РЕШЕНИЕ №

                                    гр. Ловеч, 13.06.2020 година

                                        

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав на четиринадесети май две хиляди и двадесета година в закрито заседание в  състав:

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА М. и в присъствието на прокурора СВЕТЛА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 515 по описа за 2019 година на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

               Производството е на основание чл.284 и следващите от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ и по реда на чл.203 от Административно процесуалния кодекс АПК/.

               Административното дело е образувано по искова молба на П.К.П., ЕГН:**********, изтърпяващ понастоящем наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Ловеч, Х- та група, подадена срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София, с искане да му бъде присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни бездействия на административния ръководител на РСИН - Габрово към ГДИН, в размер на 2 000 лева, от лоши битови санитарно хигиенни условия в килия № 4, в която бил настанен в периода от 26.07.2019 г. до 29.07.2019 г. Ищецът претендира обезщетението, ведно със законната лихва, съгласно чл.86 ал.1 от ЗЗД и прилежащата й мораторна лихва, както и да му се възстанови внесената държавна такса.

              В исковата молба ищецът твърди, че при престоят в килия №4 на Ареста гр.Габрово е бил подложен на нечовешко и унизително третиране, изразяващо се в липса на тоалетна и течаща вода, липса на проветрение и приток на слънчева и дневна светлина, липса на медицинско обслужване и медикаменти, груби нарушения по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС. Твърди, че това е довело до трайни и интензивни душевни болки и страдания, тежко разстройство на човешката му етика и норми на приличие, в резултат на което му били нанесети тежки неимуществени увреждания. Излага, че при престоят му в ареста ответника незаконосъобразно го е държал в подземно помещение, на 2 метра под кота нула в килия №4, наситено с висока влажност на въздуха, с мухъл и плесен по стените, причина за множество белодробни заболявания. Позовава се на съдебна практика на ВАС и административните съдилища - решение по адм.д.№10434/2015г. на ВАС,  решение по адм.д.№1244/2012г. на АС Варна, решение по адм.д. №3018/2013г. на АС Бургас, решение по адм.д.№14631/2018г. на ВАС и др.             

     В съдебно заседание ищеца лично, поддържа предявеният иск и моли да бъде уважен в посочения размер като основателен и доказан. Претендира да му бъдат присъдени направените разноски за внесена държавна такса. По същество изтъква, че при престоят му в следствения арест в Габрово за периода от 26.07.2019 година до 29.07.2019 година, за които претендира сумата били грубо нарушени нормите на чл.20 ал. 2 и ал.3 и чл. 21 от Правилника за прилагане на ЗИНЗС. Сочи за нарушение на чл.242 ал.2 от ЗИНЗС и Заповед № Л190/25.06.2019 година на Началника на следствения арест в Габрово във връзка с прилагане на медицинско обслужване. Излага, че при постъпването му на 26.07.2019 година бил подложен единствено на обиск. Не му били извършени медицински преглед, което е отбелязано в жалба с вх.№7087/31.07.2019 година и отговора към нея от инспектора към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” за неосъществен първичен медицински преглед, каквито са изискванията на закона. Излага, че от подготвената медицинска справка от затвора – Ловеч на 25.07.2019 година, е видно грубо нарушение на чл.65 ал.5 от Наредба № 2 от 22.03.2010 година, издадена от министъра на правосъдието за условията и за реда на получаване на медицинска помощ. От представените от него амбулаторен лист и епикризи, се установява, че е диагностиран с хронично заболяване. Такова нещо липса в становището посочено от медицински фелдшер М..

      Ищецът  твърди, че ответникът при престоят му в следствения арест в Габрово е нарушил разпоредбите на ППЗИНЗС в тяхната цялост с липсата на достатъчно осветление, проветрение, достъп на слънчева светлина. За най-важното нарушение на чл.3 от Европейската конвенция приложим по аргумента на чл.5 ал.4 от конституцията на Република България, посочва липса на тоалетна и течаща вода в спалното помещение. За изброените законодателят е препратил в чл.43 ал.5 от ЗИНЗС и чл.20 ал.2 от ППЗИНЗС към стандартите за обществените сгради.  

     Ответната страна Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” гр.София оспорва изцяло предявения иск. В писмен отговор на л.10 от делото, застъпва становище, че искът е допустим, но неоснователен. Сочи, че не е осъществен фактическият състав на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, не е налице незаконосъобразно бездействие на администрацията на затвора, с което се нарушава чл.3 от ЗИНЗС и настъпила, в резултат от него неимуществена вреда в правната сфера на ищеца. С оглед липсата на нарушение на чл.3 от ЗИНЗС намира за неприложима и презумпцията за настъпили вреди съгласно разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС. Видно от представената по делото справка с peг. № 2012/22.11.2019г. на ОСИН - Габрово администрацията е изпълнила задължението, което произтича от чл.2, т.3 от ЗИНЗС, а именно осигурила е условия за поддържане на физическото и психическото здраве на ищеца и зачитане на правата и достойнството му.

   Счита, че според представените по делото писмени доказателства са създадени условия на задържаните в ареста в Габрово да посещават тоалетна при поискване, дадена им е възможност да ползват течаща вода, да ползват баня. Килиите имат прозорци през които влиза въздух и естествена светлина. Посочени са какви са размерите на прозорците. Има изградена вентилационна система. Дадена е възможност задържаните лица да ползват престой на открито. Създадени са за задържаните лица условия, които не надвишават минималните, които са необходими при изтърпяване на наказанието – лишаване от свобода, поради което, моли съда да отхвърли   предявения иск като неоснователен и недоказан. Моли на основание чл.78 ал.8 от ГПК да бъдат присъдени в полза на Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лева.

               Представителят на прокуратурата ангажира становище, че искът е частично основателен в частта относно липсата на санитарен възел и постоянно течаща вода в помещението, в което е престоял ищецът по-малко от четири дни, което не се спори от ответника и моли да бъде уважен в минимален размер, а в останалата част да бъде отхвърлен, тъй като не се доказват другите му твърдения за липса на светлина, проветрение, и медицинска грижа.

                По делото са събрани писмени и гласни доказателства.  

                Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:  

                По делото няма спор относно факта за престоят на ищеца през  претендираният период от 26.07.2019 година до 29.07.2019 година в Арест –гр.Габрово - килия № 4, в която бил настанен в периода, а и това се установява от събраните по делото доказателства.   

                 Лишения от свобода П.К.П. на 26.07.2019г. е настанен в арест - гр. Габрово при Областна служба „Изпълнение на наказанията“ - гр. Велико Търново, като е преведен от затвора в гр.Ловеч за явяване по Гражданско дело № 518/2019г. по описа на Pайонен съд – Габрово, насрочено за 29.07.2019 г. от 09.45 часа, по което деловодната справка сочи, че е ищец с ответник ЧСИ.  Веднага след делото е преведен обратно за затвора Ловеч. На 29.07. 2019 г. в 11.10 ч. е предаден на служители от ОЗ Охрана за връщане в затвора в гр. Ловеч.

                 По повод жалба от 02.08.2019 г. за престоят на ищеца в ареста Габрово била извършена проверка, за която е уведомен с писмо, приложено на лист 63 от делото. Според съдържанието му, при настаняването му в ареста ищецът е запознат със заповед № Л- 4102/06.10.2016г. на главния директор на ГДИН за вътрешния ред в арестите, както и с правата и задълженията регламентирани в ЗИНЗС и ППЗИНЗС, което е удостоверено с подписите. Посочено е, че Арестът в Габрово се намира в сградата на ОСлО гр.Габрово, има разгъната застроена площ 145 кв.м., разполага с шест килии с общ санитарен възел. Сградата е в експлоатация от 1941 г. и нейната конструкция не позволява ремонт и преустройване за осигуряване на условия отговарящи на съвременните изисквания за настаняване и престой на лица, задържани по реда на НПК и лишени от свобода. Килиите са оборудвани с легла, шкафчета, маси и столове.

                В арест гр. Габрово спалните помещения не разполагат със собствен санитарен възел и респективно с течаща вода, поради което съгласно разпределението на времето, задържаните се извеждат за сутрешен, обеден и вечерен тоалет ежедневно, като им се осигурява време за личен тоалет и измиване на приборите за хранене, като през останалото време от денонощието същите се извеждат задължително за ползване на тоалетна при изразено желание от тяхна страна по всяко време на денонощието. През почивните дни на всички задържани лица се осигурява време за къпане и пране, а през летния период по възможност два пъти. Всички задържани лица са настанени при едни и същи условия в арест Габрово. В изпълнение на т.19.1 от Заповед № 4102/06.10.2016г. за вътрешния ред в арестите на задържаните лица се осигурява достъп до санитарния възел по всяко време на денонощието. Поради факта, че същия е общ и се ползва от всички задържани понякога е невъзможно да се изпълни незабавно желанието на задържано лице за извеждането му до санитарния възел. Видно от приложените докладни записки на дежурните по арест за периода на пребиваване, на П. е осигуряван достъп до санитарния възел при всяко негово искане. Въздухообменът в помещенията се осъществява чрез вентилационна система, поддържаща оптимална температура.

               За провеждане на разходка на задържаните лица е обособено място за престой на открито от открит тип, разположено във вътрешния двор. От дневника за извеждане и прибиране на задържаните лица за и от престой на открито е видно, че П. е упражнявал ежедневно това си право, а именно на 26, 27 и 28.07.2019г. Медицинското обслужване на задържаните лица в арест - Габрово се осигурява от медицински специалист - фелдшер през работно време и екип на спешна помощ в извънработно време. Организацията на работа е изцяло съобразена с нормативните документи касаещи и регламентиращи дейността в ареста. В изпълнение на чл.255 от ЗИНЗС обвиняемите и подсъдимите са посещавани от медицинско лице веднъж седмично, а в спешни случаи незабавно, което е видно и от амбулаторния журнал. Съгласно т.8.7 от заповед № 4102/06.10.2016 г.. за вътрешния ред в арестите на Главния директор на ГДИН задържаните лица, които желаят да посетят медицински специалист се записват в специален дневник от дежурния по арест, а прегледа се осъществява в срок до 24 часа от записването.

                 Проверката е установила, че лишения от свобода П. не е прегледан в деня на пристигането му и е приет в ареста с медицинска бележка от 25.07.2019г., издадена от медицински фелдшер в затвора гр.Ловеч, удостоверяваща, че същият е клинично здрав, няма предписани терапии и може да пътува с общ конвой. Няма съпровождаща медицинска документация за хронични заболявания. При пристигането на 26.07.2019г. и през време на престоя, от страна на П. не са постъпвали оплаквания за каквито и да е здравословни проблеми и желание за медицински преглед. В деня на отпътуването му, последният отказва извършване на медицински преглед, което е удостоверено в амбулаторната книга с подписите на служителите от дежурния наряд.

                 Доколкото медицинският фелдшер в арест гр.Габрово не е извършил първоначален медицински преглед, съгласно изискванията на чл.242, ал.2 от ЗИНЗС и чл. 10, ал.1 от Наредба № 2/22.03.2010г. за условията и реда за медицинското обслужване в МЛС ще бъде извършена дисциплинарна проверка по констатирания случай.

                 Според представената по делото Справка, л.св. П.К.П. при приемането му  в арест - Габрово на 26.07.2019 г. е настанен сам в килия № 4, която е с обща площ от 11.07 кв. м. и е предвидена за 2 (две) задържани лица. След като е запознат с правилника за вътрешния ред, на з. л. П.К.П. му е разяснено за реда и начина, по който се използва тоалетната и банята. По време на пребиваването му е извеждан за престой на открито на 26.07.2019 г., 27.07.2019 г. и на 28.07.2019 г. по изготвен график за престой на открито от Командира на отделение на арест град Габрово и утвърден от началник РС “Изпълнение на наказанията“ град Габрово. През същия период не му е отказван достъп до тоалетна, течаща вода и баня.

               Приложена е по делото Справка за проведен профилактичен преглед от 04.02.2020г. и Медицинска бележка от 25.07.2019г. /л.19/.

               В медицинската справка, издадена от затвора Ловеч е отбелязано, че е клинично здрав и няма назначена терапия. Няма придружаваща медицинска документация за някакви хронични заболявания. От пристигането му в ареста през целия престой П. не е имал никакви оплаквания от здравословен характер. При отпътуването му е отказал медицински преглед, което е удостоверено в амбулаторната книга с подписите на присъствалите служители от НОС.

               Проверката на документацията в Медицинския център към затвора в гр.Ловеч установява, че П.К.П., ЕГН **********, е прегледан на 05.07.2019г. в 09.23 ч. / направен му е профилактичен преглед /, прегледан е на 25.07.2019г., като заключението е, буквално цитирано: „сегашно състояние“ клинично здрав, Терапия: няма Паразити: няма Контакти с ОЗБ: няма Венерически заболявания. Може да пътува с общ конвой.“. След завръщането си от Габрово на 29.07.2019г. и на 30.07.2019г. същият не е търсил медицинска помощ.

                Според справката ареста в град Габрово се намира в приземния етаж на сграда, построена през 1941 г. за полицейско управление, според тогавашните изисквания, като приблизително 2/3 от височината е под земята, а 1/3 е над кота нула, на която се намират и прозорците. Посочено е, че килиите са изградени отделно от санитарните възли и банята. Арестният блок разполага с 2 /две/ тоалетни /мъжка и дамска/. Във всяка килия на вратата има монтиран звънец и при позвъняване задържаните лица се извеждат извън килията до тоалетна. Банята има 2 /две/ помещения /дамско и мъжко/. Ползва се по график минимум 2 пъти седмично, а при нужда и по - често. Мивка с течаща вода също има извън килиите, като и тя се ползва при поискване от задържаните лица без ограничение.

                 Достъпът на свеж въздух и естествена светлина до килиите се осъществява от прозорци с размери 120/50 см. намиращи се на нивото на тротоара и на вътрешния двор, които са обезопасени по надлежния ред. Допълнително има изкуствено осветление, което е също обезопасено. От края на 2012 година е изградена вентилационна система за допълнително вкарване на свеж въздух, към която има монтирани 6 киловата нагреватели, които затоплят до зададените 22 градуса на вкарания въздух през зимния период. Мястото за престой на открито е обособено месец май на 2012 година. То е изградено във вътрешния двор на сградата, където се извеждат задържаните лица по утвърден график.

               Леглата във всички килии са оборудвани с дюшеци, 2 бр. одеяла и възглавница, като чаршафите се подменят от НОС ежеседмично, както и за новопостъпили в арест град Габрово.

               Посочено е също, че по време на престоя си П. не се е оплаквал от здравословни проблеми и не е регистриран в Дневника за желаещи за медицински преглед. Същият е предаден на служителите от ОЗ „Охрана“ за превеждане в затвора гр. Ловеч на 29.07.2019 г. в 11.10 ч.                

                По делото са приложени от ответника копие от дневник за постъпили и освободени задържани лица /на л.14 и л.15/, копие от дневник за извеждане и прибиране на задържани лица за и от престой на открито /л.16 ил.17/, извадка от Амбулаторна книга /л.18/.

                 Ищецът представя по делото Епикриза от 2018 година /л.29/ и амбулаторен лист №275/24.10.2018 година /л.30/. Според Епикризата ищецът е постъпил във второ вътрешно отделение на Многопрофилна болница за активно лечение „Проф. Параскев Стоянов“ АД гр.Ловеч на 18.01.2018г. и изписан на 21.01.2018г. с диагноза неифекциозен колит. Хроничен околоанален дерматит. Дадени са препоръки за хигиенно-диетичен режим след изписването, предписано е съответното медикаментозно лечение. Според Амбулаторния лист на 24.10.2018г. е извършен медицински преглед на ищеца, с указания за уместна консултация с хирург за изключване на анална фисура и терапия за установена екзема.

                По представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на чл.193 и сл. от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.

                 По искане на ищеца и за изясняване на спора от фактическа страна по делото е разпитани като свидетел: лишеният от свобода /л.св./ И.А.Й.,***, чиито показания съдът кредитира, доколкото по релевантните факти са непротиворечиви, логически последователни и съответстващи на останалите доказателства по делото.  Следва да се съобрази, че същият е бил в друго помещение /килия/ на Ареста в Габрово.

                Според показанията на свидетеля Й., с ищеца се познават от престоят му в Ареста в  Габрово, в който е престоял  3 месеца, а П. постъпил на 25.07.2019 година и престоял три дни. В Затвора Ловеч са в отделни групи, като комуникират по време на работа, тъй като и двамата работят. Свидетелят работи като чистач на корпус, осем часа на ден, а П. е склададжия. Сочи, че  от 25.07.2019 година до 29.07.2019 година били в различни килии - ищецат бил настанен в килия №4, а свидетеля в килия №5, която е до неговата. Излага, че в килиите, общо 6 на брой няма достъп до тоалетна до течаща вода и медицинско лице, че. Вършили си работата в шишета. Във всяко помещение имало звънец и с него сигнализирали за нуждите си. Звънците в спалните помещения работели сутрин от 06:00 часа до 18:00 часа. В спалните помещения били по 4 човека, но П. бил сам в килия.  Извеждали ги на открито, всеки ден в определен час. Спалните помещения, килиите се намират на 2 м. под земята, не разполагат с прозорци, в килията нямало достъп до свеж въздух. Във всичките спални помещения имало  една дупка, която се състой от 4-5 вида мрежи и една капандура.  През дупката не можело да влиза слънчева светлина и да се проветрява. Нямало пространство. През деня ги оставяли малко отворени, за да влезе въздух. Счита, че не е достатъчно, това което е подсигурено като светлина и въздух. Служител на ареста отварял дупката за проветрение. При лошо време въобще не се отваряло. Свидетелят установява, че за всички килии прозорецът е един и бил с размери, които определя спрямо банката в съдебната зала приблизително една педя и четири пръста около 25 см. на 15 см. В спалните помещения имало слаба крушка, осветление. Няма вентилационна система.

                Според свидетеля при извеждане на карето на П. не му било добре, превивал се от болки в стомаха. П. говорил с така наречения „доктор“ и той му казал, че болките му в стомаха се дължали на нервна почва, и не се нуждае от лечение. Свидетелят счита, че е следвало да го заведат в болница.  

                 Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

                 Предявеният в производството осъдителен иск е с посочено правно основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС. Съгласно цитираната разпоредба, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от същия закон, като тази отговорност се реализира по реда на чл.203 и сл. от АПК.

                 В конкретния случай ищецът твърди нанесени му неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на административния ръководител на Арест - Габрово към ГДИН и като ответник се сочи именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Съгласно чл.205 от АПК искът по чл.203 ал.1 от АПК се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразни действия и бездействия са причинени вредите. Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е самостоятелно юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода, като в случая настоящия адрес на увредения е в Затвора Ловеч, който е в района на компетентност на Административен съд Ловеч. Доколкото предявеният иск се обосновава от фактическа страна с незаконосъобразни бездействия при или по повод изпълнение на служебни задължения при осъществяване на административна дейност на длъжностните лица в местата за лишаване от свобода към ГДИН, следва да се приеме от формална страна, че са налице специфичните предпоставки, обуславящи допустимостта на настоящия иск. Ето защо съдът приема, че същия е процесуално допустим и подлежи на разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК.   

                 Материалноправните основания за възникване правото на обезщетение за ищеца са три: да е налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице, осъществени при или по повод изпълнение на административна дейност; на ищеца да е причинена имуществена или неимуществена вреда; тази вреда да е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие.

                 С оглед на събраните по делото доказателства съдът намира, че в в процесния случай тези предпоставки са налице отчасти и така предявения иск се явява частично основателен и доказан по следните съображения:                      

                 По силата на чл.203 ал.1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. Според текста на чл.203 ал.2 от АПК, за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди или на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

               Текста на чл.284 ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, предвижда че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3.

               Съгласно разпоредбата на чл.3 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. За нарушение на тази забрана се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

                 Относно  чл.284 ал 1 от ЗИНЗС, следва да се има предвид, че нормата е с материално правен характер, тъй като сочи изрично предпоставките, при които може да бъде ангажирана отговорността на държавата - вреди, причинени от нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС.

               Ето защо, за да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила, в резултат на нарушението имуществена или неимуществена вреда в правната сфера на ищеца. 

                Съответно, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл. 3 ал.1/, както при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл. 3 ал.2/.

                В този смисъл е и установената практика на ЕСПЧ, който в своите решения приема, че „безчовечно или унижаващо отношение” предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Предвид това, че мерките за лишаване от свобода по правило съдържат такъв елемент, то държавата трябва да осигури на лишеното от свобода лице условия, които са съвместими с уважението към човешкото достойнство, така че начинът и методът на изпълнение на мярката да не го подлагат на стрес и трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво на страданието, свързано със задържането му.

               Ако с разпоредбата на чл.284 ал.5 от ЗИНЗС относно неимуществените вреди е въведена законовата презумпция, че настъпването им се предполага до доказване на противното, то доказването на фактическите основания, причинили вредите, е подчинено на изискванията на общия исков процес и е в тежест на страната, която ги твърди – в случая на ищеца.

                 Според разпоредбата на чл.204 ал.4 от АПК незаконосъобразността на бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.

                 Съгласно чл.257 ал.1 от АПК, бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове.

                 Ищецът е аргументирал твърдението си, че претенцията му за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди се основава на незаконосъобразни бездействия на длъжностно лице -административният ръководител на Ареста Габрово. За основателността на иска е необходимо да се установи налице ли са незаконосъобразни бездействия на органите на администрацията, от които да са последвали вреди за ищеца.  

                 В проведеното исково производство частично бяха установени незаконосъобразни бездействия на администрацията, които да имат за последица унижаването на човешкото достойнство на ищеца.

                 За квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно такова е необходимо да бъде установено неизпълнение на задължение за фактическо действие от страна на административен орган или на длъжностно лице от администрацията, като е необходимо да съществува нормативно установено задължение за изпълнение на това действие.             

                 Съгласно обстоятелствената част и петитума на подадената от П. искова молба, исковата претенция за посочените незаконосъобразни бездействия на затворническата администрация са за поставяне в неблагоприятни условия, изразяващи се в неосигуряване на тоалетна и течаща вода, наличие на мухъл и плесен по стените, неосигуряване на проветрение и приток на слънчева и дневна светлина, на медицинско обслужване и медикаменти в килия № 4 на ареста Габрово по време на престоят му през процесният период.

                Следва да се съобрази, че по същността си наказанието „лишаване от свобода” е принудително изолиране на осъдения в специални места, при което се ограничава възможността му да се придвижва свободно в пространството и да определя сам своя режим на живот, ограничават се социалните му контакти, както и възможността да упражнява някои от правата си, когато последните са несъвместими с характера на това наказание. В местата, където осъденият е изолиран принудително, съществува задължителен режим на труд, почивка и други занимания, включително относно хигиената, достъпа до медицински услуги, престоя на открито, който се определя не от лишените от свобода, а от администрацията на тези места, въз основа на закона.

                От събраните по делото доказателства се установява, че за процесният период в ареста ищецът е настанен сам в килия №4, предвидена за две задържани лица, която е с обща площ от 11.07 кв. м. При което е разполагал с жизнено пространство, надвишаващо предвидената минимална площ от 4 кв. м. съгласно чл.43, ал.4 от ЗИНЗС. Помещенията са с осигурен достъп на слънчева светлина и възможност за проветряване, осветени и отоплени /чл.43, ал.5 от ЗИНЗС, във вр. с чл.20, ал.2 ППЗИНЗС/. Оборудвани са с легла за задържаните лица, снабдени със спални принадлежности /дюшеци, 2 бр. одеяла и възглавница, като чаршафите се подменят от НОС ежеседмично, както и за новопостъпили в арест град Габрово/, шкафчета за лични вещи, маса, столове в съответствие с изискването на чл.21, ал.1 от ППЗИНЗС. На задържаните е осигурена възможност за къпане не по-малко от два пъти седмично и за поддържане на личната хигиена /чл. 21, ал. 6 от ППЗИНЗ/. Осигуряван е дневен престой на открито /чл. 86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС/, като ищецът е извеждан на 26.07.2019 г., 27.07.2019 г. и на 28.07.2019 г.

                От представената по делото справка се установява, че  Арест град Габрово се намира в приземния етаж на сграда, построена през 1941 г. за полицейско управление, според тогавашните изисквания, като приблизително 2/3 от височината е под земята, а 1/3 е над кота нула, на която се намират и прозорците. Килиите са изградени отделно от санитарните възли и банята. Арестният блок разполага с две тоалетни /мъжка и дамска/. Във всяка килия на вратата има монтиран звънец и при позвъняване задържаните лица се извеждат извън килията до тоалетна. Банята има 2 /две/ помещения /дамско и мъжко/. Ползва се по график минимум 2 пъти седмично, а при нужда и по - често. Мивка с течаща вода също има извън килиите, като и тя се ползва при поискване от задържаните лица без ограничение. След като е запознат с правилника за вътрешния ред, на з. л. П.К.П. му е разяснено за реда и начина, по който се използва тоалетната и банята. През същия период не му е отказван достъп до тоалетна, течаща вода и баня.

                  Достъпът на свеж въздух и естествена светлина до килиите се осъществява от прозорци с размери 120/50 см., намиращи се на нивото на тротоара и на вътрешния двор, които са обезопасени по надлежния ред, предвид местоположението на сградата / в приземния етаж на сграда, построена през 1941 г. за полицейско управление, според тогавашните изисквания, като приблизително 2/3 от височината е под земята, а 1/3 е над кота нула, на която се намират и прозорците/. Това дори да ограничава прекия достъп на слънчева светлина, такава е налична. Проветрение се извършава особено в топлите дни, което засяга процесния период. Не се установи наличието на мухъл и плесен по стените. Допълнително има изкуствено осветление, което е също обезопасено. От края на 2012 година е изградена вентилационна система за допълнително вкарване на свеж въздух, към която има монтирани 6 киловата нагреватели, които затоплят до зададените 22 градуса на вкарания въздух през зимния период.  

                 Неоснователно е оплакването на ищеца за липса на проветрение и приток на слънчева и дневна светлина.   В тази връзка Съдът не кредитира показанинята на св. Й., че за всички килии прозорецът е един и бил с размери, които определя спрямо банката в съдебната зала приблизително една педя и четири пръста около 25 см. на 15 см./при дадените размери в справката по делото от 120/50 см./, и по отношение проветрението /в един момент твърди, че липсва проветрение, а в следващият, че дежурният служител на ареста отварял прозореца, при данните за изградена вентилационна система от края на 2012 година за допълнително вкарване на свеж въздух / и осветлението/ свързано с размера на прозореца/, тъй като за сочените обстоятелства са необективни, противоречиви и несъответни на останалите доказателства по делото. Тези показания на свидетеля не кореспондират с описаните в официалната справка.

                 Според доказателствата за провеждане на разходка на задържаните лица в Арест Габрово е обособено място за престой на открито, обособено от 2012 година във вътрешния двор на сградата, където се извеждат задържаните лица по утвърден график. От дневника за извеждане и прибиране на задържаните лица за и от престой на открито е видно, че по време на пребиваването му ищецът е упражнявал ежедневно това си право, като е извеждан за престой на открито на 26.07.2019 г., 27.07.2019 г. и на 28.07.2019 г. при съблюдаване изготвения в тази връзка график за престой на открито от Командира на отделение на арест град Габрово и утвърден от началник РС “Изпълнение на наказанията“ град Габрово. При това престоя на открито в затвора в гр. Габрово е организиран съгласно изискванията на чл.71 от ППЗИНЗС.

                По време на престоя в ареста на ищеца е осигурено и медицинско обслужване.  

               Задължението на ответната страна за оказване на медицинска помощ и контрол е регламентирано в чл.128 ал.1 от ЗИНЗС в редакцията, обн. в ДВ, бр.13/2017 г. и в издадената по делегация от този текст Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода от Министъра на здравеопазването и Министъра на правосъдието на основание чл.128, ал.3 от ЗИНЗС Според правилото на законовата норма на лишените от свобода лица се създават условия за опазване на физическото и психическото им здраве. Видно от представената по делото медицинска документация и справки през процесния период за ищеца са създадени такива условия, като е положена необходимата грижа, извършени са необходимите медицински прегледи, като медикаменти и изследвания не са били необходими с оглед обективното му състояние, преценено от здравните лица. Доколкото настоящото производство е исково, в тежест на ищеца е да докаже наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за основателност на иска си по чл.284 от ЗИНЗС. След като не е осъществил главно и пълно доказване на тези предпоставки относно наличие на мухъл и плесен по стените, относно липса на проветрение и приток на светлина, на медицинско обслужване и медикаменти, то последица от това е отхвърляне на предявения от него иск.

                  Следва да се съобрази, че е налице разлика между дължимата административна дейност във връзка с материално-битово осигуряване, оборудване с медицинска техника, снабдяването с лекарства и др., които се организират от ГД „ИН“ и медицинската такава – профилактична, диагностична, лечебна и др., която следва да се осъществява съобразно утвърдените медицински стандарти и добрата медицинска практика и е под ръководството и контрола на Министъра на здравеопазването. Тези дейности са и нормативно разграничени от разпоредбите на чл.3 и чл.4 от Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерството на правосъдието /Правилника/ както и на чл.3 и чл.4 от Наредба № 2/2010 г.

                  В случаят ищецът не твърди, че са налице бездействия във връзка с неизпълнение на административни правомощия, вменени на ГД „ИН”. Неговите оплаквания са във връзка с това, че не му е извършен първичен медицински преглед при постъването в ареста Габрово и, че в нарушение на чл.65 ал.5 от Наредба № 2 от 22.03.2010 година, в издадената от медицинският фелдшер М. становище не било отразено, че е диагностиран с хронично заболяване.  Те по своя характер са оплаквания за некачествена, неосъществена или несъответна медицинска помощ, която да е адекватна на неговото здравословно състояние, за което ответникът ГД „ИН“ не може да носи отговорност по изложените по-горе съображения.

               Наред с това съдът намира за необходимо да отбележи, че са спазени необходимите нормативни изисквания за медицинско обслужване. Организацията на работа е изцяло съобразена с нормативните документи касаещи и регламентиращи дейността в ареста. В изпълнение на чл.255 от ЗИНЗС обвиняемите и подсъдимите са посещавани от медицинско лице веднъж седмично, а в спешни случаи незабавно, което е видно и от амбулаторния журнал. Съгласно т.8.7 от заповед № 4102/06.10.2016 г. за вътрешния ред в арестите на Главния директор на ГДИН задържаните лица, които желаят да посетят медицински специалист се записват в специален дневник от дежурния по арест, а прегледа се осъществява в срок до 24 часа от записването.

      По отношение на медицинското обслужване, с оглед наличните доказателства съдът приема, че не е създаден обоснован риск и е било съобразено със здравословното състояние на ищеца. В този смисъл задължението на ответната страна за оказване на медицинска помощ и здравен контрол  разписано в чл.128 ал.3 от ЗИНЗС и в издадената въз основа на този текст Наредба № 2 от 22.03.2010 година за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода е изпълнено.  

                 Организацията на работа е изцяло съобразена с нормативните документи касаещи и регламентиращи дейността в ареста. В изпълнение на чл.255 от ЗИНЗС обвиняемите и подсъдимите са посещавани от медицинско лице веднъж седмично, а в спешни случаи незабавно, което е видно и от амбулаторния журнал.  

                 Медицинското обслужване на задържаните в ареста лица се осъществявало от екип на спешна помощ в извънработно време и в работно време от медицински специалист /фелдшер в съответствие с разпоредбата на чл.54 от Наредба № 2/2010 г., който е оказал медицинска грижа на лицата с оплаквания в ареста Габрово. При оплакванията от лишените от свобода лица в ареста своевременно е реагирал, като е предоставял необходимите според преценката му медикаменти и лекарства, вкл. на свидетеля Й., като оплакванията на ищеца за болки в стомаха е обяснил с нервност и притеснения. При това ищецът не е  бил лишен от възможността да се консултира с лекар или медицинско лице, което е било на разположение в арестните помещения Още повече, че от справката представена от ответника е видно, че веднага след връщането му в затвора Ловеч, той не е потърсил медицинска помощ. Няколко дена преди това му е бил правен преглед и той е бил здрав.

                       В подкрепа на предоставеното медицинско обслужване са и събраните гласни доказателства. Според свидетелят Й., в петък следобед дошло медицинско лице, извикано от служителите, които са на работа в ареста да провери останалите лишени от свобода. Видял медицинското лице да дава лекарства – аналгин, на останалите лишени от свобода и на него. Ищецът също се консултирал с него, защото имал болки в стомаха и той му казал, че се дължали на нервна почва, и не се нуждае от лечение. 

                 Според доказателствата по делото в деня на пристигането на ищеца в арест Габрово на 26.07.2019г. не е извършен медицински преглед, но същият е приет в ареста с медицинска бележка, издадена от медицинският фелдшер в затвора Ловеч, предният ден на 25.07.2019г., удостоверяваща че същият е клинично здрав, няма предписани терапии и може да пътува с общ конвой, както и че няма съпровождаща медицинска документация за посочените хронични заболявания.               

                 Проверката на документацията в Медицинския център към затвора в гр.Ловеч установява, че П.К.П., ЕГН **********, е прегледан на 25.07.2019г. в 09.23 ч. / направен му е профилактичен преглед /, прегледан е на 25.07.2019г., като заключението е, буквално цитирано: „сегашно състояние“ клинично здрав, Терапия: няма Паразити: няма Контакти с ОЗБ: няма Венерически заболявания. Може да пътува с общ конвой.“. След завръщането си от Габрово на 29.07.2019г. и на 30.07.2019г. същият не е търсил медицинска помощ.

                 Представените от ищеца епикриза и амбулаторен лист, които са от 2018 година, не опровергават записаното в медицинската справка от 25.07.2019 година, нито установяват хронично заболяване към претендираният период, както се твърди. Според Епикризата от 2018 година /л.29/ ищецът е постъпил във второ вътрешно отделение на Многопрофилна болница за активно лечение „Проф. Параскев Стоянов“ АД гр.Ловеч на 18.01.2018г. и изписан на 21.01.2018г. с препоръки за хигиенно-диетичен режим след изписването и предписано медикаментозно лечение. Според Амбулаторния лист на 24.10.2018г. /л.30/ е извършен медицински преглед на ищеца, с указания за уместна консултация с хирург за изключване на анална фисура и терапия за установена екзема.

                Относно неизвършеният първичен преглед при постъпването в ареста, освен установеното от прегледа му предния ден следва да се съобрази, че съгласно чл.242, ал.2 от ЗИНЗС всеки новопостъпил се подлага на медицински преглед, а според чл.255, ал.1 от ЗИНЗС обвиняемите и подсъдимите се посещават от лекар най-малко веднъж седмично, а в неотложни случаи - незабавно. Медицинският фелдшер в арест гр.Габрово не е извършил първоначален медицински преглед при постъпването на 26.07.2029г., но в медицинската бележка от предния ден на 25.07.2019г., издадена от затвора Ловеч е отбелязано, че е клинично здрав, няма назначена терапия, както и придружаваща медицинска документация за някакви хронични заболявания. При пристигането на 26.07.2019г. и през време на престоят в ареста, от страна на ищеца не са постъпвали оплаквания за каквито и да е здравословни проблеми и не е регистриран в Дневника за желаещи за медицински преглед.  В деня на отпътуването му, ищецът отказва извършване на медицински преглед, което е удостоверено в амбулаторната книга с подписите на служителите от дежурния наряд / на л.18/. Ищецът не твърди да е придобил някаква болест, или да е получил при престоят в ареста Габрово здравословни усложнения. За оплакването му е, че имал хронично заболяване, което не е конкретизирано, няма категорични данни и към настоящия момент /Вж. Медицинска справка на л.19 от Затвора/. При тези обстоятелства от допуснатото нарушение на чл.242, ал.2 от ЗИНЗС, изразяващо се в неизвършен медицински преглед при постъпването в ареста за ищеца не се доказа по делото да са настъпили вреди, подлежащи на обевреда.

                   Представените от ищеца епикриза и амбулаторен лист, които са от 2018 година, не опровергават записаното в медицинската справка от 25.07.2019 година, нито установяват хронично заболяване към претендираният период, както се твърди. Горепосочените, освен че са с давност от 2018 година и не са актуални към процесния период, съдържат указания и препоръки съобразени с тогавашното състояние на лицето.  

                  В хода на процеса не се установи противоправно бездействие на затворническата администрация относно липса на проветрение и приток на светлина, на  медицинско обслужване и медикаменти, за процесния период в Ареста Габрово, с което да се нарушава чл.3 от ЗИНЗС. По делото безспорно се доказа, че за процесния период ищецът е получавал адекватно медицинско обслужване. При това се явява неприложима разпоредбата на чл.284 ал.5 от ЗИНЗС, в която законодателят е предвидил, че в случаите на нарушение на чл. 3 ал.1 от закона настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства, обосновава извода, че предявеният иск за липса на проветрение и приток на светлина, висока влажност на въздуха в спалното помещение, мухъл и плесен по стените, на медицинско обслужване и медикаменти с правно основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.  С оглед цялостната неоснователност на иска по тези оплаквания не следва да обсъжда размера на неимущуствените вреди.  

                Съгласно разпоредбата на чл.43 ал.5 от ЗИНЗС достъпът до санитарни възли и течаща вода се определят с правилника за прилагане на закона.

                В чл.20 ал.3 от ППЗИНЗС е регламентирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.                            

               Разпоредбите на чл.3, на чл.43, ал.5 ЗИНЗС и на чл.20, ал.3 ППЗИНЗС са законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода и задържане под стража. Следва да се вземе предвид и друга разпоредбата на чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която конвенция е ратифицирана от България през 1992 г. и съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България е част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които й противоречат. Според посочената разпоредба от Конвенцията никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

                 Имайки предвид посочените разпоредби, претенцията за ищеца за неимуществени вреди поради липса на санитарен възел и течаща вода в килия №4 в Ареста Габрово е основателна. Следва да се съобрази, че за датата 29.07.2019 г. не е доказано твърдението, че ищецът е пребивавал в ареста, тъй като видно от справка от Районна служба „Изпълнение на наказанията” гр.Габрово, П. е постъпил в ареста на 26.07.2019 г. в 12.50 ч., и веднага след делото, което е насрочено за 09.45 часа е предаден на служителите от ОЗ „Охрана“ за превеждане в затвора Ловеч на 29.07.2019г. в 11.00 часа. Предвид което за тази дата не е дължимо обезщетение.

                Липсата на санитарен възел в килията и течаща вода не е посочена в разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, поради което липсва законова презумпция за наличие на нарушение и съдът следва да извърши самостоятелна преценка дали това представлява нечовешко или унизително отношение към задържаното лице. Съгласно трайната практика на ЕСПЧ, „достъпът до правилно оборудвани и хигиенични санитарни помещения е от изключително значение за запазване на чувството на затворниците за лично достойнство. Наистина хуманна среда не е възможна без непосредствен достъп до тоалетни помещения и на възможността за поддържане на тялото на човек чисто.” – вж. §175 от Раздел V от решението по делото Нешков срещу България. След като компетентния съд приема за нарушение на чл.3 от Конвенцията липсата на санитарни помещения в килиите, то това обстоятелство представлява забраненото и от чл.29 на Конституцията на Република България и на чл.3 от ЗИНЗС нечовешко и унизително отношение към задържания, т.е. нарушение на чл.3 от ЗИНЗС.

                  Безусловно задължение на администрацията на затворите е да осигурят на лишените от свобода и изтърпяващите мярка за неотклонение „задържане под стража“ постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода следва да се осъществява в спалните помещения. В случая е безспорно доказано, а и това не се отрича от ответника, че в исковия период по време на престоят в ареста в Габрово ищецът не е разполагал със санитарен възел и течаща вода в спалното помещение, в което е пребивавал - килия №4.

                Следва да се вземе предвид комулативното въздействие върху ищеца на условията, в които е изтърпявал наказанието си. Липсата на вода за елементарни нужди винаги води до накърняване на човешкото достойнството. Невъзможността обаче да се поддържа лична хигиена в условията на ограниченията, наложени от режима на изтърпяване на наказанието, винаги е съпътствано с чувство на непълноценност, гняв, незащитеност, малоценност, тревожност и за това не са необходими нарочни доказателства.

               Ответникът от друга страна не се е справил с доказателствената тежест и не е оборил, с допустимите по ГПК и АПК доказателства и доказателствени средства, твърденията на ищеца за неосигуряване на течаща вода и санитарен възел в спалното помещение при престоят в ареста Габрово.

               Посочените неприемливи битови условия, дължащи се на бездействието на администрацията на ответника да осигури в спалното помещение постоянен достъп на лишените от свобода до течаща вода и санитарен възел, обуславят основателността на иска относно това оплакване. Липсата на вода и на санитарен възел е от естество да причини на ищеца физическия и психически дискомфорт, описан в исковата молба, който е в пряка причинно-следствена връзка с бездействието на администрацията да осигури нормални битови условия при процесният престой в ареста. Налице е нарушение както на изискванията на чл.3, ал.2 ЗИНЗС, така и на тези на чл. 3 от ЕКПЧОС.

                Твърденията на ответника за липса на отказ за извеждане до санитарния възел са  ирелевантни за наличието на нарушение на чл.3 от Конвенцията. Те обективират усилията на служителите на ответника да минимализират вредните въздействия на помещенията, които е извън правомощията им дали да бъдат експлоатирани като арест или не.  При липсата на течаща вода в помещението основателно се явява и оплакването на ищеца за невъзможност за поддържане на лична хигиена и най-елементарното измиване на ръцете преди храна.

                 С оглед на гореизложеното съдът приема за доказани фактите досежно описаните в исковата молба битови и санитарно-хигиенни условия, при които е бил поставен ищецът при пребиваването му в Ареста  гр. Габрово от гл.т. на липсата на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. Поради това, съдът приема, че при престоя си в периода 26.-28.07.2019г.  в Ареста на Габрово като конвоирано лице за участие по гр.д. №518/2019г. по описа на РС Габрово в о.с.з., ищецът е поставен в нечовешки и унизителни условия, изразяващи се в липса на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, т.е. в условия, представляващи нарушение на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС и чл.3 от Конвенцията за защита на правата на човека.  По делото няма данни и не се установява конкретно увреждане на здравето /физическо или психическо заболяване/ на ищеца, което би могло да бъде разглеждано като последица от условията, при които е бил поставен при пребиваването си в Ареста – гр. Габрово. В контекста на съдебната практика на ЕСПЧ обаче, изложеното по-горе от фактическа страна не може да не доведе до неблагоприятно засягане на личността/при лице с нормално развита психика/, до накърняване на човешкото достойнство и до психически болки и страдания. В тази връзка и при съобразяване с посочените по-горе законови презумпции при наличието на нарушение на чл.3 от ЗИНЗС се предполага до доказване на противното претърпени неимуществени вреди, които се явяват следствие на незаконосъобразните бездействия на администрацията на ареста, респективно на държавата, доколкото именно Държавата, като страна по КЗПЧОС има задължението да спазва разпоредбите на Конвенцията, като част от международното право.

                    По делото няма данни за извършени умишлени действия или бездействия на длъжностни лица, довели до целенасочено поставяне на ищеца в неблагоприятни условия, до унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения и до емоционални и физически страдания, но липсата на подобна цел не може категорично да изключи нарушението на чл.3 от ЕКЗПЧОС, според практиката на ЕСПЧ.

                   Липсата на осигурени елементарни хигиенни стандарти  неминуемо водят до потискане, унижаване, и неблагоприятно засягане на личността. При отчитане на кумулативния ефект на описаните отделни аспекти на конкретните условия, при които е поставен ищецът в ареста през заявения период, съдът приема, че те действително са причинили у него негативни преживявания, емоционално и морално страдание, които надвишават неизбежното ниво, присъщо на изпълнението на наказанието лишаване от свобода и не са част от режима на изтърпяване на мярката. Разпоредбата на чл.43, ал.2 от ЗИНЗС по императивен начин регламентира, че всеки арест трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.

                   За ангажиране отговорността на държавата по чл.284 от ЗИНЗС е ирелевантно обстоятелството, че съществуват обективни трудности за привеждане на арестантските помещения в съответствия с изискванията и европейските стандарти за условията в арестите. Необходимо и достатъчно е да бъде установено настъпване на вреди (неблагоприятно засягане на имуществени права и/или на защитени от правото нематериални блага, неимуществени субективни права и основни ценности), което засягане следва закономерно от обективния факт на наличие на незаконосъобразна административна дейност. Това, че сградата е в експлоатация от 1941 година и нейната конструкция не позволява ремонт и преустройстройване за осигуряване на условията, отговарящи на съвременните  изисквания за настаняване и престой на лица, задържани по НПК и лишени от свобода не са обстоятелства, които изключват или намаляват отговорността на държавата, тъй като задължение на държавата е да организира своята пенитенциарна система по начин, който не води до поставянето на лишените от свобода и задържаните под стража лица в унижаващи човешкото им достойнство условия, независимо от финансовите или логистични затруднения / вж. § 205 от Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото „Нешков и други срещу България“/.

                  По изложените съображения, съдът приема иска за доказан в своето основание. По отношение размера на обезщетението е необходимо да бъде съобразено следното:

                Предвид така установените факти относно битовите условия на живот в Ареста Габрово, въз основа на обсъдените писмени и гласни доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност, се налага изводът, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника, защото не са изпълнили задълженията си да осигурят на ищеца такива условия на живот, съобразени с уважение към човешкото му достойнство, а именно  –постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода за престоят в килияна Ареста в Габрово.

              Такива задължения са установени за органите и служителите по изпълнение на наказанията и в ЗИНЗС и ППЗИНЗС посредством въвеждане на различни изисквания спрямо битовите условия в местата за лишаване от свобода. Съгласно чл. 20 ал. 3 от ППЗИНЗС, на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. В случая в спалното помещение /килия/ в които е бил настанен ищецът, макар и сам няма санитарен възел и течаща вода, като достъп до тоалетна, течаща студена и топла вода е ограничен. С оглед изложеното съдът приема, че поставянето на ищеца в гореописаните неблагоприятни материални условия в Ареста Габрово за посочения период съставлява нечовешко, унизително отношение спрямо него по смисъла на чл.3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.

                 Отговорността на държавата за причинените вреди е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният характер на отговорността означава още, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях. В конкретния случай е безспорно установено противоправното фактическо бездействие на ответника и претърпените от това бездействие неимуществени вреди - унижаване на човешкото достойнство на ищеца Няма съмнение също, че е налице причинна връзка между ограничения достъп до тоалетната и до течаща вода и претърпените от ищеца физически и психически болки, страдания и неудобства. Безспорно, ползването на шише вместо тоалетна, причинява  значително неудобство на всеки нормален човек, и накърнява достойнството му. 

                Ищецът в посоченият период безспорно е бил унизен и е търпял притеснения, тъй като при необходимост от облекчаване и течаща вода е следвало всеки път да сигнализира чрез позвъняване на звънеца, който според свидетелските показания през почивните дни на процесния период бил и изключен, и се налагало да тропа по вратата. Факта, че единствената му възможност през повечето време е да ползва шише за задоволяване на физиологичните си нужди, независимо дали фактически е ползвал, наред с принудата да се въздържа от удовлетворяване на естествените им нужди до отваряне на килията причинява силни притеснения и неудобство на всеки нормален човек. Посочените обстоятелства не са част от правилата за изтърпяване на наказанието и задържането под стража, а понесеното от ищеца унижение на достойнството определено превишава унижението, което е присъщо в такава ситуация поради самия факт.   

                 По казуси, сходни с процесния е налице и съдебна практика на българските съдилища (решение № 10166 от 11.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15508/2011 г., решение № 6667 от 15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13664/2012 г., решение № 104 от 20.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5895/2007 г., решение № 538 от 22.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1648/2008 г., решение № 15 от 29.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4427/2007 г.), в която се приема, че липсата на постоянен достъп до санитарен възел, е отклонение от подходящата жизнена среда за осъденото лице.

                С оглед на това претенцията относно битовите условия в гореописаната част се явява основателна по правното си основание. Съгласно чл.284 ал. 5 от ЗИНЗС, настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. В настоящия случай, от страна на ответника не са ангажирани доказателства, които да оборят законовата презумпция за настъпилите за ищеца неимуществени вреди за посочените лоши битови условия. В този смисъл настоящият съдебен състав намира за доказани по основание претърпените от ищеца неимуществени вреди поради липсата на течаща вода и санитарен възел в спалните помещения, които е обитавал.

                 Съвкупният анализ на доказателственият материал обосновава извод, че в процесния случай негативните преживявания, физически и емоционален дискомфорт на ищеца надвишаващи неизбежното ниво присъщо на изпълнението на наказанието лишаване от свобода, макар и без конкретно увреждане на здравето, доколкото са довели до унижаване на човешкото му достойнство, представляват неимуществени вреди, причинени вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на Ареста Габрово в нарушение на изискването по чл.2 т.3 от ЗИНЗС за осигуряване на условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве на лишените от свобода и зачитане на правата и достойнството им, които бездействия са рефлектирали върху личната сфера на ищеца, накърнявайки общочовешка ценност, защитена с нормата на чл.3 от ЕКПЧ. Кумулативно са налице елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, с оглед на което съдът приема, че предявеният иск за вреди от лоши битови условия срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” в тази част е доказан по своето основание, но същия е частично основателен по размер.

                  При липса на уточнение каква част от обезщетението се претендира за всеки елемент от поставянето в неблагоприятни условия, съдът счита, че се претендира причиняване на морални вреди в еднаква степен от всяко нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС. Претендираният размер на обезщетението от 2000 /две хиляди/ лева, с оглед доказаните неблагоприятни условия и продължителността на престоя на ищеца в ареста, съдът намира за твърде висок, при съпоставка с реално претърпените нематериални вреди /неудобства/ и осигурените условия на пребиваване в следствения арест.               

                 Конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди /претендирано от ищеца като такова в размер на 2 000 лв. за процесния период/, следва да бъде определен при съобразяване разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, изискваща при неимуществените вреди определяне на обезщетението по справедливост. Следва да се отчете, че по същността си понятието „справедливост” е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. В действителност факта на осъждането само по себе си има характер на овъзмездяване, а размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди изисква размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. Отчитайки посочените по-горе обстоятелства и периода на исковата претенция /времето, през което ищецът е бил поставен в условия унижаващи човешкото достойнство – 3 дни /, предвид характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, без конкретно увреждане на здравето /физическо или психическо/, съдът приема, че за процесния период от 26.07.2019 г. – 28.07.2019 г. като преведен за участие в о.с.з. по посоченото гражданско дело искът следва да бъде уважен при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер по 20 лева на ден, или за трите дни на престой в общ размер на 60 /шестдесет /лева.

                Освен характера на деянието и на увреждането, естеството и степента на претърпените морални страдания, с оглед престоя  на ищеца в габровският арест, бе съобразен и размера на обезщетенията, които Европейския съд по правата на човека присъжда в своите решения по казуси, близки на процесния (решение от 18.01.2005 година на ЕСПЧ по делото Кехайов срещу България; решение от 12.10.2006 година на ЕСПЧ по делото Стайков срещу България; решение от 28.06.2007 година на ЕСПЧ по делото М. срещу България, делото Нешков и други срещу България  и др.). ЕСПЧ при спазване на същите принципи за справедливост многократно определя обезщетения на осъдени лица за лошите условия в затворите в Република България, които до голяма степен съвпадат и с условията в ареста в гр.Габрово, като в пилотното решение Нешков и други срещу България  е присъдено обезщетение от 6 750 евро / 13 230лв. / за период от 3 години и 10 дни или 11,97 лева на ден/, счита че справедливото обезщетение следва да е в общ размер на 60 лева. В останалата част до претендирания пълен размер от 2000 лева искът следва да бъде отхвърлен, ведно с законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението. Предвид частичната основателност на главния иск, частично основателен се явява и акцесорния иск за присъждане на законната лихва върху сумата на обезщетението.

                В тази връзка от съда бе съобразена и съдебната практика на съдилищата, както и тази на ВАС по идентични случаи, застъпена в адм.д. № 6900/2016г., адм.д. № 11674/2015г., адм.д. № 13556/2014г., адм.д. № 5621/2016г., адм.д. № 13974/2015г., адм.д. №9976/2015г., в решения по адм.д. №644/2018г. на АдмС В.Търново, адм.д. №266/2017г. на АдмСЛ и други.

               Съдът намира предявения иск за заплащане на обезщетение за лоши битови условия от датата на увреждането, за неоснователен и недоказан. Съгласно ТР № 3/2004г. от 22.04.2005г. по т.д. № 3/2004г. ВКС, ОСГК мораторна лихва се присъжда от датата на преустановяване на незаконното действие или бездействие, но само когато се касае за  незаконни актове на правозащитни органи, а не при действия или бездействия на администрацията. Върху присъдената сума се дължи законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане по арг. от чл.84 от ЗЗД /липсва покана/.При това определеното обезщетение следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 01.11.2019 година до окончателното изплащане. 

                Предвид изложеното, Съдът счита, че искът за неимуществени вреди е частично доказан по основание за претенцията относно липса на санитарен възел и течаща вода в килия №4 на Ареста Габрово за престоят от 26.07.2019г. до 28.07.2019 г., като в останалата част досежно оплакванията за мухъл и плесен п остените, относно липса на проветрение и приток на светлина, на медицинско обслужване и медикаменти, за процесния период следва да се отхвърли като неоснователен е недоказан. Наред с това, същият е частично основателен от гледна точка на неговия размер в горепосочената част.

       По делото е направено искане за присъждане на разноски от страна на ищеца, както и от ответника.

                 Съгласно чл.286 ал. 3 от ЗИНЗС, когато искът се уважи изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса.  

                При съобразяване разпоредбата на чл.286 ал.3 от ЗИНЗС, предвид изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати направените по делото от ищеца разноски – внесена държавна такса в размер на 10 лева /платежно нареждане на л.5 от делото/.

                 Относно разноските в полза на ответника: Съгласно чл.286 ал.2 от ЗИНЗС, когато искът се отхвърли изцяло, съдът осъжда ищецът да заплати разноските по производството. Разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло. Следователно ответникът има право на разноски по делото само при изцяло отхвърлен иск или при оттегляне или отказ от иска, но не и при частично уважаване на исковата претенция. Нормите на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС, са специални и дерогират общото правило на чл.78, ал.3 от ГПК, съгласно което ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. Ето защо, въпреки частичната основателност на исковата претенция, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.

                По обжалването на настоящото решение следва да се съобрази, че съгласно чл.285 ал.1 от ЗИНЗС /изм. ДВ, бр.100/2019г., в сила от 01.01.2020г./, постановеното от административния съд решение  по иск за обезщетение подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен състав на същия съд.

               Воден от горните мотиви и на основание чл.284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, във вр. с  чл. 203 и сл. от Административно процесуалния кодекс, Ловешкият административен съд, четвърти състав,               

                                                        РЕШИ: 

                    ОСЪЖДА, на основание чл.284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София, бул. Ген Н.Столетов № 21 да заплати на П.К.П., ЕГН:**********, понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора Ловеч, Х- та група, сумата от 60 /шестдесет/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията в Арест - гр. Габрово за периода от 26.07.2019 г. до 28.07.2019 г., последица от неосигуряване на санитарно битови условия - постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, в съответствие с хигиенните изисквания, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.11.2019 година до окончателното й изплащане, и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част и до пълния претендиран размер от 2000 лева, като неоснователен и недоказан.

               ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София да заплати на П.К.П., ЕГН:**********, понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Ловеч, Х- та група разноски за производството по делото в размер на 10.00 /десет/ лева.

              ОСТАВЯ без уважение искането на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София за присъждане на разноски за юрисконсултско  възнаграждение, вкл. и при частично уважаване на исковата претенция, съразмерно отхвърлената част.

               Решението подлежи на касационно обжалване пред тричленен състав на Административен съд Ловеч в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните по делото. 

               Препис от решението да се изпрати на страните по делото.

 

 

                                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: