Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ........
гр.Варна, 15.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, в публично съдебно заседание,
проведено тридесети септември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на секретаря Светлана
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 418 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по
предявени от „П.К.Б." ЕООД срещу И.М.С., обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 600.00 лева,
представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит №
**********/05.07.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 10.04.2018г. до окончателното погасяване на
задължението, за която е издадена заповед № 2516/11.04.2018г. по ч.гр.д. №
5195/2018г., по описа на ВРС, 11-ти състав и осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 130.40 лева, представляваща договорна лихва, начислена за
периода от 15.08.2017г. до 15.06.2018г. и сумата от 660.55 лева –
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги.
Твърди се в исковата и уточняващите
молби, че на 05.07.2017г. между ищеца и И.М.С. е сключен договор за потребителски кредит № **********, по силата на който е предоставило на ответника кредит в размер на 600
лева, като сумата е преведена по посочена от последния банкова сметка ***.07.2017г.
От своя страна последният се е задължил да върне предоставения му кредитен
ресурс, заедно с договорно възнаграждение в размер на 130.40 лева и
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги в размер на 660.55, на 11
месечни вноски, всяка в размер на 126.45 лева. Твърди се, че сключването на
споразумение за предоставяне на допълнителни услуги е по избор на потребителя и
зависи единствено от неговата воля. Пакетът от допълнителни услуги предоставя
на ответника право да получи услуги, които не се свързани с дейността на
кредитора по кредита, а с необходимостите на
потребителя и неговото житейско положение. Със закупуването на пакета ответникът
си е гарантирал приоритетно разглеждане и отпускане на поискания кредит; че при
настъпване на неблагоприятни за него събития, той няма да изпадне в забава,
кредитът му да бъде обявен за предсрочно изискуем, като ще може да отложи
плащането на определен брой вноски; гарантирал си е, че ако доходът му намалее
ще може да намали размера на определен брой вноски, ще може да промени
падежната дата по договора; ако има нужда от допълнителни парични средства ще
може да ги получи бързо и лесно, без да е необходимо да попълва и представя
голям брой документи. Излага, че дължимото възнаграждение за допълнителен пакет
услуги представлява не цена на услугата, а се дължи за наличието им, за
възможността длъжникът да поиска промяна в договора. Тъй като С. не е изпълнил
поетите от него задължение и не е платил нито една вноска, договорът е
прекратен автоматично на 24.10.2018г., на основание т. 12.3 от Общите условия.
Поради наличие на незаплатени суми по кредитното правоотношение, ищцовото дружеството е депозирало заявление по реда на чл.
410 ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 5195 по описа
за 2018г. на ВРС, 11-ти състав, връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Поради последното за ищеца се е породил правният интерес да предяви
настоящите искове за установяване вземането си по издадената заповед за
изпълнение за незаплатена главница и осъждане на ответника да заплати дължимата
договорна лихва и възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги.
Претендира и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът И.М.С., чрез
назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, депозира
отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на
исковете. Не се оспорва, че ищецът и ответникът са били в облигационни
отношения по повод сключен договор за потребителски кредит. Излага, че
представените доказателства не са от естество да установят предоставяне на
уговорения кредитен ресурс. Оспорва да е настъпила твърдяната изискуемост на
вземанията по кредита, като в тази връзка излага да не са се осъществили
предпоставките за отнемане преимуществото на срока, доколкото до ответника е
достигнало изявлението на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК. Счита, че ответникът може да се
приема за уведомен с получаване на исковата молба, но този факт не може да бъде
съобразен с оглед характера на производството. Счита, че клаузите на договора,
с които е уговорено възнаграждение за пакет допълнителни услуги са нищожно по
смисъла на ЗЗП, като наред с това се твърди същите да противоречат и на ЗПК. По
отношение на уговорената лихва излага съображения клаузата да е нищожна като
противоречаща на добрите направи, твърдейки да е налице нееквивалентност на престациите.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Със заповед № 2516/11.04.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, ВРС, 11 състав, по ч.гр.д.
№ 5195/2018г., ВРС е разпоредил И.М.С. да заплати на „П.к.Б.” ЕООД сума от
1390.95 лева, представляваща незаплатена главница по договор за потребителски
кредит № **********/05.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.04.2018г. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Видно от
приложеното на л. 26-32 от делото искане, че на 04.07.2017г. И.М.С. е отправил
до ищеца искане за отпускане на потребителски кредит в размер на 1500 лева, със
срок на издължаване 24 месеца.
На 05.07.2017г. между страните е
сключен договор за потребителски кредит № ********** /л. 7-10/, с размер на
отпуснатата сума – 600.00 лева, при ГПР от 49.88% и ГЛП от 41.17%. Общо
дължимата сума по кредита, ведно с договорното възнаграждение възлиза в размер
на 730.40 лева. Уговорено е, че връщането на сумата следва да стане на
11-месечни вноски от 66.40 лева, платими на 15-то число на месеца. Заедно със
сключването на договора между страните е сключено и допълнително споразумение
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, за което изрично е посочено в
договора и в него, че сключването му не е условие за отпускане на кредита или
получаването му при предлаганите условия. Размерът на възнаграждението по това
допълнително споразумение е сумата от 660.55 лева, плащането на което е
разсрочено на вноски от по 60.05 лева месечно и включено в месечната
погасителна вноска по погасителния план. С подписване на договора и изрична
декларация към него, ответницата е удостоверила съгласието си с Общите условия
към договора и получаване екземпляр от тях.
Представено по делото е преводно
нареждане от 05.07.2017г. /л. 25/, видно от което ищецът е превел на ответника
по посочена в договора банкова сметка ***, като превода е посочен да е
потвърден банката.
Предвид така установеното от
фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
От материалите по приобщеното ч.гр.д.
№ 5195/2018г., по описа на ВРС, 11 състав, се установява, че в полза на ищеца
срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за претендираната
главница, връчена на длъжника И.М.С. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Искът е
предявен в предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок, което обуславя допустимост на производството и правен интерес
от воденето му за ищеца.
Предмет на установителния
иск е съществуване на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане
предполага установяване дължимостта на сумите по
същата на посоченото основание. Или, в контекста на основанието, на което е
издадена заповедта, респ. се претендира вземането, в тежест на ищеца е по пътя
на главното и пълно доказване да установи факта на съществуване на валидно облигационно
отношение между него и ответника по договор за кредит, факта на предоставяне на
уговорения кредитен ресурс, настъпилата изискуемост на задължението на
ответника да върне заетата сума.
Процесният договор за заем има характеристиките
на договор за потребителски кредит, поради което за спорното правоотношение са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит, в редакцията му ДВ,
бр. 59 от 29.07.2016 г., действащ към момента на сключване на сделката – 05.07.2017г.
Коментираният по-горе договор за
кредит обуславя извода на съда, че между страните е възникнало валидно заемно
правоотношение с посочените в съглашението параметри. В съответствие с уредбата
на чл. 11 ЗПК, договорът съдържа ясна информация за броя и размера на
погасителните вноски, за годишния процент на разходите, дължимата лихва. Датата
на сключване на договора е фиксирана, както в съпътстващата договора
декларация, така и в подписания от кредитополучателя погасителен план. Установи
се, че ищецът е предоставил на ответника уговорения кредитен ресурс, с оглед
отразяването върху платежния документ на статуса на извършения превод като
одобрен и отразеното потвърждение за превод на сумата. С получаване на заетата
сума, за ответника е възникнало заключение да погаси до 15-то число на месечните
анюитетни вноски. Доказателства за изпълнение на това
задължение от страна на С. по делото не са ангажирани, поради което и следва да
се приеме, че за заемодателя е възникнало правото да обяви кредита за
предсрочно изискуем, съгласно чл. 12.3 от Общите условия към договора.
Съобразно дадените задължителни
указания с т.18 от ТР 4/2013г., предсрочната изискуемост съставлява изменение
на договора за кредит, което настъпва с волеизялвение
само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: фактът на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора. Мотивите за това тълкуване се
основават на императивния характер на нормата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ. Последната
съдът счита, че намира приложение към кредитора „П.к.Б.“ ЕООД, доколкото дружеството е регистрирано като
финансова институция по смисъла на чл. 3а ЗКИ (вписано под № 57 в регистъра на
банковите институции на БНБ). Ето защо и за да бъде завършен преобразуващия
фактически състав за отнемане преимуществото на срока е необходимо не само
обективния факт на допусната забава на две или повече месечни вноски, а
още и нарочно изявление от името на кредитора до длъжника за обявяване кредита
за предсрочно изискуем.
В настоящия случай по делото не се
твърди и не се представя покана до длъжника, съдържаща изявлението на кредитора
за упражнено негово право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Ето защо и
следва да се приеме, че към датата на сезиране на заповедния съд фактическия
състав за отнемане преимуществото на срока за връщане на предоставения кредитен
ресурс е бил недовършен.
Независимо от горното, съдът намира,
че с факта на изтичане на уговорения краен срок за връщане на кредита – 15.06.2018г.,
вземането на ищеца за връщане на предоставения кредитен ресурс в пълния му
размер е станало изискуемо. Последният факт съдът намира, че следва да бъде
съобразен при разрешаване на спора. При това положение, съдът приема, че
ответникът дължи плащане на предоставения му кредитен ресурс от 600 лева. Наред
с това ответникът дължи заплащане и на законната лихва от деня следващ
изтичането на крайния срок за издължаване на кредита – 16.06.2018г., а не от
датата на депозиране на заявлението, към който момент вземането на кредитора не
е било изискуемо.
По предявената осъдителна претенция за
присъждане на договорна лихва:
Установи се от коментирания договор за
потребителски кредит, че ответникът е поел задължение да заплати лихва за
ползвания кредитен ресурс, съставляваща възнаграждението на кредитора.
Уговореният лихвен процент и годишен процент на разходите са в съответствие с
разпоредбата на чл. 19 ЗПК. По делото не са ангажирани доказателства ответникът
да е заплатил уговореното възнаграждение на кредитора, поради което и
претенцията на „П.к.Б.“ ЕООД за присъждане на договорна лихва в размер на
130.40 лева, за периода от 15.08.2017г. до 15.06.2018г., следва да бъде
уважена.
По предявената осъдителна претенция за
присъждане на възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги:
Съгласно
представеното към договора споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, заплащането на уговореното възнаграждение се дължи при
предоставяне от кредитора на една или
всички от посочените услуги, а именно: 1) приоритетно разглеждане
и изплащане на потребителския кредит; 2) възможност за отлагане на определен
брой погасителни вноски; 3) възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски; 4) възможност за смяна на дата на падеж и 5) улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Възможността за
събиране от потребителя на такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с
договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК. Законът обаче
императивно забранява кредиторът да изисква заплащането на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Макар законът да не съдържа легално определение по отношение на понятията
„такса за управление на кредита” и „такса за усвояване на кредита”, съдът
намира, че уговорените услуги попадат именно под обхвата на посочените такси.
Затова и тази уговорка противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Освен
това, с уговарянето на допълнително възнаграждение в размер на 660.55 лева,
съдът намира, че се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР, респективно клаузата
е нищожна по смисъла на чл. 19, ал. 5 ЗПК. На основание чл. 21, ал. З ПК всяка
клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Клаузата води и до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца и потребителя по смисъла на чл. 24 ЗПК, вр. с чл. 143, т. 5 ЗЗП доколкото възнаграждението е
отнапред определено при липса на сигурност за осъществяване на насрещна престация от финансовата институция. С оглед изложеното и предявената претенция за осъждане на ответника да
заплати сумата от 660.55 лева, претендирана
като възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, следва да бъде отхвърлена.
Съгласно дадените указания в т. 12 на
ТР № 4/2013 год., в полза на ищеца следва да се присъдят и сторените в
заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на предявения и
уважен размер на претенцията възлизащи общо на 32.96 лева, от които за
заплатена държавна такса от 12.00 лева и 20.96 лева юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и
направеното от ищеца искане, ответникът И.М.С. следва да бъде осъден да заплати
на „П.к.Б.” ЕООД разноски за заплатена държавна такса от 38 лева по уважения установителен иск, 50 лева – по уважената претенция за присъждане
на договорна лихва, 129.41 лева – депозит за особен представител, съразмерно на
уважената част от исковете. Наред с това съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на
юридическите лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако
те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния такъв за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Отчитайки, че в
настоящото производство ищецът е бил защитаван от юрисконсулт, вида и
количеството на извършените от последния процесуални действия и в съответствие
с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за правната помощ, съдът намира, че следва да бъде
определено възнаграждение в размер на 150 лева. От така определеното възнаграждение,
съразмерно на уважената част от исковете на ищеца се следва сума от 64.70 лева.
Или общо в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 282.11 лева.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по иска на „П.к.Б.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** срещу И.М.С., ЕГН **********, от с постоянен адрес: ***,
че ответникът дължи на „П.к.Б.” ЕООД, сумата от 600.00 лева /шестстотин лева/, представляваща непогасена главница по по договор за потребителски кредит № **********/05.07.2017г.,
ведно със законната лихва, считано от 16.06.2018г. до окончателното погасяване
на задължението, за която е издадена заповед № 2516/11.04.2018г. по ч.гр.д. № 5195/2018г.,
по описа на ВРС, 11-ти състав, като отхвърля искането за установяване дължимостта на законна лихва върху главницата считано от
датата на депозиране на заявлението в съда – 10.04.2018г. до 15.06.2018г., чл.
422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА И.М.С.,
ЕГН **********, от с постоянен адрес: ***, да заплати на „П.к.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата
от 130.40 лева /сто
и тридесет лева и четиридесет стотинки/, представляваща
договорно възнаграждение по договор за
потребителски кредит № **********/05.07.2017г., начислено за периода
15.08.2017г.
до 15.06.2018г.,
на основание чл.79, ал.1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.к.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, срещу
И.М.С., ЕГН **********, от с постоянен адрес: ***, иск
с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 660.55 лева, претендирана като незаплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по споразумение към
договора за потребителски кредит № **********/05.07.2017г.
ОСЪЖДА И.М.С.,
ЕГН **********, от с постоянен адрес: ***, да заплати на „П.к.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 32.96 лева /тридесет и два лева и
деветдесет и шест стотинки/, представляваща сторените от ищеца разноски в
заповедното производство и сумата от 282.11
лева /двеста осемдесет и два лева и единадесет стотинки/, представляваща
направените в настоящото производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
ДА
СЕ ИЗПЛАТИ
на адв. О.Н.Т.-К. *** възнаграждение в размер на 300.00 лева
/триста лева/, с оглед
осъществената защита като особен представител
на ответника И.М.С..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: