РЕШЕНИЕ

 

 

Номер869/22.6.2020г.          Година 2020                             Град Варна

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                           двадесет и седми състав

На шестнадесети юни                                       Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА

 

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

като разгледа докладваното от съдията АНД №1734 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

        Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на "А.Б." ЕООД, ***, ЕИК *********, представлявано от управителя М.И.И., против Наказателно постановление № 03-010959/06.03.2019г.,, издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна, с което на дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на  3000 /три хиляди /  лева, на основание чл. 416, ал.5 от Кодекса на труда /КТ/ и чл.75а, ал.2 вр. чл.76 ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/ за нарушение на чл.8, ал.1, т.2 от ЗТМТМ.

         В жалбата се излагат   твърдения за незаконосъобразност и неправилност на НП, като се твърди, че то е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закони. Сочи се, че в АУАН № № 03-010959/ 27.02.2019г. се сочат факти и обстоятелства, които впоследствие са променени, при изготвяне на обжалваното НП. В АУАН било вписано, че е допуснато на работа лице, притежаващо право на продължително пребиваване, на основание чл. 24 ал. 1 т. 10 от Закона за чужденците в Република България, а в НП - чл. 24 ал. 1 т. 6 от ЗЧРБ. В НП се сочело, че санкцията се налага на основание чл. 75а ал. 2 , във връзка с чл. 76 ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, а чл. 76 ал. 1 бил отменен, считано от 23.05.2018г. Посочените по- горе нередности в НП, са преценени в жалбата като съществени процесуални нарушения, рефлектиращи негативно върху правото на зашита на административно наказаното лице.  Излагат се аргументи за приложение  нормата на чл. 415в от КТ. Алтернативно се  изтъква маловажност случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В заключение се съдържа алтернативно искане за изменение на обжалваното НП и намаляване на размера на наложената имуществена санкция, към минималната, предвидена в ЗТМТМ, а именно - 2000. 00 лева.

 

    В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, се представлява от процесуален представител-адв.Ж., който поддържа жалбата. Уточнява, че не оспорва фактическата обстановка, а само правните изводи на АНО. По съществото на делото пледира за приложение на чл.416в от КТ, чл.28 от ЗАНН или намаляване на наложената санкция към предвидения в закона минимум.

       Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от ю.к.О., която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

        С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

         На 07.02.2019г. служители на Д“ИТ“ – Варна, сред които св. М.М.-Ж., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на въззивното дружество на "А.Б." ЕООД. Проверката била извършена на строителен обект – жилищна сграда, находящ се в гр.Варна, ул."Хан Кубрат"№38, изпълняван от „А.Б."ЕООД.  По време на проверката, служителите на Д „ИТ“-Варна установили, че на строителния обект, стопанисван от въззивното дружество, по трудов договор №146/28.01.2019г. с последното , в качеството му на работодател, работел О.Р., ЛНЧ ********** гражданин на Украйна, със статут на продължително пребиваващ чужденец в Република България, на основание чл.24, ал.1, т.10 от ЗЧРБ. Последният работел на длъжността „общ работник строителство на сгради“, с определено работно място -обекта на контрол-строителен обект, находящ се в гр.Варна, ул."Хан Кубрат"№38, изпълняван от „А.Б."ЕООД, с определено работно време от 08.00 до 17.00часа , договорено трудово възнаграждение в размер на 560 лв месечно. Било установено още, че от Агенцията по заетостта за лицето О.Р. не е давано разрешение за достъп до пазара на труда в Р България, като нает по трудово правоотношение и не е издавано разрешение за работа на командирован специалист във вр. чл.7, ал.3 от ЗТМТМ за въззивното дружество.

         В хода на проверката била изискана справка от ОД на МВР-Варна, от която било установен, че О.Р. има статут на продължително пребиваващ в Р България на основание чл.24, ал.1, т.10 от ЗЧРБ и е с разрешен срок на пребиваване до 08.10.2019г.

        При проверката били снети сведения от О.Р. и от от упълномощено от управителя на дружеството лице, посредством които било установено, че украинският гражданин е постъпил на работа на 01.02.2019г.

      При тези констатации, на 27.02.2019 г. св. М.-Ж. съставила срещу дружеството акт за установяване на административно нарушение, в който посочила, че дружеството като работодател е нарушило разпоредбата на чл.8, ал.1, т.2 от ЗТМТМ. За дата на извършване на нарушението била посочена 01.02.2019г., в който ден според изисканите сведения лицето постъпило на работа в дружеството жалбоподател.

     Актът за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на упълномощено от представляващия дружеството лице, което го подписало без възражения. Такива постъпили в срокът по чл.44 от ЗАНН. Въз основа на становище на юрисконсулта на Д“ИТ“АНО не възприел възраженията за основателни.

       На 06.03.2019г. административно наказващият орган издал обжалваното НП, с което възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя и наложил административно наказание от вида имуществена санкция в размер на 3000 лева.

      Описаната фактическа обстановка се  установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, протокол за извършена проверка, трудов договор; заповед за прекратяване на трудово правоотношение, декларации и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

      Като непротиворечиви, конкретни, логични и добросъвестни, съдът кредитира изцяло показанията на депозирани в с.з. от актосъставителя св. св. М.-Ж..

       Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приложени към жалбата, не оспорени от страните и приобщени към доказателства по делото.  

      Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

 

      Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

       Съгласно разпоредбите на 67, ал.2 , чл.79, ал.1 и ал.4 от ЗТМТМ и чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложената по делото заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

       АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

       При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от  ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са  и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

     Съдът не споделя виждането в жалбата, че с посочването на разпоредбата на чл.76, ал.1 от ЗТМТМ, която към момента на нарушението е била отменена са нарушени правата на дружеството да разбере в какво е обвинено. Никога не е било спорно в теорията и съдебната практика, че наказаният субект се защитава срещу фактическите констатации в АУАН и НП, а не срещу тяхната правна квалификация. Идентично е становището на съда и по отношение на непрецизното посочване в НП на относимата разпоредба от закона за ЗЧРБ. Безспорно от материалите по делото е видно, че О.Р. има статут на продължително пребиваващ в Р България на основание чл.24, ал.1, т.10 от ЗЧРБ. Горният текст е вписан и в АУАН. Тоест още от първия момент на повдигане на обвинение на дружеството, същото е било наясно, че лицето има статут на пребиваващ постоянно чужденец в РБългария. Нещо повече  съгласно чл.8, ал.1 от ЗТМТМ нямат право на достъп до пазара на труда работници – граждани на трети държави, както които имат разрешение за продължително пребиваване в Република България на основание чл. 24, ал. 1, т. 6, така и тези които имат разрешение по т. 10 от Закона за чужденците в Република България. Поради това и съдът намира, че не е допуснато съществено процесуално нарушение и дружеството е могло да разбере за какво е ангажирана отговорността му.

    Поради изложеното до тук съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията на съществените и които да са ограничили правото на защита на наказаното лице.

     Настоящият състав намира, че нарушението вменено на въззивника е  доказано от обективна страна. Субективната страна на деянието не следва да се изследва в настоящото производство доколкото е ангажирана обективната безвиновна отговорност на ЮЛ. От данните по делото безспорно се установява, че на 28.01.2019 г. работодателят е наел лицето О.Р., като същият е постъпил на работа за възз. дружество на 01.02.2019г. Към дата на проверката гражданинът на Украйна е престирал труд в процесния обект. В подкрепа на това са представените по делото писмени доказателства – трудов договор, обяснения от работника и управителя на дружеството. От справката от ОД МВР Варна пък е видно, че  О.Р. е със статут на продължително пребиваващ чужденец в РБ със срок до 08.10.2019 г., предоставен на основание чл. 24, ал. 1, т. 10 от Закона за чужденците в Република България. Гореизложеното се потвърждава и от показанията на актосъставителя.

   Според настоящия съдебен състав, правилно е била ангажирана отговорността на въззивника. За престирането на труд от работник и служител от трета държава се изисква издаване на разрешение за работа от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта по искане на местен работодател или местно лице, приемащо на работа командирован или изпратен работник или служител от трета държава – чл. 40, ал. 1 от ЗТМТМ. Съгласно ЗТМТМ е налице забрана местните работодатели по смисъла на § 1, т. 11 от ДР от ЗТМТМ да наемат на работа граждани на трети държави, получили разрешение за продължително пребиваване в РБ на основание чл. 24, ал. 1, т. 2, 6 – 8, 10, 14, 16, 19 и 20 от Закона за чужденците в Република България. Съгласно чл. 8, ал. 1 право на достъп до пазара на труда нямат работници – граждани на трети държави, които: имат виза за краткосрочно пребиваване в Република България, освен в случаите на сезонна работа по чл. 24, ал. 3; имат разрешение за продължително пребиваване в Република България на основание чл. 24, ал. 1, т. 2, 6 – 8, 10, 14, 16, 19 и 20 от Закона за чужденците в Република България. Въведената от чл. 8, ал. 1, т. 2 от ЗТМТМ забрана е абсолютна. Именно основанието за разрешение за пребиваване на О.Р. в РБ изключва правото му на достъп до българския пазар на труда. Разпоредбата на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ предвижда имуществена санкция в размер от  2000 до 20 000 лв. на работодател – юридическо лице, за което чужденец предоставя работна сила или е приело законно пребиваващи чужденци – граждани на трети държави, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта. По делото са налични безспорни доказателства, че чужденецът е престирал работна сила за въззивника без съответно разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта т.е. без чужденецът да е имал право на достъп до българския пазар на труда. Ето защо правилно е ангажирана отговорността на възз. дружество по този текст на закона. За извършеното нарушение, наказващият орган е наложил имуществената санкция на ЕООД – работодател  над нейния минимален размер, предвиден от законодателя. В действителност в НП липсват конкретни мотиви за налагането на конкретната санкция. В  хода на производството са събрани доказателства, видно от протокол № ПР1904146/27.02.2019г.,, за допуснати други  нарушения на трудовото законодателства. АНО обаче не е изложил твърдения защо е приел, че следва да бъде наложена конкретния размер на санкцията. По преписката няма доказателства, а и твърдения, жалбоподателят да е бил санкциониран с други влезли в сила НП. Обстоятелството, че при проверката са констатирани и др.нарушения на трудовото законодателство има отношение единствено при преценката дали случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Предвид това обстоятелство съдът приема, че конкретното нарушение е първо за въззивника и намира, че следва да измени наказанието до предвидения в чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ минимум- 2000 /две хиляди/ лева. Съдът приема, че санкция в минималния размер, предвиден в санкционната норма, е съответна на допуснатото нарушение и би имала нужния превантивен ефект спрямо конкретния нарушител.

       Нарушението не се отличава със степен на обществена опасност, различна от обичайната за съответния вид, същото не визира настъпването на съставомерни вреди, в с.з. се събраха доказателства- налични по АНП, че не се касае за инцидентно нарушение на трудовото законодателство, предвид цитираните и други установени нарушения в протокол № ПР1904146/27.02.2019г.. Поради това и  в конкретния случай не следва да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН независимо от това, че в деня на връчване на АУАН трудовото праоотношение с работника е било прекратено.

     Според настоящия съд цитираната от процесуалния представител на възз. норма на чл. 415в от КТ не може да намери приложение в случая, тъй като тя касае нарушения на КТ, които могат да бъдат установени по реда предвиден именно в КТ. В случая нарушението не е предвидено в КТ и е от категорията на тези които няма как да бъдат поправени и отстранени именно по ред предвиден в КТ, тъй като такъв ред за конкретното нарушение там не съществува, доколкото се касае за нарушение на ЗТМТМ.

    С оглед направеното искане от процесуалния представител на възиваемата страна  за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от правна страна следното: 

     Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че  когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.

   В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение на наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в посочения случай следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от иска. В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО, съизмеримо с размера изменената част на НП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, съотв. същото не представлява фактическа и правна сложност, изискваща специални  процесуални усилия  по поддържане на обвинителната теза на АНО, намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния  размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно сумата от 80 /осемдесет/ лева.  В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение, намалени  пропорционално съобразно изменения размер на административната санкция, а именно сумата от 53,33 /петдесет и три лева и тридесет и три стотинки/ лева. 

         Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                              Р  Е  Ш  И :

 

       ИЗМЕНЯ  Наказателно постановление № 03-010959/06.03.2019г.,, издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна, с което на "А.Б." ЕООД, ***, ЕИК *********, представлявано от управителя М.И.И. е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на  3000 /три хиляди /  лева, на основание чл. 416, ал.5 от Кодекса на труда /КТ/ и чл.75а, ал.2 вр. чл.76 ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/ за нарушение на чл.8, ал.1, т.2 от ЗТМТМ, като НАМАЛЯВА размера на наложената „имуществена санкция” от 3 000 /три хиляди/ лева  на 2000 / две хиляди / лева. 

       ОСЪЖДА „А.Б." ЕООД, ***, ЕИК *********, представлявано от управителя М.И.И. да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна  сумата от 53,33 /петдесет и три лева и тридесет и три стотинки/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

     Решението  подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.                          

                                                             СЪДИЯ при РС- Варна: