№ 226
гр. гр. Добрич, 21.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и първи
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Теменуга Ив. Стоева
Членове:Г. М. Павлов
Павлина Н. Паскалева
като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Въззивно частно
гражданско дело № 20233200500124 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. С. против Разпореждане №92 от 25.01.2023г. на РС Балчик по
ч.гр.д.№20233210100036 по описа на същия съд за 2023г., с което е отхвърлено заявлението
на кредитора за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
против длъжниците Г. Г. Г., ЕГН ********** с настоящ адрес гр.Б. и „****“ ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр.С. за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение за следните суми: 165 лв. – главница и 31,86 лв. – лихва за периода
21.12.2020 – 19.01.2023 г., дължими по договор за поръчителство от 07.11.2014 г. по силата
на който заявителят се е задължил в качеството си на поръчител да обезпечи задълженията
на абонати, сключили с „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД договор за продажба на изплащане.
Изложени са доводи за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане, като се
настоява за отмяната му и за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение.
Съдът, след като обсъди доводите на заявителя и прецени доказателствата по делото,
намира за установено от фактическа и правна страна, следното:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, против
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество частната жалба е основателна, като съображенията за това са
следните:
Производството за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК е
предоставено като възможност за кредитора по облекчен ред да получи съдебно признаване
и изпълнителен титул за свое изискуемо и ликвидно вземане срещу длъжника без да води
исков процес при условие, че вземането не се оспорва от длъжника. Съгласно чл.410, ал.1,
т.1 от ГПК кредиторът може да поиска издаване на заповед за изпълнение за вземания за
1
парични суми, като по силата на чл.410, ал.2 от ГПК предметното съдържание на
заявлението следва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 от ГПК. Ето защо
претендираното парично вземане, следва да бъде очертано с всички
правноиндивидуализиращи белези до степен отговарящи на изискванията за редовност на
искова молба, в това число недвусмислено посочване на вида на вземането, неговото
основание и размер. На следващо място, следва да се извърши служебна проверка на
съдържанието на договора при условията на чл. 411, ал.2, т.3 от ГПК, като в обхвата на
контрола попадат не само общите норми за гарантиране на права на потребителите
предвидени в ЗЗП, но и специфичните изисквания за минимално необходимо поведение на
договарящите се, за съдържанието на обвързващите клаузи и за типичните проявни форми
на злоупотреби с договорната свобода, чиято уредба е кодифицирана със специалните
правила визирани в ЗПК. Следователно представянето на писмени доказателства, а именно
договор и общи условия, удостоверяващи основанието, от което произтича вземането, е
предвидено като изключение в производството по снабдяване със заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК. Законът не въвежда изискване към заповедния съд да проверява
наличието на материално-правна, съответно процесуалноправна легитимация на заявителя
като носител на търсеното вземане, дори когато длъжник по заявлението е потребител.
Законодателят не изисква от заповедния съд да изследва законосъобразността на титула, въз
основа, на който кредиторът се легитимира като собственик на вземането, поради което
непредставянето на договора за поръчителство не е основание за отхвърлянето му. Това е
така, защото непредставянето на този договор не възпрепятства заповедния съд да извърши
проверка налице ли е неправноправна клауза в договора за продажба на изплащане, страна,
по който е длъжникът – физическо лице.
В контекста на изложеното и тъй като с подаденото заявление се претендират парични
суми, искът за които е подсъден на районен съд и същото отговаря на изискванията за
редовност на чл. 410, ал. 2 ГПК и по отношение на вземанията за главница и лихва за забава
не са налице ограниченията по чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, то са налице предпоставките за
издаване на исканата заповед за изпълнение.
Вземането произтича от договор с потребител. Съгласно изискването на чл.410, ал.3 от
ГПК договорът е приложен към заявлението. На 07.11.2014 г. между „А1 България“ ЕАД и
„***” ЕАД (предишно наименование „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс” АД) е сключен
договор за поръчителство, с който заявителят се е задължил да обезпечи задълженията на
абонати, сключили с оператора договор за продажба на изплащане. Г.Г. е сключил Договор
за продажба на изплащане на 23.11.2018 г. с „А1 България“ ЕАД, по силата на който е
придобил апарат Sam Galaxy A6+ със сериен номер 3564240925244711. Съглашението е
било прекратено поради неплащане в срок. Така вземането в размер на 165 лева е станало
предсрочно изискуемо. Заявителят е платил задълженията на длъжника в качеството си на
поръчител на 21.12.2020 г., след като е уведомил длъжника за действията си. На 28.07.2022
г. между заявителя и „Фонд за гарантиране задълженията на физическите лица“ ЕООД е
сключен договор, по силата на който последният се е задължил да отговаря солидарно с
длъжника за задълженията по процесния договор за поръчителство. Установява се в случая,
2
че предпоставките за издаване на заповед за изпълнение са налице. Незаконосъобразно РС е
отхвърлил заявлението, като е приел, че заявителят не е установил активната си
легитимация, тъй като не е представил договора за поръчителство.
С оглед горното съдът намира, че разпореждането на районния съд е неправилно и
незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено и вместо това се постанови
издаване на заповед за изпълнение за претендираните суми, ведно със сторените в
заповедното производство разноски – 25 лв. заплатена държавна такса и 400 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение.
Със заповедта за изпълнение в полза на заявителя следва да бъдат присъдени и сторените
разноски от 15 лв. - държавна такса за въззивното производство, дължими на основание
чл.78, ал.1 ГПК. Неоснователна е претенцията на заявителя за присъждане на сумата от 400
лв. - заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство. Представеният
договор за правна защита и съдействие от 10.06.2022г. явно не касае настоящото
производство, образувано по ч.жалба от 13.02.2023г. срещу акт, постановен на 25.01.2023г.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане №92 от 25.01.2023г. на РС Балчик постановено по ч.гр.д.
№20233210100036 по описа на същия съд за 2023г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза
на „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С. против Г. Г. Г., ЕГН
********** с настоящ адрес гр.Б. и „****“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.С. за солидарно заплащане на следните суми: 165 лева, представляваща
главница по Договор за продажба на изплащане от 23.11.2018 г., заплатена от заявителя, в
качеството му на поръчител, на продавача „А1 България“ ЕАД, ведно със законната лихва
върху нея от датата на подаване на заявлението в съда - 23.01.2023 г., до окончателното
плащане; 31,86 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
21.12.2020 г. до 19.01.2023 г.; 425,00 лева, представляваща разноски за заповедното
производство.
ОПРЕДЕЛЯ разноски за въззивното производство в размер на 15 лв. в полза на „***“
ЕАД, ЕИК ***, която сума да се включи в издаваната заповед за изпълнение срещу
длъжниците.
ВРЪЩА делото на РС Балчик за издаване на заповед за изпълнение, съобразно
настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4