О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 160
гр.
Пловдив, 10 април 2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, гражданско
отделение, в закрито заседание на девети април две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕРА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МАРИЯ
ПЕТРОВА
РУМЯНА
ПАНАЙОТОВА
като разгледа докладваното от съдията Панайотова В.гр.д. № 383/
2018 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпила
е молба вх.№ 2044/07.03.2019 г. от М.Е.М. ,представляван от адв.К.К. ,с която
се заявява искане за допълване на решението ,постановено по горното гр.д. в
частта на разноските и присъждане на всички направени такива съобразно
представяния списък по чл.80 от ГПК.
От
ответника по молбата Н.И.Б. ,представляван от адв.Б.М. е постъпил отговор ,с който счита молбата на М.
за недопустима ,респ. неоснователна.
Пловдивски
Апелативен съд счита молбата на М. с
правно основание чл.248 от ГПК за допустима като постъпила в срок ,а по
същество я намира за основателна по
следните съображения:
С решение ,постановено по настоящето в.гр.д. е потвърдено изцяло решение № 590/ 27.04.2018 г. ,постановено по
гр.д.2973/2016 г. по описа на ОС – Пловдив ,с което Н.И.Б. с ЕГН **********
е осъден да заплати на М.Е.М. с ЕГН **********
сумата от 60 000 лв. представляващи невърнат остатък от дадена на заем сума в общ размер от 160 000лв. по сключен между страните на 06.12.2010 г.
договор за заем ; сумата от 18 300 лв.
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 16.12.2013 г.
-15.12.2016 г. ,ведно със законна лихва върху главницата ,считано от завеждане
на делото до окончателното заплащане, както и разноски в размер на 5 941
лв.С оглед на този резултат на М. са присъдени разноски за въззивната инстанция
в размер на 2 800 лв. ,представляващо заплатено адвокатско
възнаграждение.С молбата, предмет на разглеждане ,М. твърди ,че е направил и
други разноски ,намерили място в представения от него списък по чл.80 от ГПК ,а
именно : 7 лв. такса за издаване на обезпечителна заповед , 647 лв. – разноски
по обезпечаване на исковете и 18,90лв. – такса по сметка на ВКС за частна жалба против определение за спиране на производството по делото.Посочените
разноски действително са направени от молителя
и за тях е представен своевременно списък по чл.80 от ГПК.Доколкото
първите два разхода са свързани с
обезпечението на иска ,предмет на разглеждане по настоящето дело ,и са
направени след постановяване на първоинстанционото решение ,то съобразно
възприетото разрешение в ТР № 6 /2012г.
на ОСГТК на ВКС същите следва да бъдат
присъдено с решението по съществото на спора и съобразно крайния му изход.В случая е потвърдено изцяло
решение на първоинстанционния окръжен съд, с което са уважени изцяло исковите
претенции на молителя против Н.Б. ,при което положение тези претендирани разноски се явяват дължими и следва да бъдат възложени в тежест
на последния.
Аналогично е становището на съда
и във връзка с искането за присъждане на разход в размер на 18,90 лв.
,представляващ заплатена от молителя държана
такса в полза на ВКС в производство по обжалване на определение ,постановено от
настоящия състав за спиране на производството по делото.С определението си по
повод тази частна жалба ВКС отмени определението за спиране на производството
по делото и върна същото за продължаване на
съдопроизводствените действия.Съобразно разпоредбата на чл.81 от ГПК във
всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася
и по искането за разноски. Касае се следователно за акт, с който по същество се
разрешава правен спор ,а определението
на ВКС ,с което е отменено определението на настоящия съд за спиране на
производството по делото е такова ,с което е
възстановена висящността на производството по иска ,поради което и разноските
,направени от молителя за заплатена ДТ
по сметка на ВКС по повод посочената по-горе частна жалба следва да бъда
присъдени с решението по същество ,постановено от
настоящата инстанция.
Предвид гореказаното и тъй
като съдът не се произнесъл по искането на М. за присъждане
на направените от него разноски съобразно представен списък по чл.80 от ГПК в пълнота ,то следва решението
,постановено по горното в.гр.д. да бъде
допълнено в частта на разноските като на
М.Е.М. бъдат присъдени и горепосочените
направени от него разноски ,така
,както ги е претендирал.
За пълнота на изложението
следва да се каже и друго: ответникът по
молбата Н.Б. е заявил становище ,че
същата е недопустима ,тъй като не е
представен от страна на молителя списък по чл.80 от ГПК с претендираните тук разноски. Такъв списък е представен
,видно от материалите по делото ,но и да не беше представен искането за допълване
на решението не би било недопустимо доколкото съобразно разясненията ,дадени в
ТР № 6 / 2012 г. на ОСГТК на ВКС при
липса на списък по чл.80 от ГПК е недопустимо
единствено искане за изменение на решението в частта на разноските ,но не и за
неговото допълване тогава ,когато съдът е пропуснал да се произнесе по това
искане в пълнота.
С
оглед на гореизложеното съдът,
О П
Р Е Д
Е Л И :
ДОПЪЛВА
решение № 30 / 05.03.2019 г.
,постановено по в.гр.д.383/2018 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив в частта на присъдените на М.Е.М. с ЕГН ********** с адрес *** разноски КАКТО СЛЕДВА:
ОСЪЖДА Н.И.Б. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на М.Е.М. с
ЕГН ********** с адрес *** деловодни
разноски в размер на 7 лв. такса за издаване на
обезпечителна заповед , 647 лв. – разноски по обезпечаване на исковете и
18,90лв. – такса по сметка на ВКС за
частна жалба против определение за спиране
на производството по делото.
Определението е обжалваемо в едноседмичен срок от съобщаването до страните с частна жалба
пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.