Р
Е Ш Е
Н И Е № 301
гр. Сливен, 28.06. 2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение, ІІІ-ти наказателен състав, в
публично заседание на двадесети и четвърти юни през 2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДИМОВА при секретаря И.Ж, като разгледа докладването от председателя АНД №686 по описа от 2019 година, за да
се произнесе, взе предвид следното: Производството
е по повод жалба от Х.А. М., ЕГН: **********, против Наказателно
постановление F442290/10.12.2018 на
Директора на офис Сливен при ТД на НАП-Бургас, с което на жалбоподателя на
основание член 53 във връзка член 83 и член 3, ал.2 от ЗАНН е наложена имуществена санкция в размер на 500
/петстотин/ лева. Жалбоподателят,
редовнопризован, не се явява.Изпращапроцесуаленпредставител, койтомолизаотмяна нанаказателнотопостановление. В
с.з., административно-наказващия орган, издал обжалваното наказателно
постановление, не изпраща свой представител. Актосъставителят
и свидетел с пор.№4, редовно призовани, се явяват лично. Поделото е
постъпилописменостановище, входиранона 21.06.2019 година, в което, Даниела
Желева, в качеството й на процесуален представител на АНО моли за даване ход на
делото и потвърждаване на атакуваното НП.Към писменото становище е приложено
копие от пълномощно.
Въз основа на събраните по делото
доказателства , съдът прие за установена следната фактическа обстановка: При извършена проверка се установило,
че Х.А. М, като лице подлежащо на задължителна регистрация по ЗДДС за периода 01.06.2017 година – 31.05.2018
година не е подало заявление за задължителна регистрация по ЗДДС в
компетентната ТД на НАП – Бургас, ИРМ Сливен – отдел „Услуги на клиенти“ в
срока, предвиден в член 96, ал.1 от ЗДДС, а именно 14-дневен срок от изтичането
на данъчния период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца. В
хода на извършена документална проверка във връзка с подаденото от ЗЛ заявление
за задължителна регистрация по ЗДДС с вх. №ДДС 0000-0047931/31.10.2018 г. на
основание член 96, ал.1 от ЗДДС и след проверка на представените документи –
фактури, служебни бележки, банкови извлечения и други, е установено, че
облагаем оборот за задължителната регистрация на основание член 96, ал.1 от
ЗДДС в размер на 53 160.33 лева, е формиран от продажба на сурово краве
мляко за периода 01.06.2017 година – 31.05.2018 година на „….“ ООД с ЕИК: …. и
на „…“ ООД с ЕИК: … и данъчнозадълженото лице подлежало на задължителна
регистрация на основание член 96, ал.1 от ЗДДС за този период. Заявление
за задължителна регистрация е следвало да бъде подадено от проверяваното лице в
периода от 01.06.2018 година – 07.06.2018 година. Не е спазен законоустановения
срок за подаването му. Заявление
за регистрация по ЗДДС на основание член 96, ал.1 от ЗДДС е подадено в
просрочие от ЗЛ на 31.10.2018 година по елестронен път в компетентната ТД, прието с входящ №ДДС
0000-0047931 / 31.10.2018 година. Издаден
е акт за регистрация по ЗДДС с №200421802310395/13.11.2018 година, който е
връчен на място в сградата на ТД на НАП – Бургас, офис Сливен на упълномощено
лице на 13.11.2018 година. Нарушението
е установено на дата 07.11.2018 годна при извършена проверка за наличие на
основание за регистрация по ЗДДС, възложена с резолюция за извършване на
проверка №202691802219659/ 31.10.2018 година. ДЗЛ Х.А. М. с ЕИК: **********
е регистриран по ЗДДС на 13.11.2018 година. Така
описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Съдът кредитира свидетелските
показания на актосъставителя, С. Вълчева Желева, и показанията на свидетелите, Ц.Г.Н.
и М.Д.Д., като ясни, непротиворечиви и последователни. Те се покриват и
допълват с останалия писмен
доказателствен материал по делото. Всеки един от тях възпроизвежда възприетите
факти от обективната действителност в своята съвкупност и са взаимно допълващи
се. Съдът кредитира съдържанието на
приложените и приобщените по делото по съответния процесуален ред писмени
доказателства. Въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви
и относими към предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни
изводи: Жалбата е процесуална допустима,
подадена в законоустановениясрок от лице, което има правен интерес от
обжалването, съгласно разпоредбата на член 59 от ЗАНН, и разгледана по същество
– основателна. Съдът
намира, че съставеното наказателно постановление съдържа процесуални нарушения,
и е съставено и издадено при неспазване на задължителните изисквания на
разпоредбите начлен 57 ал. 1 т. 4 и член 83, ал.1 от ЗАНН относно наложеното наказание по член 53 във връзка член 83
и член 3, ал.2 от ЗАНН имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева. Актът
за установяване на административно нарушение и издаденото, въз основа на него
наказателно постановление, имат материална доказателествена сила и подлежат на
доказване. Видно
от писмените доказателства по делото и по-точно наказателното постановление, е
налице несъответствие между коректния
адрес на нарушителя и посочения
адрес на кореспонденция с. „Малко село“, община Сливен, а жалбоподателя
е с адрес за кореспонденция село „Изгрев“, община Сливен. По този начин е нарушена разпоредбата на член 57, ал.1, т.4
от ЗАНН и се ограничава процесуалното право на защита на жалбоподателя. В
административнонаказателното производство по ЗАНН е необходимо актовете, които
релевират дадено административно нарушение да имат ясно, точно и пълно съдържание, за да може да породят правните си
последици. Изключителната важност на
„наказателното постановление“ като особен вид правораздавателен акт
предопределя и строгите изисквания на закона относно неговото издаване относно
определените реквизити. Въпросните изисквания, визирани в разпоредбата на член
57 от ЗАНН, го правят законосъобразен акт.От изложеното следва, че
административнонаказващия орган е допуснал грешка като,според приложения и
приобщен по съответния процесуален ред, в АУАН е изписано адрес на нарушителя
село „Изгрев“, община Сливен, а в наказателното постановление е записано село
„Малко село“, община Сливен. В
наказателното постановление като нарушена разпоредба се сочи член 96, ал.1 от
ЗДДС, според която „всяко данъчнозадължено лице с облагаем оборот 50 000
лева или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца
преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период,
през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този
закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни
месеца, включително текущия, лицето е
длъжно да подаде заявление в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат
оборотът“. Съгласно разпоредбата на член
102, ал.3, т.1 от ЗДДС за определяне на данъчните задължения на лицето в
случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок,
се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и
облагаеми вътрешнообщностни придобивания и за получените и за получените
облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя за
периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за
регистрация, ако лицето е подало, до датата, на която е регистрирано от органа
по приходите. Съгласно разпоредбата на
член 104, ал. 5 задълженията по ал.3 се определят с ревизионен акт по реда
ДОПК. В наказателното постановление не
са описани облагаемите доставки, формиращи оборота, за да може да се прецени
дали изискуемия оборот от 50 000 лева е достигнат и до кой период. Съдът
споделя и възраженията на жалбоподателя за наложена „имуществена санкция“
спрямо негоден правен субект на административнонаказателна отговорност.
Утвърденото правило на разпоредбата на член 26, ал.1 от ЗАНН предвижда, че тя е
„лична“, тоест може да се носи от определено
физическо лице, което е в състояние
да разбира свойството и значението на извършеното, и да ръководи постъпките си.
Въпреки това обаче в ЗАНН за определени случаи допуска санкциониране и на
самите юридически лица като изключение. Разпоредбата на член 83, ал.1 дерогира общото
правило за налагане на административно наказание на физически лица, като
предвижда, че в предвидените в закона случаи на юридически лица и еднолични
търговци може да се налага „имуществена
санкция“ за неизпълнение на задължения към държавата или общината при
осъществяване на тяхната дейност. Очевидно тук законът има предвид
санкциониране на нарушения, които пречат на изпълнението на основни задължения
към държавата или община. В посочените случаи законодателят прибягва всъщност
до своеобразна обективна отговорност за извършени административни нарушения,
при които трудно могат да се открият персонално отговорните лица от колектива
на юридическите лица. Видно от приложените и приобщените по
съответния процесуален ред писмени доказателства Х.А.
Мехмедов е регистриран като „земеделски
производител“, тоест като физическо лице, занимаващо се селскостопанска
дейност. В законодателството липсва дефиниция на понятието „селскостопанска дейност“. Съгласно разпоредбата на член 2, т.1 от
Търговския закон лицата, които не са търговци са физическите лица, занимаващи
се със селскостопанска дейност. Същият не е регистриран и като едноличен
търговец, според член 56 от Търговския закон.
В член 4, пар.1, б. „В“ от Регламент ЕС №1307/2013
на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември от 2013 година за
установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за
подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика е дефинирано това
понятие като: производството,
отглеждането или култивирането на селскостопански продукти, включително,
прибирането на реколта, доенето, развъждането на животни и отглеждането на
животни за селскостопански цели, поддържането на земеделска площ в състояние, което да я прави
подходяща за паша или обработване без подготвителни действия, които са извън
рамките на обичайните земеделски методи и машини, съгласно определени от
държавите-членки критерии, въз основа на установената от Комисията рамка, или
извършване на минимална дейност, която се определя от държавите-членки, в
земеделски площи, които естествено се поддържат в състояние, подходящо за паша
или обработване. Видно от приложения материал жалбоподателя е регистриран като
земеделски производител и неговите действия са свързани с този тип на дейност. „Имуществената
санкция“ не е сред административните наказания, регламентирани в член 13 от
ЗАНН, които се налагат за административни нарушения, за които административно-наказателна
отговорност носят физическите лица.Съгласно теорията на българското наказателно
право и административно –наказателното право вина могат да формират само
физическите лица. Съдът счита ,че корпоративните субекти не могат да формират
вина, тъй като нямат собствена воля. Тяхната воля се определя по ред, предвиден
в закона от техните органи на управление, така че юридическите лица не могат да
формират вина. Именно правната диференциация между наказанията „глоба“ и
„имуществена санкция“ е свежда до годния субект на административната
отговорност. Ръководен
от горното, съдът на основание член 63,
ал.1 от ЗАНН РЕШИ: ОТМЕНЯ Наказателно
постановление на Директора на офис Сливен при ТД на НАП – Бургас, с което на Х.А. М., ЕГН: **********,***, на основание член 53 връзка
член 83 и член 3, ал.2 от ЗАНН е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО. Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – град Сливен в
14-дневен срок от съобщаването му на страните. РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………..