Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 237/25.05.2021 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в
публично съдебно заседание на осемнадесети
май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Александрина Александрова, с участието на прокурор
Галя Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 112
по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл.1, ал.2 от Закон за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по подадена искова молба и
уточнение към нея от Н.Н.М. с ЕГН * *** чрез адвокат С*** П. от МАК със съдебен
адрес *** против Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР с административен
адрес гр.С*** , бул. "К*** М*** Л*** " № *. Иска се присъждане на обезщетение за
претърпени вреди от имуществен характер, претендирани в размер на 250.00лева
/двеста и петдесет/ представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по воденото НАХД №850/2020г. по описа на Районен
съд – Видин и КАдм. дело № 200/2020г. по описа на Административен съд – Видин и
неимуществени вреди, претендирани в размер на 500.00лева /петстотин/ изразяващи
се в нарушаване на правото на свободно придвижване вследствие от незаконно
/неправомерно/ задържане със Заповед рег. № 5401зз-60/28.07.2020г., издадена от
полицейски орган при ГПУ - Видин отменена с Решение № 201/18.11.2020 г. по адм.
дело № 200/2020г. по описа на Административен съд – Видин, постановено по
водено касационно производство срещу Решение № 236/18.09.2020г. по НАХД
№850/2020г. по описа на Районен съд – Видин, ведно със законната лихва от
завеждане на исковата молба. В исковата молба се излагат доводи, че от
незаконосъобразното действие на ответника по обжалване на заповедта за
задържане и нейната отмяна са му причинени имуществени вреди изразяващи се в
заплатеното адвокатско възнаграждение за обжалване и процесуално
представителство по делата в размер на 250,00лева. Твърди, че вследствие на
издадената незаконосъобразна заповед за задържане за едно денонощие е лишен от
възможността за свободно придвижване, което е нарушило човешките му права.
Свободното придвижване като основно човешко право, следва да се ограничава само
като крайна мярка в предвидените в закона случай, поради което са му причинени
неимуществени вреди, претендирани в размер на 500.00лева /петстотин/ изразяващи
се в нарушаване на правото на свободно придвижване вследствие от незаконно
/неправомерно/ задържане.
В съдебно заседание, редовно призован,
ищецът се явявя лично и чрез процесуалния си представител адвокат С*** П. ***, поддържа
предявения иск. В представено писмено становище моли за уважаване на исковете като
основателни и доказани, тъй като са налице комулативно изискуемите
предпоставки, предвидени в чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, за ангажиране отговорността на
ответника – незаконосъобразен административен акт, отменен с влязло в сила
решение на съда; причинена е реална и непосредствена вреда и наличие на
причинна връзка между постановения незаконосъобразен административен акт и
настъпилата имуществена и неимуществена вреда за ищеца. Претендират се и
присъждане на направените в настоящото производство разноски за адвокатско
възнаграждение и заплатена държавна такса за образуване на делото, като
представя списък с разноски по чл.80 от ГПК.
Ответникът – Главна дирекция „Гранична
полиция“ при МВР представлявана от надлежно упълномощения процесуален
представител – главен юрисконсулт Й.С., в писмено становище по делото поддържа
отговора на исковата молба, като излага доводи за неоснователност и
недоказаност и на двата предявени иска за имуществени вреди и за неимуществени
вреди. Моли за отхвърляне на иска и претендира разноски по представен списък.
Депозира възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Представителя на Окръжна прокуратура -
Монтана дава заключение, че предявеният иск за причинените имуществени вреди
претендирани в размер на 250.00лева изразяващи се в направените разноски –
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по воденото НАХД №850/2020г. по описа на Районен съд – Видин и
КАдм. дело № 200/2020г. по описа на Административен съд – Видин се явява
недопустим иск и производството за него следва да се прекрати. По отношение на
предявения иск за неимуществени вреди намира същият за частично основателен,
тъй като претендирания размер се явява завишен.
Административен съд - Монтана, след
преценка на събраните по делото доказателства – писмени и гласни, както и
становищата на страните приема за установено следното: По делото няма спор от
фактическа страна.
Със Заповед
за задържане на лице рег. № 5401зз-60/28.07.2020 г., издадена от Г*** Б*** М***
– полицейски орган в ГПУ гр.Видин при РД „ГП“ гр.Р*** към ГД „Гранична
полиция“, е задържан ищецът – Н.Н.М. с настоящ адрес *** за срок от 24 часа в
помещение за временно задържане в ГПУ гр.Видин. Именно от този административен
акт се твърди, че са настъпили неимуществени вреди за ищеца. Последният е
оспорил цитираната заповед пред Районен съд - Видин, като с Решение №
236/18.09.2020 г. постановено по НАХД №850/2020г. (приложено по настоящото
дело), същата е потвърдена и след инстанционен контрол в Административен съд –
Видин е образувано КАдм. дело №
200/2020г., по което с влязло в законна сила Решение № 201/18.11.2020г.
издадената заповед за задържане е отменена. Решението на Административен съд -
Видин е влязло в законна сила на 18.11.2020 г.
По делото са
изслушани обясненията на ищеца, от които се установява, че при задържането му в
ареста в гр.Видин са му причинени стрес, неудобства и притеснения за близките
му, както и невъзможност да упражнява дейността на фирмата си чийто управител
е. След задържането не спал дни наред поради емоционалното си състояние
вследствие на неправомерните действия на полицията.
След анализа
на така изложените фактически обстоятелства Съдът съобрази следното от правна
страна:
Съгласно чл.
203 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни
органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава единадесета, а за
неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 ЗОДОВ
постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия
на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
За да
възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на
няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: причинена вреда -
имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие
на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният
акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на
административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При
липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да
се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Условие за
допустимост на иска - чл. 204, ал. 1 АПК
е административният акт да бъде отменен по съответния ред. В този смисъл
предявената от ищеца искова претенция досежно неимуществените вреди се явява
допустима, доколкото няма спор, че Заповед за задържане на лице рег. №
5401зз-60/28.07.2020 г., издадена от Г*** Б*** М*** – полицейски орган в ГПУ
гр.Видин при РД „ГП“ гр.Р*** към ГД „Гранична полиция“ е отменена с Решение №
201/18.11.2020г. по КАдм. дело № 200/2020г. по описа на Административен съд -
Видин, влязло законна сила на 18.11.2020 г. При това положение следва да се
приеме, че е налице първият елемент от фактическия състав на иска за
обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от
страна на юридическото лице Главна дирекция „Гранична полиция“ в МВР, съобр.
Чл.37, ал.2 във вр. чл.38,т.4 от ЗМВР, изразяващо в издаването на
незаконосъобразен административен акт.
В конкретния
случай от събраните по делото доказателства се доказа наличието и на останалите
предвидени в закона материални предпоставки. На първо място следва да се
посочи, че самият престой в помещение за временно задържане в резултат на
наложена принудителна административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР,
обективно води до негативни последици върху емоционалното, психическото и
физическото състояние на всяко лице. Конкретните негативни последици за ищеца в
резултат на незаконосъобразната заповед за задържане, по несъмнен начин се
установяват от обясненията му свързани с причинен стрес, неудобства и
притеснения за близките му, невъзможност да упражнява дейността на фирмата си
чийто управител е. След задържането не спал дни наред поради емоционалното си
състояние.
Негативните преживявания
на ищеца, които съдът възприема като обективни, последователни, непротиворечиви
и взаимно допълващи се, са с такъв интензитет и продължителност, че несъмнено
следва да бъдат квалифицирани като неимуществени вреди и съответно да бъде
определен справедливия размер за тяхното обезщетяване.
Съгласно чл.
4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички вреди - както имуществени, така и
неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Цитираната правна норма сочи, че следва да се установи наличието на причинна
връзка между вредите и незаконния административен акт като елемент от
горепосочения фактически състав, от който възниква обезщетителната отговорност
на държавата. В доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на
причинна връзка между претърпените неимуществени вреди и конкретния незаконен
акт. Причинна връзка е налице, когато вредите са в резултат на увреждането,
настъпили са по повод и във връзка с него. За установяването на причинна връзка
между вредите и незаконния акт са допустими всякакви доказателствени средства.
Вредите, които са му причинени са по повод и във връзка със Заповед за
задържане на лице рег. № 5401зз-60/28.07.2020 г. Още повече, че Правото на
свобода и сигурност е регламентирано в чл. 5 § 1 от Конвенцията за защита
правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ/Конвенцията, ратифицирана със
закон, приет от Народното събрание на 31 юли 1992 г. - ДВ, бр. 66 от 1992 г.; в
сила за Република България от 7 септември 1992 г.), непосредствено след правото
на живот (чл. 2) и следващите забрани на изтезанията и нечовешко отношение (чл.
3). След прогласяването на основното право, в първата разпоредба на Конвенцията
се изброяват хипотезите, в които ограничаването на личната свобода е допустимо.
Изброяването е изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително. Само този
подход съответства на целта на чл. 5 - да гарантира, че никой няма да бъде
произволно лишен от свобода, на основание, което не е визирано в Конвенцията.
Чл. 5 § 1 изисква на първо място задържането да е "законосъобразно",
което включва условието да бъде спазен редът, предписан от националния закон.
Така, чрез изискването за законосъобразност, Конвенцията препраща по същество
към националното право. По своята правна същност, мярка "задържане за срок
от 24 часа" по чл. 72 - чл. 75 от ЗМВР представлява принудителна
административна мярка - административното разпореждане на орган на власт,
непосредствено засягащо правната сфера на адресата.
За
прецизност, настоящия съдебен състав счита за нужно да се позове и на Решение
от 31.03.2016 г. на Европийския съд по правата на човека по делото "Д*** и
други срещу България", в мотивите на което, т. 84, съда приема: "За
задържане, което в нарушение на тази разпоредба, може нормално да се презюмира
– въпреки че презумпция може да бъде оборена – че причинява душевно страдание
на задържаното лице не само докато е лишен от свобода, но и след това. Такова
страдание, което не е задължително да достигне до нивото на психологическа
травма или разстройство, или има външни признаци или симптоми, не винаги ще се
поддава на външни доказателства, като експертни психиатрични или медицински
заключения. Следователно, автоматичният отказ за присъждане на обезщетение на
лице, което е било незаконно задържано, само защото не е представило такива
доказателства, е прекомерно формалистичен и в нарушение на чл. 5 § 5 от
Конвенцията". Цитираният в решението
чл. 5 §5 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи (ратифицирана със закон, приет от НС на 31 юли 1992 г., ДВ, бр. 66 от
14.08.1992 г., обн., ДВ, бр. 80 от 2.10.1992 г., в сила от 7.09.1992 г.),
изрично указва, че всяко лице, арестувано или лишено от свобода в нарушение на
изискванията на този член, се ползва с осигурено от правните процедури право на
обезщетение. Казано с други думи, налице е пряка и непосредствена причинна
връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда.
Ето защо,
следва да се приеме, че неимуществените вреди на ищцата, са доказани по основание.
Конкретният
размер на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди, следва
да бъде определен при съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в
настоящото производството по препращане от § 1 от ЗР на ЗОДОВ.
Според
цитираната разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието
"справедливост" е морално-етична категория и включва съотношението
между деянието и възмездието. Всъщност размерът на обезщетението като паричен
еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при
съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените
вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и
при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането,
така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване.
Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размера на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с
оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по
който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото
лице.
При
определяне размера на претендираните от Н.Н.М. неимуществени вреди, следва да
се съобрази, че: по време на задържането от органите на ГПУ е бил на 47 години
(възрастта, в която човек е натрупал опит, познания, изградил е своя авторите
пред обществото и семейството си), поради което самото задържане безспорно е
имало за него травмиращ характер, макар последното да е било по-малко от 24
часа /от 16,45часа на 28.07.2020г. до 11,20часа на 29.07.2020г./; гр. Лом,
където е бил задържан ищеца е сравнително малко населено място в което хората
се познават и събития от категорията на процесното без всякакво съмнение стават
публично достояние, а фактът на задържане на едно лице от полицията означава за
обществеността едно единствено нещо - че това лице е извършило някакво
противоправно деяние; липсата на каквито и да било данни ищецът да е бил
"заподозрян като извършител на престъпление“, такива доказателства не са
ангажирани нито в производството по обжалване на самата заповед за задържане
пред Районен съд – Видин, нито в хода на настоящото съдебно производството.
Незаконосъобразното задържане несъмнено е повлияло върху психиката на Н.Н.М. до
степен да затрудни социалните му контакти, да му причини стрес, неудобства, невъзможност
да упражнява дейността на търговското дружество чийто управител е и да разклати
емоционалното му състояние. Самият факт на задържането и фактическото лишаване
на лицето от правото на свободно придвижване, предполага настъпването на
емоционален стрес и психически страдания, като извършените вследствие на
незаконосъобразно приложената принудителна административна мярка фактически и
правни действия (ограничаване възможността за свободна комуникация и личен
обиск), неминуемо водят до неудобство и притеснение и съответно до претърпени
неимуществени вреди. Създадените за времето на задържане дискомфорт и
неудобства произтичат вследствие на изпълнението на незаконосъобразна
принудителна административна мярка, каквато по своята същност е заповедта за задържане.
Въпреки това обаче претендираното обезщетение в размер на 500.00лв. се явява
прекомерно завишено предвид продължителността на периода на увреждането – от 16,45часа
на 28.07.2020г. до 11,20часа на 29.07.2020г.
При това
положение, претенцията спрямо ответника следва да се уважи, като на база
изводите по-горе, следва да се присъди обезщетение по справедливост в размер на
200.00 лева /двеста/, който е най-справедлив и най-точно и съответно ще
овъзмезди претърпените неимуществени вреди от незаконната заповед за задържане
на административния орган, като искът до предявения размер от 500.00лв. следва
да бъде отхвърлен като недоказан по размер.
По иска за
заплащане на законната лихва върху сумата от 200.00 лева. Задължението за лихва
има акцесорен характер и следва съдбата на главното вземане. Предвид
обстоятелството, че искът за заплащане на обезщетение за искът за неимуществени
вреди е основателен, настоящият съдебен състав намира, че и исковата претенция
за заплащане на законната лихва от завеждане на исковата молба – 26.02.2021г до
окончателното изплащане е основателен.
По отношение
претенцията за присъждане на обезщетение за претърпени вреди от имуществен
характер, претендирани в размер на 250.00лева /двеста и петдесет/
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по воденото НАХД №850/2020г. по описа на Районен съд – Видин и
КАдм. дело № 200/2020г. по описа на Административен съд – Видин, настоящия
съдебен състав намира същата за недопустима. Тъй като с разпоредбата на чл. 8,
ал. 3 от ЗОДОВ, се прегражда възможността по реда на ЗОДОВ да се търси
обезщетение за направените разноски в приключилите съдебни производства, по
които е предвиден специален ред в случая по реда на АПК, в който въпроса за
сторените разноски е уреден с изричната разпоредба на чл.143 от АПК, като за
неуредените случай се прилага ГПК. Доколкото и в Тълкувателно решение № 1/
15.03.2017 г. на ОСС от Първа и Втора колегия на ВАС по тълк. дело № 2/ 2016
г., предвижда допустимост на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ при липсата на друг
предвиден законов ред за овъзмездяване на разходите за заплатен адвокатски
хонорар. В тази част исковата молба следва да бъде оставена без разглеждане и
върната, а производството по делото – прекратено на основание чл. 130 от ГПК
във вр. с чл. 144 от АПК.
Съгласно чл.
10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда
ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част
от иска. В случая, от ищеца са направени разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат в размер на 300,00 лева /триста/. В отговора на
исковата молба и по съществото на делото от ответника е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендираният общ размер на
претърпените имуществени и неимуществени вреди от ищеца е 750,00 лева, поради
което съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималния предвиден
размер на адвокатското възнаграждение е 300,00 лева /триста/. С оглед
изложеното възражението на ответника е неоснователно.
Съобразно
изхода на процеса, при материален интерес на исковете в размер на общо 750,00
лева, уважена част в размер на 200,00 лева, направени от ищеца разноски в
процеса за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева, в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 80,00 лева, както и 10,00 лева
за платената държавна такса (80 лева = 200 лева (уважена част) х 300 лева
(разноски)/750 лева).
Разпоредбата
на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ е специална и дерогира общото правило на чл.
78, ал. 3 от ГПК, съгласно което ответникът също има право да иска заплащане на
направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Ето защо,
въпреки частичната основателност на исковата претенция, искането на ответника
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.
Мотивиран от
изложените съображения и на основание чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с
чл. 1, ал.2, чл. 4 и чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ и чл. 130 от ГПК във вр. с чл. 144
от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри съдебен състав,
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“
при МВР, ДА ЗАПЛАТИ на Н.Н.М. с ЕГН * *** сумата от 200.00 лв. /двеста/
представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, в
резултат на незаконен административен акт - Заповед за задържане на лице рег. №
5401зз-60/28.07.2020г., издадена от полицейски орган при ГПУ - Видин отменена с
Решение № 201/18.11.2020 г. по адм. дело № 200/2020г. по описа на
Административен съд – Видин, постановено по водено касационно производство
срещу Решение № 236/18.09.2020г. по НАХД №850/2020г. по описа на Районен съд –
Видин, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от
завеждане на исковата молба – 26.02.2021г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част,
относно присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер
над 200.00 лв. до претендирания размер от 500.00 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на Н.Н.М. с ЕГН * ***
чрез адвокат С*** П. от МАК, с която на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е
предявен иск срещу Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР с административен
адрес гр.С*** , бул. "К*** М*** Л*** " № *, за присъждане на обезщетение за претърпени
вреди от имуществен характер в размер на 250,00 лв /двеста и петдесет/
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по воденото НАХД №850/2020г. по описа на Районен съд – Видин и
КАдм. дело № 200/2020г. по описа на Административен съд – Видин и връща същата,
като ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“
при МВР ДА ЗАПЛАТИ на Н.Н.М. с ЕГН * *** сумата в размер на общо 90,00лева /деветдесет/,
представляваща сторените в настоящето производство разноски за заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение съобразно с уважената част от иска.
В
прекратителната част в която исковата молба е оставена без разглеждане
постановения съдебен акт има характера на Определение и подлежи на обжалване и
протест с частна жалба пред Върховния административен съд в 7 дневен срок от
съобщаването му на страните.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба чрез Административен съд - Монтана пред
Върховен административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните.
На основание
чл.138, ал.3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на
чл.137 от АПК.
Административен съдия: