РЕШЕНИЕ
№ 1319
гр. Пловдив, 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело
№ 20235300502081 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от П. К. Д., ЕГН **********, с адрес:
гр. ***** чрез адв.Д. Д., против решение № 2573/06.06.2023г., постановено по гр.д. №
11865/2022г. по описа на РС Пловдив в отхвърлителната му част относно размера
на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Във въззивната жалба
се излагат оплаквания, че решението е неправилно и необосновано в
атакуваната му част. Твърди се, че първоинстанционният съд необосновано е
игнорирал незаконосъобразното задържане под стража на ищеца,
мотивирайки се, че ищецът е бил осъждан за такова престъпление и е
изтърпял наказание лишаване от свобода. Сочи се, че съдът не е обсъдил, че
вследствие на образуваното срещу П. Д. досъдебно производство, същият е
бил лишен от законното право да управлява МПС в продължение на шест
месеца – дейност, с която е получавал доходи за издръжката си. Според
жалбоподателя това е довело до силно подценяване на негативните последици
от воденото срещу него досъдебно производство и обезщетението за
причинените неимуществени вреди счита за несправедливо занижено. Моли
1
да се отмени решението в обжалваната част и да се уважи исковата претенция
до пълния размер от 10 000 лева. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата Прокуратурата на Република България заявява
становище за неоснователност на жалбата.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, окръжният съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице,
имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и
допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в
рамките на заявените във въззивната жалба доводи.
При въззивната проверка за нарушение на императивни
материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата
правилност по изложените в жалбата оплаквания Пловдивски окръжен съд
намира следното:
Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 2 ал.
1 т. 3 от ЗОДОВ, предявен от П. К. Д. против Прокуратурата на Република
България, с адрес: град *****, представлявана от главния прокурор, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие
на поддържане на незаконно обвинение по досъд. пр. № 263/2021г. по описа
на 05 РУ при ОД на МВР-**** и пр. пр. № 10673/2021г. по описа на РП - ****
за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 11.02.2022 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата от 600 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди - заплатено по досъдебното производство адвокатско
възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата за периода от
11.02.2022 г. до окончателното й изплащане.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, е подал писмен отговор, с
2
който изцяло оспорва иска по основание и размер. Твърди, че претенцията за
неимуществени вреди не е доказана - не се установявали действително
търпени вреди, като пряк резултат от воденото наказателно производство.
Сочи, че същото продължило около шест месеца, който срок е в рамките на
разумния. Ищецът не бил ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията
си за негативни последици върху трудовата му дейност, отрицателно
отражение върху взаимоотношенията му с близки, приятели и познати,
търпене на ограничения, свързани с воденото досъдебно производство,
засегнат авторитет, влошено здравословно състояние, както и те да са пряк
резултат от повдигнатото му обвинение. Излага, че постановлението за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 263/2021 г. по описа на
V-то РУ – ОД на МВР - **** от 10.02.2022 г., е подлежало на обжалване, като
липсват твърдения и ангажирани доказателства за датата, на която
постановлението е придобило стабилност. Това обстоятелство, твърди, да е
пряко свързано с искането на ищеца за присъждане на законна лихва. Излага,
че воденото наказателно производство срещу ищеца не е намерило отзвук в
медиите и прокуратурата не е предприела действия за разпространяването на
информация. Счита, че претърпените от ищеца неудобства от воденото
наказателно производство са обичайни такива, които не са му причинили
неимуществени вреди. Прави възражение, че взетата мярка за неотклонение
по отношение на ищеца е съобразена с изискванията на закона, като към онзи
момент били налице всички изискуеми предпоставки за нея, а за задържането
му по реда на ЗМВР, Прокуратурата на РБ не следва да носи отговорност. Във
връзка с твърденията на ищеца, че повече от пет месеца бил лишен от
СУМПС, сочи, че този документ не бил иззет по реда на НПК и не
представлявал веществено доказателство по делото, като прокуратурата не е
имала задължението да се разпорежда дали и кога същото да му бъде върнато.
Ето защо и твърденията на ищеца, че СУМПС било приобщено към
материалите по досъдебното производство били лишени от основание.
Прокуратурата не носи отговорност за действията на полицейските органи,
свързани с тяхната дейност по отношение издаването на АУАН и
документите изземвани с него, която отговорност е изцяло на органите на
МВР. Възразява срещу размера на исканото обезщетение за неимуществени
вреди, което счита за завишено и несъобразено с конкретния казус, с
твърдените вреди и социално-икономическата обстановка в страната. Излага
3
се в отговора, че наказателното производство в досъдебната фаза протекло в
разумни срокове, имайки предвид тежестта на обвинението, както и
обстоятелството, че се е изчаквало заключението на назначените експертизи,
което също било от значение за неговата продължителност. Твърди, че от
извършените първоначални процесуално-следствени действия са били налице
доказателства за извършено от ищеца престъпно деяние по чл. 343б, ал. 3 НК.
Поради това, счита, че в случая следва да намери приложение разпоредбата
на чл. 5 ЗОДОВ. Ищецът с поведението си станал причина срещу него да бъде
образувано и водено наказателно производство, за извършено престъпление
по чл. 343б, ал. 3 НК, поради което и каквото и увреждане, вследствие на
последното, да му е било причинено, то се дължи на изключително негова
вина и не следва да бъде обезщетявано.
С допълнение към писмен отговор – становище с вх. № 76480 от
29.09.2022 г., се сочи, че от изготвена справка за съдимост на ищеца, се
установява, че към момента на извършване на престъплението, за което му е
било повдигнато обвинение по ДП № 263/2021 г. по описа на V-то РУ на ОД
на МВР - ****, пр. пр. № 10673/2021 г. по описа на РП - ****, същият е бил
осъждан по НОХД № 3064/2017 г. по описа на ПдРС, с влязла в сила на
08.06.2017 г., присъда, както и по НОХД № 5037/2018 г. по описа на ПдРС, с
влязла в сила, на 03.08.2018 г. присъда, като изтърпял и двете наказания
реално, на 16.04.2021 г. В тази връзка, счита, че обстоятелството, че ищецът е
бил осъждан и е изтърпял наказанията си в пенитенциарно заведение, като
второто от двете осъждания било за престъпления по чл. 343б, ал. 3 и чл.
354а, ал. 3 НК сочи, че същият не може да претендира причиняването на
неимуществени вреди от незаконно обвинение по ДП № 263/2021 г. по описа
на V-то РУ на ОД на МВР - гр. ****, пр. пр. № 10673/2021 г. по описа на РП -
****, тъй като очевидно, ако такива са налице, то те се дължат изцяло на
предишните му осъждания и търпени наказания, което обстоятелство сочи на
липсата на причинно-следствена връзка между твърдените от ищеца
неимуществени вреди и повдигнатото му обвинение по ДП № 263/2021 г. по
описа на V-то РУ на ОД на МВР - ****, пр. пр. № 10673/2021 г. по описа на
РП - ****.
С постановеното по спора решение № 2573 от 06.06.2023г.
първостепенният съд е осъдил Прокуратурата на Република България, да
заплати на П. К. Д. сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за
4
причинени неимуществени вреди вследствие на поддържане на незаконно
обвинение по досъд. пр. № 263/2021г. по описа на 05 РУ при ОД на МВР-****
и пр. пр. № 10673/2021г. по описа на РП - **** за престъпление по чл. 343б,
ал. 3 от НК, както и сумата от 600 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди – заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение, ведно
със законната лихва върху главниците, считано от 18.02.2022 г. до
окончателното изплащане, като за разликата над уважения размер на иска за
неимуществени вреди, до пълния претендиран размер от 10 000 лева отхвърля
иска, като недоказан по размер.
Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно установените
от РС обстоятелства, както следва:
Между страните не се спори, а и от приложеното досъд. пр. №
263/2021г. по описа на 05-то РУ при ОД на МВР-**** и пр.пр. № 10673/2021г.
по описа на РП-**** се установява, че цитираното бързо производство е
образувано на 02.09.2021г. по повод съобщение за извършено престъплението
чл. 343б, ал. 3 от НК срещу П. К. Д. за това, че на посочената дата е
управлявал МПС-мотоциклет марка „Ямаха“ с рег. № ***** след употреба на
***** – престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. На същата дата ищецът е
задържан по реда на ЗМВР за срок от 24 часа, като по административен ред
му е иззето свидетелството за управление на МПС. С Постановление на РП-
**** от 03.09.2021г. ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за
престъпление по чл. 343б, ал 3 от НК и е разпитан в това процесуално
качество. На същата дата е задържан с постановление на РП-**** за срок от
72 часа и е внесено искане за вземане на постоянна мярка „задържане под
стража“ по реда на чл. 64 от НПК, което е уважено от съда с Определение №
4569/06.09.2021г. по описа на ПРС. Определението, с което спрямо ищеца е
взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ е обжалвано и
потвърдено от въззивния съд с Определение № 620 от 14.09.2021г. по описа
на Пловдивския окръжен съд. На 29.09.2921г. П. Д. е освободен, като му е
наложена мярка за неотклонение „подписка“. С Постановление от
10.02.2022г. образуваното срещу ищеца досъдебно производство е прекратено
поради липса на престъпление. На 21.02.2022г. е издадено по досъдебното
производство удостоверение от РП-****, което да послужи на ищеца пред
сектор „Пътна полиция" - **** за връщане на свидетелството му за
5
управление.
В хода на първоинстанционното производство е прието заключение на
комплексна съдебно-медицинска експертиза, извършена от вещите лица доц.
д-р З. П. А.- лекар-психиатър, Е. М.- психолог и д-р С. П. – лекар-
ендокринолог. Установява се, че ищецът П. Д. страда от *****, без
усложнение и се лекува с посочените ***** препарати. Представено е
експертно решение от 16.01.2019г. с общо заболяване „*****, 60% ТНР за три
години по НМЕ 2018г., както и Експертно Решение от 10.01.2021г. с общо
заболяване „***** и ангиопатия. ****“, 71% ТНР пожизнен по НМЕ 2017г.
Според устните разяснения на вещото лице ендокринолог се установява, че
при ищеца е налице хронично усложнение. Влошаването на контролна захар
на ***** може да бъде и спонтанно, вследствие на диетични грешки,
приложение на *****, инфекции, т.е касае се за многофакторен анализ. Остри
усложнения на ***** ***** като ***** и ***** в конкретния случай изобщо
не са налице.
Според проведените психологични изследвания на ищеца е установена
умерена степен на ***** и тревожност. Лица, които проявяват *****, не
успяват да изпитват удоволствие, не успяват да се ангажират или не намират
енергия за преживяванията в живота си. П. Д. е тревожна личност, а
тревожността като психичен проблем или тенденция е обвързана с *****а,
като физически проблем. От цитираното заключение е видно, че ищецът не
страда от психично разстройство. При него се касае за преживяна
ситуационна криза.
Настоящата инстанция също кредитира заключението на комплексната
експертиза, счита вещите лица за компетентни и дали отговор на поставените
въпроси.
В хода на първоинстанционното производство е проведен разпит на св.
А. Д.а – майка на жалбоподателя. От показанията на същата се установява, че
синът й от десет години бил диагностициран със заболяване ***** тип 1,
*****. Потвърждава извършената проверка за употреба на ***** вещества по
отношение на жалбоподателя, както и задържането му за 24 часа, а
впоследствие – за 72 часа. П. Д. прекарал 27 дни в ареста докато излязат
резултатите от взетата кръвна проба. Според свидетелката докато синът й бил
в ареста, същият се сринал психически, плачел по телефона всеки ден,
6
оплаквал се от главоболие, загуба на сън и изтръпване на крайниците. Не
можел да се храни съобразно нужната с оглед заболяването му диета, а и се
налагало да моли за *****, който не винаги получавал навреме. Приятелката
му, с която живеели на семейни начала, също постоянно плачела и се сринала
психически. След като излезли резултатите от експертизата за *****, П. се
поуспокоил, но останал затворен в себе си, избягвал контакти с приятели и
роднини и продължавал да вдига кръвно, което не било нормално за неговата
възраст. Д.а твърди, че преди досъдебното производство синът й работил,
като *****, но след като му отнели свидетелството за управление на МПС,
станал изцяло зависим финансово от майка си и от приятелката си. След като
излезли резултатите и от тройната експертиза, П. подал искане до
Прокуратурата да му върнат свидетелството за управление на МПС, но
получил отказ. Същото му било върнато едва след влизане в сила на
постановлението за прекратяване на досъдебното производство и издаването
на удостоверение за това на 21.02.2022г. Свидетелката потвърждава, че синът
й бил осъждан на два пъти и лежал в затвора, включително за същото
престъпление и всеки престой в ареста му се отразявал зле, най-вече във
връзка със заболяването му.
Настоящата инстанция кредитира показанията на св. Д.а с оглед на
всички други данни по делото, като се има предвид възможната нейна
заинтересованост съгласно чл.172 от ГПК.
Във въззивната жалба се оспорва размерът на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди, като се релевира възражение за това,
че районният съд е игнорирал незаконосъобразното задържане под стража на
П. Д., мотивирайки се с обстоятелството, че същият е бил осъждан за такова
престъпление и е изтърпявал наказание лишаване от свобода. В тази връзка,
настоящата инстанция приема следно:
Наличието на предходни осъждания(вкл. такива с прилагане на
наказание лишаване от свобода), тежестта на престъплението, за което е
повдигнато обвинението, наложените мерки на процесуална принуда са едни
от факторите, които следва да се отчитат при определяне на размера на
обезщетението- Решение № 95 от 23.04.2014 г. по гр. д. № 5805/2013 г.,
Решение № 163 от 1.07.2016 г. по гр. д. № 411/2016 г., решение №
251/21.12.2015 г. по гр. д. № 812/2015 г. Съдебната практика категорично
7
приема, че в случаи на други осъждания, интензивността на негативните
преживявания е занижена в сравнение с лица, които инцидентно са станали
обект на наказателно преследване. От приложените писмени доказателства,
подкрепени от свидетелските показания, става ясно, че въззивникът е бил
осъждан и е търпял наказание лишаване от свобода. Правилно районният съд
е взел предвид този факт при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди. В противовес, по повод процесното обвинение, П. Д. е
бил задържан за 24 часа, а впоследствие търпи мярка за неотклонение
„задържане под стража“. Относно размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди следва да се отбележи, че Прокуратурата не носи
отговорност за претърпените от въззиваемия болки и страдания от 24-
часовото му задържане, тъй като същото е осъществено по реда на ЗМВР, по
инициатива на органите на полицията и без каквото и да било участие на
прокурор. По друг начин стоят нещата по отношение на прокурорското
задържане за 72 час, както и наложената мярка за неотклонение „задържане
под стража“. Задържането за 72 часа е постановено от прокурора – в случая с
постановление от 03.09.2021г., а налагането на най-тежката мярка за
неотклонение е наложена от съда по искане от прокурора. Ето защо за тези
две процесуални действия, извършени след образуване на досъдебното
производство, отговаря Прокуратурата.
На следващо място, според жалбоподателя районният съд не е
обсъдил, че вследствие на образуваното досъдебно производство, Д. е бил
лишен от законно право да управлява МПС в продължение на шест месеца –
дейност, с която получавал доходи за издръжката си.
Настоящата инстанция счита, че отнемането на свидетелството за
правоуправление на въззивника не представлява действие, извършено в
рамките на воденото срещу него наказателно производство. Това действие е
част от проведена отделно от това производство административно-
наказателна процедура, в рамките на която е съставен АУАН с Бд. №
006542/02.09.2021г. от гл.инпектор при ОДМВР-****. По никакъв начин тази
процедура няма връзка с незаконното обвинение, което прокуратурата е
повдигнала. В тази връзка следва да се съобрази самостоятелността на двете
производства - административно-наказателното и наказателното. Първото е
образувано с АУАН и именно в неговите рамки, от компетентния
административен орган, е отнето свидетелството за управление на МПС. От
8
приложените писмени доказателства по делото е видно, че въпросното
свидетелство не е иззето по реда на НПК и не е било приложено като
веществено доказателство по образуваното наказателно производство.
Следователно Прокуратурата не е била компетентна да се разпорежда как и
кога съответното свидетелство за управление да бъде върнато на
правоимащия. От друга страна, връщането на въпросното свидетелство е в
пряка зависимост от развитието на наказателното производство. Резонни са
оплакванията на въззивника - ищец, че за периода от 02.11.2021г. /датата, на
която заключението на химическата експертиза е било изготвено/ до
10.02.2021г. /датата, на която е издадено постановлението за прекратяване на
наказателното производство/, вредите, свързани с отнетото свидетелство за
управление на МПС са в причинна връзка и с бездействието на прокуратурата
да предприеме незабавни действия по прекратяване на досъдебното
производство. Налице е период от повече от три месеца, в който
Прокуратурата неоснователно бездейства. Едва след прекратяване на
накзателното производство, Прокуратурата издава удостоверение, на
21.02.2022г,. в полза на П. Д., което да му послужи пред Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР-**** същият да получи свидетелството си за
управление на МПС. Настоящата инстанция отчита факта, че П. Д. работи
като *****, което се потвърждава от показанията на св.Д.а. Няма съмнение,
че невъзможността на жалбоподателя да реализира трудов доход и да се
издържа, е намерила негативно отражение у неговото емоционално
състояние и психика. Същият е разчитал на майка си и приятелката си да
поемат разходите му, което е довело до непрестанен стрес и напрежение.
Подобно неудобство неминуемо би довело до промяна в ритъма на живот и
чувство на безизходица.
Неоснователни според състава на съда са възраженията на
въззиваемата страна, ответник в първоинстанционното производство, че не се
дължи обезщетение на основание чл.5 от ЗОДОВ. Правната норма визира
такова виновно поведение на пострадалия, което да е в причинно-следствена
връзка с настъпилия вредоносен резултат - тоест - когато с недобросъвестното
си поведение и действията си по време на наказателното преследване
пострадалият е създал предпоставки за повдигане и поддържане на обвинение
за деяние, което не е престъпно, тоест - незаконно обвинение - въвеждане на
органите в заблуждение относно характера на деянието, неистински
9
признания, прикриване на обстоятелства, забавяне на производството и други
подобни, целящи да се опорочи разследването или то да бъде забавено и
удължено. Тоест, в случая, е необходимо търпенето на страданията да е
започнало, или да се е осъществило в по-голям размер/степен, поради
виновни действия на ищеца. В настоящото производство по никакъв начин
ответникът, върху когото лежи тежестта да стори това, не е доказал, че
ищецът със собствените си действия е причинила или увеличила увреждането
си. Напротив, с поведението си ищецът-въззивник е съдействал на
съответните органи – изявил е готовност да се извърши експертиза на кръв и
урина.
С оглед гореизложеното, изводите на районния съд за частично
уважаване на исковата претенция за обезщетяване на неимуществени вреди е
верен, но е неправилен досежно размера.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
от незаконно обвинение в извършване на престъпление, съдът следва да
прецени характера и степента на увреждането, начина и обстоятелствата, при
които е получено, вредоносни последици, продължителност и степен на
интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение,
продължителността на наказателното производство - общо и в отделните му
фази, характера на обвинението/тежестта на престъплението, в което е
обвинен ищецът, в т.ч. дали с обвинението се вменяват едно или няколко
престъпления, извършени в длъжностно качество, с користна цел, особено
когато обвиняемият е заемал длъжност в държавен орган при завишени
изисквания за почтеност и е изпълнявана работа, свързана с отговорности в
публичен интерес, постановена ли е осъдителна присъда в някоя от
инстанциите, броя и вида на извършените процесуални действия с участието
на пострадалия, вида и тежестта на наложените мерки на принуда;
отражението върху личния, обществения и професионалния живот; разгласа и
публичност на обвинението/осъждането; стигнало ли се е до разстройство на
здравето, а ако увреждането на здравето е трайно, каква е медицинската
прогноза за развитието на заболяването и пр., личността на увредения,
данните за предишни осъждания, начина му на живот и обичайната среда,
отражението на обвинението върху физическото здраве, психиката,
контактите и социалния живот на ищеца, на положението му в обществото,
10
работата, в т.ч. върху възможностите за професионални изяви и развитие в
служебен план, както и всички обстоятелства, които имат отношение към
претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на
случая. За личността на пострадалия се съди от установения начин на живот,
ценностна система и обичайна среда, интереси, трудова биография, съдебно
минало. Наред с тези обстоятелства, при определяне на обезщетението съдът
следва да съобрази и обществените критерии за справедливост, свързани с
икономическите условия в страната и жизнения стандарт на населението за
съответния период, следвайки принципа за пропорционалност между
претърпените от пострадалия неимуществени вреди и паричното им
възмездяване - в този смисъл Решение № 344 от 24.11.2014 г. на ВКС по гр.
дело № 2378/2014 г., IV г. о., ГК, Решение № 200 от 16.06.2016 г. на ВКС по
гр. дело № 1019/2016 г., IV г. о., ГК, Решение № 180 от 01.12.2017 г. на ВКС
по гр. дело № 715/2017 г., III г. о., ГК, Решение № 158 от 17.01.2019 г. на ВКС
по гр. дело № 299/2018 г., ІІІ г. о., ГК, Решение № 86 от 29.05.2019 г. на ВКС
по гр. дело № 2586/2018 г., ІV г. о., ГК.
В мотивите при определяне на справедливия размер на обезщетение
на неимуществените вреди, районният съд е взел предвид: сравнително
кратките срокове, в които производството е приключило; въпреки наличието
на експертиза, която не е установила наличието на ***** вещества, е
назначена тройна такава, което е удължило периода, през който въззивникът е
търпял негативни последици от незаконното му обвинение; спрямо него е
взета най-тежката мярка за неотклонение - „Задържане под стража”;
обременено съдебно минало на П.Д.; липсата на пряка причинно-следствена
връзка между влошаването на здравословното му състояние и незаконното му
обвинение.
Безспорно за периода на наказателното преследване ищецът има
отрицателни изживявания от незаконното обвинение - то ограничава
възможността му да води обичайния си начин на живот и му се отразява
емоционално негативно. От друга страна, въззивникът не е изпитал от
процесното обвинение моралното страдание на неосъждан човек, нито е
уронен престижът му в обществото. Воденето на накaзателното производство
в конкретния случай не е разгласено публично чрез медиите. Макар да не се
установява влошаване на здравето му по време на и в причинна връзка със
задържането под стража, следва да се отчете неговата 60% трайно намалена
11
работоспособност, при която престоят му в ареста е бил по-тежък/по-труден в
сравнение с обикновеното. Към тези обстоятелства следва да се добави
възрастта на въззивника към момента на повдигане на обвинение - 25 г., т.е.
той е бил в активна трудоспособна възраст и етап от личностното си развитие.
На следващо място, налице е несвоевременно прекратяване на накзателното
производство след изготвяне на последната експертиза и период, в който
жалбоподателят е лишен от възможността да упражнява законното си право
да управлява МПС, а от там и да реализира трудов доход. Тази несигурност за
осигуряване на издръжката си неминуемо довежда до допълнителен стрес и
психически дискомфорт.
По отношение размера на справедливото обезщетение, настоящият
състав, отчитайки установените по делото критерии, релевантни за
определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, намира,
че паричният еквивалент на претърпените вреди, съобразен и със социално-
икономическите условия в страната в годината на увреждането, е в размер на
6 000 лева.
Поради гореизложеното, първоинстанционното решение следва да
бъде отменено като неправилно в частта, с която е отхвърлена претенцията за
обезщетение на неимуществени вреди за размера над 3 000 лева до 6 000 лева
със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 18.02.2022г.
до окончателното плащане.
Изходът на спора налага отмяна на решението в частта за
разноските, като Прокуратурата на Р.България следва да бъде осъдена да
заплати съразмерно с уважената част от иска, както следва: 535 лева в полза
на жалбоподателя, представляващи разноски пред двете инстанции; 1237 лева
в полза на Районен съд Пловдив, представляващи възнаграждение за вещи
лица.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2573/06.06.2023г., постановено по гр.д. № 11865/2022г.
по описа на РС Пловдив, в частта, в която отхвърля иска на П. К. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***** срещу Прокуратурата на Република България, с
12
адрес: град *****, представлявана от Главния Прокурор за обезщетение за
причинени неимуществени вреди вследствие на поддържане на незаконно
обвинение по досъд. пр. № 263/2021г. по описана 05 РУ при ОД на МВР-****
и пр. пр. № 10673/2021г. по описа на РП - **** за престъпление по чл. 343б,
ал. 3 от НК за разликата от 3 000 лева до 6 000 лева, КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: град *****,
представлявана от Главния Прокурор да заплати на П. К. Д., ЕГН **********,
с адрес: гр. ***** сумата от още 3 000 лева, над присъдените от ПдРС 3 000
лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди
вследствие на поддържане на незаконно обвинение по досъд. пр. № 263/2021г.
по описана 05 РУ при ОД на МВР-**** и пр. пр. № 10673/2021г. по описа на
РП - **** за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, ведно със законната
лихва, считано от 18.02.2022 г. до окончателното изплащане.
ОТМЕНЯ решение № 2573/06.06.2023г., постановено по гр.д. №
11865/2022г. по описа на РС Пловдив, в частта с разноските, КАТО ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от
Главния Прокурор, да заплати на П. К. Д., ЕГН ********** разноски по
делото в общ размер 535 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от
Главния Прокурор, да заплати на Районен съд-Пловдив сумата от 1237 лева,
представляваща заплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещи лица,
изчислено съразмерно с отхвърлената част от иска.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2573/06.06.2023г., постановено по гр.д.
№ 11865/2022г. по описа на РС Пловдив в останалата обжалвана част.
В необжалваната част решението е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
13
Членове:
1._______________________
2._______________________
14