Решение по дело №404/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 4623
Дата: 14 ноември 2013 г.
Съдия: Илияна Стоилова
Дело: 20131200600404
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 25 септември 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение № 211

Номер

211

Година

7.2.2014 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

12.04

Година

2013

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Росица Динкова

дело

номер

20134100100459

по описа за

2013

година

Делото е образувано по предявените от Н. Г. М. и М. М. М., двамата от гр.В.Т. граждански искове против Т. Д. П. от гр.В.Т., всеки един от исковете с цена 26381 лв,представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане.Исковете са били предявени и приети за разглеждане по образуваното пред Великотърновския районен съд НОХД №2459/11 г. по описа на съда, но поради отмяната на присъдата в гражданската й част и връщане на делото за ново разглеждане на предявените граждански искове , както и потвърждаване на присъдата в осъдителната й част, пред ВТРС е образувано гр.д.№3905/2012 г.С разпореждането си от 29.09.2012 г. ,постановено по горепосоченото гражданско дело Великотърновският районен съд е прекратил производството по делото като родово неподсъдно на него и го е изпратил по подсъдност на Великотърновския окръжен съд, който е съединил двата иска и е образувал гр.д.№459/2013 г. по описа на съда.Така предмет на настоящото дело са двата обективно и субективно съединени иска, предявени от Н. Г. М. и М. М. М. срещу Т. Д. П. с правно основание чл.45 от ЗЗД и цена на всеки един от тях 26381 лева.

В исковите молба на двамата ищци се твърди обстоятелството, че двамата ищци са собственици по наследство на по ½ идеална част всеки един от тях от недвижм имот, находящ се в град В. Т.-дворно място със сграда-ресторант „Б..На 28.12.2010 г. вечерта ответникът Т. Д. П., подсъдим по НОХД №2459/2011 г. на ВТРС е запалил описания имот. При пожара са причинени вреди.╚згоряла е сградата. Стойността на унищожения недвижим имот е 52762 лева.Тази стойност се равнява на средствата, необходими за възстановяване на изгорялата сграда.Имуществените вреди за всеки един от ищците възлизат на 26 381 лева.До момента тези вреди не са възстановени.Деянието на ответника е съставомерно и представлява престъпление по чл.331,ал.3,пр.2 във вр. с ал.1,във вр. с чл.330,ал.1 от НК.Ищците молят да бъде постановено решение, с което ответникът дза бъде осъден да заплати на всеки един от тях сумата от 26 381 лева,представляващи причинени имуществени вреди от непозволено увреждане, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на непозволеното увреждане- 28.12.2010 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

В срока за отговор ответникът Т. Д. П. депозира „Жалба” със съдържание на становище по исковете.В нея той оспорва претенциите, като твърди че не е запалвал „никаква Баварска къща” и е оклеветен за това.Следват няколко жалби със същото съдържание, а именно,че той не е запалил Баварската къща и е осъден незаконно за това.

Съдът с определението си от 24.06.2013 г. е внесъл делото в открито заседание и го насрочил, като е приел като писмени доказателства материалите,съдържащи се в НОХД №2459/2011 г. на Великотърновски районен съд.Допусната е нова съдебно-техническа експертиза за актуална пазарна оценка на щетите.

Съдът, като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

От приложеното като доказателство НОХД №2459/2011 г. се установява, че с влязла в сила присъда по НОХД №2459/2011 г. на Великотърновския районен съд Т. Д. П., ЕГН *, е признат за виновен за това, че на 28.12.2010 г.по непредпазливост запалил чужди имоти със значителна стойност, а именно : сграда, находяща се в гр.В.Т.,ул.”М.”, №25 , в парк „Н.Г.”,собственост на Н. Г. М. и М. М. М. и инвентар, предназначен за оборудване на заведение, собственост на П.А.П и на Х.С.Т, имоти на обща стойност 123966 лв, от което са последвали значителни вреди на обща стойност 62298 лв, от които 26381 лв за Н. М., 26381 за М. М., 5488 лв за П.П. и 4048 лв за Х.Т.,поради което и на основание чл.331,ал.3,пр.2,вр.ал.1вр.чл.330,ал.1,вр.чл.54 и чл.36 о НК подсъдимият е осъден на лишаване от свобода за срок от две години,като изтърпяването на наказанието е отложено на основание чл.66 от НК с изпитателен срок от четири години, считано от влизане в сила на присъдата.

Видно от представения по наказателното дело /Досъдебното производство-л.121/ Нот. акт №... г. на нотариус Т.Б. с район на действие ВТРС, наследодателят на ищците М. М. Д. е признат за собственик на основание Заповед №1408 от 09.06.1992 г. на кмета на община В.Т. по реда на чл.4 от ЗВСВОНИ по ЗТСУ на процесния недвижим имот, а имнно: ЖИЛИЩНА СГРДА в имот пл.№2974, сега преустроена в специализиран ресторант с разширена тераса,намираща се в парк „Н.Г.” гр.В.Т., със съответните идеални части от правото на строеж, в кв.141-А по плана на гр.В.Т..Съгласно Удостоверение за наследници №228/07.05.2011 г. на община В. Т. след смъртта си на 24.07.2008г. починалият М. М. Д. е оставил за свои наследници съпруга Н. Г. М., ЕГН * и син М. М. М., ЕГН *-ищците по делото .Същите са придобили по наследство равни части от имота- по ½ идеална част всеки от двамата ,тъй като имотът е бил реституиран лично на наследодателя.По този начин се установява активната материалноправна легитимация на ищците като собственици на увреден техен имот да търсят отговорност за имуществени вреди.

Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,който разглежда гражданските последици от деянието,относно това, дали е извършено деянието,неговата противоправност и виновността на дееца.В случая извършеното деяние освен престъпление, в гражданскоправен смисъл се явява деликт.Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,които виновно е причинил другиму.Освен презумпцията та ал. 2 за наличие на вина до доказване на противното, в случая е налице признатото с присъдата извършване на деянието, неговото авторство и противоправност и вината на дееца.Те са задължителни за гражданския съд съгласно цитираната разпоредба на чл.300 от ГПК.Като тук следва да се отбележи, че при деликта вината не е задължително да бъде под формата на умисъл, а може да бъде и под формата на непредпазливост, в случая небрежност.Следователно тези елементи от фактическия състав в хипотезата на непозволено увреждане: извършено деяние, авторството му и неговата противоправност, и вината на дееца са доказани с влязлата в сила присъда.

На доказване подлежат причинените вреди, техният характер и размер и причинната връзка между деянието и вредоносния резултат.В наказателния процес са установени вредите и причинно-следствената им връзка с деянието,тъй като те са елемент от състава на престъплението.Установени са „значителни вреди” и е посочен техният размер.Това обаче не обвързва гражданския съд да установи размер по-голям от този,посочен в присъдата.

За установяване на вредите,които са понесли ищците-собственици на изгорялата сграда е допусната и назначена по делото съдебно-техническа експертиза със задача да даде заключение за пазарната оценка на необходимите ремонти за възстановяване на изгорялата сграда, в което се изразяват настъпилите щети.В случая не се установява пълно унищожаване на сградата от пожара, а само повреди,които налагат ремонт ,за който са необходими средства.Заключението на вещото лице М. Д. П. по допуснатата техническа експертиза е ,че пазарната стойност на необходимите ремонти за възстановяване на изгорялата сграда- ресторант „Б.к.”,намиращ се в гр.В.Т.,ул.”М.”№25 към ноември,2013 г. възлиза на 54 220 лева.

По делото е установено, а и не се спори от ищците, че те са получили застрахователно обезщетение за вредите от пожара в размер общо за имота на 19 112 лв- по 9 556 лв всеки един от тях, с което частично са компенсирани за пожара.Тази сума следва да бъде извадена от общата сума за обезщетение, която ответникът следва да плати.Впоследствие по пътя на регреса застрахователят има право да си търси платеното от причинителя на вредата.Остатъкът, дължим като обезщетение, възлиза на 35 108 лв, или за всеки от ищците по 17554 лв.В този размер исковете се явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени.В останалата им част над уважената за 17 554 лв до пълния им размер от 26381 лв исковете следва да бъдат отхвърлени като недоказани.

При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищците разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер общо на 232,90 лв, или на всеки един от ищците по 116,45 лв.

На основание чл.78,ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметката на Великотърновски окръжен съд сумата от 1404,32 лв държавна такса върху уважената част от исковете.

Водим от изложеното ,съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Т. Д. П., ЕГН *, с адрес гр.В.Т., ул.”Н.”, №., да заплати на Н. Г. М.,ЕГН ..., с адрес гр.В.Т.,ул.”Б. К.”, №3- В, сума в размер на 17554 лв, / седемнадесет хиляди петстотин петдесет и четири лева/, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди от непозволено увреждане- палеж на имот, извършен на 28.12.2010 г.,заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на непозволеното увреждане- 28.12.2010 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 116,45 лв / сто и шестнадесет лева и четиридесет и пет стотинки/ направени по делото разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 17 554 лв до предявения размер от 26381 лв като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Т. Д. П., ЕГН *, с адрес гр.В.Т., ул.”Н.”, №., да заплати на М. М. М., ЕГН *, с адрес град В. Т., ул.”Б. К.”, №3, В.В сума в размер на 17554 лв, / седемнадесет хиляди петстотин петдесет и четири лева/, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди от непозволено увреждане- палеж на имот, извършен на 28.12.2010 г.,заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на непозволеното увреждане- 28.12.2010 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 116,45 лв / сто и шестнадесет лева и четиридесет и пет стотинки/ направени по делото разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 17 554 лв до предявен размер от 26381 лв като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Т. Д. П., ЕГН *, с адрес гр.В.Т., ул.”Н.”, №., да заплати по сметката на Великотърновски окръжен съд държавна такса върху уважената част от иска в размер на 1404,32 лв/хиляда четиристотин и четири лева и тридесет и две стотинки/.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

Решение

2

5137EE09DF29E8C7C2257C78003F8C64