Определение по дело №39783/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 6713
Дата: 19 февруари 2023 г.
Съдия: Методи Тодоров Шушков
Дело: 20211110139783
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 6713
гр. София, 19.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МЕТОДИ Т. ШУШКОВ
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Т. ШУШКОВ Гражданско дело №
20211110139783 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124 и сл ГПК
С отговор вх.№57672/21.09.2021 г. на исковата молба, уточнен с молба вх.
№83511/08.11.2021 г. ответниците по първоначалния иск са предявили инцидентен
установителен иск за нищожност на решенията на общото събрание от 30.03.2021 г. по т.2 и
3 от протокола на общото събрание на ее.с..
Ответната страна по този иск-ищец по първоначалния иск, оспорва допустимостта на
иска.
I. По допустимостта на инцидентния установителен иск за нищожност:
Е.с., която не е учредила сдружение за управление, т. е. не е персонифицирана, се
управлява от общото събрание на етажните собственици, респективно на етажните
собственици и обитателите чрез взетите от него решения. Тези решения се формират от
успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието, насочени за
постигане на определена цел. При решенията на ее.с. няма насрещни права и задължения,
както при сделките. Субективните предели на действие на решенията на общото събрание
на ее.с. са по-широки от тези на многостранните сделки. В този смисъл те са особен вид
многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на
обща цел. Законът урежда специална процедура за вземането на тези решения, като
регламентира начина на свикване, състав, представителна власт гласуване, предметна
компетентност. ЗС и ЗУЕС не урежда специални основания за нищожност на решенията на
общото събрание на ее.с.. Отликите между вземането на решенията от сключването на
сделките, дори и многостранните са съществени, което е основание да се приеме, че
решенията на ее.с. не са сделки и за тях не се прилагат основанията за нищожност и
унищожаемост, уредено в ЗЗД. Законосъобразността на тези решения се определя от
1
правилата за тях в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД. Специфичен е и контрола за спазването им. За
разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна и
заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на ее.с. е
съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен
и тече от уведомяването/узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването за
събранието-чл.40, ал.2 ЗУЕС. Ограничена е активната процесуална легитимация, като е
предоставена такава само на собствениците на обекти от ее.с.–чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. Отмяната
на решението на ее.с. може да се иска при нарушаване на процедурата и при неспазване на
императивни правни норми. Предмет на отмяна могат да бъдат само позитивни решения, т.
е. такива с които е прието позитивно решение. Не подлежат на отмяна решенията, с които се
отхвърля предложение, тъй като съдът не може да вземе решение вместо общото събрание.
Ограничението на срока за съдебен контрол кореспондира на това, че и изпълнението на
решенията е свързано със срок чл.38 ЗУЕС, уредена е специална процедура за изготвяне и
оспорване съдържанието на протокола и за уведомяване на собствениците и обитателите за
взетите решения. Определянето на срок за иска по чл.40 ЗУЕС е съобразено и с това, че тези
решения засягат широк кръг лица и отношения, включително и с трети лица, което изисква
сигурност, налага се бързина, включително и при изпълнение на решенията. Неспазването
на различни правила от предвидените за свикване и провеждане на общото събрание и за
вземане на решенията не е равнозначно, но законът не определя кои пороци водят до
нищожност и кои до незаконосъобразност-следователно всички решения на общото
събрание са отменими по реда на чл.40 ЗУЕС, независимо от вида на нарушението при
приемането им. Затова извън определения от закона срок не може да се иска отмяна или
обявяване на нищожност на решение на общото събрание и е неприложим принципа, че
нищожност може да се установява без срок; Извън реда и определените срокове по чл. 40
ЗУЕС е изключена възможността етажният собственик да се позовава на нищожност или
незаконосъобразност на приетото решение на ОС. Доколкото в ЗЗД и в ЗУЕС не са
регламентирани специални основания за нищожност на решенията на общото събрание на
ее.с., защитата срещу порочните решения, включително нищожните, може да бъде
осъществена само по специалния ред, предвиден в чл.40, ал. 1 ЗУЕС (в този смисъл:
уеднаквената по реда на чл.293 ГПК съдебна практика: Решение №654/01.10.2009 г. по гр.д.
№1506/2008 г. на ВКС-ІІІ г.о., Решение №39/19.02.2013 г. по гр.дело №657/2012 г. на ВКС-I
г.о., Определение №74/24.03.2015 г. по ч.гр.д.№6349/2015 г. на ВКС-ІІ г.о., Определение
№482/17.10.2017 г. по гр.д.№11/2017 г. на ВКС-І г.о., Определение №210/28.11.2019 г. по
ч.гр.д.№3670/2019 г. на ВКС-І г.о., Определение №137/04.08.2020 г. по ч.гр.д.№1267/2020 г.
на ВКС-І г.о., Определение №463/01.12.2020 г. по ч.гр.д.№2927/2020 г. на ВКС-ІV г.о.,
Определение №75/11.04.2022 г. по ч.гр.д.№1009/2022 г. на ВКС-II г.о., Решение
№90195/22.12.2022 г. по гр.д.№1431/2022 г. на ВКС-ІV г.о.), освен в ограничените хипотези
на неприложимост на срока по чл.40 ЗУЕС, при които: 1) редът на ЗУЕС е изключен, защото
етажна собственост не съществува или дори да съществува, е налице отклонението по чл.2
или изключението по чл.3 ЗУЕС; 2) общото събрание на етажните собственици е упражнило
правомощие, което не произтича от чл.11 и чл.33 ЗУЕС; 3) липсва (не е взето и не
2
съществува) решение на ОС, въпреки че така е отразено в протокола по чл.16, ал.7 ЗУЕС (но
само ако съдържанието на протокола от общото събрание е оспорено в срока по чл.16, ал.9
ЗУЕС пред управителя/управителни съвет на ЕС и това оспорване не е било уважено)-
такива хипотези нито се твърдят от ищците по установителния иск, нито се установяват по
делото.
Поради това съгласно чл.130 ГПК в тази част исковата молба на ответниците по
първоначалния иск следва да се върне като недопустима, а производството по делото-да се
прекрати частично.
По изложените мотиви Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба, съдържаща се в отговор вх.№57672/21.09.2021 г. на исковата
молба, уточнен с молба вх.№83511/08.11.2021 г., с която Ц. К. К. и М. А. К. са предявили
срещу Етажна собственост-гр.София, ул.Академик Борис Стефанов №15, инцидентен
установителен иск по чл.26 ЗЗД за нищожност на решенията на общото събрание от
30.03.2021 г. по т.2 и 3 от протокола на общото събрание на ее.с., и
ПРЕКРАТЯВА производството по гражд.дело №39783/2021 г. на СРС-161 състав в
посочената част.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в 1-
седмичен срок от връчването му на ищцовата страна.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3