Решение по дело №416/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационна жалба от Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Кюстендил, чрез юрисконсулт Б. Л., срещу Решение № 156/04.06.2024 г., постановено по административнонаказателно дело (АНД) № 1287/2023 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е отменен Електронен фиш серия К № 6572214, издаден от ОДМВР – Кюстендил (КАНД № 416/2024 г. е образувано след като с Решение № 226/03.11.2023 г., постановено по КАНД № 196/2023 г. по описа на Административен съд – Кюстендил, е отменено Решение № 239/19.06.2023 г., постановено по АНД № 333/2023 г. по описа на Районен съд – Дупница, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд). С посочения електронен фиш на Л. В. Г., с [ЕГН], за нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на основание чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 4 от същия закон е наложено административно наказание глоба в размер на 800 лева. В жалбата са изложени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Претендира се отмяна на решението и потвърждаване на електронния фиш.

ОДМВР – Кюстендил не се представлява в съдебното заседание по делото. С молба с вх. № 3006/17.09.2024 г. юрисконсулт Б. Л. поддържа жалбата.

Л. Г. не се явява и не се представлява в съдебното заседание по делото. Със становище с вх. № 3009/18.09.2024 г. процесуалният му представител по пълномощие – адвокат А. Д., оспорва касационната жалба.

Прокурорът дава заключение за основателност на жалбата.

Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.

Районният съд е установил от фактическата страна на спора, че на 22.07.2022 г. в 19:18 часа в [населено място], по [улица], при бивш гараж АМ Хемус, в посока [улица], при разрешена за населено място скорост на движение 50 km/h Л. Г. е управлявал собствения си лек автомобил марка и модел „Мерцедес МЛ 500”, с рег. № [рег. номер], със скорост 88 km/h (след приспаднат толеранс от 3 km/h в полза на водача). Скоростта е установена и посоченият автомобил е заснет с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M с радар TR4D № 563. Изготвен е клип № 10602, на снимката от който е посочена измерена скорост 91 km/h, наказуема скорост 88 km/h и наказуемо превишение 38 km/h. Въз основа на заснемането е издаден процесният електронен фиш, в който като нарушител е вписан Л. Г., в качеството му на собственик на автомобила, като е прието, че нарушението е извършено в условията на повторност – в едногодишния срок от влизане в сила на Електронен фиш серия К № 2830309. От събраните по делото доказателства се установява, че с посочения електронен фиш, издаден на 22.06.2019 г. от ОДМВР – Перник, на основание чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП на Л. Г. е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, като фишът е връчен на нарушителя на 15.07.2021 г. и платен на същата дата. Районният съд е приел от правна страна, че при издаването на електронния фиш са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като същият не отговаря на изискването за надлежна индивидуализация на приложената санкционна норма посредством препращане към някоя от хипотезите на ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3 на чл. 182 от ЗДвП, което е довело до ограничаване на правото на защита на наказаното лице, и го е отменил.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно.

Неправилен, а и несъобразен със задължителните указания (съгласно чл. 224 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН), дадени от Административен съд – Кюстендил с Решение № 226/03.11.2023 г., постановено по КАНД № 196/2023 г., е изводът на районния съд за допуснати в административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения. В случая е спазена процедурата по установяване на нарушението с автоматизирано техническо средство или система в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Липсват формални предпоставки за отмяна на електронния фиш. Същият съдържа изчерпателно посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП реквизити, в това число надлежна индивидуализация на приложената санкционна норма – чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Районният съд, в нарушение на чл. 224 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, не е изпълнил и задължителните указания, дадени с горепосоченото решение на Административен съд – Кюстендил, да формира изводи относно извършването на нарушението и квалифициращия признак „повторност” (съобразявайки обстоятелството, че Електронен фиш серия К № 2830309 е платен на 15.07.2021 г.), и в случай че приеме за доказано нарушението по основния състав за налагане на наказание по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, да измени обжалвания електронен фиш, упражнявайки правомощието си по чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН. При липса в обжалваното решение на мотиви по съществото на спора е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК за отмяна на същото, като предвид чл. 227, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН делото не следва да бъде връщано на районния съд за ново разглеждане, а следва да бъде разгледано по същество от касационната инстанция. В случая нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е доказано по основния състав за налагане на наказание по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП от приложените към административнонаказателната преписка снимка от клип № 10602 и Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система от 22.07.2021 г. – приложение № 1 към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Протоколът има нормативно установеното съдържание съгласно приложението към чл. 10, ал. 1 от посочената наредба. На 22.07.2022 г. в 19:18 часа в [населено място], по [улица], при бивш гараж АМ Хемус, в посока [улица], с процесния автомобил, собственост на Л. Г., е извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, тъй като е установена скорост на движение 88 km/h при разрешена максимална скорост на движение в населено място 50 km/h. При определянето на точната скорост на движение на автомобила е приспаднат дължимият съгласно чл. 755, ал. 1, т. 2, пр. 1 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, толеранс от 3 km/h, което се установява от общата информация, отразена под снимката от клип № 10602. Наказуемото превишаване от 38 km/h е съставомерно по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. В случая не се доказа, че нарушението е извършено в условията на повторност по смисъла на § 6, т. 33 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, доколкото Електронен фиш серия К № 2830309 е влязъл в сила на 15.07.2021 г. От 01.08.2023 г. е в сила разпоредбата на чл. 189, ал. 10, т. 4 от ЗДвП (обн., ДВ, бр. 66 от 2023 г.), съгласно която електронните фишове, които са платени в срока за доброволно плащане, влизат в сила от датата на плащането. При доказаност на нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП само по основния състав за налагане на наказание по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, с оглед на правомощията на настоящата касационна инстанция по чл. 227, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН и Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия, процесният електронен фиш следва да бъде изменен, като се приложи санкционната норма на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 и 2 от ЗАНН ОДМВР – Кюстендил следва да бъде осъдена да заплати на Л. Г., съразмерно с изменения размер на наложената глоба, разноски за адвокатско възнаграждение в размер общо на 600 лева, както следва: по АНД № 333/2023 г. по описа на Районен съд – Дупница в размер на 200 лева (при пълен размер на възнаграждението от 400 лева), по АНД № 1287/2023 г. по описа на Районен съд – Дупница в размер на 200 лева (при пълен размер на възнаграждението от 400 лева), и по КАНД № 196/2023 г. по описа на Административен съд – Кюстендил в размер на 200 лева (при пълен размер на възнаграждението от 400 лева). Като съобрази, от една страна, че платеното адвокатско възнаграждение по всяко от посочените производства (по АНД № 333/2023 г. – 650 лева, по АНД № 1287/2023 г. – 650 лева, и по КАНД № 196/2023 г. – 800 лева) надвишава значително размера на минимума, установен с чл. 7, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата редакция – ДВ, бр. 88 от 2022 г.) – 400 лева, а от друга страна, обема и сложността на свършената работа във връзка с предоставяне на адвокатската услуга, съдът намира за основателни възраженията по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, направени от юрисконсулт Б. Л.. На основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН Л. Г. следва да бъде осъден да заплати на ОДМВР – Кюстендил юрисконсултско възнаграждение в размер общо на 160 лева – по 40 лева за всяко от четирите производства (при пълен размер на възнаграждението за всяко производство от 80 лева съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и съразмерно с изменения размер на наложената глоба).

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 156/04.06.2024 г., постановено по АНД № 1287/2023 г. по описа на Районен съд – Дупница, и вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ Електронен фиш серия К № 6572214, издаден от ОДМВР – Кюстендил, с който на Л. В. Г., с [ЕГН], за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 800 лева, като преквалифицира санкционната норма в такава по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП и намалява размера на наложеното административно наказание глоба на 400 (четиристотин) лева.

ОСЪЖДА ОДМВР – Кюстендил да заплати на Л. В. Г., с [ЕГН], сумата в размер на 600 (шестстотин лева) – разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Л. В. Г., с [ЕГН], да заплати на ОДМВР – Кюстендил сумата в размер на 160 (сто и шестдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.