№ 39
гр. Враца, 26.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Петър Н. Петров
при участието на секретаря Валя П. Апостолова
като разгледа докладваното от Петър Н. Петров Гражданско дело №
20231420101704 по описа за 2023 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от З. А. Л., ЕГН **********, чрез
пълномощник - адв. Б. З.в против "Профи Кредит България" ЕООД, *******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж. к. "Мотописта", бул. "България" № 49, бл. 53Е, вх. "В",
ет. 7, представлявано от Светослав Николаев Николов.
В исковата молба ищецът сочи, че на 08.10.2021 год. между него и ответното дружество бил
сключен договор за потребителски кредит с № 40006132535. Излага се, че страните се
договорили отпуснатия паричен заем да бъде в размер на 600,00 лева, а в договора било
посочено, че кредитополучателят ще ползва две допълнителни услуги, предлагани от
кредитодателя - "Фаст" и "Флекси", за които било уговорено възнаграждение, както следва -
180,00 за услугата "Фаст" и 420,00 лева за услугата "Флекси" или общо възнаграждение за
допълнителни услуги в размер на 600,00 лева. Ищецът сочи, че е изплатил задълженията си
по процесния договор. Поддържа, че договорът е нищожен на основание чл. 10, ал. 1, вр. чл.
22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), тъй като не била спазена предвидената от
закона форма. Счита, че е нарушено изискването договорът да е написан по ясен и
разбираем начин, като всички елементи от него следва да бъдат представени с еднакъв по
вид шрифт, не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. Излага
твърдение, че не му било предоставено копие от Общите условия, а процесният договор не
бил подписан от него на всяка страница, съгласно разпоредбите на ЗПК. Поддържа, че
размерът на шрифта, с който е написан договора е под минимално изискуемия, а именно под
12.
1
На следващо място, сочи, че процесния договор не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, тъй като липсвала ясно разписана методика на формиране на годишния процент
на разходите (ГПР) по кредита, което е в противоречие с изискванията на чл. 19, ал. 1,
връзка чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 ЗПК. Поддържа, че описаните в съдържанието на
договора допълнителни услуги водят до различен размер на ГПР от посочения в договора,
който надвишава максимално допустимия. Счита, че ответното дружество, в нарушение на
приложимите законови разпоредби не е включило в размера на ГПР разходите за заплащане
на допълнителните услуги, които по своята същност представляват печалба за кредитора,
надбавка към главницата, заплащана периодично, поради което същата следва да е част от
годишния лихвен процент (ГЛП) и ГПР. По така изложените съображения, счита че е
нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като търговецът е заблудил потребителя за
действителния размер на ГПР, приложим в отношенията между страните.
Поддържа на следващо място, че клаузите в процесния договор не са формулирани по ясен
и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл. 147, ал. 1 от Закона за защита на
потребителите (ЗЗП) и разглеждани както самостоятелно, така и в съвкупност с останалите
уговорки, не позволявали на потребителя да оцени правилно икономическите последици от
сключването на процесния договор.
Твърди, че услугите "Фаст" и "Флекси", изобщо не били изпълнявани от ответното
дружество.
Излага съображения за нищожност на отделните клаузи от процесния договор на основание
чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД - поради нарушение на закона и на основание чл. 26, ал. 1,
предл. второ ЗЗД - поради нарушаване на добрите нрави, във връзка с чл. 146 ЗЗП.
Сочи, на следващо място, че целта на таксите и комисионните по чл. 10а ЗПК е да покрият
административните такси на кредитора за допълнителните услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, а не представляват такси, свързани с основната услуга по договора
- предоставянето на паричен заем.
По тези подробно изложени в исковата молба съображения се иска от съда да постанови
решение, с което:
- да се признае за установено в отношенията между страните, че клаузата за допълнително
възнаграждение за кредитора за закупена и използвана допълнителна услуга "Фаст"
по договор за потребителски кредит № 40006132535, сключен между страните на 08.10.2021
год. е нищожна;
- да се признае за установено в отношенията между страните, че клаузата за допълнително
възнаграждение за кредитора за закупена и използвана допълнителна услуга "Флекси"
по договор за потребителски кредит № 40006132535, сключен между страните на 08.10.2021
год. е нищожна и
- да бъде осъден ответника "Профи Кредит България" ЕООД, *******, да заплати на ищеца
сумата от 50,00 лева - частичен иск, представляваща недължимо платени суми по договор за
потребителски кредит № 40006132535, сключен между страните на 08.10.2021 год., ведно
2
със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника „Профи Кредит България"
ЕООД“, с който предявените искове се оспорват като неоснователни.
Поддържа се в отговора, че процесният договор за потребителски кредит, представлява
търговска сделка, по отношение на която са приложими специалните правила на Търговския
закон (ТЗ), а кредитополучателят се ползва и с допълнителна
закрила, в качеството си потребител, което
обуслявяло субсидиарното приложение на разпоредбите на ЗЗП и ЗПК. Излага се, че
съгласно разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ страната не може да се позовава на нищожност
поради липса на форма, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорила
действителността на изявлението. Поддържа се, че цитираната разпоредба на ТЗ е
приложима по отношение на процесния договор. Сочи се на следващо място, че ако
кредитополучателят е усвоил заемната сума, то той е приел изпълнението на кредитодателя
и не е възразил срещу действителността на изявлението на страните по договора. Поддържа
се, че заемната сума по процесния договор е усвоена в пълен размер, съгласно
договореното между страните. Излага се твърдение, че от сключване на договора за кредит
до образуване на настоящото производство ищецът не е направил възражение за липса на
форма поради размера на шрифта, на който са отпечатани договорът, погасителния план и
всички останали приложения към него. Излага се становище, че въведеното с разпоредбата
на чл. 10, ал. 1 ЗПК изискване всички елементи на договора да бъдат с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт - не по-малък от 12 е неясно и не създава конкретно задължение за
кредитодателя, което да не е било спазено от него.
Поддържа се на следващо място, че законодателят не е регламентирал значението на "размер
шрифт - не по-малък от 12", като в разпоредба на законе не била посочена мерна
единица за шрифт 12, което прави изискването на разпоредбата неясно,
не било регламентирано също така в какви мерни единици се измерва размер 12 - метри,
сантиметри, проценти, процентни пункта, пиксели, пунктове и пр.
Излага се, че видовете и стандартите на текстообработване са различни, поради което е
налице разлика в големината на шрифтовете. Поддържа се, че всеки шрифт има собствена
големина, при което при зададен един и същ размер на визуализация на шрифт от едно
шрифтово семейство същият се различавал от шрифт от друго шрифтово семейство, което
било видно при физическо сравняване на големината на символите при различните
шрифтове.
Поддържа се, че изискването за изписване на текста на договора с шрифт не по-малък от 12
не отговаря на Директива 2008/48/ЕО относно договорите за потребителските кредити. Сочи
се, че в Директивата няма такова залегнало изискване. Излага се твърдение, че в
националното ни законодателство е въведено допълнително изискване към договорите за
3
потребителски кредити, чрез изискването за размер на шрифта не по-малък от 12.
На следващо място се сочи, че установената от националното законодателство санкция за
неспазване на изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК, а именно, че кредитодателят губи правото да
получи лихвите и разноските по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК не отговаря
на изискването за пропорционалност, въведено със съображение 47 от Директивата,
съгласно което изборът на санкции е по усмотрение на държавите членки, но предвидените
в националните законодателства санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и
възпиращи.
По-нататък в отговора се излага, че по силата на процесния договор ответното дружество е
предоставило на ищеца паричен заем в размер на 600,00 лева, като ищецът се задължил да
върне на кредитодателя предоставената в заем сума, ведно с договорената възнаградителна
лихва, както и възнаграждение за допълнително закупени от него услуги "Фаст" и "Флекси".
Поддържа се, че всички условия по договора били предварително уговорени между
страните. Твърди се, че по искане на кредитополучателя, кредитодателят предоставил
определен набор от допълнителни услуги, с които се предоставя приоритетно разглеждане и
становище по искането за кредит /допълнителна услуга „Фаст”/, а кредитополучателят има
възможност да променя първоначално договорените падеж, размер на вноска и ежемесечно
плащане на вноски /допълнителна услуга „Флекси”/, като тези услуги се
предоставяли срещу допълнително възнаграждение за кредитодателя. Излага се, че редът за
ползване на допълнителните услуги е подробно описан в Общите условия, представляващи
неразделна част от договора за потребителски кредит.
Поддържа се, че възнаграждението за избран и закупен незадължителен пакет от
допълнителни услуги, определено в клауза IV от процесния договор не противоречи на
разпоредбите на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Излага се, че описаните възможности за
потребителя представляват услуги или дейности, които се извършват по повод на сключения
договор за кредит, и са в полза на кредитополучателя. Поддържа се, че с разпоредбата на чл.
9, ал. 1 ЗПК, с която се въвежда дефиниция на понятието договор за потребителски кредит,
законодателят е предоставил известна свобода на кредитодателя да предоставя и
допълнителни услуги, извън тези по предоставянето на заем. По-нататък се сочи, че ищецът
дължи възнаграждение по сключено споразумение за предоставяне на допълнителни
услуги, тъй като се е възползвал от предоставените от кредитодателя допълнителни
услуги. Сочи се също така, че всички условия и предпоставки за използване на закупените
допълнителни услуги са ясно и точно описани.
Излага се на следващо място, че таксата за усвояване на кредита се заплаща от
кредитополучателя, за това че на същия е отпусната заемна сума, която такса се дължи към
момента на отпускане на кредита и обикновено се прихваща от размера на отпуснатата
главница, предвид което възнаграждението за използваните услуги "Фаст" и "Флекси" не се
дължи за предоставената наличност по посочената от ищеца в договора банкова сметка.
Сочи се, че таксата за управление е свързана с административните разходи на кредитодателя
по управление на кредита и обикновено се изчислява като процент от главницата. Поддържа
4
се, че таксите по усвояване и управление на кредита представляват разходи на
кредитодателя във връзка с отпуснатия кредит, те са част от самата дейност по кредитиране
и се включват в цената на самия кредитен продукт.
По тези изложени в отговора на исковата молба съображения се иска от съда да постанови
решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
В съдебно заседание ответното дружество не изпраща представител.
Съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Както е посочено и в доклада по делото, неоспорен от страните, основанието на исковете се
определя от съда въз основа на обстоятелствата, на които се позовава ищецът в исковата
молба. Предвид, което съдът, извършва преценката за съотношението, в което се намират
помежду си съединените искове, като не е обвързан от изявлението на ищеца относно
обективното им съединяване /в този смисъл са и решение № 527/21.06.2010 г. по гр. д.№
1363/2009 г. на IV г. о. на ВКС и решение № 97/08.02.2013 г. по т. д. № 196/2011 г., I т. о. на
ВКС и др./. По отношение на начина на съединяване на искове за недействителност на
сделка, е налице задължителна съдебна практика, според която съдът е длъжен да разгледа
основанията за нищожност според тежестта на сочения от ищеца порок в поредността от
най-тежкия през по-леките, а не от начина на подреждане на претенциите в исковата молба
/в този смисъл са: решение № 97/08.02.2013 г. по т. д. № 196/2011 г., I т. о. на ВКС, решение
№ 106/01.03.2011 г. по гр. д. № 1460/2009 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 199/12.07.2016 г.
по гр. д. № 583/2016 г. на IV г. о. на ВКС и др./.
В исковата молба, в частта относно установителните искове, ищецът поддържа на
самостоятелни основания твърдения за нищожност на оспорваните клаузи за допълнителна
услуга „Фаст” и допълнителна услуга „Флекси” – противоречие със закона и накърняване на
добрите нрави, предвид което, съдът приема, че е сезиран с два отделни иска – по чл. 26, ал.
1, хипотеза първа ЗЗД и чл. 26, ал. 1, хипотеза трета ЗЗД, връзка с чл. 146 ЗПК.
По отношение осъдителния иск, ищецът поддържа, че на основание чл. 55, ал. 1, хипотеза
първа ЗЗД иска осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от 50,00 лева,
представляваща частичен иск от общо 600,00 лева, недължимо платени суми по процесния
договор за потребителски кредит.
С оглед изложеното, съдът приема, че са предявени кумулативно съединени при условията
на евентуалност установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, хипотеза първа от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл. 26, ал. 1, хипотеза трета ЗЗД, както следва:
за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата за закупено
допълнително възнаграждение за кредитора за допълнителна услуга "Фаст" по договор за
потребителски кредит № 40006132535 е нищожна; за признаване за установено в
отношенията между страните, че клаузата за закупено допълнително възнаграждение за
кредитора за допълнителна услуга "Флекси" по договор за потребителски кредит №
40006132535 е нищожна и предявен при условията на кумулативност с всеки един от
евентуалните установителни искове осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
5
хипотеза 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД относно клаузата за възникнало
задължение за заплащане на допълнително възнаграждение за закупена и използвана услуга
"Фаст":
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже: 1. че между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение по Договор за паричен заем №
40006132535 от 08.10.2021 год., 2. по силата на което за ищеца е възникнало задължение за
заплащане на допълнително възнаграждение за закупена и използвана услуга "Фаст" в
сочения размер, и 3. че клаузата за допълнителната услуга, уговорена в сключения между
ищеца и ответното дружество договор, противоречи на закона.
С доклада е указано на ищеца, по ясен и безпротиворечив начин, че не сочи доказателства за
фактите, за които носи доказателствена тежест. Процесният договор не е представен от
ищеца. В действителност между страните няма спор, че принципно са се намирали в
облигационна връзка по сключен договор за паричен заем, по който ищецът е имал
качеството заемател, а ответното дружество – заемодател. По делото, обаче не са
представени никакви доказателства за съдържанието на договора и в частност за
съдържащата се в него клауза за допълнителна услуга "Фаст", закупена и използвана от
ищеца, чиято нищожност се иска да бъде прогласена.
За да прецени дали една клауза е нищожна, за съда следва да е налице
възможността обективно да се запознае с нейното съдържание – какво гласи уговорката,
какво е нейното съдържание, какви условия са уговорени между страните. Едва след като
съдът се запознае с нейното съдържание, би могъл да определи на първо място вида на
уговорената допълнителна услуга, на второ място условията, при които същата е уговорена,
и накрая – дали същата има неравноправен характер, респ. дали искът на ищеца е
основателен.
Няма как съдът да прецени дали клаузата е неравноправна без да бъде представен
договорът, в който тя се съдържа. Поради тази причина съдът е в невъзможност да се
произнесе и обсъди както въведените от ищеца основания, поради които счита клаузата за
нищожна, така и възраженията на ответника, заявени в писмения отговор. След като съдът
не е запознат с текста на самата клауза, по никакъв начин не може да установи дали
спорната клауза противоречи на закона или противоречи на добрите нрави, каквито доводи
се излагат от ищеца.
С доклада по делото, който не е оспорен от страните, на ищеца са дадени указания, че носи
тежестта да установи фактите, от които черпи изгодни за себе си последици и на които
основава своите искови претенции, и му е указано, че не сочи доказателства за тези факти.
Въпреки дадените от съда указания ищецът не е ангажирал никакви доказателства.
В исковата молба ищецът е заявил искане съдът да задължи ответното дружество да
представи справка от счетоводството за всички извършени плащания, в т. ч. платежни
нареждания за погасени вноски по кредит № 40006132535, разписки, извадка от счетоводни
6
книги, копие от договора, погасителен план и СЕФ, което искане е оставено без уважение от
съда.
Ищецът е страна по договора за заем и доколкото в исковата молба не са изложени
твърдения същият да е изгубен или унищожен не по негова вина, ищецът е следвало да ги
представи в заверени от него копия, в случай че е желаел същите да бъдат приети като
писмени доказателства по делото.
В гражданския процес всяка от страните следва да ангажира чрез съответното
доказателствено искане доказателствата, чрез които да установи обстоятелствата, от които
черпи изгодни за себе си последици. Задължаване на насрещната страна или на трето
неучастващо по делото лице да представи намиращ се у него документ предполага, освен че
такъв документ съществува и се намира в държане на това лице, още и че ищецът не
разполага с този документ, поради което е в невъзможност да го представи по делото и
доколкото насрещната страна или третото лице нямат интерес да го представят, то
задължаването им да го представят, скрепено със санкцията по чл. 161 ГПК за насрещната
страна или отговорност за вреди за третото лице, е единствената възможност за ищеца този
документ да бъде приет по делото и да се ползва от него.
Способът за събиране на доказателства, регламентиран в чл. 190, ал. 1 ГПК, не е предвиден,
за да бъде улеснена страна по делото, като вместо нея насрещната страна бъде задължена да
представи документи, които се намират и у двете страни. По този начин се подменя и
тежестта на доказване, като под угроза от прилагане на санкцията на чл. 161 ГПК се вменява
на страната да ангажира доказателства за факти, за които не само не носи доказателствената
тежест, а и доказването им би било неизгодно за нея. Съгласно чл. 154 ГПК, всяка от
страните следва да проведе пълно главно доказване относно обстоятелствата, от които
извлича изгодни за себе си правни последици.
От установяване на нищожност на посочената в исковата молба клауза, съдържаща се в
процесния договор за заем, се претендират изгодни за ищеца правни последици, поради
което ответното дружество няма и не следва да му се вменява задължение да представи
съответния договор.
Ищецът не е ангажирал никакви доказателства за съдържанието на клаузата за закупена и и
използвана допълнителна услуга „Фаст”, чието обявяване за нищожна претендира, поради
което искът се явява недоказан и следва да бъде отхвърлен.
С оглед неоснователността на иска по чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, съдът следва да се
произнесе по предявения евентуален иск, тъй като е налице условие за неговото разглеждане
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД относно клаузата за възникнало
задължение за заплащане на допълнително възнаграждение за закупена и използвана услуга
"Фаст", в тежест на ищеца е да докаже: 1. че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение по Договор за паричен заем № 40006132535 от 08.10.2021
год., 2. по силата на което за ищеца е възникнало задължение за заплащане на допълнително
възнаграждение за закупена и използвана услуга "Фаст" в сочения размер, и 3. че клаузата за
7
допълнителната услуга, уговорена в сключения между ищеца и ответното дружество
договор, накърнява добрите нрави.
На ищеца е указано, ясно и безпротиворечиво, че не сочи доказателства за фактите, за които
носи доказателствена тежест.
И този иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен по гореизложените съображения,
чието дословно приповтаряне е безпредметно.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД относно клаузата за възникнало
задължение за заплащане на допълнително възнаграждение за закупена и използвана услуга
"Флекси":
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже: 1. че между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение по Договор за паричен заем №
40006132535 от 08.10.2021 год., 2. по силата на което за ищеца е възникнало задължение за
заплащане на допълнително възнаграждение за закупена и използвана услуга "Флекси" в
сочения размер, и 3. че клаузата за допълнителната услуга, уговорена в сключения между
ищеца и ответното дружество договор, противоречи на закона.
С доклада е указано на ищеца, че не сочи доказателства за фактите, за които носи
доказателствена тежест. Както вече беше посочено между страните няма спор, че принципно
са се намирали в облигационна връзка по сключен договор за паричен заем, по който
ищецът е имал качеството заемател, а ответното дружество – заемодател. По делото, обаче
не са представени никакви доказателства за съдържанието на договора и в частност за
съдържащата се в него клауза за допълнителна услуга "Флекси", закупена и използвана от
ищеца, чиято нищожност се иска да бъде прогласена.
И този иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен по гореизложените съображения,
чието дословно приповтаряне е безпредметно.
С оглед неоснователността на иска по чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, съдът следва да се
произнесе по предявения евентуален иск, тъй като е налице условието за неговото
разглеждане
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД относно клаузата за възникнало
задължение за заплащане на допълнително възнаграждение за закупена и използвана услуга
"Флекси", в тежест на ищеца е да докаже: 1. че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение по Договор за паричен заем № 40006132535 от 08.10.2021
год., 2. по силата на което за ищеца е възникнало задължение за заплащане на допълнително
възнаграждение за закупена и използвана услуга "Флекси" в сочения размер, и 3. че клаузата
за допълнителната услуга, уговорена в сключения между ищеца и ответното дружество
договор, накърнява добрите нрави.
И този иск е следва да бъде отхвърлен като неоснователен по гореизложените съображения,
чието дословно приповтаряне е безпредметно.
Що се касае до иска с правно с основание чл. 55, ал. 1, хипотеза първа ЗЗД, предявен при
8
условията на кумулативност с всеки един от евентуалните установителни искове, същия
следва да бъде отхвърлен като неоснователен, с оглед изложените от съда съображения.
По разноските:
При този изход на производството по делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има
право на разноски. Ищецът е направил възражение за прекомерност на юрисконсултското
възнаграждение, предвид което и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за
правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът
определя юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника в размер на 100,00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от З. А. Л., ЕГН **********, против "Профи Кредит България"
ЕООД, *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. "Мотописта", бул.
"България" № 49, бл. 53Е, вх. "В", ет. 7, представлявано от Светослав Николаев Николов,
иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД за прогласяване нищожността на
клауза за закупена и ползвана допълнителна услуга „Фаст” в сключен на 08.10.2021 год.
между него и ответното дружество договор за потребителски кредит с №
40006132535, поради противоречието й със закона, КАКТО И предявения в условията на
евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД за прогласяване
нищожността на клауза за закупена и ползвана допълнителна услуга „Фаст” в сключен
на 08.10.2021 год. между него и ответното дружество договор за потребителски кредит с №
40006132535, поради накърняване на добрите нрави.
ОТХВЪРЛЯ предявения от З. А. Л., ЕГН **********, против "Профи Кредит България"
ЕООД, *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. "Мотописта", бул.
"България" № 49, бл. 53Е, вх. "В", ет. 7, представлявано от Светослав Николаев Николов,
иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД за прогласяване нищожността на
клауза за закупена и ползвана допълнителна услуга „Флекси” в сключен на 08.10.2021 год.
между него и ответното дружество договор за потребителски кредит с №
40006132535, поради противоречието й със закона, КАКТО И предявения в условията на
евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД за прогласяване
нищожността на клауза за закупена и ползвана допълнителна услуга „Флекси” в сключен
на 08.10.2021 год. между него и ответното дружество договор за потребителски кредит с №
40006132535, поради накърняване на добрите нрави.
ОТХВЪРЛЯ предявения от З. А. Л., ЕГН **********, З. А. Л., ЕГН **********,
9
против "Профи Кредит България" ЕООД, *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж. к. "Мотописта", бул. "България" № 49, бл. 53Е, вх. "В", ет. 7, представлявано от
Светослав Николаев Николов, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, хипотеза първа ЗЗД, за
осъждане на ответника да му заплати сумата от 50,00 лева, представляваща частичен иск от
общо 600,00 лева, недължимо платени суми по сключен на 08.10.2021 год. между него и
ответното дружество договор за потребителски кредит с № 40006132535.
ОСЪЖДА З. А. Л., ЕГН **********, да заплати на "Профи Кредит България" ЕООД,
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. "Мотописта", бул. "България"
№ 49, бл. 53Е, вх. "В", ет. 7, представлявано от Светослав Николаев Николов, сумата от
100,00 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Враца с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
10