О П Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е № 471
гр.Кюстендил, 17.09.2021год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в закрито съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 269 по описа за 2021год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Производството по
делото е образувано по искова молба на П.А.М. ***, предявена чрез пълномощника
му адв. С.Г., против ОД на МВР – Кюстендил за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на
300,00лв., представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие по АНД № 1137/2019г. по описа на Районен съд – Дупница, образувано във връзка с оспорване на НП №
19-5310-001038/10.09.2019г. на началник група към ОД на МВР – Кюстендил. Ищецът
претендира присъждане на исковата сума ведно със законната лихва, считано от
13.03.2020г., както и на деловодни разноски.
Съдът е изискал служебно АНД № 1137/2019 г. по описа на Районен съд – Дупница, въз основа на което се установяват следните фактически обстоятелства:
Делото пред РС е образувано по предявена от ищеца П.А.М., жалба срещу Наказателно постановление № 19-5310-001038 от 10.09.2019г., издадено от началник група КПДГПА при ОД на МВР – Кюстендил. Жалбата е подадена чрез пълномощника на жалбоподателя адв. С.Г., упълномощена на 04.10.2019г., която е представила и договор за правна защита и съдействие по АНД № 1137/2019г. на РС – Дупница, подписан на 04.10.2019г., съобразно който е получила от П.А.М. възнаграждение в размер на 300,00лв. платено в брой. По делото е проведено открито съдебно заседание на 20.11.2019г., във връзка с което упълномощеният адвокат на жалбоподателя е депозирал писмена молба със становище за поддържане на предявената жалба и с искане за отмяна на оспореното НП. Следва решение на РС – Дупница от 19.12.2019г., с което НП е отменено в частта, с която на П.А.М., на основание чл.185, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20,00лв., съотв. НП е потвърдено в частта, с която на П.А.М., на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10,00лв.
Срещу решението на РС в частта, с която е потвърдено оспореното НП е подадена касационна жалба от П.А.М. чрез адв. Г., като е образувано КАНД № 33/2020г. по описа на Административен съд – Кюстендил. В жалбата и в допълнителната молба от 13.02.2020г., жалбоподателят не прави искане за присъждане на деловодни разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение по АНД № 1137/2019г. на РС – Дупница. По делото пред касационната инстанция е проведено открито съдебно заседание на 11.03.2020г. в отсъствие на страните, вкл. на процесуалния представител на касатора М.. С решение № 67 от 13.03.2020г. по КАНД № 33/2020г., Административен съд – Кюстендил отменя въззивното решение в оспорената му част и при усл. на чл. 221, ал.2 от АПК - отменя и НП.
Съдът, въз основа на установените факти и като извърши дължимата служебна проверка по чл.130 от ГПК вр. с чл. 203 от АПК вр. с §1 от ЗР на ЗОДОВ, счита предявения иск за процесуално недопустим. Съображенията са следните:
Видно от доказателствата по приложеното дело, административнонаказателното съдебно производство по оспорване на издаденото срещу ищеца наказателно постановление е приключило с решението на Административен съд – Кюстендил от 13.03.2020г. по КАНД № 33/2020г., постановено след проведеното открито съдебно заседание на 11.03.2020г. Към посочената дата на последното съдебно заседание, е в сила разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН / нова, обн. ДВ бр.94/29.11.2019г., в сила от 03.12.2019г./, съгласно която в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Видно е, че касаторът /ищец в настоящото производство/ не е предявил претенция за разноски както с касационната жалба, така и в съдебното заседание, независимо, че предвид изхода от спора - отмяна от касационната инстанция на атакуваното НП в оспорената му част, е имал право на разноски.
Предвид настъпилата законодателна промяна в разпоредбата на чл.63 от ЗАНН до приключване на административнонаказателното съдебно производство по оспорване на издаденото наказателно постановление, съдът счита предявения иск за недопустим, тъй като за ищеца е съществувала правната възможност да претендира присъждане на сторените разноски в производството по КАНД № 33/2020г. по описа на Административен съд – Кюстендил. Регламентираната правна възможност за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на наказателното постановление и уреждането на съответния институт в административнонаказателното производство, водят до отпадане на съществуващата до този момент друга процесуална възможност – тези разноски да се претендират като вреди в производството по чл. 203 и сл. АПК във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В този смисъл е установената съдебна практика – вж. Решение № 7173 от 14.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1299/2021 г., III о., Определение № 2057 от 17.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1421/2021 г., III о. и др.
Разпоредбата на чл.63, ал.3 ЗАНН е приложима и за неприключилите към датата на влизането й в сила на 03.12.2019г., административнонаказателни производства, а пропускът на ищеца да поиска от касационната инстанция присъждане като разноски на заплатеното адвокатско възнаграждение в производството пред РС - Дупница по АНД № 1137/2019г., го лишава от процесуалното право да претендира същите по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. След изменението на ЗАНН е създадено ефективно правно средство за защита на имуществения интерес на ищеца, поради което приложението на исковия ред за защита е отпаднало, съответно отпаднала е и нуждата от прилагане на Тълкувателно решение № 1 по т. д. № 2/2016 г. на ВАС, което е цитирано в исковата молба. Неизползването на нововъведеното правно средство поради процесуално бездействие на жалбоподателя /сега ищец/ не прави иска с правно основание чл. 1 ЗОДОВ допустим.
Предвид изложените съображения, предявеният осъдителен иск е процесуално недопустим. Дължимо е определение за връщане на исковата молба и за прекратяване на производството по делото.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА исковата молба на П.А.М., ЕГН **********,***, подадена чрез пълномощника му адв. С.Г., против Областна дирекция на МВР – Кюстендил, с която е предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 300,00лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие по АНД № 1137/2019г. по описа на Районен съд – Дупница, образувано във връзка с оспорване на НП № 19-5310-001038/10.09.2019г. на началник група към ОД на МВР – Кюстендил.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Определението подлежи на обжалване пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му на ищеца.
Определението да се съобщи на ищеца чрез изпращане на препис.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: