№ 32560
гр. София, 11.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20211110158313 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба от процесуалния представител на ответника С. К. М. – адв. Н. И. за
изменение на постановеното по делото решение в частта за присъденото в полза на
процесуалния представител на ответника адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ с искане същото да бъде увеличено до сумата в размер на 1000
лева.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна по молбата - „Ти Би Ай Банк“ ЕАД
изразява становище за неоснователност на искането.
Като взе предвид изложените в молбата доводи и данните по делото, съдът намира
следното:
Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок, поради което се явява
процесуално допустимо. Разгледано по същество, същото е неоснователно, съображенията
за което са следните:
По арг. от чл. 78, ал. 2 и ал. 4 ГПК разноските в производството следва да се понесат от
страната, станала повод за образуване на делото, като съгласно чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗА, в
случаите на оказана от адвоката безплатна адвокатска помощ, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и
осъжда другата страна да го заплати.
Както съдът е посочил в постановеното по делото решение, с оглед задължителния
характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС с решение от 25.01.2024 г.
по дело С-438/22 на СЕС, съдът следва да откаже да приложи определените с Наредба №
1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения поради нарушаване на
забраната на чл. 101, пар. 1 ДФЕС. Ето защо за определяне размера на възнаграждението
следва да бъде взета предвид освен цената на иска, но и фактическата и правна сложност на
делото, обстоятелството, че вземанията произтичат от едно и също правоотношение – от
договор за потребителски кредит, които са характерни за предмета на дейност на ищеца,
както и това, че производството не се отличава с особеност от множеството сходни
производства в СРС, по които ищец е банка. От друга страна при определяне на
възнаграждението следва да се съобрази и обстоятелството, че в случая са предявени
няколко кумулативно съединени иска, но те са в защита на един интерес. Ето защо съдът
намира, че наред с горното видът и обемът на извършената работа не обосновават
адвокатско възнаграждение в размер по-висок от определения такъв от 1450 лева. Същият
определен по правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно на отхвърлената част от исковете
1
възлиза на сумата в размер на 352,29 лева, в какъвто размер е и присъденото в полза на адв.
Н. И. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, молбата по чл. 248 ГПК за изменение на решението на
съда, с което е присъдено адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ в размер на 352,29 лева, следва да се отхвърли като неоснователна.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата по чл. 248 ГПК на адв. Н. И. И., процесуален представител на
ответника С. К. М., за изменение на решение № 2646 от 15.02.2024 г., постановено по гр. д.
№ 58313/2021 г., по описа на СРС, 74 състав, в частта за разноските.
Определението може да бъде обжалвано пред СГС в двуседмичен срок от връчване на
препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2