№ 27278
гр. София, 03.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20221110169896 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 171035/15.06.2023 г., подадена от ищеца, чрез
адв. Б. С. З., за изменение на решението от 05.06.2023 г. по гр. д. № 69896/2022 г. по
описа на СРС, ГО, 36 състав, в частта му за разноските.
С цитираното решение от 05.06.2023 г. съдът е споделил практиката на ВКС,
съгласно която, когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу
определен ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът,
върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското
възнаграждение, е сборът от цената на всички искове. В конкретния случай сборът от
цената на всички искове е в размер под ......... лв., поради което минималното
адвокатско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г., възлиза в размер на 400 лв.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
чрез юрк. К. е депозирал отговор на молбата за изменение на решението в частта му за
разноските, в който е изложил твърдения за неоснователност на същата.
Постъпила е и молба от 28.06.2023 г., към която ответното дружество е
приложило доказателства за заплатена в полза на бюджета на съда ДТ в размер на 100
лева на осн. чл. 77 ГПК.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I Гражданско отделение, 36 състав, след като
обсъди възраженията на страните и доказателствата по делото, намира за установено
следното:
Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща
право да иска изменение на решението в частта за разноските, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът е изложил подробни мотиви относно разноските в производството и след
съобразяване на възраженията в молбата по чл. 248 ГПК, не намира основания да
ревизира възприетото в цитираното решение от 05.06.2023 г., че в случая интересът,
върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското
възнаграждение, е сборът от цената на всички искове – в този смисъл е Определение №
29 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2982/2019 г., II т. о., ТК.
Отделно от гореизложеното следва да се отбележи, че в цитираните от
процесуалния представител на ищеца определения на ВКС от 2022 г. и 2023 г. са
разгледани спорове с правна и фактическа сложност, и цена на исковете, както следва:
34 000 лв. относно иск за обезщетение за неимуществени вреди и 1711.05 лв. относно
иск за обезщетение за имуществени вреди; четири иска с размер на цената им от по 120
1
000 лв.; два обективно съединени иска за 254 246,54 лв., както и иск за 75 073,42 лв.
Допълнителен аргумент, че в полза на ищеца не следва да бъдат присъждани
разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания размер е обстоятелството, че
от служебна справка в деловодната система на съда се установява, че ищецът Г. А. Д. е
предявил над 10 (десет) на брой идентични претенции – напр. по гр.д. № 69894/2022 г.
по описа на СРС, ГО, по гр.д. № 69898/2022 г. по описа на СРС, ГО, по гр.д. №
69892/2022 г. по описа на СРС и др. Предвид цената на исковете по всяко едно от
образуваните дела би се достигнало до присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение многократно надвишаващи размера на исковата сума, поради което и
съобразно практиката на ВКС, обективирана в Определение № 174 от 26.04.2021 г. по
ч.гр.д. № 560/2021 г. на III г.о., може да се приеме, че представлява злоупотреба с право
по смисъла на чл. 3 от ГПК, с която злоупотреба се нарушават установените граници
за упражняване на субективните права и основните принципи на гражданския процес.
С цитираното определение на ВКС е прието още, че съдът не е длъжен да съдейства, а
е длъжен да осуети такава злоупотреба, поради което разноските не биха се дължали
дори да се приеме, че са извършени в самостоятелно производство. В този смисъл е и
Определение № 5356 от 28.04.2023 г. по в.ч.гр.д. № 4277/2023 г. по описа на СГС
ЧЖ-I-Д състав и Определение № 8441 от 11.07.23 г., постановно по в.ч.г.д.№ 7344-23
СГС, ЧЖ, 1-К. С оглед изложеното молбата за изменение в тази част следва да бъде
оставена без уважение.
Изискана е повторно служебна справка от счетоводството на СРС, от която се
установява, че на 26.01.2023 г. в бюджетната сметка на съда е постъпила сума в размер
на 130 лева от задължено лице Б. З. с осн. „ДТ по гр. дело № 67591/2022 г.“ Дължимата
в настоящото производство ДТ е в размер на 100 лева, ето защо молбата за изменение
на решението в частта за разноските в тази част е основателна. Решението следва да
бъде изменено в частта за разноските като в полза на ищеца се следват още 100 лева
разноски за ДТ или разноските са общ размер от от 900 лева (400 лева-адв.
възнаграждение, 400 лева – депозит ССче и 100 лв. ДТ). Решението следва да бъде
отменено в частта, в която ответникът е осъден да заплати по сметка на СРС 100 лева.
Сумата подлежи на възстановяване след влизане в сила на настоящ акт и нарочна
молба на ответника.
С оглед изложеното, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 9521/05.06.2023 г., постановено по гр.д. № 69896/2022 г.
по описа на СРС, 36 граждански състав, в частта му за съдебно-деловодните разноски,
като го ДОПЪЛВА в следния смисъл:
ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД , ЕИК ..........., със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. ...., „Силвър център“, ет. 2, офис 40-60, да заплати
на Г. А. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ............. още 100 лева – разноски за
ДТ в производство пред СРС.
ИЗМЕНЯ Решение № 9521/05.06.2023 г., постановено по гр.д. № 69896/2022 г.
по описа на СРС, 36 граждански състав, в частта му за съдебно-деловодните разноски,
като ОТМЕНЯ същото в частта му, с която на основание чл.77 ГПК, е осъден
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД , ЕИК ..........., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. ...., „Силвър център“, ет. 2, офис 40-60, да заплати в полза
на бюджета на Софийски районен съд сумата от 100 лева държавна такса.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 248 ГПК на ищеца, чрез адв. Б. С.
З., за изменение на решението от 05.062023 г. по гр. д. № 67623/2022 г. по описа на
2
СРС, ГО, 36 състав, в частта му за разноските в останалата част.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от съобщаването му на ищеца и ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3