Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 08.05.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на двадесет и втори април, две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.
СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 2274 по описа за 2019г. на
СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 549590/29.11.2018г. по гр.д. № 45021 по описа за 2018г. на
Софийски районен съд, 78-ми състав е
признато за установено на основание на чл. 422 вр. с
чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за
енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че Р.Б.Д., ЕГН ********** и К.Б.Д., ЕГН
********** дължат на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******с
адрес: *** заплащане разделно и при
равни квоти сумите в общ размер,
както следва: на сумата от общо 1800лв.,
представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
№ 17 в гр. София, ж.к. „*******за
периода от 07.03.2015г. до 30.04.2017г.; сумата от общо 30лв., представляващи възнаграждение за дялово разпределение на
енергията в имота за този период, ведно със законната лихва за плащането на
тези суми от 07.03.2018г. до изплащането им; сумата от общо 140лв., представляващи лихва за забава
за плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 07.03.2015г. до
23.02.2018г.; сумата от общо 5лв.,
представляващи обезщетение за забава на плащането на възнаграждението за дялово
разпределение на енергията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по заповедно дело № 15176/2018г. на Софийски районен съд, като неоснователни поради погасяване по давност са
отхвърлени исковете за главница за топлинна енергия за горница над 1800лв. до предявен размер от 2387,08лв. ; за
лихва над 140лв. до предявен размер от 345,80лв. ; за главница за
възнаграждение за дялово разпределение на енергията за горницата над 30лв. до
предявен размер от 47,48лв. както и за
лихва върху главница за дялово разпределение над 5лв. до 9,87лв., за които
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело №
15176/2018г. на Софийски районен съд, като ответниците
са осъдени да заплатят на ищеца разноски от по 284,58лв. по исковото дело и
от по 37,44лв. разноски по
заповедно дело.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5208901/19.12.2018г. от
ищеца - Т.С.”ЕАД, ЕИК *******в
частта, в която исковете са отхвърлени. Изложило
е съображения, че решението е неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствени
правила и на материалния закон. Посочило е, че неправилно районният съд бил
приел, че задълженията не се дължат поради погасяването им по давност.
Претендирало е разноски.
Въззиваемите-ответници по исковете – Р. Б.Д., ЕГН ********** и К.Б.Д., ЕГН ********** не
са изразили становище по жалбата.
Третото лице помагач на страната на въззивника-ищец – „Т.С.”ЕООД, ЕИК *******не
е изразило становище по жалбата.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова искова молба вх.№ 2019460/09.07.2018г.
на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******с адрес: ***
срещу Р.Б.Д., ЕГН ********** и К.Б.Д., ЕГН **********, с която е поискало от съда да признае за установено на основание
на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр.
с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл.
79 и чл. 86 от ЗЗД съществуване на вземането му срещу ответниците
разделно и при равни квоти за заплащане
на суми в общ размер, както следва: сумата от общо 2387,08лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението-07.03.2018г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 17 в гр. София, ж.к. „*******за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г.; сумата от общо 47,48лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението-07.03.2018г., до изплащането й, представляващи възнаграждение за
дялово разпределение на енергията за този период; сумата от общо 345,80лв., представляващи лихва за
забава за плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 16.09.2015г.
до 23.02.2018г.; сумата от общо 9,87лв.,
представляващи обезщетение за забава на плащането на възнаграждението за дялово
разпределение на енергията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по заповедно дело № 15176/2018г. на Софийски районен съд, като му се
присъдят разноски. Навело е
твърдения, че ответниците са клиент на топлинна енергия
в имота и отговарят при равни квоти и разделно пред ответника за плащането на потребените стоки и услуги в него, потребили
енергия в количества и на стойност за
които е предявен иск, дължали и стойност
на услугата дялово разпределение на енергията, изпаднал в забава на
плащането на сумите, страните били обвързани от договор при Общи условия.
Дяловото разпределение на енергията било извършено от трето лице, но съобразно
Общите условия следвало да се плати на ищеца.
Ответниците Р.Б.Д., ЕГН ********** и К.Б.Д., ЕГН ********** в предоставения срок за отговор са оспорили исковете. Навели
са твърдения, че от 2015г. не са живели
в имота, радиатори били затапени и демонтирани от години, не били употребили
енергия в количества и на стойност, за които е предявен иск, абонатен номер на
имот бил различен от 131862. В о.с.з. от 25.10.2018г. са признали, че са
съсобственици на имота при равни квоти.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.”ЕООД, ЕИК *******е подкрепило исковете.
По делото не се спори, а и от
приложеното заповедно дело №15176/2018г. на СРС, 78 състав се установява, че по
заявление вх. № 3022075/07.03.2018г. е издадена заповед за изпълнение, с която
е разпоределно Р.Б.Д.,
ЕГН ********** и К.Б.Д., ЕГН ********** да заплатят на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******разделно
и при равни квоти за заплащане на суми в общ размер, както следва: сумата
от общо 2434,56лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението-07.03.2018г., до изплащането й,
представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент № 17 в гр. София,
ж.к. „*******за периода от 01.05.2014г.
до 30.04.2017г; сумата от общо 355,67лв.,
представляващи лихва за забава за плащането на главницата за топлинна енергия
за периода от 16.09.2015г. до 23.02.2018г.; и съдебни разноски от 105,80лв., за така издадена заповед длъжниците са уведомени на 22.05.2018г., на 01.06.2018г. са
подали възражение , като Р.Д. не е
посочила конкретни основания за оспорванията, а К.Д.
е посочил, че не дължи сумите, защото от 10 години не живее в имота, на 11.06.2018г.
заявителят е уведомен за необходимостта от представяне в едномесечен срок от
съобщението, че е предявил иск за установяване съществуване на вземанията по
заповедта и такива е представил на 09.07.2018г.
В о.с.з. от 25.10.2018г. са
признали, че са съсобственици на имота при равни квоти и с определение на съда
от същата дата това обстоятелство е признато за безспорно и ненуждаещо се от
доказване.
Приет е протокол от 31.08.2018г., носещ подпис на трето лице помагач, съгласно
който е отчетено показанието на водомер в имота, като е констатирано, че
радиатори са демонтирани.
Приети са Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, одобрени от ДКЕВР с Решение от
03.02.2014г., съгласно чл. 33 от които
задълженията за плащане на енергията следва да се платят в 30-дневен срок след
публикуване на фактурата на интернет-страница на ищеца.
По делото са приети протоколи за
отчет на уредите, носещи подписи, положени за потребител, съгласно които реален
отчет на уредите е извършен на
29.04.2015г., в имота има отоплително тяло щранг-лира, а за
останалите отчетни периоди на обявени две дати за отчет не е осигурен достъп до
имота от ответниците.
Приети са изравнителни сметки за процесните три отчетни периода за общо 2387,08лв.,, съгласно които в имота се потребява
енергия за горещо битово водоснабдяване, отчитана по показания на водомер,
енергия за отопление с щранг-лира, както и такава за сградна инсталация, като стойност за втори и трети отчетен
период суми за горещо битово водоснабдяване са начислени на база брой лица
поради неосигурен достъп, през първия отчетен период е съобразено показание на
водомер. За отопление е начислена сума за щранг-лира
и за сградна инсталация.
С прието по делото заключение по
съдебно-техническата експертиза вещото лице след запознаване с документи по
делото и проверки при ищеца и топлинния счетоводител е посочило, че стойност на
реално потребление на енергията в имота за процесния
период е тази по изравнителните сметки, които
са извършили коректно дяловото разпределение на енергията въз основа на показанията на общия топломер при
коректно отчислени технологични разходи. Посочило е, че в имота се потребява енергия за горещо битово водоснабдяване и за
отопление чрез щранг-лира, сградна
инсталация било определена съобразно отопляем обем на имота от 149 куб.м. Посочило е, че за първия период сумата за
горещо битово водоснабдяване е определена по показания на водомер, а за
останалите периоди – на база брой потребители, поради неосигурен достъп за
отчет. Посочило е, че неосигуреният достъп не е довел до начисляване на енергия
за отопление с радиатори, защото такива са били демонтирани през тези периоди.
Така начислена енергия в имота е била само за горещо битово водоснабдяване, за сградна инсталация, както и за отопление с щранг-лира. Посочило е стойност на реално потребление на енергията
е в размер на 2387,07лв., на следващ ред в заключението по експертиза и в о.с.з.
е посочило, че сума е 2387,05лв.
С прието по делото неоспорено от
страните заключение по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице е посочило,
че по записвания на ищеца няма отразени плащания на сумите, те са дължими.
Изравнителни сметки били въвеждани в система на ищеца през юли месец на
съответната година.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът намира от права
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно.
По допустимостта на решението в
обжалваната част:
Съдът следи служебно за
допустимостта на първоинстанционното решение в
обжалваната му част. Съдът приема, че решението в обжалваната част по исковете за възнаграждение за дялово разпределение на енергията и лихва върху нея е
недопустимо. Това е така, защото
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК не сочи вземане за дялово
разпределение и лихва за забава на плащането му, а само за вземания, посочени
във заповедта за изпълнение е допустим установителния
иск по чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК. Релевантно при преценката за допустимост на
иска е заповедта за изпълнение, а не заявлението за издаването на такава
заповед. Това е така, защото заявлението не се връчва на длъжника и на него не
е дадена възможност да признае или оспори вземанията, посочени в него. На
длъжника се връчва заповедта за изпълнение, тя очертава претенцията към него и
съответно очертава рамките на спорния предмет по делото. В случая със заповедта
за изпълнение не е разпоредено плащане на суми за
възнаграждение за дялово разпределение на енергия и обезщетение за забава на
плащането му, поради което исковете за такива суми са недопустими,
постановеното по тези искове решение на СРС е недопустимо и следва да се
обезсили , а производството по тях следва да се прекрати. Съдът не следва да се
произнася по заповедта за изпълнение за тези суми, защото иск за такива не е
допустим и в правомощие на заповедния съд е да прецени дали следва да обезсили
заповедта в тази й част.
В останалата обжалвана част решението е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната
част, в която съдът прие, че е допустимо:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с
415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл.
154 и чл. 155 от Закона за енергетиката
(ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване
на съществуване на вземане за
заплащане на стойност на доставена
топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, отделно и обезщетение за забава на плащане
на същото, за което е издадена
заповед за изпълнение по реда
на глава ХХХVІІ от ГПК.
За да се уважи този
иск по делото
следва да се установи, че
за процесния период между страните
е съществувало валидно правоотношение по силата на което
ищецът се е задължил да доставя
на ответника топлоенергия срещу задължение на ответника да
заплаща стойността й, както и че ищецът
е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно
с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба
№16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./, поради
което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане
на стойността на същото, като
е изпаднал и в забава за изпълнението му.
По делото не се спори а и се установи от
приети книжа по заповедно дело, че по повод
на заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно производство , по което е издадена заповед. и с нея
е уважено изцяло искането на заявителя
„Т.-С.”АД и длъжникът е осъден да
му заплати процесните суми като дължима
стойност на потребена
топлинна енергия за процесния имот за процесния период , лихва за забава в размерите на процесните суми, за които е предявен иска, възражение срещу заповедта е депозирано в срок, като заявителят в срока по чл.
415 от ГПК е предявил настоящия иск.
Действащата към периода на облигационните отношения
между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ),
и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването
(обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, без да е нужно
потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период и Наредба №16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители
на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното
предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването
за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от
нейното самостоятелно отклонение, като съгласно ал.3 лицата по ал. 2 се смятат
за потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл.72, ал.4 от НТ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва
и че потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата, както и дължат заплащане на сумата за
мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006
г. по
адм. дело
Nо 11361/2005 г. на 5
чл. състав
на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване
на подаването на топлинна енергия
към отоплителните тела в имотите си чрез физическото
им отделяне от сградната инсталация,
направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и
други дейности обслужващи основните.
Съдът приема, че по делото е установено и че ответниците са потребител на топлинна енергия в имота за процесния период и отговаря пред ответника за заплащане на
цялото количество доставена енергия в имота при равни квоти. Решението на районния
съд в частта, в която искове са уважени не е обжалвано и обвързва съда с сила
на пресъдено нещо за обстоятелството, че за процесния период страните са били обвързани от валидно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия. Това обстоятелство се
установява и от признато от ответниците
обстоятелство, че са собственици на имота при равни квоти.
Съдът приема, че договора съдържа качествени параметри
са въведени от самия законодател. Това е така защото разпоредбата на чл. 132,
ал.1 от ЗЕ вменява като задължение оператора на топлопреносната
мрежа, който е част от топлопреносното предприятие,
да осигури режим на работа на топлопреносната мрежа в
съответствие с изискванията на наредбите за топлоснабдяване
по чл. 125, ал.3 от ЗЕ. Същевременно
наредбите по чл. 125, ал. 3 от ЗЕ , а именно: Наредба №16-334 от 06.04.2007 г., сочи задължение на оператора на топлопреносната мрежа да осигурява режима на работа на топлоснабдителната система, като определя температурата и
налягането на топлоносителя в съответствие с изчислителния хидравличен режим и
приетия температурен график за постигане на минимални разходи при
производството и преноса на топлинната енергия до съоръженията на потребителите
и следи за спазването им. Отделно самите ОУ на ищеца доразписват
качествените параметри на услугата. С
клаузата на Общите условия е
вменено задължение за ищеца да осигурява в абонатната станция
температурен режим и количество на топлоносителя, което да съответства на
договорената мощност, за подгряване на топлоносителя в сградната
инсталация за отопление и на топлата вода за битови нужди. Температурният режим
е посочен като общ за цялата топлоснабдителна система
или за отделни топлоизточници. Отделно е въведено и
задължение ищеца избрания от него температурен режим и количество топлоносител,
постъпващо в абонатната станция, да осигурява температура на подгрятата вода за
горещо водоснабдяване 55 градуса на изхода от подгревателя
към сградната инсталация и поддържане на предвидените
по проект температури в отопляемите помещения с допустимо отклонение минус 1,5
градуса при изчислителни режими. Съгласно ОУ „Т.С. ”ЕАД е длъжно да поддържа
параметрите на топлоносителя, съгласно хидравличния режим и температурния
график на топлопреносната мрежа. Температурният
график е функция на температурата на подаващата мрежова вода в зависимост от
температурата на външния въздух. Той отчита промяната на температурата на
топлоносителя при промяна на температурата на околния въздух с цел достигане на
предвидената температура вътре в отопляемите помещения, когато вътрешната
отоплителна инсталация работи според предписанията. Температурният график
осигурява баланса между производство, пренос и минимизиране на технологичните
разходи и качество на топлоснабдяването. В посочените
ОУ е предвидено задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия да
поддържа параметрите на топлоносителя, съгласно температурния график на топлопреносната мрежа.
Съдът приема, че при така установените нормативни изисквания
и записвания в ОУ на ищеца, са разписани качествените параметри на доставената
услуга. Въведено е точно определено изискване за конкретната температура на
водата на битово горещо водоснабдяване – 55 градуса на изхода от подгревателя към сградната
инсталация. За отопление на помещенията също е въведено задължението на топлоснабдителното предприятие – продавач на топлинна
енергия, а именно - да осигури такива
качествени показатели на подавания топлоносител, които съобразени с конкретните
атмосферни условия да осигурят достигане на предвидените проектни температури в
отопляемите помещения, при съответно нормална работа и на вътрешната
отоплителна система като част от сградната
инсталация. Параметрите за качество са определени точно и ясно, респ. са определяеми, като е посочен механизъм за
определянето им в зависимост от предварително посочени критерии.
Съдът приема, че от събраните
по делото доказателства по делото е установено, че през процесния
период за имота потребената топлинна
енергия е на стойност от 2387,08лв..
Това се установява от приети неоспорени
изравнителните сметки, изготвени от топлинния счетоводител, за които се
установява от прието заключение по техническата експертиза, че сочат коректно
разпределение на потребена енергия. Съдът кредитира заключението
по техническата експертиза в тази част като неопровергано от другите доказателства
по делото. Действително, вещото лице в заключението и в о.с.з. е посочило стойност от 2387,07лв. и от 2387,05лв., но съдът приема,
че това е аритметична грешка при изчисленията, а реалното потребление е
стойността по изравнителните сметки от 2387,08лв. За този извод съдът съобрази
обстоятелството, че вещото лице не е установило грешки, направени пи
разпределение на топлинната енергия, обстоятелство, че е работило по
показанията, посочени в тези изравнителни сметки, както и извода, че дялово
разпределение е направено коректно. Установено е потребление на енергия за
горещо битово водоснабдяване и за отопление с щранг-лира,
начисляване на енергия за сградна инсталация
съобразно обем на имота, не е начислена енергия за отоплени с радиатори. При
така установеното съдът приема, че вземане на ищеца към ответника за плащане на сумата от 2387,08лв. като стойност на доставена
топлинна енергия в имота за периода от
01.05.2014г. до 30.04.2017г. е установено по делото , че е възникнало.
По делото ответниците
в срок не са направили възражение за погасяване на задълженията по давност и
неправилно районният съд е отхвърлил иска като погасен по давност за сумата от 587,08лв. за периода от 01.05.2014г. до 06.03.2015г. С възражението по
заповедно дело и с отговора на искова молба такива изявления не са направени от
тях. Ответниците не са направили други изявления по
делото до изтичане на срока за отговор, такива не са и докладвани от районния
съд, поради което неправилно СРС е приел
с решението, че в срок е направено възражение за погасяване на задълженията по
давност и е уважил същото за сумата от 587,08лв. При така възприето решението
на СРС в обжалваната част за главница от 587,08лв.
следва да се отмени и иск следва да се уважи с лихва от подаване на
заявлението.
По делото не е установено
публикуване на фактури в интернет-страница на ищеца, което е условие за
основателност на иска за обезщетение за забава, поради което като краен
резултат правилно районният съд е отхвърлил иска за забава на плащането на
главницата и в тази обжалвана част решението на СРС макар и по други съображения следва да бъде потвърдено.
По отговорността
за разноски по исково дело пред въззивния
съд:
С оглед изхода на делото
съдът приема, че разноските следва да се поставят
в тежест на страните съобразно уважената част от исковете. Така двамата въззиваеми следва да бъдат осъдени да платят на въззивника разделно и при равни квоти суми в общ размер ,
както следва: 3,60лв. разноски за държавна такса за производство пред СГС;
72лв. възнаграждение за юрисконсулт в производство пред СГС; сумата от
169,20лв. разноски по исковото дело пред СРС и сумата от 22,26лв. съдебни
разноски по заповедно дело. Така всеки ответник следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от по още 133,53лв.
съдебни разноски по заповедно дело, исково дело пред СРС и СГС.
Въззиваемите не са претендирали разноски и
такива не им се следват.
На третото лице помагач разноски не
се следват съобразно чл. 78 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение №
549590/29.11.2018г. по гр.д. № 45021 по
описа за 2018г. на Софийски районен съд, 78-ми състав
в частта, с която са отхвърлени
като неоснователни исковете, предявени
с искова молба вх.№ 2019460/09.07.2018г.
на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******с адрес: ***
срещу Р.Б.Д., ЕГН ********** и К.Б.Д., ЕГН **********, с която е поискало от съда да признае за установено на основание
на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр.
с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл.
79, чл. 266 и чл. 86 от ЗЗД съществуване на вземането му срещу ответниците за заплащане разделно и при равни квоти на суми в общ размер, както следва: сумата
от общо 17,48лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението-07.03.2018г., до изплащането й,
представляващи възнаграждение за дялово разпределение на топлинна енергия в апартамент № 17 в гр. София, ж.к. „*******за периода от 01.05.2014г. до 06.03.2015г.; сумата от общо 4,87лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на тази
сума, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно
дело № 15176/2018г. на Софийски районен съд и ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по исковете в тази част.
ОТМЕНЯ Решение №
549590/29.11.2018г. по гр.д. № 45021 по
описа за 2018г. на Софийски районен съд, 78-ми състав
в частта, с която са отхвърлени
като неоснователни исковете, предявени с искова молба вх.№ 2019460/09.07.2018г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******с адрес: *** срещу Р.Б.Д., ЕГН **********
и К.Б.Д., ЕГН **********, с която е
поискало от съда да признае за
установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415
от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД съществуване на вземането му
срещу ответниците за заплащане разделно и при равни квоти на суми в общ размер, както следва:
сумата от общо 587,08лв. ведно със законната лихва от подаване на
заявлението-07.03.2018г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 17 в гр. София, ж.к. „*******за периода от 01.05.2014г. до 06.03.2015г. за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело №
15176/2018г. на Софийски районен съд и
вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени с искова молба вх.№
2019460/09.07.2018г. на Т.С.”ЕАД,
ЕИК *******с адрес: *** срещу Р.Б.Д.,
ЕГН ********** и К.Б.Д., ЕГН ********** положителни установителни
искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл.
149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и
чл. 86 от ЗЗД, че Р.Б.Д., ЕГН ********** и К.Б.Д., ЕГН ********** дължат на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******заплащане
разделно и при равни квоти на сумата от общо
587,08лв. (петстотин осемдесет и седем лева и 0,08лв), ведно със законната
лихва от подаване на заявлението-07.03.2018г.,
до изплащането й, представляващи стойност на потребена
топлинна енергия в апартамент № 17 в гр. София, ж.к. „*******за периода от 01.05.2014г. до 06.03.2015г., за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело №
15176/2018г. на Софийски районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
549590/29.11.2018г. по гр.д. № 45021 по
описа за 2018г. на Софийски районен съд, 78-ми състав
в останалата обжалваната част.
ОСЪЖДА Р.Б.Д., ЕГН ********** със съдебен
адрес: адв. К.А.,*** да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******с адрес: *** на
основание на чл. 78, ал.1 и ал. 8 от ГПК
сумата от общо 133,53лв. (сто
тридесет и три лева и 0,53лв), представляващи съдебни разноски по заповедно
дело , исково дело пред СРС, въззивно производство пред
СГС.
ОСЪЖДА К.Б.Д., ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. К.А.,***
да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******с
адрес: *** на основание на чл. 78, ал.1
и ал. 8 от ГПК сумата от общо 133,53лв.
(сто тридесет и три лева и 0,53лв), представляващи съдебни разноски по
заповедно дело , исково дело пред СРС, въззивно
производство пред СГС.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на страната на ищеца –„„Т.С.”ЕООД, ЕИК *********.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.