Р Е Ш Е Н И Е
№
827 / 28.12.2017г. гр. Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р
О Д А
Хасковски Районен съд четвърти граждански състав
на двадесет и осми ноември две хиляди и седемнадесета година в публичното
заседание в следния състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретаря Диляна Славова
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдията
гр.д.№1872 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.557, ал.1, т.2, б.А
от КЗ /чл.288, ал.12 от -отм./ – за заплащане на дължими суми по регресен иск за изплатено застрахователно обезщетение.
Твърди се, че Гаранционен фонд на основание чл.288, ал.1, т.2, б.А от КЗ изплатил щета №11-0624/17.08.2012г. обезщетение
за имуществени вреди в размер на 697,50 лева за увредения при ПТП, настъпило на 05.09.2012г.,
с лек автомобил на А. Д.С.. Произшествието
настъпило в с.Стамболово, посока с.Н.Бряг, до бензиностанция Вега, с пострадал автомобил
– **** ***** ДК№ *******. Виновен за катастрофата бил
ответникът, който управлявайки собствения си автомобил марка *** * **, ДКН *******, предприел
маневра извършване на ляв
завой в забранена посока, като
движещото се второ МПС се удря така в него. В нарушение на чл.260 от -отм. / понастоящем чл.490 от КЗ/ увреждащият автомобил
бил управляван без сключена
гражданска отговорност. С регресна покана от 13.05.2014г. поканили ответника да възстанови платеното от ГФ, но до
предявяване на иска лицето не погасило задължението си. Искат на
основание чл.45 от ЗЗД и във
вр. с чл.288, ал.12 от -отм.,
чл.558, ал.7 от КЗ, ответникът да бъде осъден да плати
сумата от 697,50 лева, представляваща платено от ГФ обезщетение, ведно със
законната лихва от завеждане на иска до окончателно изплащане, ведно и с
разноските по делото.
Ответникът депозира отговор в срока
по чл.131 от ГПК. Ищецът следвало да установи всички предпоставки на деликтния състав. Не било налице причинно-следствена връзка
между противоправното поведение на ответника и
настъпилия вредоносен резултата, в това число и твърдяната вина на водача –
ответника. Изтекла била и погасителната давност на претендираното
вземане. Исковата претенция се погасявала с изтичането на тригодишна давност,
считано от настъпването на застрахователното събитие. Процесното ПТП настъпило
на 15.07.2012г. Давностният срок изтекъл на
15.07.2017г. С дейността по плащане на застрахователното обезщетение ищецът не
можел да удължи давностния срок на вземането, за
което бил встъпил. Липсвала правна норма в посочения смисъл. След като правото
на иск било погасено, то и предявения иск бил изцяло неоснователен. Ищецът бил
встъпил в правата на увреденото лице на 12.07.2012г. и не бил носител на свое
собствено право, което да възниква в момент, различен от момента на
застрахователното събитие. Иска се предявеният иск да бъде отхвърлен като
недоказан и неоснователен.
Съдът, като взе предвид събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното:
На 15.07.2012г.
е съставен Протокол за ПТП, видно от който участници са ответникът – с л.а. *****,
рег.№ *******, и трето лице – с л.а. ********* *******. За ответника е
отбелязано наличие на застраховка ГО за 2012г. – Дженерали
008111890428126 до 17.09.2012г. по отношение и на двамата участника е взето
административно отношение след посочените обстоятелства – водачът на *********
се е движил с несъобразена скорост, а ответникът – извършвал маневра ляв завой
в забранена посока. С писмо от 20.12.2012г. ОД МВР уведомили ГФ за инцидента,
както и че застрахователната полица на ответника имала несъответствие. Видно от
справка от базата данни на ИЦ към ГФ застрахователната полица на автомобила на
ответника била прекратена на като действие на 12.01.2012г. с причина –
невнесена вноска. От писмото на ОД МВР Хасково се установява, че за ответника е
издадено НП№1617/13.08.2012г., влязло в сила на 22.09.2012г. на водача на
другия участвал в ПТП автомобил също било съставено НП, което било обжалвано
пред РС Хасково и било отменено.
Пострадалата
при осъщественото ПТП е подала уведомление за имуществени вреди от 27.08.2012г.
Съгласно доклада по щетата №110624/07.08.2012г. обезщетението за нанесените
вреди било на стойност 697,50 лева. Приложена е анкетна карта за установяване на обстоятелствата, както и искане
за оценка и опис-заключение за вредите. Заключителната техническа експертиза оценя
действителните вреди и отразява съпричиняване от
пострадалия. Има отбелязване върху заключителната техническа експертиза, че на
11.07.2013г. е изплатено обезщетението от 697,50 лева, както и представено
авизо местен превод относно извършената банкова операция с посочено основание
за плащането.
Ищецът
е изпратил регресна покана от 13.05.2014г. за
доброволно изплащане на сумата за обезщетение, получена от ответника на
26.05.2014г.
Представените
по делото Протокол №02/26.06.2014г., Протокол 18/26.06.2014г и Решение №669 ГФ
от 18.07.2014г. удостоверяват представителната власт на изп.директор
и председател на УС на ищеца.
По
делото е назначена съдебнотехническа експертиза
относно механизма на ПТП, причинноследствената връзка
между механизма и настъпилите вреди, както и относно стойността на
уврежданията. Вещото лице изготвя заключение, което съдът възприема напълно
като компетентно и безпристрастно изготвено. Съгласно заключението при описания
в исковата молба и протокола за ПТП механизъм е възможно да бъдат увредени
частите и детайлите, за които ГФ е заплатил обезщетение. Стойността за
възстановяване на увредения автомобил била в размер на 2192,73 лева, като тя
надхвърляла стойността на автомобила към момента на застраховане.
При така установената фактическа
обстановка по делото съдът направи следните правни изводи:
По делото е безспорно, че на
15.07.2012г. ответникът при управление на МПС при нарушаване на правилата за
движение е причинил ПТП, при което на
трето лице са нанесени имуществени
вреди. Тези факти се установяват от съставения Протокол за ПТП, както и от писмото нна ОД МВР Хасково, видно от което единствено по отношение
на ответника има влязло в сила наказателно постановление. При извършената проверка от полицейските органи след ПТП-то се установило,
че управляваният от ответника автомобил
има сключена застраховка ГО, но
впоследствие след проверка в съответната система се установило, че към момента
на ПТП полицата е била прекратена поради неплащане на вноска. Няма спор и че ищецът е заплатил
на пострадалите при ПТП-то
обезщетение в размер на 697,50 лева. Оспорването на действията по плащане на сумата,
представляваща обезщетение, ответникът оспорва в хода по същество и писмената
защита, поради което тези възражения не се обсъждат от съда. Освен това ищецът
е представил доказателства за извършеното плащане – авизо местен превод, но и в
представените заключителна техническа експертиза – л.15-16 от делото, има
отбелязване за изплатено обезщетение на същата дата, на която е съставен
документът за банков превод. С назначената и изслушана експертиза по делото се
установи, че това действителният размер на вредите, претърпени от третото лице
е над определената при съпричиняване стойност, която
е била изплатена.
Относно направените възражения от
представляващия ответника следва да се има предвид, че отговорността за
граждански вреди, причинени на трети лица по време на движение или работа с
МПС, на основание чл.45 и чл. 50 от ЗЗД могат да носят както
собствениците, така и водачите на превозното средство. Липсата на договор за
застраховка ГО е отрицателен факт, като при твърдение, че такъв е бил сключен,
то именно ответникът следва да ангажира доказателства за наличието му.
Доказателства за валиден договор за застраховка ГО не са ангажирани в
настоящото производство от ответната страна.
Така съдът счита, че
са налице законовите основания ищецът да заплати
на пострадалия обезщетение и съответно да встъпи в правата
на последния срещу причинителя на произшествието. Правото на Гаранционен фонд да иска
от третото лице, причинило вреди на застрахованата
вещ, изплатеното на застрахованото лице обезщетение, е регресен иск, основащ
се на фактическия
състав по чл.45 от ЗЗД, включващ следните елементи - противоправно поведение на ответника, вреди,
причинна връзка между поведение и претърпени вреди, а също и вина. В случая влезлото в законна
сила наказателно постановление установява, че ответникът е допуснал
нарушение на правилата за движение, а освен това същият
не е имал задължителната застраховка Гражданска отговорност.
В изпълнение на задълженията си ищецът е
определил застрахователно обезщетение
и го е изплатил. С плащането
на това обезщетение за застрахователя е възникнало правото на встъпване в правата на пострадалия срещу причинителя на вредата. Съгласно
чл.378, ал.6 от КЗ регресният иск се погася по давност в срок от 5 години, считано от датата на извършеното плащане на обезщетението, като срокът започва
да тече от момента на изплащане.
В случая това е 11.07.2013г., а като
е предявил иск на 01.08.2017г., то за ищеца не е погасено правото иска по съдебен ред ответникът
да заплати обезщетението.
Поради това и на основание чл.288, ал.1, т.2, б.А от КЗ – отм., Гаранционен фонд е изплатил на пострадалия
при произшествието обезщетение. Фактическото изплащане на сумата съдът
намира, че също се установи по безспорен
начин от представеното преводно нареждане. С оглед
изложеното съдът намира, че предявения
от ищеца регресен иск се
явява основателен и доказан, както по основание, така
и по размер.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него в настоящото
производство разноски – за държавна такса в размер на 50 лева
и за експертиза – 180 лева.
Мотивиран
така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Х.Ю.М., ЕГН **********,***, да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД -
гр.София, ул.Граф Игнатиев 2, на основание чл.557, ал.1, т.2, б.А от КЗ сумата в размер на 697,50 лева, представляващо представляваща платено от ГФ
обезщетение щета №11-0624/17.08.2012г. за ПТП на 15.07.2012г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.08.2017г.
– завеждане на делото, до окончателното изплащане, както и направените по
делото разноски - за държавна такса в размер на 50 лева и възнаграждение на
вещо лице – 180 лева.
Решението
може да бъде обжалвано пред Хасковски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщението.
Съдия: /п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Ц.С.