Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
12.01.2021г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря
Маргарита Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело
№ 3721 по описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 487807 от 13.09.2018г. по гр.д. № 39923/2015г. Софийски
районен съд, 46 състав: Отхвърлил предявения от А.С.С., ЕГН **********, срещу „Ч.Е.Б.”
АД, ЕИК *****, нцидентен установителен иск с правно основание чл. 17, ал. 2 ГПК за прогласяване нищожността на
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети с решение
на ДКЕВР от 14.10.2013г. (обн. ДВ бр. 98 от 12.11.2013г.) като противоречащи на
чл. 114 вр. чл. 115 КРБ вр. чл. 2, ал. 2 ЗНА и издадени при липса на компетентност;
Отхвърлил предявения от А.С.С., ЕГН **********,
срещу „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *****, евентуално съединен инцидентен установителен иск
с правно основание чл. 17, ал. 2 ГПК за прогласяване нищожността на чл. 45,
чл. 48 и чл. 49 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия,
приети с решение на ДКЕВР от 14.10.2013г. (обн. ДВ бр. 98 от 12.11.2013г.) като
противоречащи на чл. 82 ЗЗД и чл. 83 ЗЕ, на чл. 143 вр. чл. 146 ЗЗП и на чл. 13 от Директива № 2006/32/ЕО от 05.04.2006г. на
Европейския парламент; Отхвърлил предявения от А.С.С., ЕГН **********, срещу „Ч.Е.Б.”
АД, ЕИК *****, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът
не дължи на ответника сумата от 789.64 лв. по фактура № **********/30.03.2015г.,
представляваща начислена цена за електрическа енергия за периода от 30.01.2015г.
до 25.03.2015г. за имот с кл. № 310218995031 и аб. № **********, находящ се в
с. Селановци, община Оряхово, ул. „*****. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът
е осъден да заплати на ответника сумата 300 лв. – разноски по делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца А.С.С., който го обжалва
изцяло с оплаквания за неправилност - неправилно приложение на материалния
закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Първоинстанционният
съд неправилно приел, че ответникът е доказал наличие на основание за
извършената корекция. В ЗЕ не се съдържала норма, предвиждаща обективна
отговорност на потребителя на ел. енергия, поради което приложима била нормата
на чл. 82 ЗЗД, регламентираща пределите на имуществената отговорност при
неизпълнение на договорно задължение, която винаги била виновна и в границите,
очертани в същата норма. Не можело с правила, създадени от органи без
законодателни правомощия, да се дерогират разпоредби на закона. Посочените
разпоредби на ПИКЕЕ (отм.), към които препращал ЗЕ, по никакъв начин не
изключвали вината на насрещната страна при неизпълнение на задължения по
договора. СРС неправилно приел за неоснователен предявения инцидентен
установителен иск за прогласяване нищожност на ПИКЕЕ (отм.), които не били
издадени от компетентен държавен орган, доколкото КЕВР била независим орган,
който структурно е извън изпълнителната власт и съгласно чл. 2, ал. 2 ЗНА.
Неправилно бил отхвърлен и евентуалният инцидентен установителен иск. Клаузите
на чл. 45, 48 и 49 ПИКЕЕ (отм.) противоречали на чл. 82 ЗЗД и чл. 83 ЗЕ, поради
което и съгласно чл. 15, ал. 3 ЗНА съдът не следвало да ги прилага, а да
приложи акта от по-висока степен. Поддържа още, че ответникът не бил изпълнил и
императивната разпоредба на чл. 98а, ал. 2 ЗЕ и не предвидил в ОУ на договора
ред за уведомяване на клиента за предстояща корекция на сметки, а ищецът не бил
получил уведомление от ответника, от което да е видно какъв констативен
протокол е съставен, от кого, какви констатации са направени с него, нито бил
уведомен за извършена корекция на сметка, в какъв размер е дължимата сума, от
кого се дължи, по какъв начин е начислена, на какво основание и за какъв период
се отнася. Районният съд неправилно
приел и че проверката на електромера е извършена по нормативно предвидения ред
и че се установява нерегламентирано въздействие върху електромера и промяна в
схемата на свързване. Не били съобразени твърденията в исковата молба, че
електромерът бил разположен извън имота на ищеца, че електромерът е собственост
на ответника, че ищецът няма достъп до него и единствено лица с технически
познания можело да въздействат върху него и върху схемата на свързване. По
делото били ангажирани доказателства, че реално потребление на ток в процесния
имот започнало след началото на м. март 2015г., който факт бил от съществено
значение при изчисляването на корекцията. Неправилно районният съд не
кредитирал и приетото заключение на СТЕ в частта, с която вещото лице приело,
че следва да бъде съобразено наличието на предпазители от 32 А след
електромера, като в този случай консумацията следва да бъде начислена на 32 %
от начислената от ответника сума. Поради това моли съда да отмени изцяло атакуваното
решение и вместо него постанови друго, с което да уважи предявените искове.
Претендира разноски за двете инстанции съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна „Ч.Е.Б.” АД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва
въззивната жалба и моли съда да потвърди атакуваното решение като правилно.
Съображения излага в молба от 04.02.2020г. Претендира юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК. Прави
евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на
претендирано от насрещната страна адвокатско възнаграждение, ако същото е над
300 лв.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което намира
за установено следното:
С исковата молба първоинстанционният съд е бил сезиран с искане за
прогласяване на основание чл. 17, ал. 2 ГПК нищожността на Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия, приети с решение на ДКЕВР от
14.10.2013г. (обн. ДВ бр. 98 от 12.11.2013г.) като противоречащи на чл. 114 вр. чл. 115 КРБ вр. чл. 2, ал. 2 ЗНА и издадени при липса на компетентност;
евентуално искане за прогласяване на основание чл. 17, ал. 2 ГПК нищожността на
чл. 45, чл. 48 и чл. 49 от Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия, приети с решение на ДКЕВР от 14.10.2013г. (обн. ДВ бр. 98 от
12.11.2013г.) като противоречащи на чл. 82 ЗЗД и чл. 83 ЗЕ, на чл. 143 вр. чл. 146 ЗЗП и на чл. 13 от Директива № 2006/32/ЕО от 05.04.2006г. на
Европейския парламент, и с отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК за сумата 789.64 лв., представляваща начислена служебно по
фактура № **********/30.03.2015г. на основание констативен протокол №
3011272/15.03.2015г. стойност на консумирана електроенергия за минал период -
30.01.2015г. – 25.03.2015г., за имот на адрес: с. Селановци, община Оряхово,
ул. „*****, клиентски № 310218995031 и абонатен № **********.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК
на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, но недопустимо в частта, с която
първостепенният съд се е произнесъл по искове при квалификацията на чл. 17, ал.
2 ГПК за прогласяване нищожност на Правила за измерване на количеството
електрическа енергия, приети с решение на ДКЕВР от 14.10.2013г. (обн. ДВ бр.
98/12.11.2013г.). По реда на чл. 17, ал. 2 ГПК гражданският съд осъществява
косвен съдебен контрол на индивидуални административни актове. Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия са приети от ДКЕВР (сега КЕВР) въз
основа на възложеното й със ЗИД ЗЕ, ДВ бр. 54/2012г., в сила от 17.07.2012г., с
разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, правомощие да приеме подзаконов
нормативен акт (чл. 2, ал. 1 in fine ЗНА). Компетентният съд, пред който е
допустимо оспорване на подзаконови нормативни актове, е Върховният
административен съд – чл. 132, ал. 2, т. 1 АПК. Съобразно разясненията, дадени
с Тълкувателно постановление № 1 от 29.09.2016г. по тълк. д. № 1/2015г., ОСС от
ГК и ТК на ВКС и ОСС от I и II колегия на ВАС, съдебен акт, постановен от съд,
който не е компетентен по правилата на подведомствеността, разпределящи делата
между гражданските и административните съдилища, не е нищожен, а е недопустим.
Поради това атакуваното решение в посочените части следва да бъде обезсилено.
Доколкото ПИКЕЕ (обн. ДВ бр. 98/12.11.2013г.) понастоящем са отменени изцяло -
с решение № 1500/06.02.2017г. по адм.д. № 2385/2016г. на ВАС, 5-членен състав,
с изключение на чл. 48 – 51 вкл., обн. ДВ бр. 15/14.02.2017г., и с решение №
2315/21.02.2018г. по адм.д. № 3879/2017г. на ВАС, с което се отменят чл. 48 –
51 вкл., обн. ДВ бр. 97/23.11.2018г., съдът няма задължение да изпраща исковата
молба в частта, имаща характер на жалба срещу подзаконов нормативен акт на
компетентния съд, а производството по делото в посочените части следва да бъде
прекратено.
Мнозинството от настоящия въззивен състав намира атакуваното решение в
допустимата му част за неправилно по следните съображения:
От фактическа страна: Не е било спорно, че ищецът е потребител (краен
клиент) на електрическа енергия на адрес: с. Селановци, община Оряхово, ул. „*****,
клиентски № 310218995031 и абонатен № **********.
Приети по делото са Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „Ч.е.Б.” АД, одобрени от ДКЕВР с решение от 07.11.2007г., изменени и
допълнени с решение от 26.04.2010г.
От приетия констативен протокол № 3011272/15.03.2015г. се
установява, че на 15.03.2015г. в 12.00 ч. е извършена проверка на електромера
на процесния адрес, фабр. № 02028035. Проверката е извършена от двама служители
на „Чез разпределение България” АД, в присъствието на двама свидетели от
Федерация на потребителите, като е подписан и от служител на РУП-Оряхово. Посочено
е, че МВР е уведомено на тел. 112 в 11.45 ч. Протоколът е подписан и от
потребителя, но не е посочено какво е наложило извършването на проверката в
присъствието на свидетели, дали потребителят е присъствал при извършването на
самата проверка или е извикан впоследствие (в който смисъл са показанията на
свидетеля Румен Радоев). Констатирано е, че липсва пломбата на щита на таблото
и че пломбата на капачката на клемния блок е манипулирана. Променена е схемата
на свързване, като деривационните пластини на фази R и S са с разхлабени
болтчета, така че пластините да не контактуват, вследствие на което на дисплея
на електромера липсват индикациите L1 и L2. Цялото количество електрическа
енергия, протичащо през фази R и S, не се измерва от електромера. Не е
извършено измерване с еталонен уред поради липса на товар на фаза Т.
Измерването на електрическа енергия е приведено в изправност чрез възстановяване
на нормалната схема.
От приетото заключение на СТЕ се установява, че съгласно констатациите в протокола
е извършен нерегламентиран достъп в СТИ с промяна в схемата на свързване на
електромера, водещи до отчитане на потребената ел. енергия само от фаза Т.
Преизчислението на консумираната електрическа енергия при спазване на чл. 48,
ал. 1 ПИКЕЕ (отм.) за 55 дни е 10 161 Квт/ч, но като се има предвид
номиналния ток на автоматичните предпазител след електромера 32 А, то
възможната консумация е 3 252 Квт/ч.
От правна страна: Не е било спорно, че между страните съществува валидно
правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия, сключен при общи
условия. Установи се, че при извършена на 15.03.2015г. проверка от служители на
„Чез разпределение България” АД, в присъствието на двама свидетели от ФП, са
констатирани липсваща пломба на щита на таблото, манипулирана пломба на
капачката на клемния блок и промяна в схемата на свързване, която води до
частично неотчитане на електрическата енергия.
Ответникът твърди, че вземането му е породено от изменение на нормативната
уредба с ДВ бр. 54/2012г. – чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и ПИКЕЕ, предвиждащи обективна
отговорност на клиента при неточно или непълно измерване на електрическата енергия,
без да е необходимо доказване на недобросъвестно поведение на клиента в
определен момент. Твърди се, че с измененията на ЗЕ било делегирано право на КЕВР
да предвиди такава обективна отговорност, основана само на обективния факт на
констатирано неточно измерване или неизмерване, като с това се цели
разпределение на риска от неточности в отчитането на потреблението на електрическа
енергия и баланс между потребителите и лицензиантите.
Както беше посочено по-горе, с измененията на разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2, изр. 2 ЗЕ със ЗИД ЗЕ, ДВ бр. 54/2012г., в сила
от 17.07.2012г., законът възлага на ДКЕВР (сега КЕВР) правомощието да приеме
нов особен подзаконов нормативен акт - правила за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни
с регистрацията от средствата за търговско измерване. Разпоредбата на чл. 98а,
ал. 2 ЗЕ предвижда задължителното съдържание на ОУ, като съгласно изменението с
ДВ бр. 54/2012г. на т. 6 на ал. 2, те трябва задължително да съдържат ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата
по чл. 83, ал.
1, т. 6 в полза на крайния снабдител за потребена електрическа енергия
в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно
въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал.
3 ЗЕ.
ДКЕВР (сега КЕВР) е приела ПИКЕЕ (обн. ДВ бр. 98/12.11.2013г., в сила от
16.11.2013г.). Както беше посочено, понастоящем тези ПИКЕЕ са отменени изцяло -
с решение № 1500/06.02.2017г. по адм.д. № 2385/2016г. на ВАС, 5-членен състав,
с изключение на чл. 48 – 51 вкл., обн. ДВ бр. 15/14.02.2017г., и с решение №
2315/21.02.2018г. по адм.д. № 3879/2017г. на ВАС, с което се отменят чл. 48 –
51 вкл., обн. ДВ бр. 97/23.11.2018г. Предвид разпоредбата на чл. 195 АПК,
отмяната на подзаконовия нормативен акт има действие занапред, от влизане в
сила на съдебното решение, поради което приложими към процесната проверка,
извършена на 15.03.2015г., са действалите към този момент ПИКЕЕ от 2013г.
Предвид формираната вече трайна практика на ВКС (обективирана в решение №
118/18.09.2017г. по т.д. № 961/2016г., ІІ ТО, решение № 115/20.09.2017г.
по т.д. № 1156/2016г., ІІ ТО, решение № 203/15.01.2016г. по т.д. № 2605/2014г.,
І ТО, решение № 173/16.12.2015г. по т.д. № 3262/2014г., ІІ ТО и др.) въззивният съд следва да приеме, че с измененията на ЗЕ с ДВ
бр. 54/2012г. и след приемане въз основа на законовата делегация на ПИКЕЕ (сега отменени) и по време на действието им, е била
предвидена възможност за доставчика на електрическа енергия да коригира
едностранно сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена или
неточно измерена електроенергия.
С оглед така очертаната нормативна уредба, за да бъде завършена
процедурата, създаваща право на продавача на електрическа енергия за едностранна
корекция на сметки за минал период, е необходимо наличието на двете предвидени
в закона предпоставки – съдържащ се в ОУ ред за уведомяване на клиента и
одобряване от КЕВР на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Относно
необходимостта от едновременната наличност на посочените две предпоставки е
налице практика на ВКС – решение № 111/17.07.2015г. по т.д. № 1650/2014г., І
ТО, решение № 173/16.12.2015г. по гр.д. № 3262/2014г., ІІ ТО, решение № 203/15.01.2016г. по т.д. № 2605/2014г., І ТО.
В случая съдът намира, че не се установява наличието на първата
предпоставка. Противно на поддържаното от въззиваемия - ответник, в ОУ липсва
предвиден ред за уведомяване на клиентите за предстояща корекция на сметки.
Такъв ред по мнение на настоящия състав не представлява предвиденото в чл. 17,
ал. 2 и чл. 18 от ОУ – с тези клаузи е установено само задължение на продавача
за уведомяване на потребителя/клиента за корекцията на сметки при неизмерване
или при неправилно/неточно измерване на електрическа енергия, но не е
регламентиран редът за това. Такъв ред не представлява и посочването в чл. 49,
ал. 2 от ОУ на адресите, на които ще се осъществява кореспонденция между
страните. След като такъв ред не се съдържа в ОУ, ответникът е следвало да
предприеме действия за съответното им изменение, каквото не установява, а и не
твърди да е направил. А щом не е осъществен предвиденият в закона фактически
състав, то и правото на ответника да коригира сметките на клиентите не се е
породило. При този извод, ирелевантно за спора е дали в случая ищецът
действително е бил уведомен за извършената корекция.
По тези съображения настоящият въззивен състав намира, че предявеният отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е основателен.
Крайните изводи на двете инстанции не съвпадат, поради което атакуваното
решение следва да бъде отменено в допустимата му част, вкл. в частта за
разноските и вместо него ввъззивният съд постанови друго, с което искът се
уважи.
Съобразно изхода на спора и частичното прекратяване, разноски се следват и
на двете страни.
За първоинстанционното производство: На ищеца се следват разноските,
направени във връзка с уважения иск, които са в размер на 50 лв. – държавна
такса, и 200 лв. – депозит за СТЕ. В договора за правна защита и съдействие от
08.05.2015г. не е посочено каква част от уговореното адвокатско възнаграждение
от общо 1 080 лв. с ДДС е за защита по всеки от предявените три иска,
поради което съдът приема, че е уговорено възнаграждение по равно за всеки иск,
или по 360 лв. с вкл. ДДС. Пред първата инстанция са представени доказателства
за плащане само на част от възнаграждението - в размер на 800 лв. с вкл. ДДС
(фактура и фискален бон на л. 156 от делото на СРС), или е платено частично
възнаграждение в размер на по 266.67 лв. с ДДС за всеки иск. Несвоевременно
представеното едва пред настоящата инстанция извлечение от банкова сметка ***ието
за първата инстанция след приключване на устните състезания и след постановяване
на решението от СРС не следва да се взема предвид от въззивния съд. Или общо доказано
направените от ищеца разноски във връзка с уважения иск са в размер на 516.67
лв.
Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, ответникът има право на разноски и при
прекратяване на делото, поради което на основание посочената разпоредба
въззивният съд следва да му присъди разноски за първата инстанция в размер на 100
лв.
За въззивното производство: Доказано направените разноски от въззивника във
връзка с уважения иск са в размер на 25 лв. - държавна такса; С договора за
правна защита и съдействие от 05.10.2018г. е уговорено възнаграждение в размер
на 600 лв. с ДДС, или по 200 лв. с ДДС за всеки иск. Доказано е плащане само на
част от възнаграждението в размер на 300 лв. с ДДС, или са платени по 100 лв.
за всеки иск. Или дължимите на въззивника разноски са в размер на 125 лв.
Въззиваемият е
претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което, съобразно
прекратената част, съдът определя по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал.
1 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от приетата въз основа на законовата делегация Наредба
за заплащането на правната помощ (обн. ДВ бр. 5/17.01.2006г.), на 80 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 487807 от 13.09.2018г., постановено по гр.д. № 39923/2015г. на
Софийски районен съд, 46 състав в частта,
с която съдът се е произнесъл по предявен от А.С.С., ЕГН **********, срещу „Ч.Е.Б.”
АД, ЕИК *****, инцидентен установителен иск при квалификацията на чл. 17, ал. 2 ГПК за прогласяване нищожността на
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети с решение
на ДКЕВР от 14.10.2013г. (обн. ДВ бр. 98 от 12.11.2013г.) като противоречащи
на чл. 114 вр. чл. 115 КРБ вр. чл. 2, ал. 2 ЗНА и издадени при липса на компетентност, както и в частта, с която съдът се е
произнесъл по предявен от А.С.С., ЕГН **********, срещу „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *****,
евентуално съединен инцидентен установителен иск при квалификацията на чл. 17, ал. 2 ГПК за прогласяване нищожността на чл. 45,
чл. 48 и чл. 49 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия,
приети с решение на ДКЕВР от 14.10.2013г. (обн. ДВ бр. 98 от 12.11.2013г.) като
противоречащи на чл. 82 ЗЗД и чл. 83 ЗЕ, на чл. 143 вр. чл. 146 ЗЗП и на чл. 13 от Директива № 2006/32/ЕО от 05.04.2006г. на
Европейския парламент, и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в същата част, като недопустимо.
ОТМЕНЯ решение № 487807 от 13.09.2018г., постановено по гр.д. № 39923/2015г. на
Софийски районен съд, 46 състав, в
останалата част, с която е отхвърлен предявеният от А.С.С., ЕГН **********,
срещу „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *****, отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът
не дължи на ответника сумата от 789.64 лв. по фактура № **********/30.03.2015г.,
представляваща начислена цена за електрическа енергия за периода от 30.01.2015г.
до 25.03.2015г. за имот с кл. № 310218995031 и аб. № **********, находящ се в
с. Селановци, община Оряхово, ул. „*****, включително
в частта за разноските, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК, че А.С.С., ЕГН **********, не дължи
на „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *****, сумата 789.64
лв. (седемстотин осемдесет и девет лева и 64 ст.), представляваща начислена
служебно по фактура № **********/30.03.2015г. на основание констативен протокол
№ 3011272/15.03.2015г. стойност на електрическа енергия за минал период - 30.01.2015г.
– 25.03.2015г., за обект на адрес: с. Селановци, община Оряхово, ул. „*****, клиентски
№ 310218995031 и абонатен № **********.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, БенчМарк
Бизнес център, да заплати на А.С.С.,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 516.67 лв. (петстотин и шестнадесет лева и 67 ст.), представляваща
разноски за първоинстанционното производство, и сумата 125.00 лв. (сто двадесет
и пет лева), представляваща разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА А.С.С., ЕГН **********,***, да
заплати на „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *****, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК сумата 100.00 лв. (сто лева), представляваща
разноски за първоинстанционното производство, и сумата 80.00 лв. (осемдесет
лева), представляваща разноски за въззивното производство.
Решението в частта, с която се обезсилва първоинстанционното решение, подлежи
на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването, а в останалата част е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на младши съдия
Ивелина Симеонова,
член на II - В
въззивен състав по в. гр. дело № 3721
по описа на СГС за 2019 г.
Не споделям становището на
мнозинството от съдебния състав по въпроса
относно правната същност на реда за уведомяване на клиентите за извършената
корекция като предпоставка за възникване правото на едностранна корекция.
Извършената от ответника „Ч.Е.Б.“ АД проверка за
установяване неточно измерена и/или неизмерена
електрическа енергия, е осъществена след влизането в силата на приетите от
ДКЕВР Правила за измерване на количеството електрическа енергия - ПИКЕЕ /обн.
ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., изцяло отменени с решение № 2315 от 21.02.2018 г.
по адм. дело № 3879/2017 г. на ВАС - ДВ, бр. 97
от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г./, поради което и последните са приложим материален
закон към отношенията между страните по повод извършените от ответника действия
по установяване на неточно измерване и начисление на цена за електрическа
енергия на основание същото. Тези нови правила не изискват доказването на
виновно поведение от страна на потребителя като предпоставка за извършването на
едностранна корекция на сметката, а предвиждат обективна отговорност на
потребителите на електрическа енергия при констатирани по предвидения ред
случаи на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електроенергия поради
неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно
въздействие върху уреди, а в случай на повреда на уреда, корекцията е в тежест
на дружеството - снабдител.
Целта на нормативния акт е не да санкционира
потребителя за виновно неизпълнение на негови договорни задължения, а да
осигури измерване на доставяната електрическа
енергия, съответно на действително доставяната такава, при констатирано неточно
измерване или неизмерване на последната.
Считам, че редът за уведомяване по чл. 98
а, ал. 2, т. 6 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ не е предпоставка за възникването или съществуването на правото на
едностранна корекция, съответно липсата на клаузи за уведомяване на
потребителя на електрическа енергия за извършване на корекция на сметки за минал период не съставлява пречка правният спор да
се разгледа по същество. През исковия период са действали разпоредбите
на чл.
48
-
51 ПИКЕЕ. Съгласно практиката
на ВКС - решение
№ 124/18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г. по описа на ВКС, III г. о.,
решение № 107/26.11.2020 г. по гр. д. № 1096/2020 г.
по описа на ВКС, III г. о., решение № 170/06.01.2021
г. по гр. д. № 169/2020 г.
по описа на ВКС, IV г. о., дори да е налице непълнота в
посочените разпоредби, тя следва да бъде запълнена при прилагане на правилото
на чл. 183 ЗЗД и на общия принцип за
недопускане на неоснователно обогатяване. Изискването за установяване на ред за
уведомяване с общите условия на крайния снабдител, въведено с чл.
98 а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, е
насочено към гарантиране на правото на защита на клиентите срещу възможни
незаконосъобразни преизчисления. При липса
на уведомяване, съдебната процедура по ГПК гарантира равни права на страните
при спорове за грешно отчитане на изразходваната електрическа
енергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните
потребители. Ето защо гражданските съдилища не могат да се позовават на липсата
на предварителни процедури за защита на потребителите, за да отхвърлят исковете
за заплащане на реално потребената електрическа енергия, а са длъжни да се
произнесат по съществото на спора въз основа на събраните по делото
доказателства. От това предварително, а не решаващо за изхода на спора значение
на процедурата по корекция на сметки, предвидена в общите условия, следва да се
изхожда и при преценката какви са последиците от допуснатото нарушение на чл.
98 а, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Ако
в общите условия не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в
забава относно задължението си да заплати корекцията, но то не може да послужи
като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се
установява по съдебен ред.
В допълнение, целта на
предвиденото в ЗЕ изискване за съществуване на ред за уведомяване
на клиента при извършване на корекция на сметка, е последният да узнае за
корекцията, да има възможност да изрази позицията си и да се защити, ако счита корекцията за неточно
или неоснователно извършена. Както е посочено в решението по настоящото дело,
представените от ответника общи условия в чл. 17, ал. 2 от същите предвиждат,
че в случаите на корекции на сметките по ал. 1 на чл. 17, доставчикът изготвя
справка на дължимите суми и е длъжен в 7 - дневен срок за уведоми потребителя
за сумите. С така уреденото задължение в общите
условия е постигната целта на изискването на чл.
98 а, ал. 2, т. 6 ЗЕ
клиентът да бъде уведомен за корекцията. Действително, цитираната точка от общите
условия не предвижда начина, по който това уведомяване ще се извърши,
но това обстоятелство е ирелевантно, стига клиентът да е бил уведомен
своевременно по начин, който му позволява да се защити. В случая от
съвкупния анализ на доказателствата по делото се установява, че ищецът е
бил уведомен за извършената корекция и е упражнил
предоставените му от закона права, вкл. чрез предявяване
на отрицателен установителен иск срещу ответника за установяване недължимост на
претендираната от последния сума. Правото
на потребителя, като страна по договора, да бъде информиран за корекционната
процедура, какъвто е смисълът на изискването общите условия да съдържат ред за
това уведомяване, не е накърнено.
Поради изложеното намирам, че въззивната инстанция следваше да
разгледа по същество въпросите дали редът за
извършване на корекционната процедура е спазен, правилно ли
е било начислено количеството електрическа енергия, респективно дали
претендираната от ответника сума се дължи от ищеца.
Мл.
съдия:
/Ивелина
Симеонова/