Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 17.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СВОГЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, IV-ти
състав, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Катерина Ненова
при секретаря Ирена Стоянова, като разгледа
докладваното от съдията НАД № 68 по описа за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.
от ЗАНН
Образувано е по жалба на Н.И.Х. с ЕГН: ********** против Наказателно постановление № Сф-28-3/25.02.2020
г., издадено от Началника на РДНСК – София област, с което на основание чл. 148,
ал. 1 от ЗУТ, във вр. с чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, във вр. с чл. 239, ал. 2
от ЗУТ, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер 1000
лв. за това, че на 26.09.2019 г. в Общинска администрация – Своге, в качеството
си на длъжностно лице – ………. на ….., е издал Разрешение за строеж №
37/26.09.2019 г. за промяна предназначението на съществуващи помещения, част от
жилищна сграда от код 500 – „за жилищна сграда“ в код 570 – „за обществено
хранене“ със ЗП 48,00 кв. м., находящ се в урегулиран поземлен имот (УПИ) V-68,
кв. 4, с. Батулия, община Своге, Софийска област, за вече извършена
съществуваща промяна на предназначението на част от жилищната сграда, в
нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ.
В жалбата се твърди незаконосъобразност и неправилност
на атакуваното НП. В съставения АУАН не се сочела санкционна норма,
съответстваща на твърдяното нарушение по чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Както в АУАН,
така и в НП липсвало единство между описанието на нарушението и сочената за
нарушена норма. Излагат се също съображения за материална незаконосъобразност
на издадените АУАН и НП. По същество се иска отмяна на обжалваното НП.
Административно – наказващият орган не е взел
становище по жалбата и не е подал възражение срещу същата.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез своя процесуален
представител поддържа доводите и исканията, изложени в жалбата. Процесуалният
представител на АНО изразява становище за неоснователност и недоказаност на
подадената жалба.
Съдът, като
прецени събраните доказателства и доказателствени средства по делото, приема за
установено следното от фактическа страна:
На 26.09.2019 г. жалбоподателят Н.И.Х. замествал …… на
…... по заповед на и. д. кмет на общината. На същата дата Х. издал Разрешение
за строеж № 37/26.09.2019 г. за промяна предназначението на съществуващи
помещения, част от жилищна сграда от код 500 – „за жилищна сграда“ в код 570 –
„за обществено хранене“ със ЗП 48,00 кв. м., находящ се в урегулиран поземлен
имот (УПИ) V-68, кв. 4, с. Батулия, община Своге, Софийска област. Тъй като за
обекта се водела административна преписка по повод незаконно строителство, в
периода от 25.11.2019 г. до 29.11.2019 г. била извършена служебна проверка на
документацията и цялата процедура по издаването на процесното разрешение.
Обектът бил посетен на място, като се установило, че там физически съществува,
но в момента не функционира търговски обект „Бира, скара, грил“. Резултатите от
проверката били отразени в констативен протокол. Въз основа на така направените констатации, на
жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение
(АУАН), за това, че е издал разрешение, с което е допуснал преустройство, което
вече е било реализирано на практика.
В АУАН е описано, че жалбоподателят в качеството си на
длъжностно лице – …… на …. е издал Разрешение за строеж № 37/26.09.2019 г. за
промяна предназначението на съществуващи помещения, част от жилищна сграда от
код 500 – „за жилищна сграда“ в код 570 – „за обществено хранене“ със ЗП 48,00
кв. м., находящ се в урегулиран поземлен имот (УПИ) V-68, кв. 4, с. Батулия,
община Своге, Софийска област, за вече извършена съществуваща промяна на
предназначението на част от жилищната сграда, в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Впоследствие издаденото Разрешение за строеж № 37/26.09.2019 г. станало
предмет на служебна проверка, за което бил съставен КП № 1504/25.11.2019 г. Проверката
установила, че процесното разрешение за строеж всъщност е издадено за вече
съществуващ строеж, по повод на който се водела административна преписка за
незаконно изградено заведение, извършено незаконно пристрояване, навеси и
тоалетна. Служители на РДНСК – Софийска област извършили посещение на обекта,
като установили, че на мястото съществува, но в конкретния момент не
функционира заведение „Бира, скара, грил“. За проверката бил съставен КП №
1536/29.11.2019 г., в който имало отбелязване, че обектът, предмет на
разрешението за строеж е идентичен по местоположение, размери и предназначение
с фактически съществуващия обект „Бира, скара, грил“. В заключение съставителят
на АУАН е приел, че с описаните действия Н.И.Х. е нарушил разпоредбата на чл.
148, ал. 1 от ЗУТ.
Въз основа на акта за установяване на административно
нарушение е издадено и атакуваното наказателно постановление, с което
административно наказващият орган е възприел изцяло констатациите в него, като обаче
е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, но и е осъществен
състав на чл. 239, ал. 2 от ЗУТ, за което е наложил на Н.И.Х. административно
наказание глоба в размер на 1000 лева.
Със Заповед № 1274/13.09.2018 г. на Кмета на Община
Своге е забранено ползването и достъпа на обект „Бира, скара и грил“, находящ
се в УПИ V-68, кв. 4 по ПУП на с. Батулия, общ. Своге, тъй като е констатирано,
че обектът функционира без одобрен проект за промяна на предназначението и без
издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация.
Съгл. Писмо изх. № 94-Б-228/27.09.2019 г. на зам. –
кмет на Община Своге, КП от 18.03.2019 г. и КП от 13.05.2019 г., при
извършените проверки на място по повод подаден сигнал е установено, че горепосочената
заповед на кмета на Община Своге относно забрана за ползване на търговския
обект се спазва.
Според КП № 1536/29.11.2019 г. на служители на РДНСК –
Софийска област строеж „Промяна на предназначението на съществуващо помещение в
жилищна сграда“ със ЗП 48 кв. м., находящ се в УПИ V-68, кв. 4 по ПУП на с.
Батулия, не функционира като обект, но са разположени рекламни чадъри, маси, места
за сядане, зад бара се съхраняват бутилки с алкохол и снаксове.
С КП № 1536А/29.11.2019 г. е установено, че наличната
документация по издаването на Разрешение за строеж № 37/26.09.2019 г. за
промяна предназначението на съществуващи помещения, част от жилищна сграда, е
непълна, като подробно са изброени документите, които не са приложени.
С КП № 1504/25.11.2019 г., във връзка с извършена
проверка по чл. 156 от ЗУТ на документацията по издаването на Разрешение за
строеж № 37/26.09.2019 г., е прието, че предвижданията на действащия ПУП и
визата не са спазени, както и разрешението за строеж е обявено извън срока по
чл. 149, ал. 5 от ЗУТ.
От самото Разрешение за строеж № 37/26.09.2019 г. се
установява, че жалбоподателят е разрешил да се извърши строеж – Обект „Промяна
предназначението на съществуващи помещения част от жилищна сграда от код 500 –
„за жилищна сграда“ в код 570 – „за обществено хранене“ със ЗП 48 кв. м. в УПИ
V-68, кв. 4 по ПУП на с. Батулия. Разрешението е мотивирано с наличие на
съгласувани и одобрени от главния архитект на общ. Своге инвестиционни проекти,
съдържащ архитектурна, конструктивна, електро, ВиК, ОиВ и технологична част.
При издаването на разрешението за строеж жалбоподателят се е позовал на чл.
148, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ във вр. с чл. 144, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, т. 1 от ЗУТ,
във вр. с чл. 145, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗУТ.
Въз основа на Заповед № 1408/25.09.2019 г. на и. д.
кмет на Община Своге е възложено на жалбоподателя Н.И.Х. да замества ……. на Община
С. на дата 26.09.2019 г., когато последният ще ползва платен годишен отпуск.
За обекта е представен инвестиционен проект за промяна
предназначението на съществуващи помещения с архитектурна, конструктивна,
електро, ВиК, ОиВ и технологична част, ведно с обяснителни записки и становища.
За имота е издадено и Удостоверение за търпимост №
06/08.01.2014 г.
Останалите писмени доказателства по делото съдът не
обсъжда, тъй като нямат пряко отношение към предмета на доказване.
Въз основа на Заповед № РД-13-171/13.06.2019 г. на Началника на ДНСК и предвид разпоредбите на
чл. 222, ал. 2 от ЗУТ и чл. 239, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, се установява, че и актосъставителят,
констатирал нарушенията, и административно наказващият орган са разполагали с териториална
и материална компетентност.
В съдебно
заседание са разпитани свидетелите Д.К. и Т.П.. С. К. ясно си спомня
проверката на процесния обект на място, след издаденото от жалбоподателя
разрешение за строеж. Заявява, че в момента на посещението заведението е било
заключено и нямало персонал, но през остъклената част се виждал касов апарат,
каси с бира, маси, столове, снаксове и пакети чипс. Св. П. е свидетел само при
съставяне на АУАН, като заявява, че не знае подробности по процесния случай.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, отчитайки тяхната
незаинтересованост от изхода на делото.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства по административно-наказателната преписка,
както и от гласните доказателствени средства, събрани в хода на съдебното
производство, които са последователни, взаимно обвързани и анализирани в
съвкупност не налагат различни изводи.
При така
изяснената фактическа обстановка и след
служебно извършената цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол, в законоустановения срок и от лице с правен интерес, поради което същата
се явява процесуално допустима и съдът я разгледа по същество.
Актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са издадени от териториални и материално
компетентни органи в кръга на възложените им функции.
Легалната дефиниция за
промяна предназначението на обект се съдържа в § 5, т. 41 от Допълнителните
разпоредби на Закона за устройство на територията (ЗУТ), а именно промяната от
един начин на ползване в друг, съгласно съответстващите им кодове,
представляващи основни кадастрални данни и определени съгласно Закона за
кадастъра и имотния регистър и нормативните актове за неговото прилагане. Видовете обекти, според тяхното предназначение са описани в
„Класификатор за предназначение на сградите, на съоръженията на техническата
инфраструктура със самостоятелни обекти и на самостоятелните обекти в тях“,
Приложение № 4 към чл. 16, ал. 3 от НАРЕДБА № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри.
Без значение дали
преустройството предполага извършване на строителни работи или не, Законът за
устройството на територията третира всяка промяна на предназначение на обект
като нов строеж. Ето защо са необходими съответните документи по чл. 140 от ЗУТ
– виза за проектиране, одобрен инвестиционен проект, съгласуван с
експлоатационните дружества, както и разрешение за строеж.
В конкретния случай на жалбоподателя е съставен АУАН
(Акт № Сф-28/19.12.2019 г. от ст. инспектор при РДНСК – Софийска област), за
това, че е издал разрешение за строеж за промяна на предназначението, която
промяна фактически е била реализирана към момента на издаване на разрешението. Така
описаното нарушение е квалифицирано по чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Цитираната норма
обаче гласи единствено, че строежи
могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон. Прочитът на
разпоредбата ясно сочи, че същата е адресирана към извършителите на строежи, но
не и към длъжностните лица, отговорни за издаване на съответните строителни
книжа. Следователно административно – наказателната отговорност на
жалбоподателя не може да бъде ангажирана по този текст. Наред с това липсва
съответствие между словесното описание на нарушението и неговата законова
(цифрова) квалификация, което всякога съставлява съществено процесуално
нарушение, водещо до неяснота на административно – наказателното обвинение,
респ. препятстващо правото на защита на нарушителя.
В следващия етап от производството, а именно при
издаване на наказателното постановление, административно – наказващият орган не
само че е възпроизвел пороците на АУАН, но и ги е задълбочил. За първи път в НП
е прието, че освен нарушението по чл. 148, ал. 1 от ЗУТ е осъществен и съставът
на чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ. Разпоредбата на чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, за
разлика от тази по чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, предвижда административно –
наказателна отговорност за длъжностни лица, но е недопустимо същата да се
въвежда едва в наказателното постановление, тъй като между издадените АУАН и НП
следва да има пълно единство и съответствие. Ново нарушение, респ. нова
квалификация на същото нарушение не може да извършва в наказателното
постановление, тъй като нарушителят се оказва наказан за деяние, по обвинение
за което не е имал възможност да се брани. Отделно от това, разпоредбата на чл.
232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ предвижда административно – наказателна отговорност за
длъжностно лице, което съгласува,
одобри или издаде строителни книжа в нарушение на този закон, на актовете по
неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и
строителството, както и на действащите устройствени планове. Очевидно и
актосъставителят, и АНО твърдят противозаконно издаване на строителни книжа, Разрешение
за строеж № 37/26.09.2019 г., но подобно формулиране на обвинението изисква и
съответната нормативна „привръзка“, т. е. са посочи в нарушение на коя точно
норма и от кой норматив (ЗУТ, актовете
по неговото прилагане, други правила и нормативи по проектирането и
строителството, или действащите устройствени планове) е издадено процесното разрешение.
За пълнота следва да се отбележи, че ако АНО е считал, че не са налице
предпоставките за издаване на разрешението за строеж (промяна на
предназначението), то е следвало да препрати и да се позове на някое от
основанията по чл. 142 от ЗУТ за издаване на разрешение за строеж и/или на
специфичните такива по чл. 38 от ЗУТ за промяна предназначението на обект в
жилищна сграда.
При допуснатите процесуални
нарушения, квалифицирайки изначално действията на жалбоподателя по чл. 148, ал.
1 от ЗУТ, се е стигнало и до материална незаконосъобразност на издадените АУАН
и НП, тъй като деянието е несъставомерно по този текст.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление се явява процесуално и материално незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № Сф-28-3/25.02.2020 г.,
издадено от Началника на РДНСК – София област, с което на основание чл. 148,
ал. 1 от ЗУТ, във вр. с чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, във вр. с чл. 239, ал. 2
от ЗУТ, на Н.И.Х. с ЕГН: **********, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер 1000 лв. за това, че на 26.09.2019 г. в Общинска администрация
– Своге, в качеството си на длъжностно лице – …….. на ……, е издал Разрешение за
строеж № 37/26.09.2019 г. за промяна предназначението на съществуващи
помещения, част от жилищна сграда от код 500 – „за жилищна сграда“ в код 570 –
„за обществено хранене“ със ЗП 48,00 кв. м., находящ се в урегулиран поземлен
имот (УПИ) V-68, кв. 4, с. Батулия, община Своге, Софийска област, за вече
извършена съществуваща промяна на предназначението на част от жилищната сграда.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София област на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от Административно-процесуалния
кодекс в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
След
влизане на решението в сила, препис да се изпрати на Началника на РДНСК – София
област за сведение.
Районен съдия:
(Катерина
Ненова)
|
|
|