Р Е Ш Е Н И Е
№ 578/17.3.2021г.
Град Пловдив, 17.03.2021
година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на единадесети февруари
две хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: Анелия
Харитева
при секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното
от съдията административно дело № 3198
по описа на съда за 2020 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Р.И.В. *** против
отказ изх.№ 24-24160 от 07.10.2020 г. на началника на СГКК Пловдив за
извършване на услуга от КККР по заявление с вх.№ 01-348215 от 06.08.2020 г.
Според жалбоподателя отказът е неправилен и
необоснован, издаден при неправилно тълкуване и прилагане на материалния и
процесуалния закон. Иска се отмяна на отказа и връщане на преписката на
административния орган за извършване на исканото изменение на кадастралната
карта. Претендират се разноски.
Ответникът оспорва жалбата и моли тя да се
отхвърли като неоснователна. Твърди, че отказът е мотивиран от липсата на
приемственост между записаните собственици и представените нотариални актове от
заявителя. Счита, че подаденото възражение от И.В., собственик на процесния
имот, е индиция и доказателство за наличие на спор за материално право и
самостоятелно основание за постановяване на отказ.
Заинтересованата страна И.В. моли жалбата се
отхвърли като неоснователна и недоказана. Счита отказът на началника на СГКК за
правилен, защото единствен собственик на имота е самият той, а издадените
строителни документи след прехвърлителната сделка са издадени на несобственик.
Претендира разноски.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с
правен интерес, адресат на оспорения отказ, и в 14-дневния преклузивен срок от
съобщаването, извършено на 13.10.2020 г. (известие за доставяне – л.15). Всичко
изложено налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна
поради следните съображения:
От събраните по делото писмени доказателства
се установява, че през 2009 година жалбоподателят е продал на своя син и
съсобственик И.В., заинтересована страна по настоящото дело, 3/4 идеални части
от поземлен имот с идентификатор 47295.124.276 по КККР на с. Марково, община
Родопи, едноетажната масивна жилищна еднофамилна сграда със застроена площ 42
кв.м и всички останали подобрения и приращения, като е запазил за себе си
правото на безвъзмездно ползване върху имота, докато е жив (нотариален акт №
177, том 77, дело № 14429/2009 г. на Службата по вписванията Пловдив – л.29).
Със заявление вх.№ 01-348215 от 06.08.2020 г.
(л.11) жалбоподателят е поискал от СГКК Пловдив да се нанесат промени в
кадастралната карта по отношение на поземлен имот с идентификатор 47295.124.276
въз основа на приетия проект за изменение на КККР на с. Марково (удостоверение
изх.№ 25-203020 от 25.08.2020 г. – л.12). Видно от обяснителната записка към
проекта, изменението се състои в отстраняване на непълноти и грешки в КККР –
разделяне на сграда на две сгради, неправилно показана като една – сграда с
идентификатор 47295.124.276.2 се заличава и се нанасят новообразуваните сгради
с проектни идентификатори 47295.124.276.3 и 47295.124.276.4. Изменението е
поискано въз основа на разрешение за строеж № 223 от 12.09.2003 г. на главния
архитект на община Родопи, протокол за откриване на строителна площадка от
06.02.2004 г., акт обр.14 от 10.05.2008 г., акт обр.15 от 12.09.2019 г. и
удостоверение за въвеждане в експлоатация № 93 от 05.06.2020 г. на главния
архитект на община Родопи, с което е въведен в експлоатация строеж:
„Реконструкция на съществуваща жилищна сграда и нова двуетажна пристройка към
нея“ с възложител Р.В..
На основание чл.26, ал.1 АПК началникът на
СГКК Пловдив е изпратил уведомление на И.В., собственик на процесния имот и на
сградата в него, за постъпилото заявление и приетия проект за изменение на
КККР, като му е дадена възможност за отговор. На 18.09.2020 г. заинтересованото
лице е подало писмено възражение (л.18-19), че не е съгласен с исканото
изменение и възразява срещу започналата процедура, защото сградата, за която се
иска изменението не е самостоятелна, а е нова пристройка към съществуваща
сграда, и че самият той е единствен собственик на процесния имот, съответно
само той може да инициира производство по изменение на КККР.
С оглед становището на заинтересованото лице
и събраните доказателства началникът на СГКК Пловдив е издал оспорения отказ –
предмет на настоящото съдебно производство, защото: 1) подаденото заявление е в
нарушение на чл.51, ал.3 ЗКИР; 2) процесната сграда е нанесена в кадастралната
карта със заявление от 19.04.2016 г., подадено от И.В., с контур, обхващащ
съществуващата сграда и пристрояването към нея, защото с пристрояването на
съществуващата сграда се образува една сграда с общо функционално предназначение
на еднофамилна жилищна сграда; 3) от приложените документи за собственост е
видно, че И.В. е единствен собственик на поземления имот и сградата в него, а
заявителят е носител само на ограничено вещно право на ползване върху 3/4
идеални част от поземления имот и от сградата; 4) в преписката за изменение на
кадастралната карта от 2016 г. е установено, че няма две самостоятелни сгради.
В хода на съдебното производство не са
събирани нови доказателства, доколкото спорът е правен, а фактите са изяснени
по безспорен начин още в административното производство по издаване на
оспорения отказ. Представените от жалбоподателя с молбата от 01.02.2021 г.
писмени доказателства не са нови и са били представени в производството пред
административния орган от заинтересованото лице, т.е., административният орган
ги е преценял при издаване на своя отказ.
При тези факти съдът намира, че оспореният
отказ е законосъобразен.
Съгласно чл.51,
ал.3 ЗКИР измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват
по заявление от собственик, друго лице, когато това е предвидено в закон, или
въз основа на служебно постъпила информация от ведомство или община.
В настоящия
случай жалбоподателят няма качеството на собственик или друго лице, когато това
е предвиден в закон. С оглед извършената през 2009 г. с нотариален акт № 177,
том 77, дело № 14429/2009 г. на Службата по вписванията Пловдив (л.29) продажба
оттогава и към настоящия момент единствен собственик на поземлен имот с
идентификатор 47295.124.276 и находящите в този имот сграда, подобрения и приращения са собственост
на трето лице И.В.. Обстоятелството, че за реконструкцията и пристрояването към
съществуващата жилищна сграда са издадени документи, удостоверяващи
завършването на строителния процес и въвеждането в експлоатация на строежа, през
2019 г. на името на жалбоподателя не го правят собственик на новопостроената
пристройка, защото съгласно чл.92
ЗС собственикът на земята е собственик и на
постройките и насажденията върху нея. Т.е., през 2019 г. собственик на земята е
И.В., следователно той е собственик и на новопостроената пристройка.
От друга
страна, запазеното от жалбоподателя право на ползване върху земята и сградата включва
единствено правото да се използва вещта съгласно нейното предназначение и
правото да се получават добиви от нея без тя да се променя съществено (чл.56,
ал.1 ЗС), но не и правото да строи във вече чуждия имот, което е отделно и
самостоятелно вещно право – право на строеж, пристрояване или надстрояване (суперфиция).
Следователно правилен е изводът на началника на СГКК Пловдив, че заявление вх.№
01-348215 от 06.08.2020 г. е подадено от лице, което не притежава изискуемото
качество по чл.51, ал.3 ЗКИР.
Съгласно
чл.54, ал.2 ЗКИР, когато непълнотата или грешката е свързана със спор за
материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред. Нормата
е императивна и административният орган няма право на преценка относно
действията или актовете, които трябва да издаде.
В случая с
оглед подаденото от заинтересованото лице И.В. възражение срещу поисканото
изменение на КККР на с. Марково правилен е изводът на началника на СГКК, че е
налице спор за материално право. В проекта за изменение на кадастралната карта
границите на жилищната сграда не съответстват на правото на собственост на И.В.
съгласно представените и събрани в производството пред административния орган
писмени доказателства, защото е поискано разделяне на сградата на две
самостоятелни сгради със самостоятелни идентификатори и едната от тях да бъде
записана като собственост на Р.В.. Т.е., жалбоподателят заявява собственически
права с исканото изменение на кадастралната карта без да представя
доказателства за притежавано право на собственост или право на строеж,
съответно без наличие на влязло в сила съдебно решение за разрешаване със сила
на пресъдено нещо чия собственост е процесната пристройка към съществуваща
сграда. Затова е налице пречка за одобряване на поисканото изменение в
поисканите параметри, като съгласно чл.54, ал.2 ЗКИР за административния орган
съществува абсолютно задължение да постанови отказ. Както се каза вече, нормата
на чл.53, ал.2 ЗКИР е императивна, като исканото изменение може да бъде
одобрено едва след приключването на спора за материално право.
Предвид всичко изложено съдът намира, че
жалбата е неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена. С
оглед изхода на делото и направеното от процесуалния представител на заинтересованата
страна искане за присъждане на разноски същото като основателно и доказано в
размер на 600 лева (договор за правна защита – л.97) за адвокатско
възнаграждение следва да се уважи и да бъде осъден жалбоподателя да заплати на И.В.
тази сума. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив,
І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.И.В.,
ЕГН **********,***, против отказ изх.№ 24-24160 от 07.10.2020 г. на началника
на СГКК Пловдив за извършване на услуга от КККР по заявление с вх.№ 01-348215
от 06.08.2020 г.
ОСЪЖДА Р.И.В., ЕГН **********,***,
да заплати на И.Р.В., ЕГН **********,***, сумата 600 (шестстотин) лева, разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
Административен съдия: