Р Е Ш Е Н И Е
гр. Каварна, 09.08.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд Каварна, в публично заседание на седемнадесети
май през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА
при участието на секретаря **** и в присъствието на
прокурора .................................., като разгледа докладваното от
съдията Гр.д. № 27 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск за делба с
правно основание чл. 341 и сл. ГПК, вр. с чл. чл. 69 и сл. ЗН.
Ищецът Л.П.Г. е предявил
срещу Х.П.Г. и М.П.К. иск за делба
на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 24102.501.199 по КК и КР на с. ******, общ. *******
одобрени със Заповед РД-18-13 от 29.03.2006 г. на ИД на АГКК с адрес на
поземления имот с.*******, п.к. 9670, ул. „*****” № *с площ от 2256 кв.м., с
трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до 10м/, при съседи: 24102.501.570; 24102.501.571; 24102.501.638;
24102.501.540; 24102.501.191; 24102.501.517 и 24102.501.569, ведно с попадащите
върху имота: Сграда с идентификатор
24102.501.199.1,
със застроена площ от 105 кв.м., с брой надземни етажи: 1, с предназначение
друг вид сграда за обитаване, Сграда с идентификатор 24102.501.199.2, със
застроена площ от 62 кв.м., с брой надземни етажи: 1, с предназначение:
селскостопанска сграда и Сграда с идентификатор 24102.501.199.3 със застроена
площ от 20 кв.м., с брой надземни етажи: 1, с предназначение: селскостопанска
сграда.
Ищецът твърди, че заедно с ответника
Х.Г. се легитимират като съсобственици в равни идеални части на описания имот
по силата на наследствено правоприемство и
присъединено владение. Въпреки твърдяната съсобственост на 05.06.2020 г.
ответникът Г. се е снабдил с нотариален акт за еднолична собственост върху
имота по обстоятелствена проверка с № 92, том III, вх. рег. № 834 на СВ на АП
при КРС. Ищецът не бил вписан като съсобственик, въпреки, че се явявал един от
двамата наследници по закон на П. Г.П. и че заплащал дължимите по закон данък
сгради и такса битови отпадъци. Счита, че съставения нотариален акт не се
ползва с материална доказателствена сила по отношение
на вписаните в него констатации за размера над ½ ид.ч.
Въпреки, че ответниците ползват целия имот, с оглед възникналата съсобственост
по силата на наследствено правоприемство те са били
владелци на собствената си идеална част и държатели на частта на ищеца.
С оглед невъзможността за
доброволно поделяне на имота е налице правен интерес за предявяване на иск за
делба, поради което се моли, съдът да допусне делбата на недвижимия имот между
страните, при квоти по ½ ид.ч. за всеки от съделителите.
В съдебно заседание и в
депозираната по делото писмена защита ищецът, чрез процесуалния си
представител, пледира за уважаване на предявения иск за делба, с оглед
събраните доказателства за наличието на съсобственост межди него и ответника Х.Г..
Моли по отношение на конституирания в хода на делото втори ответник М.К.
производството по делото да бъде прекратено с оглед установената съсобственост
възникнала по силата на универсално правоприемство
чрез наследяване, по отношение на което ответницата К. няма касателство.
Поради неоснователност на заявеното от ответниците възражение за изтекла в
тяхна полза придобивна давност, същото следва да бъде
отхвърлено, а като последица от това процесния имот
да се допусне до делба при квоти от по ½ ид.ч
за ищеца и ответника Х.Г..
В срока по чл. 131 ГПК,
ответникът Х.Г. е депозирал отговор на исковата молба, чрез процесуалния
си представител адв. Д., с който оспорва иска като неоснователен и недоказан.
Твърди, че е придобил процесния имот по давност, като
е владял имота за себе си от смъртта на майка си настъпила през 2000 г. и до
сега, което обстоятелство е отразено в съставения нотариален акт. Излага, че
ищецът не е живял в имота, не го е владял или държал по какъвто и да било
правен способ, след сключване на неговия брак, като впоследствие е придобил и
живее в друг имот повече от 40 години, приживе и на наследодателя на страните.
Твърди, че след смъртта на майка си е упражнявал самостоятелно владение, като е
установил еднолично фактическата си власт върху целия процесен
имот. Живял е в имота още приживе на наследодателите си и досега, като явно и
недвусмислено е демонстрирал отричане на владението на когото и да било друг.
Неговото владение е започнало именно с намерение да държи за себе си целия имот
като свой, с което твърди да е станал и владелец на претендираните
наследствени части на ищеца и ги е придобил по силата на изтекла в негова полза
придобивна давност, продължила от 2000 година и
досега, т.е повече то 20 години. През периода на самостоятелно владение
ответникът лично и изцяло със свои средства и труд е извършил значителни
подобрения върху процесния имот, с което е
демонстрирал изрично и явно намерението си да свои имота за себе си.
В съдебно заседание и в
депозираната по делото писмена защита ответниците, чрез процесуалния си представител молят
предявения иск за делба да бъде отхвърлен на основанията изложени подробно в
отговора. Твърди се, че наличието на нотариален акт, който се сочи и признава
от ищеца, формира и спецификата на казуса и то в посока обратна на сочената от
ищеца. Именно наличието на нотариален акт обръща доказателствената
тежест по отношение на правата на владеещия собственик – след издаването му
този който оспорва правото на собственост, отразено в него, носи пълната доказателствена тежест за установяване на обстоятелства,
които да легитимират противопоставими негови права на
собственост. Твърди се че такова доказване от страна на ищеца изобщо не е било
проведено. От своя страна ответникът Г. е доказал, че е извършил значителни
ремонти и подобрения на имота, който е обитавал, заедно с подмяна на основни
конструктивни части – покрив, под, трайни подобрения в кухнята и банята,
подменил е дограмата, като всичко това е извършил сам, самостоятелно и за своя
сметка. Според ответника посочените действия сочат, че той е манифестирал
намерението си да владее само за себе си, с което е опровергал презумпцията, че
владее и за другиго. Заплащането на данъци от страна на ищеца само по себе си
нито установява владение/съвладение, нито
представлява пречка кое да е друго трето лице, било то сънаследник или не да
придобива имота изцяло или отчасти по силата на изтекла в негова полза придобивна давност. С изложените мотиви се настоява за
отхвърляне на предявения иск за делба.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, касаещи предмета
на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От
представените удостоверения за наследници /л. 5 - 6 от делото/ се установява,
че ищецът Л.Г. и ответникът Х.Г. са наследници по закон на П. Г. ***, починал
на 02.03.1987 г. и на Е. Х. П., б.ж. на с. *******, починала на 24.08.2000 г.
Страните не спорят, че през време
на брака си наследодателите им П. Г.П. и Е.
Х. П. са
придобили в собственост заявения за делба имот представляващ двор с къща и
стопански постройки в с.****, общ. ***, вписан в разписния лист към плана на
селото под № 199, съставляващ пл. № 11, в кв. 24 по дворищния регулационен план
утвърден със заповед № 69/13.05.1992 г.
С декларация вх. №
367/09.03.2001 г. /л. 14-19 от делото/ ответникът Х.П.Г. е декларирал придобит
от него и Л.Г. по наследство недвижим имот с площ 2500 кв.м. и ЗП 174 кв.м. /л.
81 от делото/.
От представените 13 бр.
приходни квитанции /л. 96 - 108 от
делото/ се установява, че през периода 2005 г. – 2020 г. Л.П.Г. е заплащал
данък недвижим имот и такса битови отпадъци за имот деклариран с декларация вх.
№ 367/09.03.2001 г.
Съгласно представените
кадастрални скици /л. 10 - 12/, заявения за делба имот представлява: поземлен имот с идентификатор 24102.501.199 по КК и КР на
с. ***, общ. ***, одобрени със Заповед РД-18-13 от 29.03.2006 г. на ИД на АГКК
с адрес на поземления имот с.****, п.к. 9670, ул. „***” № **с площ от 2256
кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10м/, при съседи: 24102.501.570; 24102.501.571;
24102.501.638; 24102.501.540; 24102.501.191; 24102.501.517 и 24102.501.569,
ведно с попадащите върху имота: Сграда с идентификатор
24102.501.199.1,
със застроена площ от 105 кв.м., с брой надземни етажи: 1, с предназначение
друг вид сграда за обитаване, Сграда с идентификатор 24102.501.199.2, със
застроена площ от 62 кв.м., с брой надземни етажи: 1, с предназначение:
селскостопанска сграда и Сграда с идентификатор 24102.501.199.3 със застроена
площ от 20 кв.м., с брой надземни етажи: 1, с предназначение: селскостопанска
сграда. В представените кадастрални скици изд. на 27.01.2020 г. като собственик
в КК и КР е вписан П. Г.П., без документ за собственост.
Установява се от представеното
нотариално дело № 152/2020 г., че с нотариален акт за собственост на недвижим
имот, придобит по наследство и давност № 169, том 1, вх. рег. №1338, дело №
152/2020 г. по описа на нотариус Йордан Павлов, на 05.06.2020 г. въз основа на
обстоятелствена проверка и съобразно чл. 587 ГПК Х.П.Г. е признат за собственик
по давностно владение и наследство на следния
недвижим имот:
поземлен имот с площ от 2256 кв.м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, с идентификатор 24102.501.199 по КК на с. ***, общ. ***, ул. „***”
№ **, общ. ***, обл. ***, одобрена със Заповед
РД-18-13 от 29.03.2006 г. на ИД на АГКК при съседи: 24102.501.570;
24102.501.571; 24102.501.638; 24102.501.540; 24102.501.191; 24102.501.517 и
24102.501.569, ведно с построените в имот: жилищен имот с идентификатор 24102.501.199.1, със
застроена площ от 105 кв.м., селскостопанска сграда с идентификатор
24102.501.199.2, със застроена площ от 62 кв.м., и селскостопанска сграда с
идентификатор 24102.501.199.3 със застроена площ от 20 кв.м.
От изготвената по делото СТЕ се
установява, че при направените измервания на поземления имот и сградите в него
са констатирани известни разлики. Сградите като етажност,
конструкция и функционално предназначение са правилно отразени в КК и КР и
съществуват на място. В архива на община Шабла не са установени строителни
документи относно изграждане на сградите в имота.
От писмо изх. №
К-666-1/05.05.2022 г. на Община Шабла се установява, че сгради с идент. 24102.501.199.1, 24102.501.199.2 и 24102.501.199.3,
попадащи в поземлен имот с идентификатор 24102.501.199 по КККР на с. ***, общ. ***,
одобрени със заповед № РД-18-13/29.03.2006 г. на ИД на АГКК, планоснимачен № 199, парцел (УПИ) № 2, квартал № 24 по
регулационен и кадастрален план на с. Дуранкулак, одобрен със заповед №
69/13.05.1992 г. фигурират в плана. Налице са условията на § 127, ал. 1 от ПЗР
към ЗИД на ЗУТ, а именно: сградите са завършени преди 31.03.2001 г.
По делото са събрани гласни
доказателства, чрез разпит на свидетелите М. Г. Ц., В. И. А., П. Т. П. и П. И.
П.. От същите се установява, че всички добре познават ищеца, ответника и
техните семейства, т.к. живеят постоянно или сезонно в с. ****, където
притежават собствени имоти. Всички свидетели заявиха, че знаят имота предмет на
делото, като имот на П. и съпругата му Е. До смъртта си двамата са живели в
имота. След смъртта на Е. настъпила на 24.08.2000 г. в имота останал да живее
ответникът Х. със съпругата си. Ищецът Л. се преместил още преди смъртта на
родителите си в собствено жилище в същото населено място. Въпреки
установяването му в друго жилище ищецът продължил да посещава имота на
родителите си, както приживе, така и след смъртта им. Свидетелските показания
се различаван относно поводите и времето през което ищецът пребивавал в
наследствения имот, което се дължи на различната отдалеченост на собствените им
жилища от процесния имот и периодите, в което те
самите пребивавали в населеното място.
Всички свидетели знаят, че
след смъртта на наследодателите на страните, ремонт на жилищната сграда е
извършвал ответникът Х., който сменил дограмата, направил ремонт на покрива, пода
на кухнята, банята и тоалетната. Свидетелите П. П. и П. П. заявиха, че знаят,
че именно Х. е заплащал на бригадата, която подменила покривната конструкция и
дограмата, както и на майстора, който извършил ремонта в жилището.
Свидетелите заявиха още, че не
са чували между двамата братя да има спорове относно собствеността на имота. Не
са чували приживе родителите на Х. и Л., да са заявявали намерение да оставят
имота само на единия от тях.
Свидетелите М. Ц. и В. А.
знаят, че както преди 4-5 години, така и преди 1-2 години двамата братя водили
разговори да узаконят имота си, т.к. родителите им нямали нотариален акт.
Свидетелите останали изненадани когато разбрали, че Х. се е снабдил с
нотариален акт само на свое име.
Предвид така установеното от фактическа страна съдът
прави следните правни изводи:
Анализирайки събраните по делото доказателства съдът
намира, за установено, че процесния имот е съсобствен между ищеца и ответника Г. при посочените в
исковата молба квоти.
Възражението на ответника Х.Г. за липса на
съсобственост между него и ищеца, поради придобиване на имота от него и
съпругата му въз основа на упражнявано давностно владение
в период повече от двадесет години, съдът намира за неоснователно и недоказано.
Съгласно приетото в ТР № 1 от
06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на
ВКС, независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно
този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални
части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. В
отношенията между съсобствениците е приложима презумпцията на чл. 69 ЗС, но тя
следва да се счита оборена, ако основанието, на което първоначално е установена
фактическата власт, признава такава и на останалите съсобственици /показва съвладение/. В този случай установилият фактическата власт
върху имота е държател на чуждите идеални части в съсобствеността и за да ги
придобие по давност, следва да превърне с едностранни действия държането им във
владение.
Държателят упражнява фактическата власт върху чужда
вещ /движима или недвижима/ за нейния собственик или за владелец, който владее
чрез другиго /чрез държателя/. За разлика от владелеца, по отношение на който
намерението за своене на вещта се предполага, освен
ако не се докаже друго /чл. 69 ЗН/, при
държането се знае отнапред, че имотът се владее за другиго. Държателят може да
се превърне във владелец ако промени намерението си и започне да владее за себе
си. За да има правно значение тази промяна, тя не трябва да остане само в
съзнанието на държателя, а е необходимо да бъде обективирана
с активни действия, насочени срещу собственика, чрез които той да научи, че
фактическата му власт е отблъсната. Ако промяната в намерението не е изразена
чрез несъмнени фактически действия и обективно не е могла да стане достояние на
собственика, упражняваната фактическа власт върху имота не може да се
квалифицира като владение, а като държане, на каквото основание първоначално е
била установена.
При откриване на наследството, всеки от законните
наследници продължава владението на наследодателя за своята идеална част, а по
отношение на идеалните части на другите наследници е държател. Фактът, че
сънаследствения имот се ползва само от някой от наследниците, без
противопоставяне от останалите, сам по себе си не доказва нито предаване на
владение, нито промяна в намерението на сънаследника, който ползва имота,
независимо от продължителността на това фактическо състояние, защото с
неползването на вещта собствеността не се губи. Непротивопоставянето на
останалите наследници е мълчалив акт, който не може да служи като доказателство
за предаване на владение, освен ако заинтересованата страна е доказала други
факти за постигане на съгласие за владение.
В процесния случа при
установените факти по делото, не може да се направи извод, че Х.П.Г. е владял
частите на другия сънаследник с негово съгласие. За да се квалифицира
фактическата власт върху сънаследствените идеални части като владение,
ответникът Г. следваше да докаже, че е отблъснал владението на Л.Г., каквито
доказателства не се събраха в процеса.
По делото се установи по
безспорен начин, че към 2000 г. имотът е бил съсобствен
между Л.Г. и Х.Г. /синове на общите наследодатели П. П. починал през 1987 г. и Е.
П. починала на 24.08.2000 г./. Установи се също, че още приживе на
наследодателите и след като сключил брак ищецът Л.Г. се установил да живее в
собствено жилище, а ответникът Х.Г. продължил да обитава наследствения имот. След
като се установили да живеят по този начин, братята не са имали спорове помежду
си досежно имота. Упражняваната след смъртта на
наследодателите от Х.Г. фактическа власт, не представлява владение по смисъла
на чл. 68, ал. 1 ЗС. Свидетелите не установиха факти, от които да се заключи,
че между двамата братя е постигнато съгласие за предаване на владението на
сънаследствените части от Л. на Х.. Същевременно през 2001 г. Х.Г. е декларирал
целия имот като съсобствен, от което и следва, че той
не е имал съзнанието, че след смъртта на родителите им Л.Г. му е предал владението на своите идеални части от имота.
Въз основа на така подадената декларация ищецът е заплащал дължимите се данъци
и такси за имота. Следователно от 2000
г. в полза на ответника Х.Г. не е започнала да тече придобивна
давност. Същият е бил владелец на своите идеални части и държател на частите на
другия съсобственик. За да се приеме, че е била установена самостоятелна
фактическа власт върху ползвания обект е необходимо да се докаже, че ответникът
Г. е извършил действия, сочещи на такава промяна в намерението, която да е
доведена до знанието на другия съсобственик. Направените ремонтни работи в съсобствения имот, не обосновават извод за установяване на
самостоятелна фактическа власт, тъй като тези действия са осъществени с оглед нормалното
ползване на имота. Снабдяването с
нотариален акт по обстоятелствена проверка на основание придобивна
давност от един от наследниците не се приема в съдебната практика на ВКС като
манифестиране на промяна в намерението на държателя, защото останалите
наследници не са длъжни да правят непрекъснато справки в службата по
вписванията. Отделно от това в конкретния случай при липса на други действия за
отблъскване на владението на съсобственика, от датата на снабдяването с нот. акт през 2020 г. до предявяване на иска за делба не е
изтекъл необходимият десетгодишен давностен срок по
чл. 79, ал. 1 ЗС.
С оглед на изложеното, настоящият състав на съда
намира, че наведеното възражение за придобиване на дворното място и жилищната
сграда по давност от Х.Г. е недоказано.
Поради недоказаност на възражението за придобиване на
имота в резултат на упражнявано давностно владение от
ответника Х.Г., през време на брака му с ответницата М.К., то производството по
отношение на нея подлежи на прекратяване.
На основание чл. 537, ал. 2 ГПК съдът
следва да отмени констативния нотариален акт, легитимиращ Х.П.Г. като
собственик на целия процесен имоти, за ½ ид. ч.
Съгласно чл. 34 ЗС всеки един от съсобствениците може
да поиска делба на общата вещ. Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК в
решението, с което се допуска делбата, съдът се произнася по въпросите между
кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки от съделителите. Следователно в първата фаза на производството
следва да се установи наличието на съсобственост върху имота – предмет на
делбата, основанието за възникване на съсобствеността, както и квотите на съделителите.
От представените по делото доказателства се установи
по безспорен начин, че ищецът и ответникът Х.Г., на основание наследствено правоприемство от общите им наследодатели П. Г.П. и Е. Х.
П., притежават в изключителна собственост заявените за делба имоти, описани
по-горе. Частите им в съсобствеността на делбените
имоти, образувани в съответствие с чл. 5, ал. 1 от ЗН са както следва: ½
ид.ч. за Л.П.Г. и ½ ид.ч.
за Х.П.Г., поради което на основание чл. 69 ал. 1 от ЗН трябва да се допусне
извършването на съдебна делба за процесните имоти при
определените делбени квоти.
Така мотивиран, Каварненският районен съд
Р Е Ш И :
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба на следния
недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 24102.501.199 по КК и КР на
с. ***, общ. ***, одобрени със Заповед РД-18-13 от 29.03.2006 г. на ИД на АГКК
с адрес на поземления имот с.***, п.к. 9670, ул. „***” № * с площ от 2256
кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10м/, при съседи: 24102.501.570; 24102.501.571;
24102.501.638; 24102.501.540; 24102.501.191; 24102.501.517 и 24102.501.569,
ведно с попадащите върху имота: Сграда с идентификатор
24102.501.199.1,
със застроена площ от 105 кв.м., с брой надземни етажи: 1, с предназначение
друг вид сграда за обитаване, Сграда с идентификатор 24102.501.199.2, със
застроена площ от 62 кв.м., с брой надземни етажи: 1, с предназначение:
селскостопанска сграда и Сграда с идентификатор 24102.501.199.3 със застроена
площ от 20 кв.м., с брой надземни етажи: 1, с предназначение: селскостопанска
сграда, между съделителите
Л.П.Г. с ЕГН ********** и Х.П.Г. с ЕГН **********, при следните права: 1/2 ид. ч. за Л.П.Г. и 1/2 ид. ч. за Х.П.Г..
ОТМЕНЯ на
основание чл. 537, ал. 2 ГПК констативен нотариален акт № 169, том I, вх. рег.
№ 1338, н. д. № 152/05.06.2020 г., по описа на нотариус Йордан Павлов, рег. № 035 на НК, изд. по реда на 537, ал. 1 ГПК, в частта, с
която Х.П.Г. с ЕГН **********, е признат за собственик на 1/2 ид. ч. въз основа на давностно
владение и
наследство на следния недвижим имот: поземлен имот с площ от 2256 кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, с идентификатор 24102.501.199 по
КК на с. ***, общ. ***, ул. „***” № *, общ. ***, обл.
***, одобрена със Заповед РД-18-13 от 29.03.2006 г. на ИД на АГКК при съседи:
24102.501.570; 24102.501.571; 24102.501.638; 24102.501.540; 24102.501.191; 24102.501.517
и 24102.501.569, ведно с построените в имот: жилищен имот с идентификатор 24102.501.199.1, със
застроена площ от 105 кв.м., селскостопанска сграда с идентификатор
24102.501.199.2, със застроена площ от 62 кв.м., и селскостопанска сграда с
идентификатор 24102.501.199.3 със застроена площ от 20 кв.м.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 27/2021 г. по
описан а РС Каварна по отношение на ответника М.П.К. с ЕГН **********,***, като
неоснователен.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Добрички окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на
съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………