№ 43798
гр. София, 29.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110124967 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от ********., ЕГН **********, с
адрес: *******, срещу ********, ЕГН **********, с адрес: ********, осъдителен иск
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4850 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в отрицателни
емоции, стрес и депресивни състояния, унижение на честта и достойнството,
опетняване на авторитета и доброто име, проблеми със съня, дистанциране от
приятели и колеги, проблеми с работата, вследствие от виновно и противоправно
поведение на ответника, изразяващо се в разгласяване на обидни и клеветнически
твърдения по отношение на личността на ищеца, ведно със законната лихва от датата
на увреждането – 27.07.2021 г. до окончателното плащане.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, който обаче не е
подписан, поради което на ответника следва да се дадат указания в този смисъл.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и
необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се
приемат като писмени доказателства.
Следва да допусне искането на ищеца за събиране на гласни доказателства, чрез
разпит на двама свидетели, при режим на довеждане за установяване на
обстоятелствата относно претърпените неимуществени вреди, а по отношение на
останалите обстоятелства, изложени в исковата молба искането е нередовно, поради
което в тази част произнасянето следва да се отложи са първото по делото заседание.
Искането на ответника за допускане събирането на гласни доказателства чрез
разпита на четирима свидетели се явява нередовно, тъй като не е посочено всеки от
свидетелите какви факти и обстоятелства ще установява, поради което произнасянето
по това искане следва да се отложи за първото по делото заседание.
Следва да се изиска от ****** копие на материалите, съдържащи се в пр.пр. №
******* и ДП № *******
Съдът намира, че след размяна на книжата по делото, независимо от
констатираната нередовност на исковата молба и за процесуална икономия, на
основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито заседание.
1
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора писмени доказателства.
ДОПУСКА по искане на ищеца за събирането на гласни доказателства, чрез
разпит на двама свидетели, при режим на довеждане за установяване на
обстоятелствата относно претърпените неимуществени вреди.
ОТЛАГА на основание чл. 142, ал. 2 ГПК произнасянето по искането на ищеца
за събирането на гласни доказателства, чрез разпит на двама свидетели, при режим на
довеждане за установяване на останалите обстоятелства, изложени в исковата молба.
УКАЗВА на ищеца в срок до датата на съдебното заседание да посочи какви
конкретни факти и обстоятелства, извън претърпените неимуществени вреди, желае да
се установяват посредством разпита на свидетелите.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията искането в тази част ще
бъде отхвърлено.
ОТЛАГА на основание чл. 142, ал. 2 ГПК произнасянето по искането на
ответника за допускане събирането на гласни доказателства чрез разпита на четирима
свидетели.
УКАЗВА на ответника в срок до датата на съдебното заседание да посочи какви
конкретни факти и обстоятелства желае да се установяват посредством разпита на
всеки от четиримата свидетели.
УКАЗВА на ответника, че при неизпълнение на указанията искането ще бъде
отхвърлено.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 186 ГПК ****** да представи копие на
материалите по пр.пр. № ******* и ДП № *******
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 16.12.2024 г. от 13,50 часа, за когато
да се призоват страните и вещото лице.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца –
препис от отговор на ответника.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът ********. извежда съдебно предявените субективни права при
твърдения, че ответникът ******** е написал и подписал отговор по гр.д. №
*********, в който е отправил обидни и клеветнически твърдения по адрес на ищеца,
както следва:
1. На стр. 2 от отговора е заявил, че срещу ищеца се води досъдебно
2
производство по пр.пр. №******* на ******, по която последният е привлечен като
обвиняем. Посоченото изявление е невярно, като за целта ищецът се снабдил с
удостоверение от наблюдаващия протокол, както и от ****, от което се установило, че
срещу ищеца не се водят досъдебни производства и срещу него няма неприключили
наказателни производства. Сочената прокурорска преписка се водила за престъпление
по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което престъпление се предвижда наказание
лишаване от свобода до 2 години, поради което ищецът силно се притеснил.
2. На стр. 2 от отговора ответникът направил изявление по отношение на ищеца,
както следва: „той не е вземал участие с оглед пълното им и компетентно правно
обезпечаване“, както и че „не е положил труд в съответствие с претенциите му обем и
компетентност“. Същото така е направил изявление, че въпреки, че ищецът е вписан
адвокат, е работил по трудов договор при „**********, като е недопустимо да
съвместява качеството на адвокат с качеството на служител – юрист, зает по трудово
правоотношение. Същото така ответникът е направил изявление, че ищецът е въвел в
заблуждение управителя на дружеството, като му е представил Договор за правна
защита и съдействие от 09.12.2020 г., които следвало да му послужат за легитимация
пред съда и възползвайки се от този договор, ******** желаел да се обогати за сметка
на дружеството, получавайки солидно възнаграждение. Ответникът направил
изявление, че ищецът възнамерявал да се обогати с хонорар, срещу който не е
предоставил адекватна и компетентна престация, както и че е налице
недобросъвестност от страна на ****** и последното е опорочило волята на
управителя на дружеството. По отношение на тези изявления, ищецът твърди, че
същите са клеветнически и обидни.
Твърди се, че отправените изявления по отношение на ищеца, че е желал да се
обогати за сметка на дружеството „********** е обидно за честта и достойнството на
ищеца, като коректен и съвестен адвокат. В тази връзка сочи, че с Решение №
******** по в.гр.д. № ********** по описа на ******, *****-Е състав, съдът е
отхвърлил всички твърдения, като неоснователни и недоказани, отменил е Решение №
********* и е уважил предявения иск срещу „**********. Позовава се и на Решение
на САК от 07.04.2021 г. и Решение на Висш адвокатски съвет от 16.07.2021 г.,
постановени по дисциплинарно производство, водено срещу ищеца, с които е прието,
че последният не е извършил дисциплинарни нарушения във връзка с
представителството на „**********.
Сочените от ищеца клеветнически и обидни твърдения са преповторени от
ответника в депозираната от него въззивна жалба с вх. № ********* срещу Решение,
постановено по гр.д. № ********, в която отново прави изявления по отношение на
личността на ищеца, а именно: „******** е въвел в заблуждение управителя на
фирмата да подпише процесните договори за правна помощ. Заедно с куп документи,
дадени на управителя за подписване, той е сложил между тях въпросните договори, на
които управителя не е обърнал внимание и е подписал“, а „от друга страна фактически
по устна уговорка е следвало да полага труд като юрисконсулт, за което периодично и
своевременно е получавал месечни възнаграждения под формата на работна заплата“,
както и, че „ищецът възнамерява да се обогати с хонорар, срещу който не е
предоставил адекватна и компетентна престация“.
Ищецът излага твърдения, че ответникът е отправил клевети и обиди и в
депозирани в съда писмени бележки с вх. № ******** по гр.д. № **********, в които
посочва, че „предмет на всяко от делата е претенция на ********, без да е извършил в
достатъчно обем правна помощ към дружествата за заплащане на адвокатски
3
хонорари, посочени в отделните договори за правна помощ. Ответникът също така
изложил, че „такова дело ******** образувал срещу „********* и „въз основа на
невярна представа, която е създал и заблудил съдебния състав, същия издава
изпълнителен лист, който е предявен за изпълнение пред ********“.
Ищецът поддържа, че изявленията на ответника са клеветнически и обидни и
унизителни за честта и достойнството на ищеца, засягат доброто му име на адвокат и
авторитета в обществото, както и му приписва извършено умишлено престъпление.
Твърди, че в резултат на изявленията ищецът е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в отрицателни емоции, стрес и депресивни състояния, унижение на
честта и достойнството и авторитета. В резултат на поведението на ответника ищецът
се дистанцирал от приятелите си и колегите, започнал да отказва дела, тъй като
мислил, че ще бъдат разпределени на съдии, до които са стигнали изявленията на
ответника. Оценява претърпените неимуществени вреди на 4850 лв., поради което ги
претендира, както и законната лихва от датата на увреждането – 27.07.2021 г. до
окончателното плащане.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ******** е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва иска при възражения, че направените от него изявления са
действителни. В тази връзка сочи, че през месец януари 2021 г. започнал работа като
юрисконсулт в счетоводно-правна кантора, в която работил и ищеца и други
юрисконсулти, като работата се състояла в изготвянето на различни съдебни книжа и
осъществяване на процесуално представителство на дружества, клиенти на кантората
пред АССГ, СРС, ****** и ВАС. През периода март-април 2021 г. в кантората
пристигнали съдебни книжа със заповеди за изпълнение по чл. 410 ГПК и покана за
плащане от ******** по повод образувани от ищеца заповедни производства за
заплащане на адвокатски възнаграждение по сключени от него и дружества, които са
клиенти на кантората, договори за правна помощ, като посочва номерата на делата.
Сочи, че по всички дела ищецът представил неистински договори за правна защита и
съдействие, на които е придаден вид да изглеждат подписани от *********, в резултат
на което са му присъдени по всичките дела допълнителни разноски за адвокатски
възнаграждения. След среща с *********, последната потвърдила, че няма сключени
договори с лицето ******** и не е подавала никакви заявления по тези дела. Същата
потвърдила, че след като била разпитана по пр.пр.******* по описа на ******,
установила, че по всички тези дела лицето ******** е представил неистински
договори за правна помощ, сключени с *********, а данните на адвоката имал, тъй
като двамата преди години работили при ******* и от там той има личните и данни.
Ответникът твърди, че по повод узнатите факти и предвид разпоредбата на чл. 205, ал.
1 НПК за уведомяване на компетентните държавни органи, в случай на узнаване на
информация, сочеща извършване на противоправни деяния, уведомил СРС, че
разполага с данни евентуално сочещи на извършено съставомерно деяние, изпратил
сигнал до ******, САК и КЗЛД. Образувано било дисциплинарно дело № ******* на
САК, по което на 05.01.2022 г. е постановено, с което на ********. е наложено
дисциплинарно наказание лишаване от право да упражнява адвокатска професия.
Висш дисциплинарен съд е потвърдил решението на дисциплинарния съд. Във връзка
със жалбата на ответника, при КЗЛД е образувана преписка № ******-*****(21), по
което все още нямало произнасяне. Жалбата на ответника в СДВР била приобщена към
жалба на ****, подадена срещу ищеца ********, въз основа на която била образувана
пр.пр. № ******* на ****** и досъдебно пр. № ******* по описа на СДВР за
извършено престъпление по чл. 309, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК. Твърди, че посочените
4
от него данни в отговора на исковата молба за образуваната пропукрорска преписка,
представляват данни, предоставени му от управителя на дружеството, което
ответникът е представлявал в производството по гр.д. № *********. Сочи, че всички
факти, изложени от него в цитираните от ищеца съдебни книжа, са предоставени от
трети лица. Оспорва ищецът да е претърпял твърдените неимуществени вреди, както и
наличието на причинно-следствена връзка. Моли за отхвърляне на предявения иск.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
Предвид изявленията на страните съдът, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4
ГПК, следва да обяви за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните права и
обстоятелства: че ответникът е направил посочените в исковата молба изявления по
адрес на ищеца в подадените съдебни книжа – отговор на искова молба, писмена
защита и въззивна жалба.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти,
за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД
е да докаже настъпването на посочените в исковата молба неимуществени вреди,
техния размер, както и пряката им причинна връзка с твърдяното противоправно
поведение на ответника а именно: отправени клеветнически и обидни твърдения по
отношение на ищеца.
В тежест на ответника е да опровергае презумпцията за виновност на
поведението, в това число, че изложените от него твърдения по отношение на ищеца,
са верни, както и наведените в отговора на исковата молба възражения.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
5
при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към
делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо
лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ПРЕПИС от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6