ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 927
гр. Пловдив, 23.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IX въззивен
състав в закрито
съдебно заседание на двадесет и трети юни през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ФАНЯ РАБЧЕВА
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
като
разгледа докладваното от мл. съдия Узунов частно гражданско дело № 850 по описа на Окръжен съд - Пловдив за
2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274 и сл. от
ГПК.
Образувано е
по частна жалба от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, ЕИК ********* против
Определение № 2602/25.02.2020г. по гр.д. № 17051/2019г. по описа на
РС-Пловдив, XVI гр. с., в
прекратителната част за предявените осъдителни искове. С обжалваното определение
е била върната исковата молба в частта относно предявените от жалбоподателя
искове за осъждане на ответника Д.Я.И., ЕГН ********* да заплати на ищеца
следните суми: изискуема главница от
28.02.2019 г. в размер на 4 163, 79 лева, начислена за периода от
15.06.2016 г. до 15.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска- 21.10.2019 г. до окончателното изплащане; изискуема редовна лихва в размер на 169, 36 лева, начислена за периода
15.09.2018 г.- 27.02.2019 г. включително; изискуема наказателна лихва в размер на 256, 84 лева, начислена за периода от 15.09.2018 г. до 05.06.2019
г. включително и било прекратено производството по делото в тази му част. В
жалбата се сочи, че съгласно т. 11б от ТР № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС, в
производството по иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, респ. чл. 415 от ГПК, е допустимо да се приеме за съвместно разглеждане и друг иск на ищеца –
чл. 210, ал. 1 от ГПК, ако са налице условията за приемането им за съвместно
разглеждане с иска по чл. 422 от ГПК. Счита се, че съдът дължи произнасяне по
евентуалния осъдителен иск, поради факта, че може да не уважи в цялост основния
установителен иск на банката и поради настъпилите в хода на производството
обстоятелства, водещи до промяна на основанието, на което се претендира
вземането. Сочи се, че изискуемостта е друг юридически факт, който представлява
част от целия фактически състав, материализиращ основанието на исковата
претенция. Моли се да се отмени обжалваното определение в частта, с която е
прекратено производството по отношение на предявените евентуални осъдителни
искове. Претендират се разноски.
По делото е
постъпил и отговор на частната жалба от насрещната страна Д.И. чрез назначения
му особен представител адв. П.А., с който се оспорва частната жалба и се
заявява, че определението в обжалваната му част е правилно и законосъобразно, а
оплакванията в частната жалба са неоснователни. Счита се, че не са налице условията
за евентуално обективно съединяване на искове. Намира се, че предявените искове
не са с различен предмет. Моли се да се приеме, че подадената частна жалба е
неоснователна и да се потвърди обжалваното определение. Претендират се
разноски.
Окръжен
съд – Пловдив, след като съобрази материалите по делото и становищата на
страните, намира следното:
Жалбата е
допустима. Последната
е подадена от легитимирано лице, с правен интерес да обжалва разпореждането на
първоинстанционния съд и същата е подадена в срок.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
Производството
по гр.д. №17051/2019г. по описа на Пловдивския районен съд, XVI гр. с., е образувано по повод искова молба вх. №
67756/21.10.2019г. от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, ЕИК *********. Видно от
исковата молба, претенцията била за дължими от ответника по делото Д.Я.И., ЕГН *********
неплатени суми по договор за банков кредит между страните. За претендираните
суми била издадена Заповед № 5364/13.06.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 9768/2019г. по описа на ПдРС.
В исковата
молба изрично било посочено, че банката претендира установяване на вземанията в
размера, в който те съществуват към момента на приключване на съдебното дирене
в исковия процес, ведно с дължимата законна лихва върху главницата, считано от
постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до
окончателното изплащане на задължението.
Доколкото
ищецът претендирал наличие на обявена предсрочна изискуемост, с исковата молба
предявил в условията на евентуалност, в случай че установителният иск бъде
отхвърлен частично като неоснователен поради липса на предсрочна изискуемост на
кредита, осъдителни искове против ответника за дължимите главница, ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на завеждане на исковата
молба, както и редовната лихва и наказателната лихва в същите размери и за същите
периоди, като посочените в заповедта за изпълнение.
Настоящият
състав намира, че предмет на производството по така подадената искова молба са
вземанията по договор за кредит между страните. Поради това, основанието за
заплащането на дължимите суми е сключеният между страните договор за кредит и
неизпълнението (пълно или частично) на задълженията по него от страна на
длъжника. Обстоятелството дали е обявена предсрочна изискуемост на кредита не
променя горепосоченото основание на иска, а е от значение единствено относно
размера на претенцията, тъй като дължими по иска ще бъдат единствено
вземанията, които са изискуеми. Доколкото за посочените в исковата молба суми и
периоди на лихвите има издадена заповед за изпълнение, същата при уважаване на
установителните искове пълно или частично би се явила изпълнителното основание
на основание чл. 416 вр. чл. 404, т. 1 от ГПК, поради което и е недопустимо
предявяване на осъдителни искове за същите суми поради липса на правен интерес.
По
поставения въпрос изрично е посочено в мотивите на т. 1.1. от Тълкувателно
решение № 8/2017 г. от 02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС,
че предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя
изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на
настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от което
произтича вземането. Правното
основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и
на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор за кредит.
Предсрочната изискуемост е подвид на изискуемостта, която имплицитно се
предпоставя от всяка претенция за съществуване на определено вземане, а
изискуемостта е възможността на кредитора да иска изпълнение на задължението.
Ако кредиторът поддържа, че за него се е породила възможност да претендира
изпълнение на цялото задължение, но се установи, че такава възможност се е
породила само за част от това задължение, искът няма да бъде отхвърлен изцяло,
а ще бъде уважен до размера, чиято изискуемост е настъпила. Няма причина това
разрешение да бъде отречено за вземанията по банкови кредити, чието изпълнение
се търси по реда на заповедното производство. Доказването на настъпилата
предсрочна изискуемост на договора за банков кредит е определящо единствено за
размера, в който ще бъде признато вземането на кредитора
За пълнота следва да се посочи, че в конкретния случай интересът на ищеца напълно се удовлетворява от нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, съгласно която съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Така дори и при недоказване на наличие на предсрочна изискуемост на кредита от страна на ищеца, съдът е длъжен да вземе предвид падежиралите (изискуемите), но неплатени вноски към момента на приключване на съдебното дирене пред съответната инстанция. В тази насока изрично е и т. 1 от Тълкувателно решение № 8/2017 г. от 02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която е допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.
Въз
основа на гореизложеното, обжалваното разпореждане се явява правилно и като
такова следва да бъде потвърдено.
С оглед
цената на евентуално предявените искове и на основание чл. 274, ал. 4 вр. чл.
280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото определение не подлежи на касационно
обжалване.
Доколкото
производството при връщане на искова молба е едностранно, разноски не следва да
бъдат присъждани в същото.
Мотивиран
от горното, съдът
О
П Р
Е Д
Е Л
И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2602/25.02.2020г. по
гр.д. № 17051/2019г. по описа на РС-Пловдив, XVI гр. с., В ЧАСТТА, в която е била върната исковата молба в частта относно
предявените от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, ЕИК ********* искове за осъждане
на ответника Д.Я.И., ЕГН ********* да заплати на ищеца следните суми: изискуема
главница от 28.02.2019 г. в
размер на 4 163, 79 лева,
начислена за периода от 15.06.2016 г. до 15.11.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на иска- 21.10.2019 г. до
окончателното изплащане; изискуема
редовна лихва в размер на 169, 36 лева, начислена за периода 15.09.2018 г.- 27.02.2019 г.
включително; изискуема наказателна
лихва в размер на 256, 84
лева, начислена за периода от 15.09.2018 г. до 05.06.2019 г. включително
и е било прекратено производството по делото.
Определението
не подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 4 вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.