективни с
оглед невъзможността да са носители на точност на измерванията. На
следващо място настоящия състав не кредитира САТТЕ в частта и за
определяне на скоростта на автомобила управляван от подсъдимия за което
ще стане реч и по долу.
Като непротиворечиви, добросъвестни и логични следва да се
кредитират и показанията на Ив. Ц. и Д. В.. макар и същите да не допринасят
за изясняване на фактите относими за условията при които е настъпило ПТП.
Показанията на И. М. ВОС кредитира като добросъвестни с изключение
на обстоятелството с каква скорост същата е навлязла в района на
кръстовището в което е настъпило ПТП с оглед установените по експертен
път следи отслоения от автомобила управляван от нея. По отношение на
възникналите противоречия , съдът даде вяра на показанията на свидетелката
дадени пред орган на досъдебното производство, приобщени по предвидения
в НПК ред , тъй като същите са по –близки по време към момента на
произшествието.
Законосъобразно ВРС е ценил писмените доказателства по делото.
ВОС кредитира обясненията обвиняемия, като достоверни за
последователността от събития при което е настъпило ПТП, изключвайки
субективната увереност на същия по отношение на скоростта му на движение.
Тя се обективизира върху опита му като водач , а не от възприятия върху
измервателните прибори. Разбира се в тази им част същите следва да се ценят
като защитна версия на която той има неизменно право. Тук е мястото да се
отбележи, че ВРС не е дал възможност на обвиняемия да даде обяснения по
делото независимо от вписаното в съдебния протокол изявление, че ще даде
обяснения по делото във второто по ред заседание по време на съдебното
следствие. Следва да се припомни , че „последната дума“ не представлява
„обяснения“ на обвиненото лице. До колкото този порок бе изправен от
въззивната инстанция, посоченото нарушение на процесуалните правила не
съставляват самостоятелно основание за отмяна на съдебния акт.
Както изрично е посочил ВРС в хода на досъдебното производство са
назначени две съдебни авто -[1]технически експертизи, изготвени от едно и
също вещо лице. В съдебно заседание то е пояснило, че изготвянето на
второто заключение се е наложило, тъй като е бил извършен повторен оглед
5

на местопроизшествието, който е дал възможност за прецизиране на
отговорите, поради и която причина е поддържано изцяло второто
заключение.
Както вече бе посочено ВОС с оглед възраженията на защитата за
относимостта на следите описани в протокола за оглед към инкриминираното
ПТП, наличието на непосредствено депозирани пред съда обяснения на
обвиняемия и показания на пострадалата назначи комплексна експертиза.
Това бе наложително и с оглед на обстоятелството, че изводите в
експертизите от досъдебното производство са ползвали изявленията на
обвиняемия, но дадени в качеството му свидетел, което е недопустимо.
ВОС кредитира отговорите на първите три въпроса относно мястото на
удара, пряката видимост и оставени ли са следите описани в огледния
протокол от МПС участвали в ПТП. Независимо от факта, че следите са
характерни за транспортни средства само по общи признаци, то механизма на
следообразуване, разположението им спрямо елементите на пътния участък и
двете МПС, то съдът ги възприе като оставени тях. Този извод се налага и от
обстоятелството, че по експертен път не са установени различия, които по
категоричен начин да навеждат на обратния извод.
Настоящия състав на съда не кредитира заключението по отношение на
скоростта на движение на автомобила управляван от обвиняемия. Тази на лек
автомобил „Фолксваген Поло" с рег. №: В3973ВТ в момента на удара при
максимално ускорение е 15.88 км/ч. / според становището на вещото лице
като достоверно въз основа на следите, за разлика от вероятността на плавно
ускорение, където стойността 11.63 км/ч./ е базирана на следите завършващи
до автомобила и се възприема съда като обосновано. За установяване на
скоростта на движение на л.а. „Шкода Фабия" с рег. № В1957КХ обаче е
ползвана формула, която отчита остатъчна скорост определена на неясен
начин – „краш тест при скорост 56 км, при препокриване на зоната на удара с
50 % при прав челен ексцентричен удар в неподвижно препятствие“
Преценката на вещото лице да ползва тези данни, очевидно не почива на
условията на възникналото ПТП, тъй като удара нито е челен за автомобила
„Шкода Фабия“, нито лек автомобил „Фолксваген Поло" с рег. №: В3973ВТ в
момента на удара е бил неподвижно препятствие. По отношение на второто
обстоятелство би следвало да се разглежда, че неговата скорост представлява
привнасянето на кинетична енергия оказваща въздействие върху щетите и за
двата автомобила с отчитане на вектора на движение. До колкото
експертизата не ползва създаването на конкретен математически модел ,
освен това не може да използва метода на „делта ве“ поради липса на точни
измерване на деформациите /дори отричан като достоверност към днешна
дата от вещото лице/ очевидно и изводът е произволен и научно необоснован.
За прегледност следва да се отбележи, че изчисляването на скоростта
автомобила „Шкода Фабия“ само по спирачни следи тя би имала стойност от
около 34,84 км/ч. И след като съдът се съгласява с изявлението на вещото
лице, че това би било недействително тъй като щетите по автомобилите са
факт /т.е е била налична кинетична енергия преминала в деформации/, то се
налага извода, че обвиняемият се е движил със скорост по голяма от
6

посочената, която обаче е неустановима към настоящия момент при
събраните по делото доказателства. С оглед на казаното до тук съдът не
приема и изчислението на опасната зона на лек автомобил „Шкода Фабия" с
рег. N: В1957КХ при движение със скорост 76.25 км/ч, посочена като 61.83 м.
да е относима към ПТП предмет на делото.
Съдът кредитира заключението в частта му изчисляваща опасната зона
на спиране на лек автомобил „Шкода Фабия" с рег. N: В1957КХ със скорост
50.00 км/ч, че е със стойност от 32.81м; изводът, че водачът на лек автомобил
„Шкода Фабия" с рег. N: В1957КХ не е имал възможност да предотврати
произшествието чрез спиране след навлизането на лек автомобил
„Фолксваген Поло" с рег. №: В3973ВТ в кръстовището, независимо от вида
на потеглянето му, както и че обвиняемият е имал възможност да
предотврати произшествието при движение със скорост до 45.90 км/ч при
максимално ускорение на лек автомобил „Фолксваген Поло", което е
възприето за достоверно с оглед оставените следи.
Обобщено ВОС намери за обективно и обосновано, заключението в
кредитираните му части, съобразявайки ги при формирането на фактическите
си и прани изводи.
При сходна фактическа обстановка, ВРС е намерил от правна страна, че
обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“ , пр.2 вр с чл.342,ал.1 НК
Правния извод ВОС не споделя поради следните причини:
На първо място следва да се припомни, че нормата на чл.343 от НК е
бланкетна, а престъплението е резултатно. Това предполагала да бъде
установено кои правила от ЗДвП или неговия правилник са нарушени и кое
от тях /ако са повече от едно/ стои в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат. На следващо място, като за всяко наказателно
производство е характерно, че осъдителният акт не може да бъде изграден на
предположения. В случая съгласно възведеното обвинение, обвиняемият е
привлечен към наказателна отговорност по посочения текст от НК за това, че
в нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДвП движейки се скорост от 76,25 км/ч е
причинил по непредпазливост няколко средни телесни повреди на св.И. М..
От фактическа е страна е прието, че св.М. не е спазила предимството, което е
дължала съгласно поставеният знак Б2 . В прокурорския акт липсва анализ
стои ли това нарушение в пряка причинна връзка с настъпилия резултат,
независимо, че също от фактическа странна е прието, че обвиняемия е
изпълнил задължението си по чл.20,ал.2 от ЗДвП да предприеме спиране
незабавно след възникване на опасността за движението. И както бе посочено
скоростта от 76,25км.ч е необоснована и това е било видно още при
изготвянето на САТЕ в хода на досъдебното производство. И пренебрегвайки
нарушението на св. М. да пропусне автомобилите движещи се с предимство
прокурора е поставил, а ВРС се е съгласил с това, че нарушението на
обвиняемия е в пряка причинна връзка с настъпилия резултат. За да подкрепи
този си извод, е ползван пък друг от САТЕ, че при скорост от 50 км./ч
обвиняемия би дал възможност на л.а управляван от М. да премине през
7

кръстовището, с което ВРС отново се съгласил. Впрочем,
първоинстанционния съд, като е взел решение да не оцени какво значение
имат следите на местопроизшествието се е лишил от един важен извод, който
бе депозиран пред ВОС в заключението на САТТЕ и той е, че: при движение
на л.а „Шкода Фабия“ от 64,44 км./ч. т.е в нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДвП
при плавно потегляне на л.а автомобил „Фолксваген Поло“ ПТП също е
нямало да настъпи. Всички посочено по горе обосновава, че дори и
обвиняемия да се е движил със скорост над разрешената, която впрочем е
винаги несъобразена по смисъла на чл.20,ал.2 от ЗДвП произшествието е в
пряка причинна връзка с поведението на пострадалата, защото ако тя бе
изпълнила задължението са пропусне движещият се с предимство автомобил
управляван от обвиняемия, то ПТП е нямало да настъпи. В съдебната
практика е възприет принцип, че водача движещ се по път с предимство, не
следва да очаква неправомерно поведение на изчакващия водач. На първия от
тях отговорността може да бъде ангажирана само в случай, че ако той
движейки се със скорост в рамките на разрешената в случая до 50 м./ч. може
да предотврати произшествието при внезапното навлизане на неправомерно
движещият се водач, който с поведението си създава опасност за движението.
Неправомерното поведение на навлизащия не освобождава от задължението
да се спазват правилата за движение. Движейки се по пътя с предимство, за
да премине през регулираното кръстовище, водачът е длъжен да намали
скоростта и да спре, за да избегне удара с ППС, което отнема предимството
му и представлява опасност за движението от момента на пресичане на стоп-
линията. В случая обаче е видно, че обвиняемия не е можел да предотврати
произшествието, ако се е движел със скорост над 45,90км./ч, което е под
границата от разрешената от 50 км. /ч. Този експертен извод е бил наличен и
в заключенията ползвани от прокуратурата и от ВРС, но не му е предаден
дължимото правно значение. Само в посочения вариант както за
прокуратурата, така и за съда би възникнало задължение да докаже конкретна
скорост с оглед преценката дали не иде реч за нарушаване на чл.20,ал.2 от
ЗДвП. Дори при наличието на компютърна симулация и краш тест, това е
хипотеза и скоростта никога не е абсолютна величина. Наличието на
варианти в експертното заключение по даден въпрос и липсата на други
доказателства, свързани с него, задължават съда да приеме най-
благоприятния за подсъдимото лице вариант. Това се отнася не само за
скоростта на движение, но и за останалите елементи от механизма на ПТП,
подлежащи на доказване в наказателното производство. /в посочения смисъл
напр. Р № 69 / 30 март 2010 г. н.д. № 689/2009 г ВКС/
По изложените съображения ВОС отмени постановеното Решение №
300, постановено на 23.02.2023г. по НАХД № 2692 по описа за 2022 година на
РС Варна, първи наказателен състав и оправда обвиняемия по внесеното
срещу него обвинение за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“ ,
пр.2 вр с чл.342,ал.1 НК, съгласно разпоредбата на чл.304 НПК.
Горното е неразривно свързано и с приложението на разпоредбата на
чл.343г от НК, поради което решението бе отменено и в тази му част.
При този изход на делото на основание чл. 190, ал.1 НПК направените
8

по делото разноски остават за сметка на държавата.

Воден от изложеното, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:
9

Номер на акта:	62
Дата:	19 октомври 2023 г. (в сила от 19 октомври 2023 г.)
Съдия:	Марин Цвятков Атанасов

Дело:	20233100600592
Тип на делото:	Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване:	10 май 2023 г.

Присъда по дело №592/2023 на Окръжен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите