Р
Е Ш Е Н И Е
№ 758/7.10.2020г..
гр.
Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, XI състав, в открито съдебно заседание на девети септември две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Кривиралчева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Красимир Лесенски
2.
Светомир Бабаков
при
секретаря Антоанета Метанова и с участието на прокурора Стефан Янев, като разгледа
докладваното от съдия Бабаков касационно административно дело № 777 по описа
на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, вр.
чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ и е образувано по касационна жалба на Началника на Общинска служба
„Земеделие“ гр. Сърница против Решение № 65/13.03.2020 г. постановено по гр. д. № 782/2019 г. по описа на Районен съд Велинград, с което е отменено решение 484/07.08.2018 г. на ОС „Земеделие“ Сърница, с което е
постановен отказ за възстановяване правото на собственост на земи в
съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с. Сърница, а
именно върху имот № по КВС 000615 от 1,382 дка в м. Кутлата, с НТП- дърво производствена
площ имот с № по КВС 000591 от 1,869 дка в Лочките с НТП- дърво, производствена
площ и имот № 000704 от 5,000 дка в м. Кутлата с НТП- дърво производствена площ
и е върната административната преписка за продължаване на процедурата по
реституция.
С касационната жалба се твърди, че решението на районния съд
е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че неправилно районният съд е приел,
че процедурата
следва да бъде проведена, съобразно § 9 ал.2 ПЗ ЗВСГЗГФ по този закон, като
бъдат съобразени и предпоставките по Наредба № 14 от 27 юли 1999 г. за реда,
процедурата и режима на възстановените земеделски земи по чл. 10 ал.5 и §9 от
ЗСПЗЗ. Моли се да бъде отменено
решението като незаконосъобразно и да
бъде оставено в сила решението на ОСЗ Сърница.
В съдебно заседание процесуланият представител на касатора
поддържа жалбата и излага допълнителни мотиви за отмяна на атакуваното решение,
Прави се
възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски.
Ответникът по касационната жалба – С.Р.Ч., редовно призован се се явява в съдебно заседание
и не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик изразява
становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на
Районен съд Велинград следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Административен съд Пазарджик, като взе предвид доводите на
страните и посочените касационни основания, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С решението си Районен съд гр. Велинград е отменил решение 484/07.08.2018 г. на ОС
„Земеделие“ Сърница, с което е постановен отказ за възстановяване правото на
собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в
землището на с. Сърница, а именно върху имот № по КВС 000615 от 1,382 дка в м.
Кутлата, с НТП- дърво производствена площ имот с № по КВС 000591 от 1,869 дка в
Лочките с НТП- дърво, производствена площ и имот № 000704 от 5,000 дка в м.
Кутлата с НТП- дърво производствена площ и е върната административната преписка
за продължаване на процедурата по реституция.
За да постанови този резултат районният съд е установил
следната фактическа обстановка:
Ответтникът в
настоящото производство, С.Р.Ч. е
наследник на Р. А. Ч. починал през 2009г.
С
решение № 484/03.12.1992г. на ПК-Велинград е възстановено правото на собственост на Р. А. Ч. на земи в стари реални граници
върху имоти Ливада с площ от 15,000 дка,
находяща се в землището на град Сърница, местността „Студената вода”, заявена с
пореден №6 от заявление и установена с клетвена декларация и Ливада от 5,000
дка, находяща се в землището на град Сърница в местността „Под питата”, заявена с пореден №9
от заявление и установена с клетвена
декларация. За тези имоти, след постановени съдебни решение по гр.д.№
1138/2012г. на РС Велинград и по к.н.а.х.д.№600/2012г. на АС Пазарджик, е
постановено и последващото Решение № 484/12.11.2013г. на ОСЗ-Велинград, с което
е възстановено правото на собственост
на Р.А.Ч. на същите имоти в точки 4 и 5
от него в стари реални граници. Решението е влязло в сила.
За същите два имота – ливади, по
решение № 484/12.11.2013г., жалбодателят е заявил до началника
на общинска Служба по земеделие
гр.Велинград със заявление
вх.№РД-13-1932/18.11.2013г., извършване на административни услуги – изработване
на скица; въвеждане на промени в регистрите на имотите и регистъра на собствениците; трасиране и/или заснемане и
координиране на границите на имотите.
Проведено е анкетиране от
фирмата „ГЕОБИБ” ООД – Велинград, поддържаща КВС на гр.Сърница, в присъствието
на представители на ТП на ДГС „Селище” –Сърница и е изготвен съответен
протокол.
След образуване на новата община Сърница
и създаване към нея на ОСЗ-Сърница, ответникът по касация подава
заявление вх.№ РД- РД-13-234/25.11.2015г. - за извършване на административни
услуги, поискани със заявление вх.№РД-13-1932/18.11.2013г. – изработване на
скица и издаване на Решение по чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ за следните имоти: им.пл.№
000591 в местността Лочките; им.пл.№
000509 в местността Джелджилери; им.пл.№ 000615 в местността Кутлата и им.пл.№
000704 в местността Кутлата.
В последствие отново със заявление до Началник Общинска служба „Земеделие” гр.
Сърница вх.№ РД-13-234/25.02.2016г. ответникът по касация е пожелал издаване на скици и решение
по чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ, позовавайки се възстановените му в т.4 и т.5 с
Решение № 484/12.11.2013г. имоти, на
следните имоти: им.пл.№ 000591 в местността Лочките; им.пл.№ 000509 в местността Джелджилери;
им.пл.№ 000615 в местността Кутлата и им.пл.№ 000704 в местността Кутлата.
С Решение № 484/07.08.2018г. на Общинска служба „Земеделие” гр.Сърница е
постановен отказ, който се мотивира с принадлежността на имотите към горския
фонд и отразяването им в Картата на възстановената собственост като собственост
на Министерство на земеделието, храните и горите. Изтъкнато е, че законова
предпоставка за възстановяване на собствеността върху имотите е същите да
принадлежат към общинския поземлен фонд, съгласно § 27, ал.1 ПЗР ЗИДППЗСПЗЗ /ДВ
бр. 62/2010г./. Органът по реституция се
позовава на чл. 45д, ал. 3 ППЗСПЗЗ, съгласно който Общинската служба по
земеделие се произнася с
решение за възстановяване правото на собственост след установяване границите на
имотите и предоставянето им от общинския съвет по реда на § 27, ал.2 ПЗР на ЗИД
/ДВ бр. 62 от 2010г./, но предвид че идентифицираните от заявителя имоти са в
патримониума на Държавата и е невъзможно отправяне на искане до Общинския съвет
Сърница за предоставянето им, е налице отрицателна предпоставка за
възстановяване на заявените имоти.
Видно от представения протокол за
анкетиране на терен, извършено по преписка № 484 и съгласно чл.18д, ал.5 от
ЗСПЗЗ в землището на гр.Сърница,
анкетирани са следните имоти: в
местността „Студената вода“ имоти с №№ 091037, 063175, 063174, 063186, 000571,
000509, 000615 и в местността „Под питата“ им.№ 000704.
За първите три от тях с №№ 063175, 063174, 063186, находящи се и трите в
местността „Кутлата“ землище на Сърница, по силата на Решение № 78 на ОС Велинград,
взето с протокол № 5/27.02.2014г.,
имотите са предоставени като обезщетение за недвижимите имоти Ливада от
15,000 дка, находяща се в землището на град Сърница, местността „Студената
вода” и Ливада от 5,000 дка, находяща се в
землището на град Сърница в местността „Под питата”. За възстановяването на собствеността върху
тях е издадено и Решение № 484/02.04.2014г. на ОСЗ –Велинград.
За имот № 091037 е отправено на
01.04.2016г. искане от ОСЗ-Сърница до
ОбС –Сърница, за произнасяне с решение за предоставяне на този имот с площ от
1,630дка, представляващ част от им.№ 091010 в м.“Лочките“ с НТП „пасище-мера“,
предаден на общината по реда на чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ.
Не е проведена процедура по установяване
собствеността на анкетираните имоти с №№ 000571, 000509, 000615 и 000704.
Според находящото се в административната
преписка № 484 заявление по чл.12 и клетвена декларация от 1992г. имотът ливада
с площ от 15,0 дка в местността студента вода е при съседи: Хавальови, реката и
път, а ливадата от 5,0 дка е при съседи – гори и попадат в горски фонд.
В
представените по делото скици-проекти от
10.12.2013г., изработени от „Геобиб“ ООД
и отнасящи се за имотите: им.пл.№ 000591 в местността Лочките -1,869 дка; им.пл.№ 000509 в местността Джелджилери
-1,594дка; им.пл.№ 000615 в местността Кутлата-1,382дка и им.пл.№ 000704 в
местността Кутлата -5,000 дка., като собственик е отразен МЗХ –ДГС „Селище“ , а
вида на собствеността е държавна частна. Първите три № 000591, 000509, 000615
са с НТП –дървопроизводствени площи, като едни от границите им са река и имоти
на Реджеп Ч, а имот пл.№ 000704 е с начин на трайно
предназначение –горска ливада с граница – горски път.
По делото е изготвена и приета съдебно-техническа експертиза, съгласно
чието заключение, имотите по ЛУП от 1951год. към момента на
колективизацията не попадат в горска територия, същите са ниви и ливади, не са били залесени и не са
били включени в горския фонд. Към настоящия момент по действащите одобрени със
Заповед РД-18-794/11.11.2019г. КККР на
неурбанизираната територия на гр. Сърница,
три от имотите са отразени, а имот № 000704 имот по КВС не съществува.
Понастоящем имот № 000591 по КВС е с идентификатор №
70648.91.591. Източната част от него е ливада, а северозападната част е
самозалесила се гора на видима възраст от 30 до 50 години и през най-южната му
част преминава местен /полски/ път. Имотът граничи с имоти № 70648.91.11 земеделски имот- ливада; №
70648.91.11 земеделски имот- пасище; №
70648.91.438 река.
Имот
№ 000509 по КВС е с идентификатор
70648.91.509-част от него е ливада, югозападната част е трайно
насаждение-малини, в северанат част има идинични иглолистни дървета на видима
възраст 80 год. Имотът граничи с имоти №
70648.74.102 земеделски имот- друг вид трайно насаждение; № 70648.91.438 река.
Имот
№ 000615 по КВС е с идентификатор
№ 70648.91.615-представлява пасище. Имотът граничи с имоти № 70648.74.208 земеделски
имот- друг вид трайно насаждение; №
70648.91.438 река; № 70648.91.176 земеделски имот-нива.
Проектният имот в КВС с № 000704, без
идентификатор по КККР на гр. Сърница, представлява горска ливада-поляна, отвсякъде
заобиколен с гора и попада в имот с идентификатор 70648.33.639 с площ 1333293
кв. м. с излаз на местен път от изток с идентификатор 70648.1.902 на ширина 17 метра.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства и възприемането на правилната фактическата обстановка по делото,
Районен съд Велинград е достигнал до извод, че реституционната процедурата следва да
бъде проведена, съобразно § 9 ал.2 ПЗ ЗВСГЗГФ по този закон, като бъдат
съобразени и предпоставките по Наредба № 14 от 27 юли 1999 г. за реда,
процедурата и режима на възстановените земеделски земи по чл. 10 ал.5 и §9 от
ЗСПЗЗ.
Решението е валидно, допустимо и
правилно.
Правилно е прието в оспореното решение,
че на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ подлежат имоти, които са имали към момент
на колективизацията качеството земеделски земи. От заключението на изготвената
по делото съдебно- техническа експертиза, която резонно е била кредитирана от
районния съд, процесните имоти, към момента на колективизацията са със статут на земеделски земи и не попадат
в горския фонд. След колективизацията, част от тези земи са се самозаселили и
върху тях попада дървесна растителност. По действащия ЛУП от 2016 г. четирите имота попадат във вид на територията
„Горска“, начин на трайно ползване- друг вид дървопроизводителна гора.
В този ред на мисли, първоначално, с
приемането на ЗСПЗЗ, редът за възстановяването на собствеността върху
земеделски земи, залесени или самозалесили се, които са били включени в горския
фонд е по чл. 14 ал.1 от ЗСПЗЗ. След приемането на ЗВСГЗГФ/ДВ бр. 110/25.11.97
г./ и по- специално, съгласно §9 ал.1 от
ПЗР на ЗВСГЗГФ, правото на собственост на земеделски земи, залесени или
самозалесили се, както и на земеделски земи, включени в Държавния горски фонд
се възстановява по реда и условията на този закон. А съгласно § 9 ал.2 от ПЗР
на ЗВСГЗГФ, заявленията, подадени пред общинските служби Земеделие по реда на
ЗСПЗЗ се считат за заявления за възстановяване на собственост на гори и земи по
ал.1. Ето защо, законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че се
касае за имоти по чл. 10 ал.5 от ЗСПЗЗ, по отношение на които, реституционното
производство е следвало да прдължи по реда на ЗВСГЗГФ, а не по реда на ЗСПЗЗ, както е приел
административния орган.
Като логична последица от изложеното,
ОСЗ Сърница не е следвало да постановява отказ по подаденото от С. Чашев
заявление, преценявайки само предпоставките по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, с което е
допуснала нарушение на материалния закон. Правилно е отменено решението на
административния орган, а също така касационният съд споделя изводите на
контролираната инстанция, че възстановяването на право на собственост върху
земеделски земи и гори е от изключителната компетентност на съответната ОСЗ,
поради което и законосъобразно администативната преписка е върната на ОСЗ
Сърница, с указания за правилното прилагане на материалния закон.
При разглеждане на делото не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението на
районния съд. Предвид на това решението на Районен съд гр. Велинград, следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба, като
неоснователна - без уважение.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, Административен съд Пазарджик
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 65/13.03.2020
г. постановено по гр. д. № 782/2019 г. по описа на Районен съд Велинград.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:
1./п/
2./п/