Решение по дело №839/2017 на Районен съд - Свиленград

Р Е Ш Е Н И Е  №

 

                                   гр.Свиленград, 05.12.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Свиленградският  районен съд на пети  декември две хиляди и седемнадесета година   в публично заседание в следния състав:

 

                                                             Председател : Добринка Кирева

 

секретар: Татяна Терзиева прокурор:........... като разгледа докладваното от съдията  АНД № 839 по описа за 2017 година

 

Р Е Ш И:

 

      І. ПРИЗНАВА обвиняемия М.Х.Х. с ЕГН: **********,роден на ***г***, ром,български гражданин,живущ ***, с основно образование, неженен ,учащ, неосъждан

 

        за ВИНОВЕН, в това че:

 

        От средата на месец март 2017година до месец октомври 2017година включително  в гр.Свиленград,област Хасково,улица Теменуга №13, като  пълнолетен,без да е сключил брак заживял съпружески с лице от женски пол,ненавършило 16 годишна възраст-А.Д.А.с ЕГН ********** -престъпление по чл. 191,ал.1 от НК. 

  

   поради което и на основание чл. 191,ал. 1 от НК и чл. 78а от НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „ГЛОБА” в размер на 1 000 лв. (хиляда лева), платима в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Свиленград, ведно с 5 лв. (пет лева) в случай на служебно издаване на Изпълнителен лист.

 

Решението подлежи на обжалване и протестиране в 15 - дневен срок пред Окръжен съд - Хасково, считано от обявяването му, по реда на глава ХХІ от НПК.

 

 

 

                                                        Районен съдия:......................

 

 

 

                                     М О Т И В И

към Решение № .......... от  05.12.2017 година

по АНД № 839/2017 година на Районен съд – Свиленград

       

          Производството по делото е по реда на чл. 378 и сл. на глава  28 от НПК.

          Досъдебното производство (ДП) № 451/2017 година по описа на РУ – Свиленград е внесено в Съда от Стефка Стоянова – Прокурор при Районна прокуратура – Свиленград с Постановление за внасяне на делото в Съда с предложение за прилагане на чл. 78а от НК - освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на М.Х.Х. с ЕГН: **********,роден на ***г***, ром,български гражданин,живущ ***, с основно образование, неженен ,учащ, неосъждан, за това че от средата на месец март 2017година до месец октомври 2017година включително  в гр.Свиленград,област Хасково,улица Теменуга №13, като  пълнолетен,без да е сключил брак заживял съпружески с лице от женски пол,ненавършило 16 годишна възраст-А.Д.А.с ЕГН ********** -престъпление по чл. 191,ал.1 от НК.

              В съдебното заседание, Районна прокуратура Свиленград ,редовно призована ,не изпраща представител и не взема становище.  

             Обвиняемия М.Х.Х.,редовно призован за датата на съдебното заседание,не се явява.За него  заедно адвокат С. – служебен защитник от ДП. Обвиняемият Х. в досъдебното производство се признава за виновен. Не оспорва фактическата обстановка, изложена от Прокуратурата, в този смисъл поддържа изрично изявление, с признание за верност на изложените факти и за виновността си. В личната си защита, обяснява причините за поведението.

Защитникът на обвиняемия – адвокат С., излага процесуално становище за липса на спор по фактите на обвинението и съответно извършването на престъпното деяние, съгласно внесеното Постановление на прокурора. Пледира същото да бъде уважено, при наличие на кумулативните предпоставки за приложението на чл.78а НК за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за престъплението, което сочи и да е безспорно доказано от събраните доказателства. Поддържаните доводи, основно касаят  индивидуализацията на следващото наказание, като последното защитникът моли да е в размер на минимума на предвидената „Глоба”, обосновано с фактически обстоятелства – смекчаващи по ефекта си, за каквито сочи - младата възраст на обвиняемия, фактът че е безработен,  семейния му (неформален) статус – продължаващото съпружеско съжителство, включително и се позовава на  традициите и обичаите в семейната и социалната среда по произход с оглед етническата принадлежност на обвиняемия - ром.

                 Съдът, след като прецени  поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

    Видно от приложената актуална Справка за съдимост рег.№ 1019 от 08.11.2017 година на Районен съд – Свиленград, обвиняемият М.Х.Х. не е осъждан и не му е налагано административно наказание по чл. 78а от НК.

  От Характеристичната справка, изготвена от служител на РУ – Свиленград и приложена в кориците на ДП, става ясно, че М.Х.Х.  не е криминално проявен и респективно  няма криминалистическа регистрация, не се издирва от органите на МВР и няма наложени забрани за напускане на страната.

 В кориците на ДП е приложена Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, от която е видно, че обвиняемият М.Х.Х. е несемеен ,непритежава недвижими имоти, притежава МПС-во –лек автомобил марка Мерцедес – и не получава доходи,тъй като е ученик.

Обвиняемият М.Х.Х. и свидетелката А.Д.А.се запознали в началото на месец Ноември, 2016 г. в ромския квартал в гр.Свиленград, където живеели обвиняемият и пострадалата. Когато двамата се запознали, св. А.била навършила 14 години, а обв.Х. бил 18-годишен. Започнали да се срещат, да общуват, тъй като си допаднали и така се сприятелили. Почти всеки ден се виждали, говорели и помежду им възникнало желание да заживеят съвместен живот, без да сключват граждански брак, съгласно ромските обичаи. За целта обв. Х. споделил този факт с родителите си - св. Х.М.Х. и майка си - Р.А.В.. Те от своя страна разговаряли и се разбрали с родителите на св.А.- св.Г.В.М.и св.Димтьр Е.А., че няма да се противопоставят на решението на децата си да заживеят заедно. Така, обвиняемият от средата на месец Март, 2017 г. установил фактическо съжителство без сключен брак между него и ненавършилата 16 -годишна възраст св.А.А., които били отношения, които възникват при сключване на брак. Св.А.доброволно отишла да живее в дома на родителите на обвиняемия Х. ***, където двамата заживели на семейни начала. След като се преместила и заживяла с обв.Х., св.А.забременяла от обвиняемия и в края на месец Септември 2017 г. била бремена в 5-тия месец. През месец Август, 2017 г. направили сватбено тържество съгласно ромските обичаи. Обв.Х. бил ученик в 12 клас, а св.А., след като завършила основното си образование, спряла да посещава училище, тъй като заживяла без брак с обвиняемия М.Х.. Към момента на заживяването св.А.А., родена на *** г. била на 15 години. Къщата, където живеели двамата, била посещавана от социални работници ежемесечно, при които непълнолетната бременна -св.А.е консултирана и са предприти мерки за закрила в семейна среда спрямо нея

         Възрастта на свидетеля А.,  се установяват от приложените официални документи - Удостоверения за раждане, издадени съответно от Община Свиленград, както и Социалния доклад на ДСП - Свиленград, отдел „Закрила на детето”.

         Обвиняемият М.Х.Х. се признава за виновен във фазата на ДП, в престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Заявява, че е заживял на семейни начала с непълнолетната А., тъй като се обичали и щели да имат общо дете. 

        Изложената фактическа обстановка, се установява по несъмнен начин от обясненията на обвиняемия и неговите признания, депозирани в ДП, дадени пред разследващия орган, така също и от  останалите доказателства – писмени и гласни, събрани в хода на предварителното производство и в съдебната фаза – Социален доклад; Удостоверение за раждане и Акт за раждане на А.; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние; Справка за съдимост; така и от свидетелските показания от ДП, обективирани в Протоколи за разпит на свидетели – А.Д.А.,  Г.В.М., И.П.Р., Р.А.В. Х.М.Х., А.В.В. и Д. Е.А., последните ценени в съответствие с чл. 378, ал. 2 от НПК и приобщени по делото, ведно с другите писмени доказателствени средства, на посоченото основание и по реда на чл. 283 от НПК. Така очертаната съвкупност от доказателствени средства, събрани по делото е  напълно безпротиворечива, като съдържимите се данни в тези източници са взаимно кореспондиращи и допълващи се, по своето съдържание те не се дискредитират едни други, което и не налага друго допълнително обсъждане.

В доказателствата по делото писмени и гласни противоречия не се констатираха, поради което не се налага подробното им обсъждане. Релевантно и достатъчно във връзка с правната преценка на доказателствената съвкупност, Съдебният състав намира за необходимо да отбележи, че кредитира изцяло с доверие свидетелските показания на всички свидетели, поради липсата  на противоречия – вътрешни или помежду им, тяхната изчерпателност и систематика, еднозначната им насоченост и цялостна корелация с писмените източници, които ги подкрепят. В този смисъл обосновано е и правдивото им звучене. Идентична е оценката и относно обясненията на обвиняемия, депозирани в ДП, с характер на самопризнания,  които не се опровергават от останалите доказателства. Обясненията му са логични, последователни, не съдържат противоречия, подкрепят се и от другите гласни и писмени доказателства по делото, поради което и Съдът изцяло ги възприема за достоверни. Ето защо, не се  намериха основания да не бъдат възприети същите с доверие, доколкото не могат да се определят за изцяло защитна позиция, респ. насочени към прикриване на обективната истина по делото.

Що се отнася до писмените доказателства, те не се оспориха по своето съдържание и/или истинността им, не се констатираха от Съда и техни недостатъци от външна, формална страна на документите, поради което те се кредитираха за достоверни. А онези от тях, представляващи официални документи и/или доказателствени средства по смисъла на НПК за извършените процесуално-следствени действия ,  съответно имат необходимите реквизити, съставени са от компетентни органи и по предвидения процесуален ред,  в този смисъл същите са редовни и  годни такива, валидно удостоверяващи ги. Частните документи, също не се оспориха по своето съдържание и следва да бъдат ценени относно възпроизведените факти в тяхното съдържание, доколкото и са относими  и необходими за преценката на личността на обвиняемия и неговото имуществено състояние, от тук и релевантни за индивидуализацията на следващото се наказание. Въз основа на гореизброените и обсъдени  писмени и гласни доказателства се формираха фактическите и правни изводи относно времето, мястото и изпълнителната форма на деянието и неговият механизъм на извършване, както и авторството му.

            При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си обвиняемия М.Х.Х. е осъществил със­тава на престъплението по чл. 191,ал. 1 от НК.

          Обвиняемият М.Х.Х. с ЕГН: **********,роден на ***г***, ром,български гражданин,живущ ***, с основно образование, неженен ,учащ, неосъждан.

Обективно е вярно, тъй като са установени категорично от доказателствата, различният биологичен пол на обвиняемия и лицето, съжителствало с него – свидетеля А.А., както и тяхната възраст. Последната е родена на *** година, от женски пол е, според данните от приложените официални документи и Социалния доклад, които не се оспориха досежно тяхното съдържание от която и да е от страните, а и като официален документ – Удостоверение за раждане се ползват с обвързваща материална доказателствени сила за посочените факти. С оглед рождената й дата, несъмнено към инкриминирания период от време, с начало месец март 2017 година тя е била непълнолетна, навършила 14 години, но не и 16 години. От обективна страна, безспорно доказано е и установяването на фактическо съжителство между свидетеля А.  А.и  обвиняемия М.Х.Х., във времето от месец март 2017 година до месец октомври 2017 година, включително – крайният момент, визиран в Постановлението на Районна прокуратура, съвпадащ и съответстващ на момента, в който е извършено процесуалното действие по привличането му в качеството на обвиняем и повдигането на обвинението – на 31.10.2017 година.

Сложилите се фактически взаимоотношения помежду същите, така както са установени от доказателствата по делото, несъмнено наподобяват брачните, обвръзващи мъжът и жената след сключването на граждански брак, според материалните норми на действащото семейно право - СК, с присъщите права и задължения – съвместен живот в общо домакинство, обща издръжка на семейството, изпълнение на грижи в бита и осъществявани полови контакти. Пряко доказателство за последното, несъмнено е фактът , е че свидетелката е забременяла от това съжителство, ,което обстоятелство не се оспорва както от свидетелката,така и от самият обвиняем,а и се установява от изготвения по делото социален доклад от проучването на непълнолетната свидетелка. И доколкото е налице трайно състояние в отношенията им при съжителството, от друга страна и предвид възрастта на лицето от женски пол - ненавършило 16 години, това фактическо положение се явява престъпно и законът го е инкириминирал като престъпление. Предвид изложеното,  изпълнителното деяние, безспорно е осъществено със своите обективни признаци. Касае се за пордълженото престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК.

         От субективна страна деянието е извършено от обвиняемия М.Х.Х. виновно при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК в състояние на вменяемост. Съзнавал е общественоопасния характер на извършеното от него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Същият е имал ясна представа за биологичната възраст на лицето, с което съжителства – ненавършила 16 години, съзнавал е видът и характера на отношенията, които установява с нея, желаел и пряко ги е целял, което е било очевидно  при конкретните обстоятелства, свързани с извършения ритуал по венчавка, според традициите и последващото раждане на детето им. Бил е наясно и с предвидената в закона минимална възраст за встъпване в законен брак, а ако не е знаел  е бил длъжен. Следователно е разбирал противоправния и общественоопасния характер на  деянието си и неговите последици. От тук и изводът, пряко да е целял настъпването на общественоопасния резултат на извършеното от него престъпление, в което се обективира неговия умисъл.

          В настоящия случай са налице материалноправните предпоставки, даващи основание за прилагане на разпоредбата на чл. 78а от НК за освобождаване на обвиняемия М.Х.Х. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, тъй като за извършеното от М.Х.Х. умишлено деяние, инкриминирано като престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК се предвижда наказание „Лишаване от свобода” до 2 години или с „Пробация”, и кумулативно с тях „Обществено порицание”; обвиняемият Х. не е осъждан за престъпление от общ характер; не е осъждан за престъпление от общ характер и към релевантния момент – периода на извършване на процесното престъпно деяние, той не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VIII, раздел IV от НК, като именно към този период, според правната теория и съдебната практика, се преценява дадеността на условията от фактическия състав на чл. 78а от НК, обвързващи императивно неговото приложение и в резултат на извършеното престъпление не са настъпили съставомерни имуществени вреди, каквито и не следват предвид характера на засегнатите обществени отношения, свързани с брака и семейството, следователно и касаещи етиката и нравствените, нематериални отношения. Не са налице и фактически обстоятелства, субсумиращи  което е и да е от ограниченията,  указани в ал. 7 на чл. 78а от НК, като изключващи неговото приложение. Поради това и  при кумулативното наличие на посочените предпоставки М.Х.Х. следва да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК, за което да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание – „Глоба”.

            При индивидуализацията и конкретизацията на административната отговорност на М.Х.Х., Съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства самопризнанията му, допринесли за изясняване на обективната истина по делото, изключително младата му възраст, чистото му съдебно минало, доброто му процесуално поведение както на фазата на ДП, така и в съдебната фаза, добрите характеристични данни ( приложената по делото Характеристична справка разкрива положителна оценка за личността му), и чисто човешкия мотив, поради който е заживял на семейни начала с ненавършило 16-годишна възраст момиче. Не се констатираха отегчаващи вината обстоятелства.

      Обществената опасност на деянието и на дееца не е завишена в сравнение с други „подобни” случаи и предвид конкретните фактически данни по делото. 

       Като подбуди за извършване на престъплението Съдът отчете ниското правно съзнание на обвиняемия и липсата на морално-волеви задръжки относно спазването на законодателството на Република България.

       При определяне размера на наказанието Съдът в настоящия си състав се съобрази с финансовото състояние на обвиняемия – не работи, не притежава парични средства в банки и ще дължи издръжка на малолетното си дете, с имотното му положение - не притежава недвижими имоти, движимо имущество с единична стойност над 1 000 лв., ценни книги и дялове в дружества и притежава лек автомобил, и със семейното му такова – неженен, но ще има малолетно дете. Отчете се също така и етническата принадлежност на М.Х.Х., установена при снемане на самоличността му от Съда, изводима  и от писмените доказателства, към социална и етническа група с ноторно известни традиционни обичаи при женитбата в ранна възраст и преди пълнолетието, наред с това и непродължителното им съжителство – малко над една година според инкриминирания период от време и навършването на 16-годишна възраст от момичето.

         С оглед на гореизложеното, при наличие само на смекчаващите вината обстоятелства и при незавишена обществена опасност на деянието и на дееца, Съдът постанови Решението си, с което призна обвиняемия М.Х.Х. за виновен, освободи го от наказателна отговорност и му наложи справедливо административно наказание при условията на чл. 78а от НК за престъплението по чл. 191, ал. 1 от НК в минималния размер, а именно: „Глоба” в размер на 1 000 лв.

           Предвид изложеното индивидуализацията на наказанието се намери за съответна на целите на наказанието, т.е. определеното при горепосочените съображения наказание на обвиняемия, Съдът намира за една адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН цели, а именно - да се поправи и превъзпита обвиняемия към спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него, да му се отнеме възможността да върши други престъпления и да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

             Относно разноските:

            По делото в хода на производството не са направени разноски, като при признаването на М.Х.Х. за виновен по предявеното обвинение, Съдът на основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъди обвиняемия да заплати единствено  дължимата държавна такса  в размер 5 лв, в случай на служебно издаване на Изпълнителен лист за наложената глоба, вносима по Бюджета на съдебната власт, по сметката на Районен съд – Свиленград.     

           Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Решението си.

 

 

                           РАЙОНЕН  СЪДИЯ:............................

 

                                                                (Добринка Кирева)