№ 34202
гр. София, 24.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:М.И.
като разгледа докладваното от М.И. Частно гражданско дело №
20211110158783 по описа за 2021 година
Производството по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „"А.КПЗ“ ООД за издаване на заповед за изпълнение
срещу М. К. П. за неустойка за неизпълнение на задължение.
Заповед за изпълнение е издадена за вземанията за главница, договорна и законна
лихва, както и за разноските.
По отношение на претендираната неустойка.
Същата предвижда задължение за длъжника за заплащане на обезщетение за
непредставяне в срок на обезпечение /поръчители/ на задълженията му по договора. Такава
уговорка се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Същата излиза извън
допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава
имуществена облага от насрещната страна в определен размер без обаче да се престира от
негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до
неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика такава
клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се
вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не го
направи, дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се
увеличава. Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата противоречи на добрите
нрави, което прави уговорката за дължимостта й нищожна. В този смисъл са и
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. №
1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3. За съответствието на тази уговорка със закона съдът следи
служебно, като валидността й се преценява към момента на сключване на съответния
договор, а не с оглед конкретно неизпълнение. Отделно по този начин се заобикаля закона,
1
тъй като императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи
само обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно
обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение - недадено обезпечение, от
което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази
неустойка, са, че вземането няма да бъде събрано. Така се стига до кумулирана неустойка за
забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което е недопустимо.
В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши
преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е
изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК. Ето защо заявлението в
посочените части следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление от 14.10.2021 г. на „"А.КПЗ“ ООД срещу М. К. П. в частта, с
която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
вземане за неустойка в размер на 409,92 лв. за неизпълнение на договорно задължение.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2