№ 93
гр. Враца, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на четиринадесети
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
при участието на секретаря Галина Ем. В.а-Цветкова
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Търговско дело №
20241400900012 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба вх.№ 652/26.01.2024 г. на
В. В. К., ЕГН **********, с адрес: ***, подадена чрез пълномощника му
адв.Н. М., с която против Застрахователна компания "Лев Инс" АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, е предявен осъдителен иск за сумата
30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
от ищеца в качеството му на пострадало лице при ПТП на 24.06.2023 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на същото.
В исковата молба се посочва, че на 24.06.2023 г., около 16:10 часа, на
път ІІ-15 в района на км 21+300 е настъпило ПТП между лек автомобил марка
"Фолксваген", модел "Пасат", рег.№ ВР *** СК, управляван от И. А., и лек
автомобил марка "Форд", модел "Галакси", рег.№ ВР *** ВН, управляван от В.
К., вследствие на което последният е пострадал. Твърди се, че причина за
настъпването на пътния инцидент са действията на водача И. А., който е
нарушил правилата за движение по пътищата, както и че е издаден Протокол
за ПТП № 376/24.06.2023 г. от ОД Враца, сектор Пътна полиция, а на
виновния водач са съставени АУАН № GА 984482 и АУАН № GА 984481.
Според изложеното в исковата молба, непосредствено след инцидента
ищецът е получил краткотрайна загуба на съзнание и е откаран в МБАЛ
"Христо Ботев" АД, гр.Враца, където е хоспитализиран за лечение в
Хирургично отделение за периода 24.06.2023 г. – 28.06.2023 г. По време на
лечението е установено, че е получил травма в областта на главата, има оток,
оплаква се от главоболие, световъртеж, гадене и замъглено виждане. Посочва
се, че му е поставена диагноза: мозъчно сътресение без открита вътречерепна
травма. Твърди се, че след извършени медицински изследвания и прегледи е
установено, че получените травматични увреждания се изразяват в следното:
разкъсно-контузна рана 4 см на ушната мида с прекъсване на хрущяла;
1
хематом на главата; охлузване на гръден кош в зоната на лопатката;
охлузвания вдясно поясно и в дясна коремна половина; охлузвания на дясно
коляно и лява подбедрица; множество кръвонасядания и др. Посочва се, че
пострадалият е консултиран с лекар УНГ и на 24.06.2023 г. с местна анестезия
раната е зашита със 17 шева и му е предписано медикаментозно лечение с
антибиотици. Обобщава се, че получените травматични увреждания са
причинили на ищеца временно разстройство на здравето за период 3-4
седмици, както и че вследствие на настъпилия удар е изпитвал силни болки по
цялото тяло, водещи до отпадналост и дискомфорт.
Твърди се също, че за период от един месец ищецът е продължил
лечението си в домашни условия при строг постелен режим и тъй като не е
можел да се придвижва самостоятелно, поради оплаквания от световъртеж, е
било необходимо за него денонощно да се грижи друг човек, който да му
помага за дори и за елементарните битови нужди като хранене, къпане, тоалет.
Посочва се, че и към настоящия момент ищецът се оплаква от болки и
замаяност в главата, както и от безсъние, поради което му се налага да приема
обезболяващи и сънотворни медикаменти. Сочи се също, че е затруднен
нормалния му начин на живот и този на неговите близки, както и че често
сънува кошмари, свързани с инцидента.
Според изложеното в исковата молба, виновният за настъпилото ПТП
водач попада в кръга на лицата, чиято отговорност за причинените вреди, се
покрива от застраховка "Гражданска отговорност" – полица №
ВG/22/123000369886, валидна от 01.02.2023 г. до 31.01.2024 г., сключена със
ЗК "Лев Инс" АД. Ето защо на основание чл.380 КЗ на 08.09.2023 г. ищецът е
завел пред застрахователя щета за изплащане на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, но към настоящия момент застрахователят не е
определил и изплатил такова обезщетение, което поражда правен интерес от
предявяването на искова претенция пред съда.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е подаден отговор вх.№ 4104/27.05.2024 г.
от ответника ЗК "Лев Инс" АД, чрез пълномощника му адв. И. М., който
оспорва исковата претенция по основание и размер.
Признава, че пред застрахователя е предявена претенция за изплащане
на застрахователно обезщетение от ищеца за причинени неимуществени
вреди, вследствие ПТП от 24.06.2023 г., във връзка с което е образувана
застрахователна преписка № 0000-1000-03-23-7667/08.09.2023 г. Посочва, че
преписката е била разгледана и застрахователят с писмо изх.№ 774/22.01.2024
г. е уведомил пълномощника на заявителя за необходимостта от представяне
на допълнителни документи, тъй като приложените при образуването не са
достатъчни за изясняване на обстоятелствата, при които се е осъществил
транспортния инцидент, но такива данни не са били представени.
Ответникът оспорва твърденията на ищеца, че ПТП е настъпило
изключително по вина на водача на лек автомобил марка "Фолксваген", модел
"Пасат", с рег.№ ВР *** СК, както и че в причинна връзка с този инцидент за
ищеца са настъпили заявените телесни травми.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия, поради обстоятелството, че е шофирал без поставен
обезопасителен колан.
На следващо място твърди, че описаните телесни увреди не са със
заявения интензитет, тъй като след четиридневен престой в болницата ищецът
2
е освободен в добро общо състояние и с добър изход от заболяването,
предписана му е терапия, но няма издаден болничен лист. Посочва, че
телесните увреждания са повърхностни и леки и са настъпили в резултат на
свободното движение на тялото и вследствие пряк контакт и съприкосновение
със значително инерционно въздействие и сила в части и детайли на
автомобилното купе.
Ответникът оспорва претенцията за неимуществени вреди и по размер,
като поддържа, че същата е прекомерна и в противоречие с принципа за
справедливост, прогласен от чл.52 ЗЗД. Във връзка с приложението на този
принцип излага теоретични доводи и се позовава на практика на ВКС.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Допуснато е
изготвянето на комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза
/КСМАТЕ/, чието заключение е прието от съда като обективно икомпетентно.
След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната
пълнота, във връзка с наведените от страните доводи, настоящият съдебен
състав приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, а и от приложеното заверено копие от
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 376/24.06.2023 г. се
установява, че на 24.06.2023 г. около 16:10 ч. на път ІІ-15, в района на
км.21+300, е настъпило ПТП между лек автомобил марка "Фолксваген",
модел "Пасат", рег.№ ВР *** СК, собственост и управляван от И. А., и лек
автомобил марка "Форд", модел "Галакси", с рег.№ ВР *** ВН, собственост и
управляван от В. К.. В протокола е отразено, че при ПТП е ранен водача на
лек автомобил "Форд Галакси" – В. В. К.. Като причина за настъпване на
произшествието е посочена несъобразена скорост с интензивността на
движението от страна на водача А., поради което на същия са съставени АУАН
серия GА № 984482 и АУАН серия GА № 984481.
Копия от посочените АУАН и издадените въз основа на тях Наказателно
постановление № 23-0967-001352/06.07.2023 г. и Наказателно постановление
№ 23-0967-001359/06.07.2023 г.са приложени като доказателства по делото.
Към исковата молба е приложено заверено копие от епикриза, а по
молба на ищеца е поискано и приложено и пълно копие от история за
заболяване № 7571 на В. В. К., от които се установява, че веднага след ПТП на
24.06.2023 г. ищецът е откаран и приет в Хирургично отделение на МБАЛ
"Христо Ботев", гр.Враца. При хоспитализацията му е поставена диагноза
"Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма". При снемане на
общия статус е посочено, че е в задоволително общо състояние, контактен
авто – и алопсихично ориентиран. Описани са следните увреждания: малък
хематом вдясно париетално, разкъсно-контузна рана в горен полюс на ушната
мида вдясно с прекъсване на хрущяла, кръвонасядане вляво пекторално,
охлузване по задна повърхност на гръдния кош вдясно, инфраскапуларно,
охлузване вдясно лумбално, както и в долна коремна половина, палпаторна
болка по дясна мишница с кръвонасядане.
В предоперативната епикриза е посочено, че В. К. е пострадал при
ПТП, че има рана в окосмената част на главата и болка в гръдния кош, но
отрича загуба на съзнание, гадене и повръщане. Направени са му рьо графии,
при които не са налице данни за травматични изменения на ребрата и за
наличие на травматични изменения на кости на черепа.
В рамките на същия ден му е направена операция под месна анестезия
3
на разкъсно-контузната рана на дясната ушна мида, като са поставени 17
шева.
Изписан е на 28.06.2023 г. в добро общо състояние при липсата на
медицински риск от приключване на лечението. Дадени са препоръки за
консулт с невролог след 30 дни и за консултация със специалист УНГ.
След изписването ищецът е посетил съдебен лекар и му е издадено
съдебно-медицинско удостоверение № 191/28.06.2023 г., в което е отразено
заключение, че В. К. има оток в окосмената част на главата с разкъсно-
контузна рана на дясна ушна мида, съпроводено с местно възпаление;
драскотини и оток на челото вдясно; оток и кръвонасядане на дясно рамо и
дясна мишница; драскотини по задната повърхност на гръдния кош; зони с
оток, кръвонасядане и драскотини на гръдния кош вдясно и дясно поясно;
драскотини на дясна предмишница; кръвонасядане на коремната стена и
охлузвания на дясно коляно и лява подбедрица.
По делото е разпитаната като свидетел М. И. – съпруга на ищеца, която
установява, че след като е разбрала за ПТП веднага е отишла на мястото на
инцидента, но съпругът й вече е бил откаран в болницата. Свидетелката е
отишла там и го е видяла в много лошо състояние – изпаднал в шок, уплашен,
с множество синини и кръвонасядания по главата и ухото, отзад на гърба, по
ребрата, стомаха и рамото. В този момент ухото му вече е било зашито.
Според свидетелката, В. почти не си е спомнял за инцидента и не е знаел
какво и точно как се е случило. Свидетелката заявява, че са им обяснили, че
ще трябва доста време да се възстанови, както и че не са й казали каква е
диагнозата, но са й казали, че е имал мозъчно сътресение.
От показанията на свидетелката се установява, че съпругът й е можел
да става и да се обслужва сам, но е имал болки в ръката и в кръста, поради
което се е нуждаел от помощ. М. И. заявява, че ищецът е имал световъртеж и
на моменти му се е повръщало. Травмата, която е била на ухото, го е боляла и
от самата болка му е ставало лошо. След изписването от болницата, той не се
чувствал добре, изморявал се е и си е почивал, приемал е болкоуспокояващи
лекарства. Свидетелката твърди, че и към момента съпругът й понякога има
болка в кръста. Посочва, че след изписването от болницата е ходел дълго
време на превръзки на ухото, както и че е посещавал невролог заради болките
в кръста.
От заключението на изслушаната КСМАТЕ се установява, че
вероятният механизъм за настъпване на ПТП е следния: На 24.06.2023 г. лек
автомобил "Форд Галакси", рег.№ ВР *** ВН, с прикачено ремарке,
собственост и управляван от В. В. К., се е движил по път ІІ-15 в посока
с.Борован към с.Баница със скорост от 80-85 км/ч, съобразена с
интензивността на движението, в полагащата му се пътна лента. Попътно след
него в същата лента се е движил лек автомобил "Фолксваген Пасат", рег.№ ВР
*** СК, управляван от И. В. А., със значително по-висока скорост. В един
момент лекият автомобил "Фолксваген Пасат", поради по-високата скорост на
движение, е достигнал състава от ППС – лек автомобил "Форд Галакси" и
прикаченото за него ремарке, и е предприел маневра "Изпреварване" с
отклонение вляво към насрещната лента. При извършване на тази маневра,
лекият автомобил "Фолксваген Пасат", поради неосигурено достатъчно
странично разстояние между неговата предна челна част и ремаркето на
изпреварвания автомобил, с предна челна част на автомобила в областта на
4
преден десен фар удря ремаркето в неговата задна част в областта на заден ляв
стоп, вследствие на което лекият автомобил "Фолксваген Пасат" губи
напречна устойчивост и продължавайки изпреварването се отклонява вдясно
и напуска пътното платно вдясно по посоката си на движение. Задният удар в
ремаркето, прикачено към лекия автомобил "Форд Галакси", вследствие на
получения ударен импулс в посока неговото движение довежда до
разнопосочие в надлъжните оси на лекия автомобил и ремаркето, което от
своя страна води до загуба на напречна устойчивост на състава лека кола-
ремарке, а водачът му губи контрол върху управлението и ППС се отклонява
вляво, напуска пътното платно вляво по посоката си на движение през левия
банкет и лява водосточна канавка, достига до крайпътно дърво и със скорост
от около 45-55 км/ч се удря в дървото.
Заключението на експерта е, че от техническа гледна точка
непосредствената причина за настъпване на ПТП е закъснялата реакция на
водача на лек автомобил "Фолксваген Пасат" на предприетата маневра
"Изпреварване", с което не е осигурил достатъчно странично безопасно
разстояние спрямо изпреварвания лек автомобил "Форд Галакси" с прикачено
ремарке, вследствие на което с предна челна част в областта на преден десен
фар удря прикаченото ремарке в задна лява част, с което е поставил себе си и
водача на изпреварвания автомобил в невъзможност да предотвратят
настъпването на ПТП.
Заключението на експертите е, че водачът на лек автомобил "Форд
Галакси" е бил с поставен предпазен колан, който е изпълнил
предназначението си по отношение устойчивостта на тялото му и е
предотвратил настъпването на по-тежки увреждания при последния стадий на
удар на дървото със скорост от около 45-55 км/ч.
В експертизата е отразено, че В. К. е получил следните телесни
увреждания: разкъсно-контузна рана на дясна ушна мида с прекъсване на
хрущяла, наложило възстановяването й по оперативен път с шевове под месна
упойка; оток в областта на главата; драскотини и оток на челото вдясно; оток
и кръвонасядане на дясно рамо и дясна мишница; драскотини по задната
повърхност на гръдния кош; оток, кръвонасядане и охлузвания на гръдния
кош вдясно и дясно поясно; драскотини на дясна предмишница;
кръвонасядане на предна коремна стена и охлузвания на дясно коляно и лява
подбедрица. Според експерта, посочените увреждания отговарят да бъдат
получени при процесното ПТП и са в причинна връзка със същото. Посочено
е, че ищецът е търпял болки и страдания с интензитет, характерен за този вид
наранявания (мекотъканни) и след приключване на възстановителния период
няма да търпи такива. Уврежданията са с такава морфология и характер, че се
очаква пълно възстановяване в период от около 3-4 седмици при липса на
усложнения и нормален оздравителен процес.
В съдебно заседание вещото лице д-р Ф.Т. пояснява, че приложената по
делото медицинска документация не дава основание да се приеме, че ищецът
е имал мозъчно сътресение, макар и да е бил приет в болницата с такава
диагноза. Обяснява, че това е приемна диагноза, която често се поставя при
амнестични данни за претърпян инцидент със загуба на съзнание и от
медицинска гледна точка е оправдано приемането на такъв пациент и
поставянето му под наблюдение, за да се избегнат възможни усложнения.
Според експерта, при приемането на ищеца са поставени 15 точки по Глазгоу
5
кома скала, която е за определяне дали има мозъчно сътресение. Обяснява, че
това е максималния брой точки, което е показател за ясно съзнание и липса на
общомозъчна симптоматика.
С проекта за доклад по делото, обективиран в Определение №
213/08.07.2024 г. и обявен за окончателен в открито съдебно заседание на
12.09.2024 г., съдът е отделил като безспорно в отношенията между страните
обстоятелството, че към датата на събитието за автомобил марка
"Фолксваген", модел "Пасат", с рег.№ ВР *** СК, е било налице валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите" с ответника ЗК "Лев Инс" АД, както и че
ищецът В. В. К. е отправил до ЗК "Лев Инс" АД писмена застрахователна
претенция на основание чл.380 КЗ, получена на 08.09.2023 г., която не е
уважена. Тези факти се потвърждават от приложените по делото заверени
копия от застрахователна полица № BG/22/123000369886 от 30.01.2023 г.,
валидна за срок от 01.02.2023 г. до 31.01.2024 г., и молба по щета № 000-1000-
0323-7667/08.09.2023 г.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявеният иск за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди е с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, вр.с чл.45 вр.
чл.52 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се
ангажира отговорността по чл.432, ал.1 КЗ е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия
причинител на вредата и застрахователя. Наред с това трябва да са налице и
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди, а именно:
извършено виновно противоправно деяние от делинквента, от което в
причинно-следствена връзка да са настъпили вреди за пострадалия от сочения
вид и в търсения размер. Тежестта за установяване на тези обстоятелства се
носи от ищеца, като единствено за наличието на вина законът въвежда
оборима презумпция с разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД.
Нормата на чл.429, ал.1 КЗ установява, че с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а
разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ предоставя право на увредения, спрямо който
застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Разпоредбата на чл.498, ал.3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск срещу
застрахователя с наличието на следните предпоставки: започнала по
инициатива на пострадалия процедура по доброволно уреждане на
отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по ЗЗГОА и
изтичането на тримесечен срок по чл.496 КЗ от предявяването на претенцията
пред застрахователя или пред негов представител, в рамките на който
застрахователят не е платил обезщетение, отказал е да изплати обезщетение
6
или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение.
В конкретния случай се установи по безспорен начин, че от ищецът В.
К. е предявена застрахователна претенция по реда на чл.380 КЗ до ответника
ЗК "Лев Инс" АД, както и че в рамките на срока по чл.496 КЗ застрахователят
не е определил и платил обезщетение, т.е. налице са визираните в чл.498, ал.3,
пр.1 КЗ предпоставки за допустимост на исковата претенция.
Както бе посочено, по делото е безспорно и обстоятелството, че към
датата 24.06.2023 г. реализиралият ПТП лек автомобил "Фолксваген Пасат",
рег.№ ВР *** СК, е бил застрахован при ответника ЗК "Лев Инс" АД по
застраховка "Гражданска отговорност", като ПТП е настъпило в срока на
застрахователно покритие на договора.
Установен е по несъмнен начин и механизма на настъпване на ПТП,
което е причинено вследствие противоправното поведение на водача на
застрахования при ответника лек автомобил.
Вината на делинквента се предполага съобразно уредената в чл.45, ал.2
ЗЗД оборима презумпция, като по делото не е проведено насрещно доказване
от страна на ответното дружество, в чиято доказателствена тежест е
оборването на презумпцията.
Настъпилите вреди за ищеца се установяват от приложените по делото
медицински документи, събраните свидетелски показания и изслушаната
КСМЕАТЕ, които настоящият съдебен състав кредитира като обективни и
логически последователни, кореспондиращи с останалите доказателства по
делото.
Съвкупният анализ на събраните доказателства води до извод за
доказаност и на причинно-следствената връзка между деянието и
неимуществени вреди.
С оглед на изложеното, съдът приема, че са налице всички посочени
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за причинените
вреди на ищцата вследствие виновното и неправомерно поведение на
застрахованото лице.
Спорен е размерът на справедливото обезщетение за неимуществените
вреди от ПТП, като включително в тази връзка се поддържат направени от
ответника и от третото лице-помагач възражения за съпричиняване на вредите
от страна на ищцата.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост – чл.52 ЗЗД. Според приетото в ППВС № 4/23.12.1968
г., понятието "справедливост" по смисъла на посочената законова разпоредба
не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни
увреждания са: характерът и степента на уврежданията, интензитетът и
продължителността на претърпените физически болки и страдания, брой на
телесните повреди, протичане на оздравителния процес - продължителност и
брой на престои в болнични заведения, извършени операции, проведени
процедури, предстоящи в бъдеще нови медицински интервенции, период на
оздравителния процес (срок на лечение), възможност за пълно възстановяване
от травмата, време за възстановяване, усложнения вследствие на
уврежданията, възможност за бъдещо влошаване на състоянието, остатъчни
7
негативни последици от уврежданията, белези, загрозявания, осакатяване,
необходимост от спазване на специален режим на живот и др., общо
физическо състояние на пострадалия към момента на увреждането и
установените предходни заболявания, наличие и процент на временна или
трайна загуба на работоспособност, инвалидност, възможност на пострадалия
да се справя без чужда помощ или необходимостта от такава, професия на
пострадалото лице и възможност след събитието отново да работи по
професията си, начина на живот на пострадалия преди и след ПТП,
причинените морални и психически страдания, съдебната практика при
подобни случаи. При определяне на дължимото обезщетение съдът изхожда и
от икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
При събраните доказателства, съдът намира, че размерът на дължимото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди следва да бъде определен
при съобразяване на следното:
Заместващото обезщетение представлява парично право, като неговата
обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага,
чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият. При определяне на
справедливия размер за заплащане на заместващо обезщетение съдът взема
предвид, че вследствие процесното ПТП ищецът е получил множество
травматични увреждания: разкъсно-контузна рана на дясна ушна мида с
прекъсване на хрущяла; оток в областта на главата; драскотини и оток на
челото вдясно; оток и кръвонасядане на дясно рамо и дясна мишница;
драскотини по задната повърхност на гръдния кош; оток, кръвонасядане и
охлузвания на гръдния кош вдясно и дясно поясно; драскотини на дясна
предмишница; кръвонасядане на предна коремна стена и охлузвания на дясно
коляно и лява подбедрица. Съдът отчита, че първото от тези наранявания е
наложило оперативно лечение под месна упойка, при което на ищеца са
направени 17 шева. Взема предвид и претърпените болки и страдания в
рамките на възстановителния период, който според заключението на вещото
лице е в порядъка на 3-4 седмици. Следва да бъде отчетен и преживения стрес
от внезапно настъпилото ПТП.
При тези факти, настоящата съдебна инстанция приема, че
заместващото обезщетение за преживените от ищеца болки и страдания
вследствие на настъпилото ПТП възлиза на 5 000 лв., като съобразява и
обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване
на процесното застрахователно събитие – 2023 г.
За да не определи по-висок размер на обезщетението, съдът отчита, че
претърпените телесни увреждания са основно мекотъканни и според
заключението на експерта, претърпените болки и страдания са с интензитет,
характерен за този вид наранявания, както и че уврежданията са с такава
морфология и характер, че се очаква пълно възстановяване при липсата на
представени по делото доказателства за настъпили усложнения. Освен това от
събраните по делото доказателства не се установяват изложените в исковата
молба твърдения за претърпяно от ищеца мозъчно сътресение вследствие на
ПТП. Действително същият е бил приет в болницата с такава диагноза, но от
8
заключението на КСМАТЕ се установява, че в медицинската документация
липсват обективни данни за претърпяно мозъчно сътресение. В
предоперативната епикриза е посочено, че самият В. К. отрича загуба на
съзнание, гадене и повръщане, а в епикризата са посочени 15 точки по ГКС,
което е показател за ясно съзнание. От събраните гласни доказателства се
установява, че след изписването му от болницата ищецът е търсил
консултации с невролог, но по повод болки в кръста, а не във връзка с болки в
главата и замаяност. В исковата молба липсват твърдения за настъпили
увреждания в областта на кръста вследствие ПТП, а по делото не са събрани
доказателства, от които да бъде направен извод, че болките в кръста са в пряка
причинно-следствена връзка с ПТП. Съдът отчита и краткия период на
хоспитализация – 4 дни. Не са доказани изложените в исковата молба
твърдения за лечение на В. К. при строг постелен режим след изписването му
от болницата, както и че не е можел да се придвижва самостоятелно и е било
необходимо при него денонощно да има човек, който да му помага дори и за
най-елементарните битови нужди. Тъкмо напротив, от показанията на св.М.И.
се установява, че съпругът й е можел да става и да се обслужва сам, а нуждата
от помощ е била обусловена най-вече от изпитвани болки в ръката и в кръста.
По възражението за съпричиняване:
Правното основание на възражението е чл.51, ал.2 ЗЗД, като в тежест
на ответника е да докаже твърденията си, че увреденият ищец е допринесъл за
настъпването на вредите, тъй като е шофирал без поставен обезопасителен
колан.
За да е налице съпричиняване пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или
бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение
на деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат. Само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за
произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за
съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите.
Съпричиняването подлежи на пълно и главно доказване от страна на
ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД, цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице. Изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на посочената законова разпоредба не може да
почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен
начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той
обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е
улеснил неговото настъпване.
В конкретния случай от заключението на КСМАТЕ се установи, че
ищецът К. е управлявал лекия си автомобил с правилно поставен
обезопасителен колан, вследствие на което не са настъпили по-сериозни
травматични увреждания.
При това положение съдът намира, че възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца е неоснователно и
недоказано.
9
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
предявеният иск следва да бъде уважен до размер от 5 000 лв., а в останалата
част до пълния му предявен размер от 30 000 лв. следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
Тази сума следва да бъде присъдена ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане.
По разноските:
Ищецът е направил деловодни разноски в размер на 15,00 лв. за
държавна такса по подадена частна жалба. На основание чл.78, ал.1 ГПК
следва да му бъде присъдена част от тези разноски в размер на 2,50 лв.,
съответстваща на уважената част от исковата претенция.
С оглед изхода от делото на основание чл.38, ал.2, вр. чл.38, ал.1, т.2 от
Закона за адвокатурата, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв.
Н. М. сумата от 800,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
осъщественото пред настоящата съдебна инстанция безплатно процесуално
представителство, чийто размер е определен съобразно уважената част от иска
за неимуществени вреди на база чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По аргумент от чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право на
разноски при отхвърляне на иска изцяло или частично. Ответникът е
направил следните разноски в рамките на настоящето производство: 500,00
лв. – внесен и изплатен депозит за КСМАТЕ и 1 000,00 лв. – договорено и
изплатено адвокатско възнаграждение, т.е. общо 1 500,00 лв. От така
направените разноски следва да му бъдат присъдени 1 250,00 лв., съразмерно
с отхвърлената част от исковата претенция. Процесуалният представител на
ищеца е направил възражение за прекомерност на договореното адвокатско
възнаграждение, което съдът намира за неоснователно, т.к. хонорарът от 1
000,00 лв. е значително под минималния размер, съобразно цената на
предявения иск и определеното в чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата.
Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса на основание
чл.83, ал.2 ГПК, поради което на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
ОС-Враца държавна такса върху уважената част от исковете в размер на
200,00 лв., както и направените разноски за експертиза от бюджета на съда в
размер на 500,00 лв.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 и чл.52 ЗЗД
Застрахователна компания "Лев Инс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на В. В. К., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, сумата 5 000,00 лв. (пет хиляди лева), представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - физически и психически
болки и страдания от телесни увреждания, настъпили вследствие пътно-
транспортно произшествие на 24.06.2023 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 26.01.2024 г. до окончателното изплащане на
10
обезщетението.
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди в останалата част над
уважения до пълния претендиран размер от 30 000,00 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Застрахователна компания
"Лев Инс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на В. В. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, сумата 2,50
лв., представляваща направени по делото съдебни разноски, съразмерно с
уважената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗА Застрахователна компания "Лев
Инс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ
на адв.Н. А. М., с адрес: ***, сумата 800,00 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за първата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК В. В. К., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Застрахователна компания "Лев Инс"
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата 1 250,00 лв.,
представляваща направени съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част
от исковата претенция.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК, Застрахователна компания
"Лев Инс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд-
Враца държавна такса в размер на 200,00 лв. върху уважената част от иска,
както и разноски за експертиза в размер на 500,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София в 14-
дневен срок от връчване на преписи от същото на страните, чрез техните
процесуални представители.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
11