Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……….. 15.10.2019
г.
градК.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Казанлъшкият районен съд II граждански състав
На двадесет и шести септември година две хиляди и
деветнадесета
В публичното заседание в следния състав
Председател: С.Г.
Секретар: М.М.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия С.Г. гражданско дело
№ 1860 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск за прекратяване на граждански брак с правно основание чл.49,
ал.1 от Семейния кодекс /СК/.
В исковата молба ищецът, чрез пълномощника си адв. М.
твърди, че на *** г. в гр.К., сключили
граждански брак с ответницата, първи за него, от който нямали родени деца.
Заявява, че в началните години на брачното им съжителство
отношенията помежду им били добри. Бракът им вървял нормално, живеели в
разбирателство. Постепенно, в отминаващото време, започнали да се проявяват
съществени различия в характерите им. Констатирали, че имат съществени
разминавания за живота. Появила се и отчужденост един спрямо друг. През м. март
2019 г., заминала за чужбина - А. Там се устроила на работа и не живеели
заедно. Вече четири месеца не са се виждали.
След дадена равносметка установил, че с ответницата освен
една юридическа връзка, каквато е бракът, нищо повече не го обвързва – нямало
топлина, нямало чувства, нямало
уважение, нямало разбирателство, нямало човещина между тях.
Счита, че различията им са непреодолими. Те са двама
съвсем чужди хора е бракът не може да
продължи да съществува така. Затова, счита, че бракът им е дълбоко и
непоправимо разстроен.
Заявява, че не са придобивали недвижимо имущество по
време на брака си. Не са придобивали и движимо имущество на значима стойност.
Семейното им жилище - къщата в с. К., е собственост на родителите му и следва
да продължи да живее там, (да го ползвам той). Счита, че не следва съпругата му
да има претенции за ползването му.
Моли, след прекратяване на брака им, съпругата му да си
върне предбрачната фамилия - Й. Не възразява, ако съпругата му поиска, да
запази брачната си фамилия.
Счита, че не си дължат издръжка един на друг - и двамата
са в млада възраст и двамата работят.
Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака
им поради дълбоко и непоправимо разстройство, като не се произнася за вината. В
съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат Н. М., който моли съда
да уважи предявения иск.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по делото В.Н.Е.,
чрез адв. В. А., с който заявява, че счита предявения иск
за допустим и основателен.
В отговора ответницата, чрез адв. В. А. заявява, че
с ищеца са сключили граждански брак на *** г. в градК., който брак бил първи по
ред за нея.
Преди сключването на брака им имали кратко
познанство от около два месеца. Заживели в село К. при неговите родители. Много
скоро след сключването на брака им започнали проблеми в семейството, както от
здравословен характер, така и поради различията в представите им за семеен живот.
Не могли да преодолеят тези различия, между тях не се създали нормални
съпружески отношения на доверие, уважение, обич. През месец март със съгласие
на съпруга си заминала на работа в А. На следващия месец по телефона той
ѝ заявил, че иска да прекрати гражданския им брак, че иска да си вземе
друга жена, с която да живее.
Сочи, че тъй като вече се
е установила в чужбина, не я свързват
никакви финансови, емоционални или други отношения с ищеца. Двамата нямат общо
имущество и домакинство, нямат деца. Трайната им раздяла, липсата на общо
домакинство, липсата на чувства и общи интереси между тях са факт. Бракът им
съществува формално, което не е в интерес нито на тях, нито на обществото.
Предвид изложеното заявява, че също желае
гражданския ѝ брак с ищеца М.Е., сключен на *** г. в градК. да бъде
прекратен, като не желае да се обсъжда въпроса за вината. Не претендира за
предоставяне ползването на семейното им жилище, находящо се в ***. Желае за в
бъдеще да запази брачното си фамилно име Е., тъй като в противен случай ще
възникнат редица проблеми, във връзка с пребиваването ѝ чужбина, поради
необходимостта от смяна на личните ѝ документи.
С оглед на това моли съда да бъде постановено решение,
с което да бъде прекратен гражданския ѝ брак с М.С.Е., сключен на *** г.
в градК. като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се обсъжда въпроса за
вината. В съдебно заседание пълномощника на ответницата адвокат В. А. моли съда
да прекрати гражданския брак между страните като дълбоко и непоправимо разстроен
без да се произнася по въпроса за вината.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка :
Видно от представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак,
страните са сключили граждански брак на *** г. в градК., за което е съставен
акт за граждански брак № от същата дата. От брака си съпрузите нямат
ненавършили пълнолетие деца.
За изясняване на обстоятелствата по делото е разпитан свидетеля Красимир С.Е..
Свидетеля Е. /брат на ищеца/ твърди, че страните по делото се запознали
чрез интернет и „набързо се ожениха“. След сключването на брака страните живели
заедно в село К., като след това В. отишла в А. и оттогава не се е връщала.
Свидетелят сочи, че след 5-6 месеца от сключването на брака започнали
неразбирателствата между страните, „да се карат“. От брат си знаел, че В. се
пишела по интернет с друг мъж. Сочи, че страните не живеели заедно от около 5-6
месеца. След като В. заминала за В. страните поддържали никаква връзка помежду
си.
Показанията на свидетеля следва да бъдат преценени с оглед разпоредбата на
чл.172 от ГПК предвид родствената му връзка със страна по делото. След тази
преценка съдът счита, че следва да кредитира показанията на свидетеля изцяло,
тъй като същите са непосредствени, безпротиворечиви, логични и се подкрепят от събрания по делото
доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че брака между
страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Разкъсани са окончателно брачните
връзки, изчезнало е взаимното доверие, обич и привързаност и между съпрузите са
установени отношения на отчуждение. Това налага извода, че брака съществува
само формално и запазването му не е в интерес на съпрузите и на обществото.
Разстройството на брака е непоправимо, тъй като е изключена всякаква възможност
за неговото преодоляване и същото е намерило израз в съществуваща фактическа
раздяла, която е задълбочила отчуждението между съпрузите. Поради изложеното
съдът счита, че запазването на брака е невъзможно и същият следва да бъде
прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен.
Съгласно чл.49, ал.3 от СК съдът не следва да се произнася относно вината
за разстройството на брака, тъй като
никой от съпрузите не е поискал това.
По отношение на фамилното име
След прекратяването на барака съпругата ще носи брачното
си фамилно име Е.
Съгласно разпоредбата на чл. 329 от ГПК съдебните разноски по брачните дела
са възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг. Когато няма вина или
недобросъвестност или и когато и двамата съпрузи са виновни или
недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги
направили. По изложените по – горе съображения разноските остават за страните така като са ги
направили.
Страните следва да заплатят дължимата държавна такса
поравно при решаване на делото.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между М.С.Е.,
ЕГН **********, с адрес *** и В.Н.Е.,
ЕГН **********, съдебен адрес ***, чрез адвокат В. А., сключен с акт за
граждански брак №/***г. в градК., като дълбоко и непоправимо разстроен.
.
ПОСТАНОВЯВА съпругата В.Н.Е., ЕГН **********, съдебен адрес ***, чрез адвокат В. А. след
прекратяване на брака да носи брачното си фамилно име Е..
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса в размер
на 40 лева.
ОСЪЖДА М.С.Е., ЕГН **********, с адрес *** да
заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд –К., сумата от 20 лева, представляваща държавна
такса.
ОСЪЖДА В.Н.Е., ЕГН **********, съдебен
адрес ***, чрез адвокат В. А. да
заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд –К., сумата от 20 лева, представляваща държавна
такса.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Окръжен съд – С.
Районен съдия :