Р Е
Ш Е Н И Е
№………./........
07.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на девети юни през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
РАДОСТИН ПЕТРОВ
при секретар Мария М.,
като разгледа
докладваното от съдия Д. Томова
въззивно търговско
дело № 477 по
описа за 2020 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Въззивното производство е разгледано по реда
на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №95811/20.12.2019г.
по описа на ВРС, поправена с молба вх. №21918/16.03.2020г., на „Дженерали застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище град София,
подадена чрез пълномощник юрисконсулт М.М., срещу решение №5247/26.11.2019г. на Варненски
районен съд, 46-ти състав,
постановено по гр.д. №1451/2019г.
по описа на ВРС.
С обжалваното решение
застрахователното дружеството – жалбоподател е осъдено да заплати на ищеца Б.П.М.,
ЕГН **********,*** 123,70 лева, представляваща обезщетение за обезвреда на
претърпените от него имуществени вреди
по собствения му лек автомобил марка „Джийп”, модел „Командер”, с ДК № В1444НХ,
вследствие на събитие, настъпило на 25.01.2018г. в гр. Варна,
застрахован по застраховка „Каско на МПС”, сключена по застрахователна полица
№0312170187019666/ 14.11.2017г., на основание чл.405 от КЗ, обезщетение за
забава в размер на законната лихва
върху тази сума, считано от 16.02.2018г. до окончателното й плащане, чийто
размер до 28.01.2019г. възлиза на сумата 204,70 лева, както и сумата 745 лева, представляваща сторени разноски в производството по
делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Основното
оплакване е за незаконосъобразност
и неправилност на обжалваното решение като се твърди от въззивника „Дженерали
застраховане” АД, че присъденото на ищцата Б. М. обезщетение е в изключително завишен размер
и е абсолютно неадекватен на
действителното състояние на МПС и клаузите по договора за застраховка. Като
поддържа обоснованото в хода на първоинстанционното производство становище, че редът на обезщетение, уговорен между
страните за автомобил на тази възраст, е разписан в т.54. от ОУ, при
сключването на договора за застраховка е заплатена застрахователна премия,
отговаряща на изискването по т.54.4.2. (предвид възрастта на МПС), в искането
за оценка на вреди застрахованата ищца изрично е посочила, че желае
обезщетението да бъде изчислено по експертна оценка по методиката на
застрахователя, което е било сторено и съответното застрахователно обезщетение
е било платено, въззивникът моли въззивният съд да отмени
обжалваното решение и да постанови ново, с което исковата претенция да бъде
отхвърлена изцяло, а в условие на евентуалност - частично до размер, отговарящ на
клаузите в сключения договор за застраховка и на КЗ. Претендира и присъждане на разноските, сторени за
производството по делото.
В отговора си на въззивната жалба
въззиваемата страна Б. *** оспорва въззивна жалба. Оспорва оплакването за
неправилно определен размер на полагащото се застрахователно обезщетение като
твърди, че при
съдебно предявена претенцията за репариране на имуществени вреди настъпили в
резултат на застрахователно събитие, съдът следва да определи обезщетението по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да е задължен да съобразява минималните размери
по Методиката на застрахователя, тъй като ако пострадалият не получи цялата
стойност на пазарната цена за труд и материали, той не би могъл да извърши
ремонта, респективно не би бил обезщетен за претърпените вреди. С
оглед на това и позовавайки се на трайно установена съдебна практика (без да са
цитирани конкретни съдебни решения) въззиваемия моли въззивната жалба
да бъде оставена без уважение като неоснователна. Претендира и присъждане на
разноски за въззивното производство.
В насроченото пред въззивния съд
открито съдебно заседание въззивникът не е взел участие чрез законен или
упълномощен представител. С молба-становище от 03.06.2020г. пълномощникът на
страната юрисконсулт М. М. е заявил, че
поддържа подадената въззивна жалба и изложените в нея оплаквания, и моли за
нейното уважаване.
Въззиваемата страна обосновава
становище за неоснователност на подадената въззивна жалба и моли обжалваното
решение на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Доводите на страната са развити допълнително в представена от
пълномощника й адвокат Б.Д., ВАК, писмена защита.
За
да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск от застрахования
собственик срещу застрахователя по сключена между страните застраховка „Пълно Каско”
на МПС по застрахователна полица №0312170187019666/14.11.2017г. за заплащане на обезщетение за щета по
застрахованата вещ, причинена вследствие на настъпило на 25.01.2018г.
застрахователно събитие.
Искът е предявен за сумата 2 123,70
лева (след допуснато увеличение на иска), като същата се претендира ведно с
дължимото обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от
16.02.2018г. до окончателното погасяване на задължението. До датата на
предявяване на исковата молба (28.01.2019г.)
същото е заявено в размер на 204,70 лева.
По делото не е налице спор, че между
ищеца Б.П.М., ЕГН **********,*** и ответника „Дженерали застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище град София,
е бил сключен договор за застраховка „Каско на МПС”, клауза „Пълно Каско” по
полица №0312170187019666/14.11.2017г. със срок на
застрахователно покритие 16.11.2017г.-15.11.2018г., относно лек автомобил марка „Джийп”, модел
„Командер”, с ДК № В1444НХ, собствен на ищеца, по който договор уговорената
застрахователна премия е плащана от застрахования по уговорения в договора
начин и срокове.
Липсва спор и по отношение на факта, че още същия ден, на който се
твърди, че е настъпило застрахователното събитие - 25.01.2018г. застрахованият собственик е
подал до застрахователя уведомление за щета с искане за нейната оценка и
изплащане на обезщетение „по експертна оценка”, като
ответният застраховател е завел претенцията,
извършил е и оглед, при който е установил и посочил щетите и необходимите
действия за тяхното отстраняване, впоследствие е определил и застрахователно
обезщетение в размер на 331,30 лева,
прихванато срещу дължима от застрахования собственик втора вноска от
застрахователната премия.
Основният спорен момент между
страните, поддържан и с въззивната жалба, е относно приложението на клаузата на
чл.54.4 от Общите условия към застрахователния договор, предвиждаща начина на
обезщетяване при частични щети по застрахованото МПС, и съответно на това
относно размера на дължимото застрахователно обезщетение.
Ищецът не оспорва приложимостта на
Общите условия за застраховка „Каско на МПС”. Видно от самата застрахователна
полица, същите съставляват неразделна част от договора, застрахованият е бил
запознат с тях и ги е приел, поради което и те обвързват страните по силата на
чл.20а от ЗЗД.
Не е спорно и че в подаденото искане
за оценка на вреди застрахованият е заявил желание обезщетението да се определи
„по експертна оценка”.
При
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума
(чл.386, ал.1 КЗ). При имущественото застраховане застрахователната сума
представлява максималния размер на паричното задължение на застрахователя,
лимит на отговорността му, а не дължимо от него при всички случаи обезщетение.
Застрахователното обезщетение има обезщетителен характер и предназначението му
е да се отстранят вредите на застрахованата вещ, причинени от застрахователното
събитие. Размерът на застрахователното обезщетение не може да се определя
предварително в договора, защото не е известно в какъв размер ще настъпят
неблагоприятните имуществени последици. Конкретния негов размер се определя към
момента на възникване на застрахователното събитие и зависи от размера на
вредите, причинени на застрахованата вещ (чл.386, ал.2 КЗ). Застрахователят е длъжен да заплати
застрахователно обезщетение съгласно условията на застрахователния договор
(чл.394 КЗ). Следователно, при
определяне размера на дължимото обезщетение следва да се отчита уговорката
между застрахования и застрахователя в застрахователната полица.
В конкретния случай в застрахователния договор страните са приели,
че застрахователната сума е в размер на 23 200 лева, което с оглед и
разпоредбата на чл.400, ал.3 от КЗ съставлява действителната стойност на застрахованото имуществото, т.е.
това е пазарната стойност, срещу която вместо увреденото имущество може да се
купи друго със същото качество. За случаите на частично увреждане на
застрахованото имущество страните са
обвързани от изрична договорна клауза относно начина
на обезщетяване - чл.54 от ОУ. Прието е, че в тези случаи начинът на
обезщетяване се договаря със застрахования след подаване на уведомлението за
щета като са посочени и допустимите възможности в зависимост от възрастта на
МПС към датата на началото на полицата. При частична щета на МПС, за което от
датата на първата регистрация до датата на начало на застраховката са изминали
над десет години (какъвто е настоящия случай) начинът на обезщетяване се
определя по един от следните начини, избран от застрахования – отстраняване на
щетите в посочен от застрахователя „доверен” автосервиз, като са посочени и
допълнителни условия (чл.54.4.1.), или по експертна оценка (чл.54.4.2.).
Съгласно общата разпоредба на чл.53 от ОУ, оценката на щетите и обезщетяването
на същите се извършва по правилата на застрахователя и приетите от него методики.
Този
начин на договаряне на противоречи на императивни правни норми и е допустим с
оглед балансираното представяне на интересите на страните. Касае се в случая за
доброволна застраховка, при която съдържанието и обема на покритите рискове не
е нормативно определен, а се определя с договора между страните срещу заплащане
на съответна на осигуряваното застрахователно покритие застрахователна премия.
Изборът на определен застрахователен продукт и предвиденото в него съотношение
между покрити рискове, обем на обезщетителната отговорност и премия е въпрос на
суверенна преценка на застрахования, поради което и конкретния избран от него и
сключен застрахователен договор обвързва страните със силата на закон (чл.20а,
ал.1, във вр. с чл.9 ЗЗД). Отчитането на състоянието на застрахованото
имущество към момента на сключване на застрахователния договор при последващо
определяне на застрахователно обезщетение е израз на този баланс на интересите
на страните обем на застрахователно покритие – застрахователна премия, с оглед
на което не може prima
facie да се приеме, че
договорната разпоредба на чл.54 от ОУ е неравноправна и накърнява
правото на застрахования да получи справедлива възстановителна стойност на
увреденото си имущество. В областта на имущественото застраховане действа
т.нар. забрана за забогатяване, затова плащането на застрахователя не може да
води до обогатяване, т.е. до финансови придобивки на застрахования.
В конкретния случай ответникът –
застраховател твърди, че платеното от него обезщетение от 331,30 лева е
определено по реда на чл.54.4.2. от ОУ в съответствие с направения от
застрахования избор за обезщетяване по експертна оценка. Липсват обаче както наведени твърдения за
съобразените конкретни параметри при определяне на обезщетението, така и
посочени и представени доказателства за тяхното установяване.
Видно от представена от ответника
Методика за определяне размера на застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско” на МПС, параметрите за определяне на размера на обезщетение по
експертна оценка са поставени в зависимост от застрахователната сума по
договора. При МПС със застрахователна сума над 20 000 лева (какъвто е
процесния случай), ако е необходимо влагането на нови части, обезщетението не
може да надхвърля 80% от стойността на официалния вносител с ДДС, а при
алтернативни части стойността се намалява с 20%, като отделно се калкулират и
необходимо присъщите разходи по възстановяването на щетата.
От
заключението на изслушаната и приета по делото без възражения съдебна
автотехническа експертиза (САТЕ) се установява, че в търговската мрежа не се
предлагат стъкла от алтернативен производител, които да са със същите качества
като увреденото предно панорамно стъкло на застрахования автомобил на ищеца.
Поради това и в съответствие с разпоредбите на чл.386, ал.2 и чл.400, ал.2 от КЗ дължимото от застрахователя обезщетение следва да се определи при
съобразяване цената на тази част като оригинална. Съгласно неоспореното
заключение на вещото лице по САТЕ, средната пазарна стойност на предно панорамно
стъкло, което се поставя от завода – производител, е в размер на 2 367,13
лева. От страна на застрахователя не е доказано приетата от него според
собствените му правила стойност на новите части (ценоразпис на официалния
вносител, валиден към деня на събитието – чл.6.1.1. от Методиката), поради
което именно тази стойност следва да се вземе при определяне на обезщетението.
Не може като пазарна стойност да се приеме стойността на стъклото в доверен
сервиз, използвана от вещото лице при определяне на обезщетението по експертна
оценка представената по делото Методика на застрахователя, тъй като не е
установено, че това е цена, на която такъв сервиз би извършил подмяната на
стъклото за всеки клиент, действайки свободно на пазара, извън параметрите на
договореностите си със застрахователното дружество. 80% от посочената пазарна
стойност се равнява на сумата 1 893,70 лева. Съобразявайки посочената в
Методиката стойност на сервизен час (20 лв. с ДДС) и експертното заключение за
необходимост от четири работни часа за подмяна на стъклото, допълнителните
разходи следва да се определят в размер на 100 лева (с ДДС).
Въз
основа на горното и като отчита постигнатата между страните договореност съдът
намира, че дължимото от застрахователя обезщетение за частична щета на застрахования
автомобил на ищцата, определено по експертна оценка (чл.54.4.2. ОУ), е в общ
размер на 1 993,70 лева. Определеното от застрахователя и изплатено (чрез
прихващане с дължима вноска от премията – чл.63 от ОУ) застрахователно
обезщетение в размер на 331,30 лева не съответства на дължимото такова, поради
което и предявения от застрахования собственик иск се явява доказан в своето
основание. По отношение на размера, искът е основателен и доказан в размер на
1 662,40 лева, в който именно следва да бъде уважен. Впрочем, тази сума
съответства приблизително и на първоначално сочената в исковата молба сума от
1776 лева, която ищцата е установила, че необходимата за възстановяване на
щетите след справка в официалния сервиз на марката.
При
безспорно установена забава от страна на застрахователя да определи и изплати
на застрахования в пълен размер договореното застрахователно обезщетение,
същият дължи и нейното обезщетяване чрез плащане на законна лихва. По отношение
на началния момент на тази забава настоящият въззивен съдебен състав споделя
напълно изложените мотиви на първоинстанционния съд като на основание чл.272 от ГПК препраща към тях без да ги преповтаря. За периода от 15.02.2018г. до 28.01.2019г. законната лихва
върху остатъка от дължимото застрахователно обезщетение от 1 662,40 лева е в размер на 160,70 лева, в
който именно размер акцесорният иск следва да бъде уважен като основателен.
По
тези съображения въззивната жалба се преценява като частично основателна.
Обжалваното решение на първоинстанционния съд следва да бъде частично отменено
като се ревизира и отговорността за разноските по делото в съответствие с
нормите на чл.78, ал.1 и 3 ГПК.
Разноски
за въззивното производство следва да се присъдят и на двете страни в
съответствие с уважената, съответно отхвърлената част на въззивната жалба. При
сторени от въззивника разноски в общ размер на 217,47 лв., по съразмерност с
уважената част на въззивната жалба (505,30 лв.) следва да му се присъди сумата
47,50 лв. На насрещната въззиваема страна по съразмерност с неоснователната
част на въззивната жалба следва да се присъди сумата 391,50 лв. (при общ размер
на сторени разноски от 500 лв.).
За
първоинстанционното производство с оглед уважената част на исковете (1823,10
лв.) от общия размер на сторените разноски (745 лв.) на ищцата следва да се
присъди сумата 583,32 лева. По съразмерност с отхвърлената част на исковете на
ответното дружество се следва сумата 48,83 лева, представляваща част от
сторените разноски в общ размер на 225 лева.
Въз основа на изложените мотиви и на
основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №5247/26.11.2019г. на Варненски
районен съд, 46-ти състав,
постановено по гр.д. №1451/2019г.
по описа на ВРС, в частта му,
с която ответникът „Дженерали застраховане” АД, ЕИК *********,
със седалище град София,
е осъден да заплати на ищеца Б.П.М., ЕГН **********,***, застрахователно обезщетение в размер над 1 662,40
лева, обезщетение за забава в размер на законната
лихва
в размер над 160,70 лева, съответно сума над 583,32 лева - разноски по делото, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Б.П.М.,
ЕГН **********, с адрес ***, срещу „Дженерали застраховане” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Княз Ал. Дондуков” №68, осъдителни искове с правно основание чл.405, ал.1
от КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за
заплащане на застрахователно
обезщетение, дължимо по договор за застраховка „Каско на МПС”, клауза „Пълно
Каско”, обективиран в застрахователна полица №0312170187019666/14.11.2017г. за
щети на застрахованата вещ – лек автомобил марка „Джийп”, модел „Командер”, с
ДК № В1444НХ, при застрахователно събитие, настъпило на 25.01.2018г. в гр.
Варна, изразяващи се в увреждане предно панорамно стъкло, за сума над 1 662,40 лева до пълния
претендиран размер от 2 123,70 лева,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на постъпване
на исковата молба в съда - 31.01.2019г., до окончателното и́ плащане, съответно
за заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху дължимото застрахователно обезщетение за периода от
16.02.2018г. до 28.01.2019г. за сума над
160,70 лева до претендирания размер от 204,70
лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА Б.П.М., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на „Дженерали застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Княз
Ал. Дондуков” №68, сума в общ размер на 96,33 лева (деветдесет и шест лева и
тридесет и три стотинки), представляваща сторени разноски за производството по
делото (първоинстанционно и въззивно) по съразмерност с отхвърлената част на
исковете, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Княз Ал. Дондуков” №68, да заплати на Б.П.М., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата 391,50 лева (триста деветдесет и един лева и петдесет
стотинки), представляваща сторени разноски за въззивното производството по
съразмерност с неоснователната част на жалбата, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по
аргумент от чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.