№ 1380
гр. София, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20221000501151 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 267132 от 29.12.2021 год., постановено по гр.д.№ 2156/2020 год. по описа на
СГС, I-5 състав, Столична Община е осъдена на правно основание чл.49 от ЗЗД да заплати
на В. П. Б. сумата от 26 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди и
сумата от 3 342 лева – имуществени вреди, вследствие на непозволено увреждане,
настъпило на 20.09.2017 год., ведно със законната лихва върху тези суми, като с решението
са разпределени и разноските по делото.
Решението е обжалвано от ответника Столична Община, като се оспорват изводите на съда
досежно наличието на фактическия състав на чл.49 от ЗЗД. Твърди се, че процесния
инцидент не е настъпил на твърдяното в исковата молба място, а отделно от това Столична
община не е осъществила деяние, изрязаващо се в действие или бездействие. Оспорва
правната квалификация на иска, дадена от първоинстанционният съд. Излагат доводи за
неправилно приложение на чл. 52 от ЗЗД, тъй като определеният размер е завишен с оглед
получените увреди. Твърди се също така съпричиняване от страна на пострадалата, която не
е проявила нежната съобразителност и предпазливост при преминаване на тротоара. Моли
съда да отмени решението и постанови ново, с което искът за причинените мреди да бъде
отхвърлен изцяло.
Въззиваемата страна В. П. Б., чрез процесуален представител оспорва наведените по
жалбата оплаквания, като неоснователни и моли за потвърждаване на решението.
1
Претендира разноските по делото.
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт от страна в производството, имаща право на жалба, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените
от жалбоподателя оплаквания, касаещи наличието на материалните предпоставки на
предявения иск, размерът на присъденото от първоинстанционният съд обезщетение и
наличието на съпричиняване от страна на пострадалата.
От събраните пред първата инстанция е изяснен механизма на настъпилия деликт. Така, от
разпита на свидетеля Д., чиито показания съдът кредитира, като дадени вследствие на лични
впечатления, се установява, че на 20.09.2017 г. ищцата В. Б. е претърпяла злополука, като е
паднала върху десния тротоар до бл. 109, между отсечките на ул. „Траянови врата“ и ул.
“Нишава“ в посока „Южен парк“ в гр.София. Свидетеля бил очевидец на злополуката, като
той вървял заедно с ищцата по тротоара и видял как тя залитнала наляво и паднала. Макар
да бързал, се наложило да я закара до „Пирогов“, тъй като изпитвала силни болки в долната
част на крака и глезена. След това научил от лекуващите лекари, че имала две счупвания.
Свидетелят живеел в ж.к. „Стрелбище“ и тази дупка му била известна, тя стояла от месеци,
дори от години, и не била обозначена. Тротоарът и понастоящем бил в същото състояние. В
деня на инцидента времето било ясно, но дупката не била почистена от паднали листа.
Ищцата била със спортни обувки, когато паднала. Тя поначало ходела обута със спортни
обувки, тъй като била спортна натура – обичала разходките в планината и планинските
преходи.
При така изяснения механизъм правната квалификация на предявения иск е по чл.49 от ЗЗД,
а не по чл.50 от ЗЗД, каквито доводи за развити в жалбата. По правило деликтната
отговорност е лична и се носи от този, който със своите противоправни действия или
бездействия е причинил вредите. Отклонение от това правило са чл.49 и чл.50 от ЗЗД.
Според първата норма, този който е възложил на друго лице някаква работа, отгоравя за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа, а според втората
за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето
под чийто надзор те се намират. И в двата случая отговорността е обективна и безвиновна,
като разликата е в източника на вредите. Тази на възложителя по чл.49 от ЗЗД е за чужди
противоправни действия, докато тази на собственика, респективно лицето упражняващо
надзор по чл.50 от ЗЗД произтича от вещ. В съдебната практика е въприето, че ако вредите
са в резултат на виновното поведение на дееца и са настъпили при или по повод изпълнение
на възложена работа, отговорността е на възложителя по чл.49 от ЗЗД. Ако вредите са в
резултат от свойствата на вещта, а не на действия свързани с нейната правилна експлоатация
или управление, тогава отговорноста е по чл.50 от ЗЗД. Когато при ползването на вещта е
допуснато нарушение на предписани или общоприети правила, приложение намира чл.45 от
ЗЗД, респ.чл.49 от ЗЗД, а при липса на допуснати такива нарушения – чл.50 от ЗЗД. В
настоящия случай, доколкото увреждането на ищцата не се дължи на свойствата на вещта –
2
общинския тротоар, а на виновно неизпълнение, изразяващо се в бездействие на служители
на общината на вменените със закон задължения по ремонта и подръжката му в изправност,
то отговорноста на ответника следва да се реализира по чл.49 от ЗЗД.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД, както бе изяснето е
необходимо наличието на следните предпоставки: правоотношение по възлагане на работа;
осъществен фактически състав от изпълнителя на работата по чл.45, ал.1 от ЗЗД, който
включва следните елементи: противоправно поведение, вина, настъпили вреди, причинно-
следствена връзка между противоправното поведение и вредите, вина на непосредствения
изпълнител. Субективният елемент от състава – вината, разбирана като конкретно
психическо отношение на лицето към собственото му поведение и неговите обществено
укорими последици, се презюмира, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Необходимо е вредите да са
причинени от изпълнителя, при или по повод извършването на възложената му работа – чрез
действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа или чрез
бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и
други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват
изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея (така – ППВС № 9/1966 г.).
В настоящия случай тротоарната настилка, находяща се в гр. София на ул. "Златна врата“ в
посока от ул. “Нишава“ към ул. „Траянови врата“ срещу блок 109 се поддържа от Столична
община. Съгласно чл.8, ал.3 от Закона за пътищата, общинските пътища са публична
общинска собственост, каквото не се спори да е мястото, на което е настъпил инцидентът,
като собствеността на пътищата се разпростира върху всички основни елементи на
пътищата по смисъла на чл. 5, ал. 1 от закона: обхват на пътя, пътни съоръжения и пътни
принадлежности. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗП „земно платно“ е част от повърхността в
обхвата на пътя, върху която са разположени: платното за движение; разделителните ивици;
банкетите; тротоарите; разделителните и направляващите острови; зелените площи;
крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите и другите конструктивни
елементи на пътя. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДвП, вр.чл. 29, вр.чл. 31 от Закона за пътищата,
лицата които стопанисват пътищата са длъжни да ги поддържат изправни, с необходимата
маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организират движението по тях така,
че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от
наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства. Поддържането на
общинските пътища се осъществява от общините. Задължение за поддръжка на тротоарите
като част от обхвата на пътя е вменено на съответната община и с нормата на чл. 48, т. 2, б.
"б" от Правилника за прилагане на закона за пътищата, съгласно който организирането на
дейностите по поддържане на пътищата, в частта тротоари, подземните съоръжения,
велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното
озеленяване извън платното (платната) за движение на републиканските пътища в границите
на селата и селищните образувания е за общината. От изложеното следва, че допускането на
дупка на тротоар, находящ се на територията на общината, съставлява противоправно
бездействие на работници и служители на последната, натоварени с поддръжката на
3
тротоарите, изразяващо се в нарушение на цитираните по-горе норми, което е основание за
ангажиране на гаранционно - обезпечителната й отговорност по реда на чл. 49 ЗЗД.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на
увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите
болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и т.н.. На тази база следва да се прецени
обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания.
От приетата пред първоинстанционният съд съдебно-медицинска експертиза се установява,
че вследствие на инцидента от 20.09.2017 г. ищцата е получила следните телесни повреди:
счупване на долния край на двете кости на лява подбедрица/тибия и фибула/, което е довело
до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни.
Според вещото лице, травматичните увреждания могат да се получат по описания в
исковата молба механизъм – стъпване накриво с левия крак в необезопасена дупка,
образувана от липсващи тротоарни плочи. След инцидента пострадалата е хоспитализирана
по спешност в УМБАЛСМ ”Пирогов”. Под местна анестезия е извършена мануална
репозиция на фрактурата и е поставена гипсова имобилизация. На 25.09.2017 г.
пострадалата е оперирана – извършено е кръвно наместване на счупванията на дисталния
край на двете кости на лява подбедбедрица и фиксация с 2 плаки и комплект винтове.
Дефектът на лявата голямопищялна кост /тибия/ е запълнен с лиофилизирана спонгиоза,
поставен е вакуум дренаж и е извършен послоен шев, периодично са сменяни превръзките.
Проведена е терапия с обезболяващи, антикоагуланти, антибиотици, вливания. Ищцата е
изписана с подобрение, с препоръки за спазване на режим - да не натоварва оперирания
крайник, като ползва патерици. Назначена й е противосъсирваща терапия за още 20 дни,
препоръчани са две контролни превръзки в рамките на 30 дни от дехоспитализацията.
Според вещото лице, проведеното лечение отговаря на съвременните изисквания при
подобен вид счупвания и е продължило около 5-6 месеца. Болките и страданията са били
най-интензивни непосредствено след травмата, след наместването и поставянето на
гипсовата имобилизация, след оперативната интервенция и в началото на раздвижването.
Вещото лице заявява, че за в бъдеще, при интензивно натоварване и промени във времето, е
възможно ищцата да се оплаква от болки и дискомфорт в мястото на увредата. Пострадалата
се е движила с помощни средства около 3 месеца, без натоварване на крайника, явявала се е
на контролни прегледи, провела е физиолечение и раздвижване. Експертът заявява, че в
медицинските документи липсват данни за настъпили усложнения. При извършен личен
преглед на ищцата е установил, че тя се оплаква от болка и оток в областта на левия глезен
при интензивно натоварване и промени във времето, както и придърпване в областта на
меките тъкани в крайните фази при сгъване и разгъване на ходилото. Според експерта,
4
направените от ищцата разходи са били необхидими за нейното лечение. Те не се заплащат
от НЗОК.
Въззивният съд след като съобрази всички тези изложени обстоятелства, икономическите
условия в страната към датата на настъпване на деликта – септември 2017 г., възрастта на
пострадалата, както и съдебната практика за подобни случаи, намира, че сумата от 26 000
лева адекватно ще обезщети причинените на ищцата неимуществени вреди. Искът за
имуществени вреди е основателен за сумата от 3 342 лева, представляващи извършени
разходи, вследствие на процесния деликт /заключението на медицинската експертиза/.
Наведените доводи за съпричиняване са неоснователни, тъй като по делото не се установиха
действия или бездействия от страна на пострадалата, с които да е допринесла за настъпване
на вредоносния резултат.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Софийския градски
съд следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото пред въззивния съд ответника следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител на ищеца сумата от 1 410 лева, на основание чл.38, ал.2 от
ЗАдв..
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 267132 от 29.12.2021 год., постановено по гр.д.№ 2156/2020
год. по описа на СГС, I-5 състав.
ОСЪЖДА Столична Община да заплати на адв.М. Д. – САК, на правно основание чл.38,
ал.2 от ЗАдв. сумата от 1 410 лева.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5