ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 9630
гр. София, 02.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20231110132221 по описа за 2023 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „БЕЛИНА ЕКО“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“ гр.
Бургас, ж.к. „Меден рудник“, Южна промишлена зона, Парцел 56, представлявано от
управителя Николай Атанасов Янев, и служебен адрес за връчване на съобщения и
призовки: гр. София, п.к. 1000, пл. „Позитано” № 3, ет.2, офис 10, сграда на СБА, e-
mail:******, против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. „Стефан
Караджа“ № 2, представлявано от Миролюб Иванов - изпълнителен директор и Вася
Кокинова-Моллова - изпълнителен директор.
След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127
ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.
Съдебните книжа са редовно връчени на ответниците, като в предвидения от закона
срок е депозиран отговор на исковата молба, изразено е становище по предявените искове,
сочат се доказателства.
С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се
произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като
може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към
медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото
същата е заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си
интерес, прави следния проект за доклад:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът твърди, че на 04.02.2020 г. между страните в производството е бил сключен
1
застрахователен договор със застрахователна полица № 0306Х0538696 за имуществена
застраховка „Каско“ и „Злополука“ със срок на действие от 00.00 ч. на 13.02.2020 г. до 23.59
ч. на 12.02.2021 г., при застрахователна сума в размер на 10 200 лв. Обект на застраховане е
бил товарен автомобил „(МАРКА)“, модел „(МОДЕЛ)“, рег. № *******. Договорено било
застрахователно покритие по клауза „П“ – Пълно Каско, която съгласно общите условия по
застраховката покривала щети по МПС, произлезли от сблъскването му с други подвижни
или неподвижни предмети (щети при ПТП). На 02.09.2020 г. на АМ „Т., 227 км., в посока Б.
- С. е било реализирано ПТП, при което застрахованият автомобил бил самокатастрофирал.
За инцидента бил съставен протокол за ПТП. Причина за настъпването му била
несъобразена с пътните и атмосферните условия (мокра настилка) скорост на движение от
водач на МПС, да което му е бил съставен акт за установяване на административно
нарушение по съответния ред. В резултат на настъпилия инцидент на застрахования при
ответника автомобил са били нанесени значителни щети. На 03.09.2020 г. е депозирал
уведомление при ответника за настъпилото застрахователно събитие, въз основа на което е
била образувана щета № 12020030102002 по описа на „ЗАД Армеец“ АД на увредения
автомобил са били извършени три огледа, при които са били установени причинените в
резултат на инцидента щети. С писмо от 06.11.2020 г. ответникът е отказал изплащане на
застрахователно обезщетение, тъй като водачът на застрахования автомобил не е предприел
необходимите предохранителни мерки за предпазване на автомобила от вреди, тъй като бил
заспал по време на движение, което е довело до загуба на контрол над управляваното от
него МПС и до възникване на ПТП. Счита, че по образуваната щета не се съдържали
каквито и да е данни, че при настъпване на застрахователното събитие водачът на
процесното МПС е бил заспал по време на движение, а е установено, че причина за
възникване на застрахователното събитие била несъобразена от водача с атмосферните и
пътните условия скорост на движение. С оглед на това счита, че в случая се касае за
виновно неизпълнение от ответника на договорното му задължение, регламентирано в
нормата на чл.405, ал1 КЗ и включено в съдържанието на валидно възникналото между
страните по делото застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско на
МПС“. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата
от 1 250 лв., частичен иск от 7 000 лв., представляваща дължимо застрахователно
обезщетение във връзка с нанесени имуществени вреди на товарен автомобил марка
„(МАРКА)“, модел „(МОДЕЛ)“, рег. № ******* във връзка с настъпило на 02.09.2020 г.
застрахователно събитие, ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на
делото до окончателното изплащане. Претендира сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът
оспорва предявения иск. Счита, че не били налице предпоставките за ангажиране на
отговорността му. Оспорва, че били налице осъществен покрит риск по застраховка „Каско“
на МПС. Счита, че бил реализиран риск, изрично изключен от застрахователно събитие по
т.14.5 от Общите условия, съгласно която застрахователят не покривал пълна загуба или
частична щета на застрахованото МПС, причинени при, от или вследствие на умишлени или
с груба небрежност действия на застрахования, член на неговото семейство, негов
2
служител, трето ползващо МПС лице, водач на МПС, превозваните с МПС лица, чиито
действия са предизвикали застрахователното събитие. В тази клауза изрично са били
посочени служители на застрахованото юридическо лице, съответно водача на
застрахованото МПС. В съответствие с принципа за свобода на договаряне в гражданския
оборот, страните по застрахователния договор са свободни да уговарят основанието за
носене на отговорност от застрахователя в случай на увреждане на застрахованото
имущество по застраховка „Каско на МПС“, както и случаите, в които застрахователят не
носи риска. В застрахователната полица ищецът изрично бил декларирал, че е получил,
запознал се е и приема Общите условия на застраховка „Каско“ на МПС на застрахователя.
Съгласно съдебната практика груба небрежност представлява неполагане на грижата, която
би положил и най-небрежният човек при подобни условия, неполагане на значително по –
елементарна степен на загриженост. Твърди, че в случая водачът на МПС е заспал по време
на движение, което е довело до загуба на контрол на автомобила и до възникване на ПТП.
Поддържа, че водачът е длъжен всякога да има разумна преценка за физиологичния си
статус и в случай на умора, болест или друго неразположение – да спре, за да се приведе в
състояние, което да му позволи да следва контура на пътя и да се движи в собствената си
лента за движение. Твърди, че водачът на застрахования автомобил е пренебрегнал
физическата умора, която е усещал, допуснал е да заспи на волана на управлявания от него
автомобил, като счита, че поведението му съставлявало груба небрежност. Отказът от
управлението на автомобил в такова състояние е било от естество да предотврати
настъпване на вредоносния резултат. В условията на евентуалност твърди, че водачът на
застрахования при ответника автомобил е загубил контрол върху него в резултат на
употреба на медикаменти, причиняващи разсеяност, сънливост у водача и заспиване,
евентуално – че е управлявал автомобила с несъобразена скорост, което било единствената
причина за настъпване на пътния инцидент. Счита, че е налице изключен риск по чл.14.11 от
Общите условия на застраховка „Каско“ на МПС, съгласно която по застраховката не се
покрива пълна загуба или частична на застрахованото МПС, причинена от или вследствие на
грубо нарушаване на техническите или технологични правила за експлоатация и ремонт на
МПС, управление на технически неизправно МПС и/или неспазване предписанията на
компетентните органи (движение по забранени и сигнализирани участъци, пътища, проходи,
движение без вериги, движение с ремаркета и др.). Счита, че е налице несъобразяване с
пътните знаци, ограничаващи скоростта на движение на водача на застрахования автомобил.
Счита, че са налице предпоставките на чл.408, ал.1, т.3 КЗ и не дължи заплащане на
застрахователно обезщетение. Позовава се на неизпълнение на поети договорни задължения.
Поддържа, че е налице тотална щета. С оглед на това, ако съдът приеме предявеният иск за
основателен, то дължимото застрахователно обезщетение възлиза на 3 673, 16 лв. Моли съда
да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира сторените по делото
разноски.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и възраженията на ответника:
3
В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно
съединяване следните осъдителни искови претенции:
- по иска за главница - правната квалификация е чл. 405, ал.1 от Кодекса за
застраховането;
- по иска за лихва – правната квалификация е чл.86 от Закона за задълженията и
договорите.
3.Кои права и кои обстоятелства се признават
Страните не спорят, че между тях е бил сключен застрахователен договор за
имуществена застраховка с обект товарен автомобил „(МАРКА)“, модел „(МОДЕЛ)“, рег. №
*******, че на 02.09.2020 е било реализирано ПТП, при което на застрахования автомобил
са били нанесени щети.
4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.
5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване
факти:
По исковете за главница на претендираното обезщетение – на ищеца е
доказателствената тежест да установи претенцията си по размер и основание, а за ответника
е тежестта да докаже точно изпълнение.
Ищецът носи доказателствената тежест да установи в условията на пълно главно
доказване твърденията си относно възникването на валидно застрахователно
правоотношение, в срока на застрахователното покритие на което е настъпило твърдяното
застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, вида и размера на
причинените вреди
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже, че е погасил
дълга, за което не сочи доказателства, или осъществяването на обстоятелства, водещи до
наличието на предвидено в ОУ изключение, при което застрахователя не дължи плащане на
обезщетение.
По доказателствените искания
По заявените от ищеца и ответника доказателствени искания за допускане като
доказателства, на представените писмени такива с исковата молба и отговора на исковата
молба – съдът счита, че същите са относими следва да бъдат допуснати от съда.
По доказателственото искане на ищеца за допускане и назначаване на съдебно
автотехническа експертиза - съдът приема, че следва да бъде допусната исканата
експертиза, която да отговори на поставените от двете страни въпроси, съответно от ищеца
с исковата молба и уточняващите въпроси от отговора на ответника.
По доказателственото искане на ищеца съдът да задължи ответното дружество да
представи заверен препис от намиращата се у него цялостна ликвидационна преписка по
заведена щета № 12020030102002/03.09.2020 г. по застрахователна полица №
E0306X0538696104.02.2020 г., включително и всички изготвени снимки при извършените
4
огледи и опис на щетите на процесното МПС – с оглед оспорването на ответника съдът
обявява на страните, че ще се произнесе по въпросното искане на ищеца в съдебно
заседание.
По доказателственото искане на ищеца съдът да задължи ОД на МВР - Ямбол, сектор
“Пътна полиция“ да представи заверен препис от цялата административно-наказателна
преписка във връзка с ПТП, настъпило на 02.09.2020 г. на АМ „Т., 277 км. в посока Б-С, и
по съставен АУАН на водача на самокатастрофиралия товарен автомобил „(МАРКА)
(МОДЕЛ)“ с peг. № *******, вкл. и заверен препис от съставения за инцидента Протокол за
ПТП № 1617756, както и информация има ли влязло в сила наказателно постановление за
налагане на административно наказание – съдът следва да го уважи, като относимо и
допустимо.
По доказателствените искания на ответника – съдът намира, че следва да се даде
възможност на ищеца да вземе становище по направените искания на ответника, поради
което съдът ще се произнесе по него в съдебно заседание.
Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по
делото.
Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА И ПРИЕМА като доказателства по делото, приложените към исковата
молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ, ЧЕ по допускането и назначаването на съдебно –
автотехническа експертиза съдът ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 186 от ГПК ОД на МВР - Ямбол, сектор “Пътна
полиция“ да представи заверен препис от цялата административно-наказателна преписка във
връзка с ПТП, настъпило на 02.09.2020 г. на АМ „Т., 277 км. в посока Б-С, и по съставен
АУАН на водача на самокатастрофиралия товарен автомобил „(МАРКА) (МОДЕЛ)“ с peг.
№ *******.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото, така както е сторен в
обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с
указаната им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални
действия не по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите
като просрочени ще бъдат отхвърлени от съда – по аргумент от чл.159, ал.1 от ГПК.
ОБЯВЯВА на страните, че по останалите направени от страните доказателствени
искания съдът ще се поизнесе в първото по делото съдебно заседание.
Приканва страните към спогодба и други способи за доброволно уреждане на спора,
като им указва, че могат да се обърнат към медиатор, а при постигането на съдебна спогодба
5
относно заявените претенции размерът на дължимата се държавна такса се намалява на
половина, като при извънсъдебно решаване на спора страните печелят време, средства и
пестят усилия. За решаване на спора страните могат да използват процедура по медиация.
Тази процедура е предвидена в Закона за медиацията, като спестява на страните: време,
усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на
спогодба ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК. Ако страните желаят да ползват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който
може да бъде видян на електронен адрес http:www.justice.goverhment.bg, като следва да се
има предвид, че медиацията е платена услуга.
Указва на страните, че: Ако страните желаят да бъдат уведомявани по-бързо за
действията, извършвани от съда по делото, те могат с молба да предоставят електронен
адрес, на който да им бъдат връчвани съобщения и книжа. Съответно, следва да имат
предвид, че срокът указан в съдебните книжа, започва да тече от датата на постъпване на
електронното съобщение при тях. УКАЗВА на страните в случай, че желаят да подават по
електронна поща съдебни книжа по делото и по останалите граждански дела в СРС, могат да
ги подават на определения с Заповед № АС – 175 от 15 май 2020 година на Председателя на
СРС електронен адрес: documents.go@srs.justice.bg, след като ги подпишат с квалифициран
електронен подпис. Заповедта е публикувана на интернет сайта на съда. УКАЗВА на
страните в случай, че желаят да получават по електронна поща сканирани преписи от
новопостъпили по делото документи и да получават преписи от новите произнасянията на
съда по настоящето дело, следва да подадат молба до съда с която да посочат електронен
адрес на който желаят да получават призовки, съобщения и книжа по делото. Молба,
подписана с квалифициран електронен подпис се подава на електронен адрес:
documents.go@srs.justice.bg, а в случай че не е подписана с квалифициран електронен
подпис - чрез регистратурата на съда или с писмо на хартия по пощата.
Указва на страните, че Софийски районен съд има регистриран профил в
Системата за сигурно електронно връчване (ССEВ) на ДАЕУ и по този начин могат да
бъдат връчвани и получавани книжа от съда, съответно подавани документи до съда
от заинтересованите лица, като системата удостоверява получаването на
кореспонденцията от адресата. За ползването на системата е необходимо да се направи
регистрация от съответното лице, което може да бъде осъществено на следния адрес:
https://edelivery.egov.bg/.
Съгласно чл.38, ал.2 от ГПК, връчването на съдебни книжа може да се извърши на
избран от страната електронен адрес за връчване чрез: 1. единния портал за електронно
правосъдие – на адрес - https://ecase.justice.bg/; 2. квалифицирана услуга за електронна
препоръчана поща съгласно чл. 3, параграф 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация
и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на
Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент
6
(ЕС) № 910/2014"; 3. системата за сигурно електронно връчване по чл. 26, ал. 2 от Закона за
електронното управление. Когато не е избрана възможност за връчване по чл.38, ал. 2 от
ГПК, но страната е посочила адрес на електронна поща, връчването се извършва на
посочения адрес. Съгласието за връчване по чл.38, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по
всяко време, като оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия.
Съгласно чл.38, ал.6 от ГПК - страната може да посочи електронен адрес за връчване на
вещо лице, свидетел и трето лице, задължено да представи намиращ се у него документ.
Съгласно чл.38а от ГПК: Лицето, извършило процесуално действие в електронна
форма, е длъжно да посочи електронен адрес за уведомяване за удостоверяване на
получаването на електронното изявление и за резултата от техническата проверка на
извършеното действие. При извършване на процесуално действие в електронна форма
лицето може да се съгласи да приема електронни изявления и електронни документи от съда
по делото в производството пред съответната инстанция или пред всички инстанции.
Лицето, извършило процесуално действие в единния портал за електронно правосъдие, се
съгласява да приема електронни изявления и електронни документи, съобщения, призовки и
книжа в производството пред съответната съдебна инстанция и пред всички инстанции.
Съгласието по чл.38а, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по всяко време, като оттеглянето
не засяга редовността на вече извършените действия.
Указва на страните, че съгласно чл.41а от ГПК: Когато връчването се извършва по
чл. 38, ал. 2 от ГПК - на избран от страната електронен адрес за връчване, съобщението,
съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за
връчено в деня на изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в
7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането
на срока за изтегляне. Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6 от ГПК,
съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, се смята за връчено в деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В
случай че получаването не е потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане,
съобщението се връчва по общия ред.
Съгласно чл.44, ал.3 от ГПК електронното връчване се удостоверява със: 1.
електронен запис от информационната система на портала, подпечатан с квалифициран
електронен печат на съда с удостоверено време или с квалифициран електронен времеви
печат – при връчване по чл. 38, ал. 2, т. 1 от ГПК; 2. електронен запис на връчването от
квалифицирания доставчик на електронни удостоверителни услуги – при връчване по чл. 38,
ал. 2, т. 2от ГПК; 3. потвърждение, че съобщението е получено – при връчване по чл. 38, ал.
3 и 6 от ГПК.
Съгласно чл.52, ал.2 от ГПК връчването на държавните учреждения и на общините се
извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 от ГПК на посочен от тях електронен адрес.
Указва на ответниците, че следва да посочат електронен адрес за връчване при
условията на чл. 38 и 38а от ГПК и заявление дали желаят връчване на посочения
електронен адрес.
7
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 15.05.2024 година от
10:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Да се връчи препис от настоящето на страните, като на ищеца с отговора на исковата
молба.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8