Решение по дело №14793/2018 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ ………………/18.06.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

              

               ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на тридесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева

 

при секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 14793 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод предявени от „А.з.с.н.в.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, *****срещу М.Н.М., ЕГН **********, адрес: *** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.79, ал.1, вр.чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД, вр. чл.99, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, пр. І ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 534.72 лева /петстотин тридесет и четири лева и 72 ст./ - главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 30.04.2018 г. до окончателното изплащане на вземането; 84.37 лева /осемдесет и четири лева и 37 ст./ – договорна лихва за периода от 27.09.2016 г. до 26.09.2017 г.; 15.16 лева /петнадесет лева и 16 ст./ - такса за оценка на досие за периода от 14.12.2016 г. до 26.09.2017 г.; 288.08 лева /двеста осемдесет и осем лева и 08 ст./ - такса за услуга „Кредит у дома“ за периода от 17.01.2017 г. до 26.09.2017 г.; 53.74 лева /петдесет и три лева и 74 ст./ - обезщетение за забава за периода от 19.05.2017 г. до 30.04.2018 г., представляващи задължение по Договор за потребителски кредит № *****, сключен на 02.08.2016 г. между „П Ф Б” ООД, ЕИК **** и М.Н.М., вземането по който е прехвърлено от страна на „П Ф Б” ООД ЕИК **** в полза н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *****, по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.05.2017 г..

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителните искове, навеждайки следните фактически твърдения: по силата на сключен Договор за потребителски кредит № *****/02.08.2016г., „П Ф Б” ООД предоставило на М.Н.М. сума в размер на 550 лева при лихва и други условия, подробно уговорени с договора за заем и ОУ. Ответникът се задължил да върне сумата в общ размер от 658.49 лв., включваща заетата сума в размер на 550 лева и 108.49 лева договорна лихва на 60 броя равни седмични вноски, всяка в размер на 10.97 лв..  Падежът на задължението бил 28.09.2017г.. Преди сключване на договора, на кредитополучателят бил предоставен стандартен европейски формуляр описващ вида на кредита, вкл. преддоговорна информация относно условията на договора и стойността на всички разходи по кредита. За оценка досието на кредитополучателя се дължала такса в размер на 27.50 лева. Кредитополучателят поискал услуги доставка на заетата сума и седмично събиране на вноските в брой по негово местоживеене, за което дължал такса 463.13 лева общо. Така сумата която следвало да върне възлизала на 1155.12 лева, в която се включвали 550 лева – главница, 108.49 лева - договорна лихва, 27.50 лева – такса оценка досие и 463.13 лева – такса услуга кредит у дома. Размерът на седмичната погасителна вноска възлизал на 19.26 лева, в която освен главницата и договорната лихва, се включвали и седмичните вноски за такса оценка досие в размер на 0.46 лева и 7.82 лева такса услуга кредит у дома. Кредитодателят е изпълнявал задълженията си по договора, като е предоставил на заемополучателя посочената сума и е извършвал възложените услуги. Заемът бил усвоен изцяло от титуляра. За погасяване на задълженията по договора, ответникът платил сума от 232.79, с която били погасени следните задължения: 181.05 лева – такса услуга кредит у дома, 12.34 лева – такса оценка досие, 24.12 лева – договорна лихва и  15.28 лева – главница. Понастоящем, непогасената сума по кредита е в исковия размер. Въпреки настъпилият падеж на паричното задължение, изпълнение от страна на ответника не е последвало. Междувременно е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.05.2017 г. между „П Ф Б” ООД и „А.з.с.н.в.” ООД, включително на вземането срещу М.Н.М., който е уведомен за цесията. От тази дата, ответникът дължи обезщетение за забава, което до датата на заявлението възлиза на 53.74 лева. Предвид неизпълнение на поетите от последния задължения, по негова инициатива е учредено заповедно производство по образуваното ч.гр.д. № 8955/2018г. по описа на ВРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Издадената в негова полза заповед за изпълнение била връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, като му е указано да предяви иск на основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, поради което за него е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли за постановяване на положително решение по предявените искове.

Въпреки предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, като не е изразил становище по допустимостта и съществото на предявените искове; по обстоятелствата, на които се основават същите; не е изложил възражения срещу исковите претенции, а съответно и обстоятелствата, на които същите се основават, както и не е посочил доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и не е представил писмени доказателства, с които евентуално разполага.

Ищецът редовно призован за съдебно заседание, чрез процесуален представител прави искане за постановяване на неприсъствено решение.

Въпреки предоставената му възможност, в срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба и не се е явил, нито е изпратил представител в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.

СЪДЪТ, като взе предвид, че на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и че искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 вр. чл. 239 ГПК. Ето защо решението по делото следва да бъде основано на положителната преценка за наличие на предпоставките за постановяване на неприсъствено такова.

По разноските:

Имайки предвид установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение, то следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските направени в заповедното производство, съобразно ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г., т.12.

С оглед изхода на спора основателно е и искането на ищеца за осъждане на ответника да му заплати деловодните разноски в настоящото производство, които възлизат на сумата от 225  лева - довнесена държавна такса. По отношение на юрисконсултското възнаграждение, съдът намира, че същото обаче следва да бъде определено в размер от 100 лева, съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 ГПК. Така разноските в полза на ищеца се определят на сумата от 325 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

                                

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.79, ал.1, вр.чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД, вр. чл.99, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, пр. І ЗЗД, в отношенията между ищеца „А.з.с.н.в.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, ****, от една страна и ответника М.Н.М., ЕГН **********, адрес: ***, от друга, че в полза на ищеца съществуват вземания срещу ответника в следните размери: 534.72 лева /петстотин тридесет и четири лева и 72 ст./ - главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 30.04.2018 г. до окончателното изплащане на вземането; 84.37 лева /осемдесет и четири лева и 37 ст./ – договорна лихва за периода от 27.09.2016 г. до 26.09.2017 г.; 15.16 лева /петнадесет лева и 16 ст./ - такса за оценка на досие за периода от 14.12.2016 г. до 26.09.2017 г.; 288.08 лева /двеста осемдесет и осем лева и 08 ст./ - такса за услуга „Кредит у дома“ за периода от 17.01.2017 г. до 26.09.2017 г.; 53.74 лева /петдесет и три лева и 74 ст./ - обезщетение за забава за периода от 19.05.2017 г. до 30.04.2018 г., представляващи задължение по Договор за потребителски кредит № *****, сключен на 02.08.2016 г. между „П Ф Б” ООД, ЕИК **** и М.Н.М., вземането по който е прехвърлено от страна на „П Ф Б” ООД ЕИК **** в полза н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *****, по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.05.2017 г..

ОСЪЖДА М.Н.М., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.з.с.н.в.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, *****сумата от 75 лева /двеста и пет лева/, представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.8955/2018г. на ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА М.Н.М., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.з.с.н.в.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, *****сумата от 325 лева /триста двадесет и пет лева/, представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски при настоящото разглеждане на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

                                                                                  

РАЙОНЕН СЪДИЯ: